Джесика Джакли: Бедност, пари -- и любов

Историите, които разказваме един за друг, са много важни. Историите, които сами разказваме за живота си, са много важни. Но най-вече, начинът, по който участваме в историите си един на друг, според мен, е от дълбоко значение. Бях на 6 години, когато за първи път чух истории за бедните. Сега, аз не чух тези истории от самите бедни; чух ги от учителя ми в неделното училище и от Христос, някакси чрез учителя ми в неделното училище. Спомням си като научих, че хората, които са бедни, имат нужда от нещо материално -- храна, дрехи, подслон -- нещо, което нямат. И също така ме научиха, че в допълнение е моя работа -- на тази стая пълна с пет-, шест годишни деца -- очевидно беше наша работа да помогнем. Това е, което Христос искаше от нас. И тогава той каза: "Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили" Сега, аз много се развълнувах. Бях много нетърпелива да съм полезна на света. Мисля, че всички се чувстваме така. Но също ми стана интересно, че Господ се нуждае от помощ. Това беше ново за мен и изглеждаше като нещо много важно да успееш да се включиш.

Но много бързо научих и че Христос също така е казал; и тук парафразирам: бедните винаги ще са около нас. Това ме разстрои и обърка. Чувствах се, все едно са ми дали домашно, което трябваше да изпълня, бях развълнувана да изпълня, но каквото и да направех - щях да се проваля. От това се почувствах объркана, малко разстроена и ядосана, като че може би аз не бях разбрала нещо. Бях поразена. И за първи път започнах да се страхувам от тази група хора и да изпитвам негативни емоции към цяла група хора. Представях си нещо като дълга опашка от човеци, която никога нямаше да изчезне, която винаги щеше да е около нас. Те винаги щяха да ме молят да им помогна и да им давам неща, което бяха въодушевена да върша, но не знаех как щеше проработи. И не знаех какво ще стане, когато ми свършат нещата за даване, особено както проблемът никога нямаше да изчезне. През следващите години другите истории за бедните, които чух, не бяха по-позитивни. Например, често виждах снимки и образи на мъка и страдание. Чух за нещата, които се объркваха в живота на бедните. Чух за болести. Чух за война. Те винаги бяха някак си свързани. И като цяло, добих представата, че бедните по света живееха животи изковани от страдание и тъга, опустошение, безнадеждност.

Скоро развих това, което мисля, че при много от нас, е тази тази предвидима реакция, че се чувствах зле всеки път, когато чуех за тях. Започнах да се чувствам виновна за моето лично относително богатство, защото, очевидно, аз не правех повече, за да подобря нещата. дори усещах чувство на срам за това. И така, естествено, започнах да се дистанцирам. Спрях да слушам историите им така отблизо както преди. И спрях да очаквам, че нещата наистина ще се променят. Сега, аз още дарявах. Отстрани изглеждаше, че все още участвам. Дарявах от времето и парите си. Дарявах, когато решенията бяха на промоция. Цената на една чаша кафе може да спаси живота на едно дете, нали. В смисъл, кой може да спори с това? Дарявах, когато бях притисната, когато беше трудно да го избегна, и дарявах като цяло, когато натрупвах толкова негативни емоции, че дарявах, за да облекча собственото си страдание, не нечие друго. В интерес на истината, дарявах от това място, а не от искренно място на надежда и вълнение да помогна и проявя щедрост. Превърна се във финансова операция за мен, във нещо като търговия. Аз купувах нещо. Купувах си правото да продължа деня си без задължително да се тревожа за тези лоши новини. А мисля, че начинът, по който преминаваме през това, понякога може, първо да обезличи група хора, индивиди там по света. И също може се да превърне в стока, което е нещо много страшно. Така че когато правех това и когато, мисля че много от нас, правят това, ние някакси си купуваме разстояние, някакси си купуваме правото да продължим деня си. Мисля, че тази размяна може наистина да попречи на точно онова, което искаме най-много. Може да попречи на желанието ни да сме наистина важни и полезни в живота на някой друг и на кратко - да обичаме.

