Призивът на Джил Тартър за присъединяване към търсенето на SETI (лауреат на наградата TED)

Моят въпрос е: сами ли сме?

Историята на хората е история на идеите - научни идеи, които хвърлят светлина в тъмни ъгли, идеи, които прегръщаме рационално и ирационално, идеи, за които сме живели, умирали, убивали и сме били убивани, идеи, изчезнали в историята, и идеи, забулени в догми. Това е история на нации, на идеологии, на територии и на конфликти помежду им. Но всеки момент от човешката история, от каменната ера до информационната ера, от Шумер и Вавилон до iPod и клюките за знаменитости, всички те са извършени... всяка книга, която сте чели, всяко стихотворение, всеки смях, всяка сълза, всички са се случили тук. Тук. Тук. Тук. (Смях)

Перспективата е нещо много мощно. Перспективите могат да се променят. Перспективите могат да са различни. От моя гледна точка живеем на един крехък остров от живот, в една вселена от възможности. В продължение на много хилядолетия хората са пътували в търсене на отговори, отговори за натурализма и възвишеността, за това кои сме и защо сме, и, разбира се, кой още може би е там. Наистина ли сме само ние? Сами ли сме в тази огромна вселена от енергия, материя, химия и физика? Е, ако е така, е ужасна загуба на пространство. (Смях) Ами ако не сме?

Ами ако там някъде и други задават и отговарят на подобни въпроси? Ами ако гледат нощното небе, същите звезди, но от противоположната страна? Дали откритието на по-стара културна цивилизация някъде там би ни вдъхновило да откриваме начини за оцеляване през все по-несигурното ни технологично юношество? Би ли могло откритието на далечна цивилизация и нашият общ космически произход най-сетне да донесе посланието за връзката между всички хора? Независимо дали сме родени в Сан Франциско или в Судан, или близо до сърцето на галактиката Млечен път, ние сме продукти на милиард-годишно потекло от бродещ звезден прах. Ние, всички ние сме онова, което се случва, когато една първична смес от водород и хелий еволюира толкова дълго, че започва да пита откъде е дошла. Преди петдесет години пътуването за откриване на отговори пое по различен път и започна SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) -- Търсенето на извънземен разум.

А какво точно е SETI? Ами, SETI използва инструментите на астрономията, за да се опита да открие доказателство за съществуването на нечия друга технология. Собствените ни технологии са видими от междузвездни разстояния, и с техните би могло да е така. Може би някоя огромна мрежа от комуникации, или някакъв щит срещу астероиден удар, или някой огромен астроинженерингов проект, който дори не можем да си представим, би могъл да генерира сигнали на радио или оптични честоти, които една непоколебима програма за търсене би могла да открие. В продължение на хилядолетия сме се обръщали към свещениците и философите за напътствия и указания по този въпрос, дали там някъде съществува разумен живот. Сега можем да използваме инструментите от ХХІ век, за да наблюдаваме съществуващото, вместо да питаме в какво да вярваме.

SETI не предполага съществуването на извънземен разум, тя просто отбелязва възможността, ако не и вероятността в тази огромна вселена, която изглежда доста еднообразна. Числата предполагат една вселена от възможности. Слънцето ни е една от 400-те милиарда звезди в нашата галактика и знаем, че много други звезди имат планетарни системи, открили сме над 350 през последните 14 години, включително малката планета, обявена по-рано тази седмица, която има радиус точно двойно по-голям от размера на Земята. И макар и всички планетарни системи в нашата галактика да са лишени от живот, все пак съществуват 100 милиарда други галактики, като цяло 10 на 22-ра степен звезди. Сега ще опитам един номер, да пресъздам един експеримент от тази сутрин. Помните ли, един милиард? Но този път не един милиард долара, а един милиард звезди. Така, един милиард звезди. Там горе, 20 фута над сцената, това са 10 трилиона. Ами 10 на 22-ра? Къде е линията, която маркира това? Тази линия би трябвало да е на 3,8 милиона мили над тази сцена. (Смях) 16 пъти по-далеч от луната, или четири процента от разстоянието до слънцето.

Така че има много възможности. (Смях) А голяма част от тази огромна вселена, много повече може да е обитаема, отколкото сме мислили някога, докато проучваме екстремофилите на Земята... организми, които могат да живеят при условия, напълно негостоприемни за нас, в горещите термални извори с високо налягане на дъното на океана, замръзнали в леда, в кипяща акумулаторна киселина, в охлаждащите води на ядрени реактори. Тези екстремофили ни казват, че живот може да съществува в много други среди.

