Джеф Скол прави филми, които предизвикват промяна

Години наред чаках обаждане от TED по телефона. През 2000 г. бях готов да говоря за eBay... но нямаше обаждане. През 2003 г. бях готов да изнеса лекция за фондацията "Skoll" и социалното предприемачество. Нямаше обаждане. През 2004 г. основах "Participant Productions", имахме наистина добра първа година, и никакво обаждане. Обадиха ми се чак миналата година, когато трябваше да се кача на сцената след Дж.Дж.Ейбрамс. (Смях) Имате жестоко чувство за хумор, TED. (Смях)

Когато се преместих в Холивуд от Силиконовата долина, имах някои опасения. Но открих, че това да си в Холивуд си има някои предимства. (Смях) Като това да притежаваш своя собствена медийна компания. Открих също, че между Холивуд и Силиконовата долина има много повече общи неща, отколкото съм си представял. Холивуд си има своите секс-символи, и Долината си има своите секс-символи. (Смях) Холивуд си има своите съперничества, и Долината си ги има. Влиятелните хора от Холивуд се събират около кръгли маси, и в Долината се събират около кръгли маси. Оказа се, че имат много повече общо, отколкото някога съм си представял.

Но днес съм тук, за да разкажа една история. Част от нея е лична история. Когато Крис ме покани, каза, че хората мислят за вас като за някаква загадка и искат да знаят какво ви движи. Онова, което движи мен, е една визия за бъдещето, която мисля, че всички споделяме. Един свят на мир, просперитет и устойчивост. И когато чухме много от презентациите през последните два дни, Ед Уилсън и снимките на Джеймс Начтюи, мисля, че всички осъзнахме колко далеч трябва да стигнем, за да се доберем до тази нова версия на човечеството, която обичам да наричам "Човечество 2.0". Това е нещо, което живее във всеки от нас, за да премахне онова, което според мен са двете големи бедствия в света днес.

Едното е пропускът във възможността... този пропуск, който снощи президентът Клинтън нарече неравен, нечестен и неустойчив... и оттам произлизат бедността, неграмотността, болестите и всички тези злини, които виждаме около себе си. Но вероятно по-големият пропуск е самият пропуск в надеждата. В един момент на някого му е хрумнала тази много лоша идея, че обикновеният човек не може да предизвика промяна в света. Мисля, че това е просто ужасно. И така, Първа глава започва днес - с всички нас, защото вътре във всеки от нас е силата да изравни тези пропуски във възможностите и да затвори тези в надеждата. И ако мъжете и жените от TED не могат да предизвикат промяна в света, тогава не знам кой може.

За мен голяма част от това започна, когато бях по-млад и семейството ми ходеше на къмпинг в северната част на щата Ню Йорк. Нямаше кой знае какво да се прави там през лятото, освен да ям бой от сестра си или да чета книги. Затова четях автори като Джеймс Мичънър, Джеймс Клавел и Айн Ранд. В техните разкази светът изглеждаше като много малко и взаимосвързано място. Хрумна ми, че ако можех да пиша разкази за свят, който е малък и взаимосвързан, може би щях да заинтригувам хората относно въпросите, засягащи всички нас. И дори да ги накарам да предизвикат промяна.

Тъй като това не беше най-добрият начин да изкарвам прехраната си, реших да стана финансово независим, за да мога да пиша тези истории, колкото мога по-бързо. После ми се случи нещо като събуждане, когато бях на 14. Баща ми се прибра вкъщи един ден и обяви, че има рак, и че положението е доста зле. Каза, че не се страхува толкова от това, че може да умре, а че не е направил нещата, които е искал да свърши през живота си. Да чукна на дърво - той е още жив, много години по-късно. Но като младеж това ми направи голямо впечатление: че човек никога не знае колко време всъщност има. Така че се разбързах. Учех инженерство. Стартирах две фирми, които мислех, че ще бъдат билет към финансова свобода.

Една от тези фирми беше бизнес за наем на компютри, наречен "Micros on the Move" ("Движещи се микроси"), което е много добро име, защото хората постоянно крадяха компютрите. (Смях) Затова реших, че трябва да науча малко повече за бизнеса, отидох в бизнезшколата в Станфорд и учих там. Докато бях там, се сприятелих с един човек на име Пиер Омидяр, който е тук днес. Пиер, извинявай... това е една снимка от старите времена. Точно след като се дипломирах, Пиер дойде при мен с идеята да се помага на хората да купуват и продават неща помежду си онлайн. И с мъдростта на образованието си от Станфорд казах: "Пиер, каква глупава идея." (Смях) Не е нужно да казвам, че бях прав. (Смях)

Но веднага след това през '96 г. с Пиер напуснахме работите си на пълен работен ден, за да изградим "eBay" като компания. Останалата част от историята ви е позната. Компанията предложи акциите си на борсата две години по-късно и днес е една от най-добре познатите фирми в света. Стотици милиони хора в стотици страни я използват, и т.н. Но лично за мен това беше истинска промяна. Живеех е една къща с петима души в Пало Алто, преживявах с техните огризки, и изведнъж имах всякакъв вид ресурси. Исках да разбера как бих могъл да споделя тези благословени ресурси със света.