За щастие, преди няколко години, нещата се промениха при мен, защото слушах речта на Д-р Мухамад Юнус. Знам, че много от присъстващите в залата знаят много добре кой е той, но историята накратко, за всеки, който не го е слушал, Д-р Юнус спечели Нобеловата награда за мир преди няколко години за работата си по въвеждане на модерните микрофинанси. Когато го чух да говори, беше 3 години по-рано. Но в основни линии, микрофинансите - ако за вас също е нов термин - мислете за тях като за финансови услуги за бедните. Помислете си за всичко, което получавате от вашата банка, и си представете тези продукти и услуги пригодени за нуждите на някой, който живее с по няколко долара на ден. Д-р Юнус сподели историята си обяснявайки какво е това и какво е постигнал той с банката си Грамеен. Той също разказа за микрозаемите, в частност, което е малък заем, който може да помогне на някого да започне или разшири бизнеса си. Сега, когато аз го чух да разказва, беше вълнуващо по няколко причини. Първо и най-важно, научих за този нов метод за промяна в света, който, поне веднъж, ми показа, може би един начин да взаимодействам с някого и да дарявам, и да споделявам ресурс по начин, който не е странен и не ме караше да се чувствам зле. Това си беше вълнуващо. Но по-важното е, че той разказа истории за бедните, които бяха по-различни от всички истории, които бях чувала преди. Всъщност, за тези хора, за които той говореше, че са бедни, това беше странична забележка. Той разказа за силни, умни, трудолюбиви предприемачи, които се будеха всяка сутрин и правеха нещо да подобрят живота си и живота на семействата си. Всичко, от което се нуждаеха, за да го направят по-бързо и по-добре беше малко капитал. Това беше нещо като удивително прозрение за мен.

И всъщност, толкова дълбоко ме разчувства, трудно е да изразя колко много ми повлия, но бях толкова разчувствана, че след няколко седмици дори напуснах работата си и се преместих в източна Африка, за да се опитам да видя сама за какво ставаше въпрос. За първи път, от наистина много време, исках да се срещна с тези хора, исках да се срещна с тези предприемачи и да видя за себе си какви точно са животите им. И така прекарах три месеца в Кения, Уганда и Танзания интервюирайки предприемачи, който бяха получили 100 долара за да започнат или да си разширят бизнеса Всъщност, чрез това общуване за първи път започнах да се сприятелявам с някои от хората от тази голяма аморфна група там, която уж трябваше да е далеч. И започвах да се сприятелявам и да научавам историите им. И отново, и отново, докато ги интервюирах и прекарвах дните си с тях, наистина чувах истории за промяна в живота и удивителните малки подробности за промяната.

И така, чувах от козари, които са използвали парите, които са получили, за да купят няколко кози в повече. Траекторията на бизнесите им се променя. Започват да правят малко повече пари. Стандартът на живота им се повишава и подобрява. И правят наистина интересни малки подобрения в живота си като да започнат да пращат децата си на училище. Може би биха могли да си купят мрежи против комари. Може би ще могат да си позволят ключалка на вратата и да се чувстват сигурни. Може да е само, че ще могат да слагат захар в чая си и ще предложат на мен, когато им гостувам, и ще са горди от това. Но имаше такива хубави подробности дори, ако говорех с 20 козари подред, а в някои дни точно това се случваше -- тези хубави подробности за промяната на живота, които имаха смисъл за тях. Това беше другото, което ме разчувства. беше истински смиряващо да видя за първи път, да разбера истински, че дори и да съм можела да взема магическа пръчка и да оправя всичко, най-вероятно съм щяла да го направя грешно. Защото най-добрият начин да се промени живота на хората е когато те имат контрола и правят това по начина, който те вярват, че е най-добър. Видях това и беше много смиряващо.