Но тези среди ще бъдат широко разпръснати в тази вселена. Дори най-близката ни звезда, Слънцето, неговите емисии страдат от тиранията на светлинната скорост. Нужни са цели осем минути, за да ни достигне неговата радиация. А най-близката звезда е на разстояние 4,2 светлинни години, което значи, че на нейната светлина са нужни 4,2 години, за да стигне дотук. Ръбът на нашата галактика е на разстояние 75 000 светлинни години, а най-близката до нас галактика - на 2,5 милиона светлинни години. Това означава, че какъвто и сигнал да доловим, той ще е започнал пътуването си много отдавна. И един сигнал би ни позволил да зърнем тяхното минало, а не настоящето им. Затова Фил Морисън нарича SETI "археологията от бъдещето". Тя ни разказва за миналото им, но улавянето на сигнал ни казва, че е възможно ние да имаме дълго бъдеще.

Мисля, че това имаше предвид Дейвид Дойч през 2005 г., когато завърши своята TED лекция в Оксфорд, като каза, че иска да сподели два свои житейски принципа и би искал да ги издълбае върху каменни плочи. Първият е, че проблемите са неизбежни. Вторият е, че проблемите са разрешими. Така че в крайна сметка онова, което ще определи успеха или провала на SETI, е дълговечността на технологиите, а средното разстояние между технологиите в космоса... разстояние в пространството и разстояние във времето. Ако технологиете не траят и не се задържат, няма да успеем. А ние сме една много млада технология в една стара галактика и още не знаем дали е възможно технологиите да се задържат.

Досега ви говорих за наистина големи числа; сега ще говоря за едно сравнително малко число. Това е продължителността от време, когато на Земята не е имало живот. Ако разгледаме цирконите, заровени в Джак Хилс в западна Австралия, цирконите, взети от Джак Хилс в западна Австралия, ни разказват, че в рамките на няколкостотин милиона години от произхода на планетата е имало изобилна вода и вероятно дори живот. Значи, планета ни е прекарала по-голямата част от 4,56-милиардната си история в развитие на живот, без дори да подозира появата му. Животът се е случил много бързо, а това вещае добро за потенциала от живот навсякъде в космоса.

А другото, което трябва да се вземе от тази графика, е много тесният времеви обсег, през който хората могат да твърдят, че са доминантният разум на планетата. Само през последните няколкостотин хиляди години модерните хора се занимават с технология и цивилизация. Така че човек трябва да цени много дълбоко разнообразието и невероятния мащаб на живота на тази планета като първата стъпка в подготовката за контакт с живота другаде в космоса.

Ние не сме върхът на еволюцията. Не сме продуктът, цел на милиарди години еволюционни замисли и планиране. Ние сме един резултат от продължаващ адаптационен процес. Ние сме жители на една малка планета в ъгъла на галактиката Млечен път. А Homo sapiens са един малък лист от едно много обширно Дърво на живота, плътно населено от организми, приспособявани за оцеляване в продължение на много години. Използваме погрешно езика и говорим за "възхода на човека". Разбираме научната основа за взаимосвързаността на живота, но нашето его още не е стигнало дотам. Този възход на човека, връх на еволюцията, трябва да си отиде. Това е един усет за привилегия, който природната вселена не споделя.

Според Лорън Айсли, "Човек не се среща със самия себе си, преди да улови отражението от око, различно от човешко." Един ден това око може да бъде на интелигентно извънземно, и колкото по-скоро се въздържим от тесния си възглед за еволюцията, толкова по-скоро можем наистина да изследваме произхода и местоназначението си.

Ние сме малка част от историята на космическата еволюция и ще сме отговорни за продължаващото си участие в тази история, и вероятно SETI също ще помогне. От време на време в течение на историята това понятие за много широка космическа перспектива излиза на повърхността и в резултат на това виждаме преобразяващи и дълбоки открития. Така през 1543 г. Николай Коперник публикува "За въртенето на небесните сфери", и като отстранява Земята от центъра на Вселената и поставя слънцето в центъра на слънчевата система, той ни отваря очите за една много по-голяма Вселена, от която ние сме само малка част. И тази революция на Коперник продължава днес да влияе върху науката, философията, технологията и теологията.

Така през 1959 г. Джузепе Коконе и Филип Морисън публикуват първата SETI статия в рецензирано списание и въвеждат SETI в основния научен поток. А през 1960 г. Франк Дрейк провежда първото SETI наблюдение, като наблюдава две звезди - Tau Ceti и Epsilon Eridani, в продължение на около 150 часа. Дрейк не открил извънземен разум, но научил един много ценен урок от прелитащ самолет, и той е, че земната технология може да се намесва в търсенето на извънземна технология.

