Джоди Уилямс: Реалистична визия за световен мир

Аз съм всъщност тук да поднеса едно предизвикателство. Знам, че много предизвикателства са представени досега. Това, което ще представя е, че е време да възстановим какво всъщност означава мир. Мирът не е "Кумбая, Боже мой." Мирът не е гълъба и дъгата - колкото и прекрасни да са те. Когато видя символите на дъгата и гълъба, аз си мисля за лично спокойствие. Мисля за медитация. Не мисля за това, което считам за мир, което е устойчив мир със справедливост и равенство. Това е устойчив мир в който мнозинството от хората на тази планета имат достъп до достатъчно ресурси, живеят достоен живот, където тези хора имат достатъчен достъп до образование и здравеопазване, така че да могат да живеят свободни от нужди и освободени от страх. Това се нарича сигурност на хората. И аз не съм пълен пацифист, като някои от моите наистина запалени ненасилствени приятели, като Майриид Макгуайър. Разбирам, че хората са толкова объркани - да използвам мека дума, защото обещах на майка ми, че ще спра да използвам F-бомбата публично. И аз се опитвам все повече и повече. Мамо, аз наистина се опитвам.

Имаме нужда от малко полиция, имаме нужда от малко войска, но за защита. Ние трябва да определим отново какво ни прави сигурни в този свят. Не е въоръжаване на страната ни до зъби. Не е довеждане на други страни да се въоръжават до зъби с оръжията, които ние произвеждаме и които им продаваме. Това означава използване на тези пари по-рационално, за да се направят страните на света по-сигурни, да се направят хората по света по-сигурни. Аз си мислех относно последните развития в Конгреса, където президента предлага 8,4 милиарда долара, да се опита да получи подкрепа за START (Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия). Аз със сигурност подкрепям вота за START. Но той предлага 84 милиарда долара за модернизация на ядрените оръжия. Знаете ли, че цифрата за която ООН говори за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие е 80 милиарда долара? Само толкова малко пари, които за мен, бих искала да са в моята банкова сметка - не е така, но... В глобален аспект това са малко пари. Но това ще модернизира оръжия, от които не се нуждаем, и от които няма да се отървем в нашия живот, освен ако не се надигнем от нашите ... и предприем действия това да се случи - освен ако не започнем да вярваме, че всички неща, за които чухме през последните два дни са елементи на това, което се обединява да създаде сигурността на хората. Това е спасяването на тигрите. Това е спирането на катранените пясъци. Това е достъп до медицинско оборудване, което може да покаже кой има рак. Това са всички тези неща. Това е използване на парите за всички тези неща. Става въпрос за действие.

Бях в Хирошима преди няколко седмици, и Негово светейшество - ние седим там пред хиляди хора в града, и около нас са осем Нобелови лауреати. И той е лошият герой, той е като палавото дете в църквата. Ние сме вторачени във всички, чакащи реда си да говорим, и той се навежда към мен и казва, "Джоди, аз съм Будистки монах." Казах: "Да, Ваше Светейшество. Вашата дреха ви издава." (Смях) Той каза: "Знаеш ли, че аз харесвам медитацията, и се моля." Казах: "Това е добре. Това е добре. Нуждаем се от това в този свят. Аз не правя това, но това е страхотно." И той казва: "Но аз станах скептичен. Не вярвам, че медитацията и молитвата ще променят този свят. Мисля, че това, което трябва е действие." Негово Светейшество, в одеждите му, е новия ми екшън герой.

Говорих с Аунг Сън Су Чи преди няколко дни. Както повечето от вас знаят, тя е герой на демокрацията в своята страна, Бирма. Вие вероятно също знаете, че тя е прекарала 15 от последните 20 години в затвора за своите усилия да доведе демокрация. Тя беше освободена преди няколко седмици, и ние сме много загрижени да видим колко време ще бъде свободна, защото тя вече е вън по улиците на Рангун, агитирайки за промяна. Тя вече е на улиците, работейки с партията, опитвайки се да я възстанови. Но аз говорих с нея по редица въпроси. Но едно нещо, което искам да кажа, защото то е подобно на това, което Негово Светейшество каза. Тя каза: "Знаеш ли, ние имаме дълъг път пред нас най-сетне да доведем демокрация в моята страна. Но аз не вярвам в надежда без усилия. Аз не вярвам в надеждата за промяна, ако не се предприемат действия за да стане това."