Някъде тогава срещнах Джон Гарднър, който е забележителен човек. Той беше архитектът на програмите "Great Society" ("Прекрасно общество") при управлението на Линдън Джонсън през 60-те ходини на ХХ век. Попитах го какво според него е най-добре да направя, или изобщо някой да направи, за да предизвика промяна по дългосрочните проблеми на човечеството. А Джон каза: "Заложи на добри хора, вършещи добри дела. Заложи на добри хора, вършещи добри дела." И това наистина отекна в мен.

Стартирах една фондация, за да залагам на тези добри хора, вършещи добри неща. Тези водещи, иновативни хора, работещи с идеална цел, които използват бизнес умения по много влиятелен начин за разрешаване на социални проблеми. Хора, които днес наричаме социални предприемачи. А именно - хора като Мохамед Юнъс, основател на банката "Грамийн", спасил над 100 милиона души по света от бедност, лауреат на Нобеловата награда за мир. Но има и още много хора, които не познавате. Хора като Ан Котън - основала кампанията за образование сред жените в Африка "CAMFED", защото усещала, че образованието на момичетата изостава. Основала я преди около 10 години и днес образова над четвърт милион африкански момичета. И някой като д-р Виктория Хейл, която стартира първата в света фармацевтична компания с идеална цел. И чието първо лекарство ще се бори с вътрешната лайшманиоза, известна още като черна треска. До 2010 г. тя се надява да елиминира тази болест, която е истински бич в развиващия се свят. И така, това е един начин да се заложи на добри хора, вършещи добри дела.

Много от това се събира в една философия на промяна, която наистина намирам за мощна. Това е, което наричаме: "Инвестирай, свързвай и празнувай". Инвестирайте - ако видите добри хора да правят добри неща, инвестирайте в тях. Инвестирайте в техните организации. Или в бизнеса, инвестирайте в тези хора. Като ги свързвате чрез конференции, като TED, където се създават толкова много мощни връзки, или чрез Световния форум за социално предприемачество, което се организира от фондацията ми в Оксфорд всяка година. И да ги прославяме, да разказваме техните истории, защото не само има добри хора, вършещи добри дела, но и техните истории могат да затворят пукнатините в надеждата.

Последна част от мисията, частта с прославянето, която ме върна в мислите ми, когато бях дете, и исках да разказвам истории, за да въвлека хората в проблемите, които засягат всички ни. И ми хрумна, че не се налага да пиша сам, а бих могъл да намеря писатели. Хрумна ми и, че вместо само писане, мога да ползвам филми и телевизия, за да стигна до хората в широк мащаб. Помислих за филмите, които ме вдъхновяваха - фими като "Ганди" и "Списъкът на Шиндлер". Зачудих се кой прави такъв тип филми днес. Всъщност нямаше определена компания, съсредоточена върху обществения интерес.

Затова през 2003 г. започнах да обикалям Лос Анжелис, за да говоря за идеята за про-социална медийна компания и бях посрещнат със силно насърчение. Една от насърчителните реплики, която чувах отново и отново, беше: "Улиците на Холивуд са осеяни с трупове на хора като теб, които си мислят, че идваш в този град и правиш филми." После, разбира се, идваше и другата пословица: "Най-сигурният начин да станеш милионер е да започнеш като милиардер и да влезнеш във филмовия бизнес." (Смях)

Необезсърчен, през януари 2004 г. стартирах "Participant Productions" с визията да бъде глобална медийна компания, съсредоточена върху обществения интерес. Нашата мисия е да продуцираме развлечение, което създава и вдъхновява социална промяна. Не искаме само хората да гледат нашите филми, да казват "Това беше забавно" и да забравят за тях. Искаме наистина да се въвлекат в проблемите. През 2005 г. пуснахме първия си набор от филми - "Убийствена топка", "Северна страна", "Сириана" и "Лека нощ и късмет". За голяма моя изненада, бяхме забелязани.

Получихме 11 номинации за "Оскар" за тези филми. И за този човек се оказа доста добра година. Вероятно още по-важното е, че десетки хиляди хора се присъединиха към програмите за застъпничество и активистките програми, които създадохме покрай филмите. Имахме и онлайн компонент за това - нашата общност, наречена Participate.net. Но с партньорите ни от социалния сектор като ACLU, PBS, Sierra Club и NRDC, щом хората гледаха филма, имаше нещо, което можеха да направят, за да предизвикат промяна.

