Джим Туми: Какво можем да научим от Шърман акулата

Карикатурите са по същество истории. Опитах се да намеря някоя, която не разполага с цял куп думи. Не всички от тях имат щастлив край. И така, как започнах да рисувам карикатури? Аз драсках много като дете, и ако прекарате достатъчно време драскайки, рано или късно се случва нещо: всичките ви възможности за кариера се стопяват. Така че трябва да си изкарвате прехраната рисувайки карикатури.

Всъщност, аз се влюбих в океана, когато бях малко момче, когато бях на осем или девет. И бях особено очарован от акулите. Това е част от ранната ми работа. В крайна сметка майка ми скри червения молив, така че беше [неясно]. Но бих искал да ви споделя мой детски опит, който наистина ме накара да видя океана по различен начин, и се превърна в основата на моята работа, защото, чувствам, че ако в един ден, мога да видя океана по различен начин, тогава мога да предизвикам същата промяна и в другите, най-вече децата. Преди този ден, ето как виждах океана. Той беше просто една голяма синя повърхност. И това е начина, по който сме виждали океана, откакто свят светува. Той е мистерия. Имало много поверия, разказвани за океана, предимно негативни. И това подтикнало хората да правят карти по този начин, с всякакви прекрасни подробности за земята, но когато се стигне до края на водата, океана изглежда като една гигантска локва от синя боя. И това е начинът, по който виждах океана в училище -- всякаш искаше да каже: "Всички уроци по география и наука спират на края на водата. Тази част няма да бъде на теста."

Но денят, в който прелетях над островите -- беше семейно пътуване до Карибите, и прелетях в малък самолет над островите. Ето какво видях. Видях хълмове и долини. Видях гори и поляни. Видях пещери и тайни градини, и места, в които бих искал да се скрия като дете, ако можех само да дишам под вода. А най-доброто беше, че видях животните. Видях морски дявол, който изглеждаше толкова голям, колкото и самолета, в който летях. И прелетях над лагуна с акула в нея, и това е деня, в който комикса ми за акулата се роди.

Така че от този ден нататък, аз бях едно обикновено дете, разхождащо се на суха земя, но главата ми беше там долу, под водата. До този ден, това бяха животните, които бяха най-често срещани в живота ми. Това бяха онези, които исках да нарисувам -- всички варианти на четири крака и козина. Но що се отнася до океана, въображението ми не можеше да се съревновава с природата. Всеки път, когато измислях луд комиксов герой на чертожната дъска, откривах създание в океана, което беше още по-лудо. И разликите в мащабите между това мъничко водно конче и този огромен гърбат кит, беше като от научно-фантастичен филм.

Всеки път, когато говоря с деца, винаги обичам да им казвам, че най-голямото животно, което някога е живяло, е все още живо. То не е динозавър, то е кит, животно, голямо, колкото офис сграда, все още плуващо някъде там в океана. Говорейки за динозаври, акулите са в основни линии същата риба, която са били преди 300 млн. години. Така че, ако си фантазирате, за връщане назад във времето и да видите как е изглеждал динозавър, ето как е изглеждал динозавъра, Така че имаме живеещи динозаври и извънземни, животни, които са се развили при нулева гравитация при тежки условия. Това е просто невероятно, никой холивудски дизайнер не може да измисли нещо по-интересно от това. Или тази зъбата риба (anoplogaster brachycera). Частиците във водата я карат да изглежда като плаваща в космоса. Можете ли да си представите, ако погледнете през телескопа Хъбъл и видите това нещо? Ще стартира съвсем нова космическа надпревара. Но вместо това, ние пъхваме камера в дълбокия океан, и виждаме риба, която не улавя нашето въображение като общество. Казваме си, "Може би можем да направим рибни пръчици с нея или нещо такова."

