Джим Фалън: Да изследваш ума на един убиец

Аз съм невролог, професор в Калифорнийския университет. През последните 35 години проучвам поведението. Но на базата на генетиката, чрез невротрансмитери, допамин - такива неща, всичко това чрез целеви анализ. Това е обичайната ми работа. Но после, по някаква причина наскоро, се захванах с нещо друго. Започна се, след като един колега ме помоли, да анализирам мозъците на няколко убийци-психопати.

Това би била типична тема за моя разговор. Въпросът е: "Как човек става убиец-психопат?" Като казвам "убиец-психопат", имам предвид тези хора - тези типове хора. И така - някои от мозъците, които проучвах, са на хора, които са ви известни. Когато получа мозъците, не знам какво гледам. Експериментът беше на сляпо. Дават ми нормални хора.

Прегледах около 70 такива. В резултат се получиха доста данни. Гледаме на този тип неща теоретично, на базата на генетиката, мозъчните увреждания и взаимодействието с околната среда - точно така работи тази машина. Интересуваме се къде точно в мозъка и коя е най-важната част от мозъка. Това искахме да открием. Взаимодействието на гените, което се нарича епигнетични ефекти, мозъчните увреждания и околната среда, както и връзките между тях. Как един човек става психопат и убиец, зависи от това, кога точно се проявява увреждането. Моментът наистина се определя много прецизно. Получават се различни типове психопати.

И тъй, движим се в тази насока. Само ще ви покажа схемата. Схемата е, че тези хора - всеки от тях, когото съм разглеждал, който е бил убиец или сериен убиец, е имал увреждане в орбиталната мозъчна кора. Тя е точно над очите - орбитите. А също и вътрешната част на слепоочието. Така бе при всеки един от тях. Но също така всички бяха малко различни помежду си. Имаха други видове мозъчни увреждания. Ключовият фактор е, че основните гени на насилието се наричат гени МАО-А.

Има един вариант на този ген, който се среща при обикновеното население. Някои от вас го имат. Свързан е с пола. Намира се върху хромозомата Х. Затова може да го наследите само от майка си. Всъщност това е причината повечето убийци-психопати - мъже и момчета, да са много агресивни. Защото дъщерята може да получи един Х от бащата, един Х от майката и те един вид се разводняват. Но синът може да получи само Х хромозомата от майка си.

Така това се предава от майка на син. Има връзка с прекалени количества серотонин по време на развитието. Което е доста интересно, защото се предполага, че серотонинът би трябвало да действа успокояващо и отпускащо. Но ако имате този ген, в утробата мозъкът ви се къпе в това. И целият ви мозък става нечувствителен към серотонина. Така че по-късно той не действа.

Присъствах на една лекция в Израел, точно миналата година. От нея има известни последствия. Теоретично това означава, че за да се изяви този ген по насилствен начин, много рано, преди пубертета трябва да ви се е случило нещо наистина травматично, не малък стрес, не бой с пръчка или нещо такова. А наистина да станеш свидетел на насилие или да си замесен в него, на живо. Разбирате ли? Така работи огледалната невронна система.

И така, ако имате този ген и видите много насилие в определена ситуация, това е рецептата за катастрофа - абсолютна катастрофа. Това е нещо, което според мен може да се случи в онези райони в света, където има постоянно насилие, в крайна сметка поколения деца виждат цялото това насилие. Ако бях младо момиче, някъде в размирен район, примерно 14-годишно, и искам да си намеря партньор, щях да търся някой як тип, за да ме защитава. Проблемът е, че така тенденцията е да се концентрирта тези гени. Вече и мочетата, и момичетата ги получават. Смятам, че след няколко поколения - идеята е, че това е наистина барутен погреб.

Такава е идеята. А после майка ми ми каза: "Чух, че обикаляш и разправяш за убийци-психопати. Говориш, все едно произлизаш от нормално семейство." Попитах я: "За какво, по дяволите, говориш?" Тогава тя ми разказа за собственото ми родословно дърво. Разбира се, обвиняваше семейството на баща ми. Случаят беше такъв, защото в нейния род не е имало насилие. Но при баща ми не е било така.

Тя ми каза: "Имам добра и лоша новина. Един от братовчедите ти е Езра Корнел, основател на университета "Корнел". Но лошата новина, е че Лизи Бордън също ти е братовчедка.

А аз отвърнах: "Е, и какво? Значи Лизи."

А тя продължи: "Не, става по-зле - прочети тази книга."

Книгата се казва "Странно убити" и е историческа книга. Първото убийство на майка от син е било извършено от моя пра-пра-пра-пра-прадядо. Това беше първият случай на майкоубийство. Тази книга е много интересна. Защото става дума за лов на вещици и как са мислели хората в онези времена.

Но това не е всичко. Имаше още седем мъже от страната на баща ми, тогава, от семейство Корнел - всички били убийци. Доста стряскащо, като си помисли човек. (Смях) Защото самият ми баща и тримата ми чичовци през Втората световна война всички са били добросъвестни наблюдатели, добри като котенца. Но от време на време се появява някой като Лизи Бордън - около три пъти на век, и вече идва времето. (Смях)

Поуката е, че хората в стъклени къщи не трябва да хвърлят камъни. Но това е по-вероятно. (Смях) И трябва да действаме. Сега децата ни научиха. И като че ли всички го приеха. Но внуците ни, ще бъдат някак загрижени Затова започнах сканиране с компютърна томография на всички в семейството. (Смях) Започнахме с томография, електроенцефалограми и генетичен анализ, за да видим какви са лошите новини. Оказва се, че единствените хора - брат и сестра, не се разбират помежду и. Схемите им са напълно еднакви. Имат еднакви мозъци и еднаква електроенцефалограма. И сега са по-близки от всякога. Но някъде ще има лоши новини. И не знам откъде ще изскочат. Това беше моят разговор. (Смях)