Ето още една моя жена героиня. Тя ми е приятелка, д-р Ширин Ебади, първата мюсюлманка, която получи Нобелова награда за мир. Тя е в изгнание през последната година и половина. Питаш я къде живее - къде живее в изгнание? Отговаря, че по летищата в света. Тя пътува защото беше извън страната по време на изборите. И вместо да си ходи у дома, тя се среща с всички други жени с които работи, които й казаха, "Стой надалеч. Имаме нужда от теб. Трябва да можем да говорим с теб там, така че да можеш да направиш съобщение, за това, което се случва тук." Година и половина - тя все говори от името на другите жени в страната си.

Вангари Маатаи - Лауреат на наградата за мир през 2004 година. Наричат я Дамата на дърветата, но тя е повече от Дама на дърветата. Работенето за мира е изключително креативно. Това е тежка работа всеки ден. Когато тя засажда тези дървета, не мисля, че повечето хора разбират, че в същото време тя използва действието на събирането на тези хора да посадят тези дървета, за да се говори за това как да се преодолее авторитарния режим в страната й. Хората не могли да се съберат без да бъдат разкрити и отведени в затвора. Но ако те били заедно засаждайки дървета за околната среда, било наред - изобретателност. Но това не са само жените за пример като Ширин, като Аунг Сън Су Чи, като Вангари Маатаи; това са други жени по света, които също се борят заедно да променят този свят.

Женската Лига на Бирма - 11 отделни организации на жените в Бирма се обединиха, защото има сила в броя им. Съвместната работа е това, което промени нашия свят. В кампанията за милион подписа, жените вътре в Бирма, работят заедно за промяна на правата на човека, за да донесат демокрация в тази страна. Когато някой е арестуван и отведен в затвора, някой друг излиза и се присъединява към движението - признавайки, че ако те работят заедно, те в крайна сметка ще доведат промяната в тяхната страна.

Майриид Макгуайър в средата, Бети Уилямс от дясната страна - довеждайки мир в Северна Ирландия. Ще ви разкажа една история набързо. Един шофьор от ИРА е бил застрелян, и колата му се врязала в хора отстрани на улицата. Там се намират майка с три деца. Децата са убити на място. Тя е сестрата на Майриид. Вместо да се поддаде на скръб, депресия, поражение в лицето на това насилие, Майриид се свързва с Бети - заклета протестантка и заклета католичка - и те излизат на улиците за да кажат: "Не на повече насилие." И те могли да съберат десетки хиляди, предимно жени - някои мъже - по улиците, за да доведат промяна. И те са били част от това, което донесе мир в Северна Ирландия, и те все още работят по него, защото все още има още много да се направи.

Това е Ригоберта Менчу Тум. Тя също получи Наградата за мир. Сега тя е кандидат за президент. Тя обучава коренното население на страната си, за това какво означава да бъдеш демокрация, за това как да доведеш демокрация в страната, за обучаване за това как да се гласува - но, че демокрацията не се отнася само за гласуване, а е за това да бъдеш активен гражданин.

Това което продължавам да правя е - кампанията за мините. Едно от нещата, които помогнаха на тази кампания е, че израснахме от две неправителствени организации, до хиляди в 90 страни по света, работейки заедно в обща кауза за забрана на противопехотните мини. Някои от хората, които работиха в нашата кампания можеха да работят може би само по един час на месец. Те биха могли да са доброволци само толкова. Има и други, като мен, които са на пълен работен ден. Но всъщност действията на всички нас са тези, които допринесоха за тази промяна.

По мое мнение, това от което се нуждаем днес е хората да се навдигнат и да предприемат действия, за да си върнем смисъла на мира. Това не е мръсна дума. Това е тежка работа всеки божи ден. И ако всеки от нас, който се грижи за различни неща, които имат значение за нас, станем от задните си части и станем доброволци за толкова време, колкото бихме могли да отделим, ние ще променим този свят, ние ще спасим този свят. И не можем да чакаме друг да го направи, ние самите трябва да го направим.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)