Особено единият от тези филми, "Северна страна", стана нещо като касова катастрофа. Но беше филм, в който играеше Чарлийз Терон и в него ставаше дума за женски права, упълномощаване на жените, домашно насилие и т.н. Пуснахме филма по същото време, когато в Конгреса течаха дебатите за обновяване на Акта за насилието срещу жени. С прожекции в столицата и дискусии и с нашите партньори от социалния сектор, като Националната организация на жените, бе широко признато, че филмът е повлиял за успешното обновяване на Акта. А това говореше много за мен. Филмът започваше с една истинска житейска история. За една жена, подложена на тормоз, която съди работодателя си и това води до прецедент, довел до Закона за равните възможности, Акта за насилието срещу жени и други. А после - филмът за този човек, правещ тези неща, довежда до това огромно обновяване. И така, отново, нещата се свеждат до това да залагаш на добри хора, вършещи добри неща.

Като говорим за това - нашият приятел ТЕД-стър, Ал, видях Ал за първи път на презентацията му със слайдшоу за глобалното затопляне през май 2005 г. Тогава мислех, че знам нещо за глобалното затопляне. Мислех, че това е от 30- до 50-годишен проблем. След като видяхме неговото слайдшоу, стана ясно, че проблемът е много по-неотложен. Веднага след това се срещнах зад сцената с Ал, с Лорънс Бендър, който беше там, Лори Дейвид и Дейвис Гугенхайм, който тогава се занимаваше с документални филми за "Participant". С благословията на Ал решихме на място да го превърнем във филм, защото усещахме, че бихме могли да предадем съобщението много по-бързо, отколкото ако трябва Ал да обикаля света, като говори пред публика от 100 или 200 души наведнъж.

А знаете ли, има една друга поговорка в Холивуд - че никой не знае нищо за каквото и да било. Наистина мислех, че това ще бъде благотворителна инициатива, която ще се излъчи директно в обществения ефир. Затова всички бяхме тотално смаяни, когато филмът наистина улови обществения интерес и днес е задължителен за гледане в училищата в Англия, Шотландия и по-голямата част от Скандинавия. Изпратили сме 50,000 DVD-та на гимназиални учители в САЩ и това наистина промени дебата за глобалното затопляне. Също така беше и доста добра година за този човек. Сега Ал го наричаме "Джордж Клуни на глобалното затопляне". (Смях)

А за "Participant" това е само началото. Всичко, което правим, разглежда големите проблеми в света. В момента продуцираме 10 филма и има още много други в развитие. Бързо ще спомена няколко, предстоящи скоро. Единият е "Войната на Чарли Уилсън" с Том Хeнкс и Джулия Робъртс. Това е истинската история на конгресмена Чарли Уилсън и как той финансирал талибаните, за да се бият с руснаците в Афганистан. Правим също един филм, наречен "Пускащият хвърчила", по книгата "Пускащият хвърчила", също за Афганистан. Мислим, че щом хората видят тези филми, ще имат много по-добро разбиране за онази част от света и Средния Изток като цяло.

Направихме премиера на филма "Чикагската десятка" на кино-фестивала Сънданс тази година. Той е базиран върху протестиращите на Демократичната конвенция през 1968 г., Аби Хофман и екип. И отново, история за малка група хора, които наистина предизвикали промяна в света. И един документален филм, който правим за Джими Картър и неговите усилия за мир в Средния Изток през годините. По-специално, следвахме го по време на книжното му турне, което, както много от вас знаят, беше много не-противоречиво... (Смях) ...което пречи да накараш хората да дойдат да гледат филм.

В заключение бих искал да кажа, че всеки има възможността да предизвика промяна по свой собствен начин. И всички хора в тази зала са правили това по време на кариерата си в бизнеса, филантропичната си дейност или другите си интереси. Нещо, което съм научил, е, че никога няма един правилен начин да се предизвика промяна. Човек може да го направи като техническо или като финансово лице, или като неправителствето лице, или като развлекателно лице, но всеки от нас е всички тези неща, и повече.

Вярвам, че ако правим тези неща, можем да затворим пролуките във възможностите и в надеждата. Мога да си представя, че ако направим това, заглавията до 10 години може да са нещо подобно: "Броят на новите случаи на СПИН в Африка спада до нула", "САЩ внася последния си барел петрол"... (Аплодисменти) ..."Израелците и палестинците честват 10 години мирно съвместно съществуване." (Аплодисменти) И това ми харесва: "Снегът се връща на Килиманджаро." (Смях) И накрая - eBay списък за едно добре попътувало слайдшоу, вече отживяло, музеен експонат - моля, свържете се с Ал Гор. Вярвам, че като работим заедно, всички тези неща може да се случат. И искам да ви благодаря, че ме поканихте тук днес, беше истинска чест. Благодаря. (Аплодисменти) О, благодаря.