Джоан Халифакс: Състраданието и истинското значение на съпричастността

Бих желала да засегна темата за състраданието. То има много лица. Някои от тях са свирепи, други, гневни; някои са нежни, някои мъдри. По думите на Далай Лама: "Любовта и състраданието са нужди. Те не са каприз. Без тях, човечеството не би оцеляло." Аз бих казала, че не само човечеството не би оцеляло, но и всички създания на планетата както вече чухме днес. Това са и дивите котки и планктона.

Преди две седмици бях в Бангалор, Индия. Имах честта да преподавам в болница за неизлечимо болни в покрайнините на Бангалор. Рано сутринта, отидох в отделението. В тази болница за неизлечимо болни, имаше 31 мъже и жени, които бяха на прага на смъртта. Приближих се до леглото на една възрастна жена, която дишаше много учестено, крехка, очевидно във финалната фаза преди смъртта. Погледнах я в лицето. Погледнах в лицето на сина, който стоеше до нея, и лицето му беше просто съсипано от объркване и мъка.

Тогава си спомних реплика от Махабхарата, великият санскритски епос: "Кое е най-чудното нещо на света, Юдхистхира?" А Юдхистхира отговорил: "Най-чудното нещо на света е, че навсякъде около нас може да умират хора, а ние не осъзнаваме, че може да се случи на нас." Вдигнах поглед, за тези 31 умиращи се грижеха млади жени от села около Бангалор. Погледнах в лицето на една от тези жени и там видях силата, която се надига, когато налице е истинското състрадание. Наблюдавах ръцете й, докато къпеше един старец.

Погледът ми се насочи към друга млада жена, докато тя бършеше лицето на друг умиращ пациент. Това ми напомни на нещо, на което и аз скоро присъствах. Почти всяка година имам честта да поемам мисии в Хималаите или Тибетското плато. Организираме клиники по тези далечни места, където никой не предлага медицинска помощ.

Първият ден в Симикот, Хумла далеч, западно от Непал, в най-обеднелия район, дойде възрастен мъж, стискащ здраво купчина парцали. Той влезе и, когато някой му каза нещо, осъзнахме, че е глух, погледнахме в парцалите, а от там се показаха две очи. Развихме намотаните парцали от малко момиченце, чието тяло беше с масивни изгаряния. И отново, очите и ръцете на Авалокитешвара. Беше младата жена, помагаща на болните, която почисти раните на детето, и ги превърза.

Познавам тези ръце и тези очи; те докоснаха и мен. Докоснаха ме тогава, докосвали са ме през всичките ми 68 години. Докоснаха ме, когато бях на четири и изгубих зрението си и бях частично парализирана. Семейството ми доведе жена, чиято майка е била робиня, да се грижи за мен. И състраданието на тази жена не беше сантиментално. Тя притежаваше невероятна сила. И вярвам, че именно тази нейна сила се превърна в пътеводна светлина в живота ми.

Можем да се запитаме: От какво се състои състраданието? То има различни лица, пластове. Съществува състрадание към един конкретен случай или към мъката на другите по принцип. Но най-вече, състраданието се състои от способността да виждаме ясно в същината на страданието То е и способнстта да бъдем силни и да осъзнаем, че ние сме едно цяло със страданието на другите. Но това не е достатъчно, защото състраданието което активизира мозъчната кора показва, че се стремим, всъщност се стремим да трансформираме страданието. И ако сме така благословени, се захващаме с действия, които трансформират страданието. Но състраданието има и друг елемент и той е от съществено значение. Това е фактът, че не бива да се обвързваме с възможната развръзка на проблема.

Работила съм с умиращи хора вече над 40 години. Имах честта да работя на място с хора със смъртна присъда, в условия на засилена охрана за шест години. Осъзнах ясно, съдейки по личния ми опит, от работата с умиращи хора и обучаването на грижещи се за тях, че обвързването ми с евентуалния изход и развой на събитията би разрушило способността ми да присъствам пълноценно по време на бедствието.

Работейки в затвора, ми беше ясно, че много от нас, в тази стая, и почти всички мъже със смъртни присъди, с които съм работила, семената на тяхното състрадание никога не са били поливани. Състраданието всъщност е наследствено, вродено качество. То е там, във всяко човешко същество. Но условията, за да бъде задействано, да се издигне, са особени. Аз имах условията, донякъде от собственото ми болестно състояние като дете. При Ийв Енслър, която ще чуете по-късно, състоянието на съпричастност се е проявило по невероятен начин поради множеството страдания, през които е преминала.