Оттогава насам търсим непрестанно, но е невъзможно да се пресили величината на оставащото търсене. Всички сборни усилия на SETI през последните 40 и няколко години са еквивалентни на загребване на една-единствена чаша вода от океаните. А никой не би решил, че океанът е без риба въз основа на една чаша вода. XXІ век сега ни позволява да строим по-големи чаши, много по-големи чаши. В Северна Калифорния започваме да правим наблюдения с първите 42 телескопа от набора телескопи "Алън" - и сега трябва да отделя един момент, за да благодаря публично на Пол Алън, Нейтън Майърволд и всички членове на екипа SETI в TED общността, които толкова щедро подкрепяха това проучване. (Аплодисменти)

АТА е първият телескоп, изграден от голям брой малки чинии, свързани заедно с компютри. Така силиконът става толкова важен, колкото алуминият, и в бъдеще ще го отглеждаме, като добавяме повече антени, за да достигнем 350 за повече чувствителност и прилагане на закона на Мур за далеч повече способност за обработване. Днес нашите алгоритми за улавяне на сигнали могат да откриват много прости артефакти и шум. Ако се вглеждате много внимателно, може да видите сигнала от космическия кораб "Вояджър 1", най-далечният човешки обект във вселената, 106 пъти по-далеч от нас, отколкото е слънцето. А на тези далечни разстояния сигналът му е много слаб, когато стигне до нас. Може да е много трудно да се види, но лесно се открива с нашите ефикасни алгоритми. Но това е прост сигнал, а утре искаме да можем да откриваме по-сложни сигнали.

Това е много добра година. 2009 г. е 400-та годишнина от първата употреба на телескоп от Галилео, рожденият ден на Дарвин - 200-ят рожден ден, 150-тата годишнина от издаването на "Произходът на видовете", 50-тата годишнина на SETI като наука, 25-тата годишнина от регистрацията на SETI като организация с идеална цел, и, разбира се, 25-тата годишнина на TED. А следващия месец космическият кораб "Кеплер" ще излети и ще започне да ни разказва точно колко често се срещат подобни на Земята планети, цели на търсенията на SETI. ООН обяви 2009 г. за Международна година на астрономията - глобален фестивал, който да помогне на нас, жителите на Земята, да преоткрием космическия си произход и мястото си във вселената. И през 2009 г. във Вашингтон дойде промяна с обещание да постави науката на полагащото й се място. (Аплодисменти)

А какво би променило всичко? Е, това е въпросът, който зададе фондацията "Edge" тази година, а четирима от отговорилите казват: "SETI". Защо? Цитирам: "Откритието на разумен живот отвъд Земята би изкоренило самотата и солипсизма, бич за нашия вид от самото му начало. И просто би променило всичко, би променило всичко изведнъж." Ако това е вярно, защо сме уловили само четири от онези 151 умове? Мисля, че това е проблем на завършеност и предаване, защото със ситния шрифт пише: "Какви променящи играта идеи и научни развития бихте очаквали да доживеете да видите?" Значи, имаме проблем със сбъдването. Нужни са ни по-големи очила и повече ръце във водата, и тогава, като работим заедно, може би всички ще доживеем да видим улавянето на първия извънземен сигнал.

Това ме води до моето желание. Желая да упълномощите земляните навсякъде да станат активни участници в крайното търсене на космическа компания.

Първо трябва да се заемем с глобалния мозъчен тръст, да се изгради среда за съхранение на необработени данни и където те биха могли да са достъпни и манипулирани, където могат да се развиват нови алгоритми, а старите да се подобряват. Това е технически творческо предизвикателство и то би променило гледната точка на хората, работещи по него. Бихме искали да усилим автоматизираното търсене с човешко прозрение. Бихме искали да използваме способността на човешкото око за разпознаване на модели, за да открива слаби, сложни сигнали, които настоящите ни алгоритми пропускат.

И, разбира се, бихме искали да вдъхновяваме и ангажираме следващото поколение. Бихме искали материалите, които сме изградили за образование, да стигнат до студентите навсякъде, студенти, които не могат да дойдат да ни посетят в АТА. Бихме искали да разказваме по-добре историята си, да ангажираме младите хора и така да променим гледната им точка.

Извинете, Сет Годин, но през хилядолетията сме видели накъде води трибализмът. Виждали сме какво се случва, когато разделим една достатъчно малка планета на по-малки острови. И, в крайна сметка, всъщност всички ние принадлежим към едно-единствено племе - земляни. А SETI е огледало, огледало, което може да ни покаже самите нас от една изключителна гледна точка и да помогне за омаловажаване на разликите помежду ни. Ако SETI само промени гледната точка на хората спрямо тази планета, тогава тя ще бъде едно от най-дълбоките начинания в историята.

И така, в началните дни на 2009 г. един въображаем президент застана на стъпалата на Капитолия на САЩ и каза: "Не може да не вярваме, че старите омрази някой ден ще отминат, че племенните линии скоро ще се размият, че със смаляването на света нашата обща човечност ще се разкрие." Нямам търпение да работя с TED общността, да чуя вашите идеи как да изпълня това желание и в сътрудничество с вас да ускоря деня, когато това въображаемо изявление може да стане реалност.

Благодаря. (Аплодисменти)