Както и да е, нещо друго интересно ми се случи докато бях там. Нито веднъж не ми поискаха дарение, за което май се бях настроила, така де. Има бедност, даряваш пари за помощи. Никой не ме помоли за дарение. Всъщност, никой не искаше да го съжалявам изобщо. Единствено, те просто искаха да могат да правят повече от това, което вече правеха така или иначе, и да развият собствените си способности. И така, това, което чувах от време на време, беше, че хората искаха заем -- помислих си, че това звучи много смислено и наистина вълнуващо. И между другото, специалността ми в училище беше философия и поезия, така че не знаех разликата между печалба и приход, когато отидох в източна Африка. Просто ми се стори, че парите ще проработят. И уводът ми в бизнеса бяха тези 100 доларови малки инжекции капитал. И научих за печалбите и приходите, за ливъридж, за всякакви неща от фермери, шивачки, козари. Така тази идея, че тези нови истории за бизнес и надежда могат да бъдат споделени с приятелите и семейството ми, и, че с това, може би, ще успем да съберем част от парите, от които те се нуждаеха, за да могат да продължат бизнесите си, под вид на заеми; това е тази малка идея, която се превърна в Кива (Kiva).

Няколко месеца по-късно се върнах в Уганда с цифров фотоапарат и първоначален уебсайт, който някак си създадохме с приятеля ми Матю, и снимахме седем от новите ми приятели, публикувахме историите им, тия истории на предприемачество, на уебсайта, наспамихме приятели и роднини и им казахме: "Мислим, че това е легално. Все още не са ни отговорили от СЕК (федерална агенция в САЩ) за подробностите, но вие си кажете мнението, дали искате да участвате в това, да осигурите парите, от които те се нуждаят?" Парите дойдоха на практира до сутринта. Изпратихме ги в Уганда. И в течение на следващите шест месеца се случи нещо прекрасно; предприемачите получиха парите, плати им се и бизнесите им всъщност се разрастнаха, и можеха да се издържат сами и да променят траекторията на живота си. През Октомври '05 след като тези първи седем заема бяха изплатени с Мат махнахме думата Бета от сайта. Казахме си: "Малкият ни експеримент беше успешен. Нека да стартираме наистина." Това беше официалното ни откриване. И тогава, през тази първа година, от Октомври '05 до '06, Кива (Kiva) спомогна с 500 000 долара в заеми. Втората година достигна общо 15 милиона. Третата година, общата сума достигна 40. През четвъртата, малко не ни достигна за 100. А днес, по-малко от пет години по-късно, Кива спомогна с повече от 150 милиона долара, от малки 25 доларови дарения, от заемодатели и предприемачи -- повече от милион от които от 200 страни.

И така, това е къде Кива се намира в момента, просто за да Ви доведа до настоящето. И въпреки, че тези числа и статистики са наистина забавни за разказване и са интересни, за мен същността на Кива са историите. Става въпрос за преразказване на историите за бедните и за това да дарим на себе си възможността да се обвържем, която потвърждава достойнството им, потвърждава отношенията им на партньор, не отношения базирани на традиционния тип неловкост "дарител - получател", която може да се получи. Но вместо това отношения, които могат да насърчат уважение и надежда и този оптимизъм, че заедно можем да продължим напред. Затова се надявам, че не само парите ще могат да продължават да текат през Кива -- което е много положително и смислено нещо -- но и се надявам Кива да размие тези граници между, както казах, традиционните категории богати и бедни, които сме научени да виждаме в света, това фалшиво разделение на ние и те, на имащи и нямащи. Надявам се, че Кива може да размие тези граници. Защото, докато това се случва, мисля, че ще можем да се чувстваме свободни да общуваме по начин, който е по-открит, по-справедлив и по-творчески, да се ангажираме един с друг и да си помагаме.