Невероятно е, че състраданието има врагове. Сред тези врагове са съжалението, моралната жестокост и страха. А ние живеем в общество, в свят, парализиран от страха. И тази парализа, естествено, осакатява и способността ни да изпитваме състрадание. Самата дума "терор" е глобална. Чувството на терор е глобално. Затова нашата задача по някакъв начин е да се обърнем към този имидж, към този стереотип, който е завладял психиката на цялото човечество.

От неврологията знаем, че състраданието има някои изключителни качества. Например: когато човек изпитващ състрадание, се изправи срещу някаква форма на страдание, то той изпитва това страдание по-силно, отколкото много други хора биха могли. Обаче, също така, той се завръща към нормалното си състояние много по-бързо. Това се нарича издържливост. Много от нас смятат, че състраданието ни изтисква емоционално, но ви убеждавам, че то е нещо, което истински ни вдъхва сили.

Освен това, състраданието усилва процесът познат като неврална интеграция. Свързва в едно и задейства всички части на мозъка. Друго откритие, установено след провеждането на изследвания в университетите Емори, Дейвис и др. е че състраданието усилва имунната ни система. Хей, живеем в много вреден свят. (Смях) Повечето от нас се свиват пред лицето на социално-психологическите и физическите отрови и на токсините на нашия свят. Но състраданието, култивирането на такова, всъщност впряга силите на имунитета ни.

Знаете ли? Ако състраданието наистина е толкова добро за нас, имам един въпрос -- защо не обучаваме децата си в състрадание? (Аплодисменти) Ако състраданието е толкова добро за нас, защо не обучаваме лекарите и медицинските лица в състрадание, за да могат наистина да вършат работата си, която е да трансформират страданието? И ако състраданието наистина е толкова добро за нас, защо не гласуваме за състраданието? Защо не гласуваме за хората в нашето правителство, обосновавайки избора си на състраданието. За да може да си осигурим един по-грижовен свят. В будизма, ние казваме: "Нужен е здрав гръб и мирно съзнание". Нужна е невероятната сила на гърба, за да стоите изправени, когато е трудно. И в това се изразява силата на съзнанието, подложено на изпитание.

Но е нужно и мирно съзнание, способността да бъдете отворени към истинското лице на света, и да го посрещнете такъв, какъвто е, с отворено сърце. Олицетворението на това в будизма е Авалокитешвара, Куан-Ин (Китай). Това е женското олицетворение: тя, която усеща плача и страданието по света. Тя има 10 000 ръца, като във всяка една от тях държи инструмент за освобождение и в шепата на всяка ръка има очи, очите на мъдростта. Според мен, хиляди години наред, жените са живеели, олицетворявали са и са били изключително близо до образа на Авалокитешвара, Куан-Ин. Тя, която усеща плача и страданията на света.

Хиляди години, жените са демонстрирали силата, произтичаща от състраданието по неподправен и директен начин, приемайки и усещайки страданието, такова каквото е. Те обединяват различните общества с добрина и ние наистина го почуствахме, когато жени една след друга се изреждаха на тази сцена през последния ден и половина. Те осъществиха състраданието чрез пряко действие. Джоди Уилямс каза: "Хубаво е да се медитира." Съжалявам, че трябва да правиш малко от това, Джоди. Отдръпни се, остави майка си на мира.

(Смях)

Но другата страна на нещата е, че трябва да излезеш от пещерата си. Трябва да се изправиш пред света, както е направил Асанга, търсейки допир с Митрея Буда, след като прекарал 12 години в пещерата. Той казал: "Ето ме тук." Слиза по пътеката и вижда нещо на пътеката. Поглежда го и вижда, че е куче, коленичи до него. Вижда, че животното има сериозна рана на крака си. Тъкмо се е напълнила с червеи. Той използва езика си, за да отстрани червеите, за да не ги нарани. И в този момент кучето се превърнало в Буда на любовта и добротата.

Вярвам, че жените и момичетата днес трябва да се обединят по могъщ начин с мъжете -- с техните бащи, със синовете си, с братята си. с водопроводчиците, пътните строители, медицинските лица, лекарите, адвокатите, с нашия президент и с всички живи същества. Жените в тази стая са лотуси сред море от огън. Нека разгърнем тази възможност за жените от всички краища на света.

Благодаря.

(Аплодисменти)