Хоаким де Посада казва, "Не яжте локума"

Аз съм тук, защото имам много важно съобщение. Мисля, че намерихме най-важния фактор за успеха. И това откритие беше направено наблизо, в Станфорд Професор по психология е изследвал четири годишни деца, като ги оставя сами в стая. И казва на всяко дете, четиригодишно дете, "Джони, ще те оставя сам тук с един локум, за 15 минути. И когато се върна, ако локумът е все още тук, ще получиш още един. Така че, ще имаш два." Да кажеш на четиригодишно дете да чака 15 минути за нещо, което харесва, е същото, като да кажете на възрастен, "Ще ви донесем кафе след два часа." (Смях) Абсолютно същото.

Какво се случи щом професорът излезнал от стаята? Веднага, след като се затворила вратата... две от три изяли локума. Пет секунди, 10 секунди, 40 секунди, 50 секунди, две минути, четири минути, осем минути. Някои издържали 14 минути и половина. (Смях) Не успяли да го направят. Не издържали. Интересното е, че едно от три деца гледали локума така... Гледали го. Слагали го обратно. Обикаляли наоколо. Играели си с полите и панталоните.

Това дете, на четири, вече разбираше най-важният принцип за успех. Който е способността да отложим задоволяването. Самодисциплината, е най-важният фактор за успех. 15 години по-късно, 14 или 15 години по-късно, следващото изследване. Какво открили? Те намерили децата, които вече били на 18 или 19. И открили, че 100 процента от децата, които не изяли локума били преуспяли. Имали добри оценки. Справяли се чудесно. Били щастливи. Имали планове. Имали добри отношения с техните учители, съученици. Справяли се добре.

Голям процент от децата, изяли локума, били в беда. Не успели да влезнат в университет. Имали лоши оценки. Някои напуснали училище. А някои били все още там с лоши оценки. Няколко имали добри оценки.

Един въпрос ми дойде наум: Дали испано-говорящите деца ще се държат по същия начин като американчетата? Така че, отидох в Колумбия. И възпроизведох експеримента. Беше много забавно. Използвах четири, пет и шестгодишни деца. И нека ви покажа какво се случи.

(Смях)

Така че, какво стана в Колумбия? Испано-говорящите деца, две от три изядоха локума. Едно от три, не го направи. Това малко момиченце беше интересно. Тя изяде вътрешността на локума. (Смях) С други думи, тя искаше да повярваме, че не го е изяла, така че да получи два. Но всъщност го яде. Така че ние знаем, че ще успее. Но трябва да я наблюдаваме. (Смях) Тя не трябва да става банкер, например, или да работи на каса. Но тя ще преуспее.

И това важи за всичко. Даже и при продажби. Търговецът, който -- Клиентът казва, "Искам това." А човекът казва, "Добре, заповядайте." Този човек е изял локума. Но ако търговецът каже, "Почакайте малко." Нека Ви питам няколко въпроса, за да разбера дали това е добър избор." Тогава продавате много повече. Така че това има приложение в много аспекти на живота.

И завършвам -- корейците също го направиха. И знаете ли какво? Това е толкова добро, че искаме детска книжка за локуми. Ние направихме такава. Сега тя е из цяла Корея. И учат тези деца на този принцип. И ние трябва да учим този принцип тук в Щатите. Защото имаме голям дълг. Ние ядем повече локуми, отколкото сме направили. Благодаря ви много.