Представете си как се чувствате, когато видите някой на улицата, който прости, и тъкмо се приближавате. Представете си как се чувствате. А сега си представете разликата, ако можехте да срещнете някой с история за предприемачество и тежка работа, който иска да ви разкаже за бизнеса си. Може би се усмихват и искат да ви разкажат какво са направили. Представете си, че говорите с някой, който отглежда неща и ги кара да разцъфват, някой, който използва таланта си, за да направи нещо продуктивно, някой, който е изградил бизнеса си от нулата, някой, който е заобиколен от изобилие, а не от оскъдица, който всъщност създава изобилие, някой с пълни ръце, с нещо, което може да предложи, а не празни ръце молещи ви да дарите нещо. Представете си да можете да чуете история, която не сте очаквали, от някой, който се събужда всеки ден и работи много, много усърдно, за да подобри живота си. Тези истории наистина могат да променят начина, по който мислим един за друг. И ако можем да катализираме общество от подкрепящи се хора около тях, което да участва в историите им като им заема малко пари, мисля, че можем да променим начина, по който вярваме един в друг и в потенциала на другите.

Сега, за мен Кива е просто началото. И гледайки напред какво следва ми беше от полза да обмисля нещата, които научих досега. Първото е, че, както казах, за мен предприемачеството беше нова идея. Хората, които взимат заеми от Кива, докато ги интервюирах и опознавах през последните няколко години, ме научиха какво е предприемачество. И мисля, че в основата си то е решението, че искаш животът ти да е по-добър Виждаш възможност и решаваш, какво ще направиш за да се възползваш от нея. Накратко, то е да решиш, че утре може да е по-добре от днес и да се захванеш с това. Второто, което научих, е, че заемите са много интересно средство за свързване. Така че те не са дарение. Да, може би не звучи чак толкова по-различно. Но всъщност, когато дадете нещо на някого и той ви каже: "Благодаря", и ви уведомява как се развиват нещата, това е едно нещо. Когато дадете пари на заем и те ви се върнат постепенно, имате извинението за продължаващ диалог. Това продължително внимание, това постоянно внимание е наистина нещо голямо да изграждаме различни видове взаимотновения между нас. И трето, това което разбрах от предприемачите, които опознах, е че когато всичко останало е едно и също и им е даден изборът да получат парите, от които се нуждаят, или парите плюс подкрепата и насърчението на глобална общност, хората избират общността плюс парите. Това е много по-смислена комбинация, много по-мощна комбинация.

И имайки предвид това; това конкретно събитие доведе до нещата, над които работя сега. Сега виждам предприемачи навсякъде, сега като съм въвлечена в това. И нещо, което забелязвам е, че има много общности от подкрепящи се хора, които вече съществуват по света. Със социални мрежи е удивителен начин да разрастнем броят на хората, които всички имаме около себе си в наша собствена общност от подкрепящи ни хора, бързо. И също си мислех за това, чудех се - как можем да обвържем тези подкрепящи ни общности, за да катализираме дори повече предприемачески идеи и да катализираме всички нас, за да направим утре по-добро от днес? Докато разучавах какво се случва в САЩ, имах няколко малки интересни прозрения. Едното е, че, както може да се очаква, разбира се, много малки бизнеси в САЩ и по целия свят все още се нуждаят от пари, за да се разрастват и да правя повече от това, което искат, или може да имат нужда от пари през някой труден месец. Но винаги има нужда от ресурси наблизо. И другото е, че се оказва, че тези ресурси обикновенно не идват от местата, от които бихте очаквали -- банки, инвеститорски дружества, или други организации и структури за съдействие -- идват от семейство и приятели. Според някои статистики 85% и повече от финансирането за малкия бизнес идва от приятели и семейства. Това са около 130 билиона долара на година. Което е много. И трето, когато хората минават през този процес на набиране на средства от приятели и семейства е доста неловко, хората не знаят какво точно да поискат, как да поискат и какво да обещаят в замяна въпреки че имат най-добрите намерения и искат да благодарят на тези хора, които ги подкрепят.