И така това, което бих искал да направя сега е да се опитам да нарисувам нещо. И така, ще се опитам да нарисувам тази зъбата риба тук. Обичам да рисувам дълбоководните риби, защото те са толкова грозни, но красиви по свой собствен начин. Може би можем да й дадем малко биолуминисценция тук -- да й направим фарове, може би стоп светлина, мигачи. Но е лесно да се разбере защо тези животни стават такива големи анимационни герои, заради техните форми и размери. Някои от тях действително изглежда имат сили като на супергерои в комикс. Например, да вземем тези морски костенурки. Те имат нещо като шесто чувство, като рентгеновото зрение на Супермен. Те могат да почувстват магнитните полета на Земята. И те могат да използват това чувство, за да се предвижват стотици километри навътре в открития океан. Ще дам на моята костенурка нащо като ръце, само за да я направя по-лесен за работа комисков герой. Или вземете тази морска краставица. Това не е животно, на което правим карикатури, или, което въобще рисуваме. Тя е като един подводен Спайдърмен. Тя изстрелва тези лепкави мрежи, за да оплете враговете си. Разбира се, морски краставици ги изстрелват от своите задни части, което, по мое мнение, ги прави много по-интересен супергерой. (Смях) Тя не може да плете мрежа по всяко време; първо трябва да свали гащите си.

(Смях)

Или рибата балон (tetraodontidae). Рибата балон е като Невероятния Хълк. Тя може да промени тялото си на голяма, застрашаваща риба, в рамките на секунди. Ще нарисувам тази риба балон ненадута. И после ще се опитам да направя екранна анимация. Да видим. Да се опитаме да я надуем. (Смях) "На мен ли говориш?" Вижте, тя може да се издуе, когато иска да бъде застрашителна. Или да вземем тази риба меч. Може ли да си представите да се родите с инструмент вместо нос? Мислите ли, че тя се събужда сутрин, поглежда се в огледалото и казва, "Някой ще бъде намушкан днес." Или тази риба лъв например. Представете си, да се опитвате да създадете приятели, покрити с остри като бръснач отровни шипове. Това не е нещо, което бихте поставили на Фейсбук страницата си, нали?

Моите герои са -- моят главен герой е акула на име Шърман. Той е голяма бяла акула. И един вид наруших шаблона с Шърман. Не исках да правя това безмилостно, хищническо изображение. Той е просто там, изкарвайки си прехраната. Нещо като Хоумър Симпсън с перки. И после неговия помощник е морска костенурка, както споменах и преди, на име Филмор. Той използва своите прекрасни умения по навигация, за да се скита из океана, търсейки половинка. И той успява да ги намери, с големи умения по навигация, отвратителни умения за запознаване. Изглежда никога не се установява, с някое момиче. Имам рак отшелник на име Хоуторн, който не получава много уважение като рак отшелник, така че той желае, да бъде голяма бяла акула. Освен това ще ви запозная с още един герой, този характер, Ърнест, който е в основни линии млад престъпник, в тялото на риба.

И така, с героите, можете да правите истории. Понякога правенето на история е толкова лесно, колкото поставянето на двама герои в една стая, и виждането какво ще се случи. И така, представете си голяма бяла акула и гигантски калмар в една и съща баня. (Смях) Или, понякога ги отвеждам на места, които хората никога не са чували, защото те са под водата. Например, ги отвеждам на ски в Средно атлантическия хребет, което е тази планинска верига в средата на Атлантическия океан. Водил съм ги в Японско море, където са срещнали гигантска медуза. Водил съм ги на къмпинг в горите с водорасли на Калифорния.

Със следващата тук, направих история за преброяването на морския живот. И беше много забавно, защото, както повечето от вас знаят, това е истински проект, за който сме чували. Но за мен това беше шанс да въведа читателите с много луди подводни герои. Така че започнахме историята с Ърнест, който е доброволец като преброител. Той слиза надолу и среща този известен морски дявол. После среща ракът йети, известният вампир калмар -- неуловим, труден за намиране -- и октопода дъмбо, който толкова наподобява карикатура в реалния живот, че наистина не трябваше да променя нищо, когато го рисувах.

Направих друга история за морските отпадъци. Говорих с много от моите приятели в бизнеса с опазването, и те -- Аз ги попитах: "Кой е проблема, за който бихте искали всички да знаят повече?" И те ми казаха -- този мой приятел ми каза, "Имам само една дума за теб: пластмаса." И аз му отвърнах: "Ами, имам нужда от нещо по-секси от това. Само пластмасата няма да е достатъчна." По известен начин стигнахме до решение. Искаше да използваме думи като поливинил хлорид, което всъщност не работи в гласови балони много добре. Не можах да ги побера. Така че това, което направих беше една приключенска серия.