Та, за да впрегнем силата на тези подкрепящи ни общности по нов начин и да позволим на предприемачите сами да решават какво точно ще представлява финансовата размяна, какво точно им пасва на тях и на хората около тях, тази седмица в действителност кротко ще стартираме Профаундър (Profounder), което е платформа за малки бизнеси за масово набиране на необходимите средства чрез инвестиции на приятелите и семейството им. И това ще са инвестиции, не дарения, не заеми, а инвестиции, които се връщат динамично. И така графиката на участие в историята всъщност върви нагоре-надолу. Та на кратко, това е инструмент от типа "направи си сам" за малки бизнеси за набиране на тези средства. И това, което можете да направите, е да отидете на сайта, да си създадете профил и да създадете условия на инвестиране по много лесен начин. Правим го много, много просто за мен, както и за всеки друг, който иска да използва сайта. И разрешаваме на предприемачите да споделят процент от приходите си. Могат да наберат до милион долара от неограничен брой, неакредитирани, необиграни инвеститори -- обикновенни хора, не дай боже -- и могат да споделят възвращенията си с времето -- отново, според условията, които те са задали. Когато инвеститорите решат да се включат на основата на тези условия, те могат или да си приберат парите от печалбите, или могат предварително да решат да дарят тези приходи на неправителствена организация. И така могат да са инвеститор за пари или за кауза. Надеждата ми е, че този инструмент може да покаже на всеки с идея път, по който да тръгне, за да прави това, което иска на света и да събере хората, които вече са около него, хората, които го познават най-добре и, които го обичат и искат да го подкрепят, да ги съберат, за да направят това да се случи.

И така над това работя в момента. И за да приключа, искам само да кажа, вижте, това са само инструменти. В момента, Профаундър (Profounder) е в самото си начало и е много осезаемо, много ясно за мен, че това е просто оръдие, просто инструмент. Това, от което се нуждаем, са хора, които да ги е грижа, които да отидат и наистина да го използват точно както ги беше грижа достатъчно, за да използват Кива, за да създадат онези връзки. Но добрите новини са, че не мисля, че дори трябва да седя тук и да ви убеждавам да ви е грижа. Дори не бих се опитала. Не мисля, че ... въпреки, че често чуваме, сещате се, чуваме етичните и морални причини, религиозните причини, "Ето защо грижата и даряването ще ви направи щастливи." Не мисля, че е необходими да ни убеждават в това. Мисля, че го знаем. Всъщност, мисля, че знаем толкова много и е такава истина това че ни е грижа така дълбоко, че всъщност това, което ни спира е това, че ни е страх да опитаме и да се провалим, защото ни е грижа толкова много да си помагаме един на друг и да допринесем смисъл в живота си.

И така, това, което мисля, че мога да направя днес, че е най-доброто, което мога да ви дам, дадох ви историята си, което е най-доброто, което бих могла да направя. И мисля, че мога да напомня на всички нас, че ни е грижа. Мисля, че това вече го знаем. И мисля, че знаем как любовта в нас е достатъчно устойчива, за да излезем и да опитаме. Само секунда.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

За мен, най-добрият начин да се вдъхновим да опитаме е да спрем и да се вслушаме в историята на някой друг. И съм благодарна, че имах възможността да го направя тук, на TED. И съм благодарна, че всеки път като го правя, гарантирано, се вдъхновявам вдъхновявам се от човека, който слушам, И вярвам все повече и повече, всеки път, в който го слушам, в потенциала на този човек да направи велики неща на света и в собствения си потенциал, че може би мога да помогна. И че -- забравете за инструментите, забравете за размяната на ресурси -- тази част е лесна. Вярата един в друг, това да сме истински убедени, че когато се наложи, всеки от нас може да направи удивителни неща на този свят, това може да превърне историите ни в истории за обич и общата ни история в такава, която постоянно прославя надеждата и добрините за всички нас. И това, тази вяра един в друг, осъзнаването на това без съмнение и упражняването на това във всеки ден и във всичко, което правим, това е, което според мен ще промени света и направи утре по-добро от днес.

Благодаря!

(Аплодисменти)