В основни линии, тази бутилка пътува дълъг път. Това, което се опитвам да кажа на читателите е, че пластмасата наистина не стига надалеч; тя просто продължава да се отмива надолу по веригата. И много от нея завършва, като се отмива в океана, което е страхотна история, ако може да се добавят няколко героя към нея, особено ако не могат да се понасят един други, както тези двамата. Така че ги изпратих в Бойзи, Айдахо, където те пускат пластмасова бутилка в канализационната система на Бойзи. И се озовава в река Бойзи, и след това в река Колумбия, и след това до устието на Колумбия, и в Тихия океан, и след това на това място, наречено Голямото тихоокеанско бунище -- което е този гигантски тихоокенски водовъртеж, в северия тихи океан, където голяма част от тази пластмаса завършва плаваща наоколо -- и след това обратно към лагуната. Така, това в основата си беше история за приятели, с пластмасова бутилка, която ги следва. Много хора помнят пластмасовата бутилка така или иначе, но ние наистина говорихме за морските отломки и пластмасата, в хода на тази история.

Третата история, която направих преди около година и половина, беше вероятно моята най-трудна. Беше за дрането на акулите, и аз се чувствах наистина заинтересуван по този въпрос. Чувствах, тъй като основният ми герой е акула, че комикса е идеалното средство за информиране на обществеността за това. Сега, дрането е акт, на залавяне на акула, изрязване на ценните перките и хвърлянето на живото същество обратно във водата. Това е жестоко, това е разточително. Няма нищо смешно или забавно в него, но наистина исках да обърна внимание на този въпрос. Трябваше да убие главния герой, който е акула.

Започваме с Шърман в китайски ресторант, който научава предсказание, че ще бъде заловен с траулер, както се и случва. И след това той умира. Отсичат му перките и след това го хвърлят зад борда. Очевидно, той е мъртъв сега. И така аз убих герой, който беше във вестника в продължение на 15 години. Така че получих много читателски мнения за това. Междувременно, другите герои говорят за супа от перки от акула. Направих три-четири комикса след това, в които изследваме въпросът за рязането на перките и въпросът за супа от перки от акупа. Шърман е горе в рая на акулите. Ето това ми харесва в комиксите, знаете ли. Наистина не трябва да се притеснявате, публиката да спре чувството си на недоверие защото, ако започнете с говоряща акула, читателите проверяват недоверието си почти от вратата. Можете да направите почти всичко. Превръща се в близък до смъртта опит за Шърман. В същото време, Ърнест намира перките му в интернет. Имаше един истински сайт със седалище в Китай, който действително продаваше перки на акули, така че аз един вид изложих това. И той натиска върху бутона "купи сега." И готово, следващия ден по въздуха, те са появяват, и оперативно ги прикачват. Завършвам серията с един вид петиция по пощата, която насърчава Националната служба по морски риболов, да принуди други държави, да имат по-силна позиция при боравенето с акули.

(Ръкопляскания)

Благодаря. Бих искал да завърша с малка метафора. Опитвах се да измисля метафора, която да представя "Синята мисия," и ето, какво измислих. Представете си, че сте в една огромна стая, е и тъмно като пещера. И можете да имате всичко в тази стая, всичко, което си поискате, но не можете да видите нищо. Дали са ви един инструмент, един чук. И така вие се скитате наоколо в тъмнината, и се удряте в нещо, и се чувства, като че ли това е от камък. Това е голямо, тежко. Не можете да го носите, така че го удряте с чука и отчупвате едно парче. И отнасяте парчето на дневна светлина. И виждате, че имате красиво парче от бял алабастър. Така че си казвате: "Добре, това струва нещо." Така че се връщате обратно в помещението, и разбивате това на парчета, и го изтегляте надалеч. И намерате други неща, и ги разбивате, и ги изтегляте надалеч. И се сдобивате с всякакви готини неща. И чувате, че други хора правят същото нещо. Така че получавате това чувство за неотложност, все едно трябва да намерите колкото се може повече неща възможно най-кратко. И тогава някой вика "Спри!" И те светват осветлението. И вие разбирате къде сте, вие сте в Лувъра. И сте взели цялата тази сложност и красота, и сте я превърнали в евтина стока.

И това е, което правим с океана. И част от това, което е "Синята мисия." е да извика "Спри!" така че всеки един от нас -- изследовател, учен, карикатурист, певец, готвач -- да може да светне осветлението по свой начин. И това е, което се надявам, че комикса ми прави по малък начин. Ето защо ми харесва това, което правя.

Благодаря за вниманието.

(Ръкопляскания)