Джеф Хоукинс относно това как изследванията върху мозъка ще променят работата с компютри.

Правя две неща. Създавам дизайна на мобилни компютри и изучавам мозъка. И днешният разговор е за мозъка и, еха, някъде там имам човек, фен на мозъка. (Смях) Започвам, стига да успея да извикам първия си слайд тук, и ще видите темата на този разговор и двете ми принадлежности. Това, за което ще говоря, е защо нямаме добра теория за това как работи мозъкът, защо е важно да създадем такава теория и какво можем да направим по въпроса. И ще опитам да направя това за 20 минути. Имам две принадлежности. Повечето от вас ме познават от времето, когато работех за Палм и Хендспринг но аз също така ръководя и институт за научни изследвания с нестопанска цел на име Институт по невронаука Редууд в Менло Парк и ние се занимаваме с теоретична невронаука и изучаваме как работи неокортексът. Ще говоря за това.

Имам още един слайд за другия ви живот, компютърния живот, ето го и него. Това са някои от продуктите, върху които съм работил през последните двадесет години като се започне с най-първия лаптоп и някои от първите таблети и така нататък и се стигне с най-скорошния ми проект - Трео, и ние продължаваме да се занимаваме точно с това. Направил съм това, защото наистина вярвам, че преносимите компютърни системи са бъдещето на персоналните компютъри и аз опитвам да направя този свят малко по-добър, като работя върху тези неща. Но всичко това беше, трябва да призная, случайност. Аз всъщност не исках да създам нито един от тези продукти и съвсем рано в своята кариера реших, че няма да бъда част от компютърната индустрия.

И преди да ви разкажа за това, аз само трябва да ви кажа, ето тази малка картинка на графити я свалих от интернет онзи ден. Търсех снимка на графити, въведох малко текст и открих сайт, посветен на учители, които искат да направят тези, нали знаете, тези неща, с които се пише код в горната част на черната дъска и те бяха сложили графити там. Съжалявам за това.

(Смях)

Та, какво се случи, когато бях млад и завърших училището за инженери, Корнелсият университет през `79та, реших да постъпя на работа в Интел. Бях част от компютърната индустрия и за три месеца там се влюбих в друго и си казах, "Избрах грешната кариера" и се влюбих в мозъка. Това не е истински мозък. Това е картинка на един такъв, графика. Не си спомням как точно това се случи, но имам един спомен, който е доста силен. През септември 1979та, Scientific American (научно списание) публикува издание само на една тема, относно мозъка. Беше доста добро. Беше един от най-добрите броеве въобще. В него говореха за неврона и за развитие и за заболявания и за зрение и за всички неща относно мозъка, за които би искал да знаеш. Беше доста впечатляващо.

Някой би могъл да остане с впечатлението, че знаехме доста за мозъка. Но последната статия в този брой беше написана от Франсис Крик, един от хората, чиято популярност е свързана с ДНК. Днес, струва ми се, е петдесетата годишнина от откриването на ДНК. И той беше написал история, която в общи линии казваше, ами, всичко това е чудесно, но знаете ли какво, ние не знаем нищо за мозъка и никой няма представа как тези неща функционират, затова не вярвайте на нищо от това, което ви казват. Това е цитат от статията. Той каза, "Това, което очевидно липсва," той е чудесен британски джентълмен, та, "Това, което очевидно липсва, е широка рамка от идеи, в контекста на които да интерпретираме тези различни подходи." Помислих си, че думата рамка беше страхотна. Той не каза, че дори нямаме теория. Той каза, че дори не знаем как да започнем да мислим за това - че дори нямаме рамка (основа). Ние се намираме във времената на пред-парадигмата, ако искате да се позовете на Томас Кун. И ето, аз се влюбих в това и си казах, виж, разполагаме с цялото това знание за мозъка. Колко трудно би могло да бъде? И това беше нещо, върху което можехме да работим цял живот. Почувствах, че бих могъл да имам значителен принос, затова опитах да напусна компютърният бизнес и да вляза в този, свързан с мозъка.

Първо отидох в Мазачузетският технически университет, там имаме лаборатория, свързана с Изкуствената интелигентност, и си казах, ами, аз също искам да създавам интелигентни машини, но за да го направя първо искам да разбера как работи мозъкът. А те ми казаха, о, това не ти е нужно. Ние само ще програмираме компютри, това е всичко, което трябва да направим. А аз казах, не, вие наистина трябва да изучавате мозъка. А те казаха, знаеш ли, грешиш. А аз отговорих, не, вие грешите, и не влязох.

(Смях)

Но бях малко разочарован - доста млад; и все пак се върнах няколко години по-късно и този път бях в Калифорния и отидох в Бъркли. Казах си, че опитам да започна от биологията. И така влязох - в програмата за докторанти по биофизика и, чудесно, вече изучавах мозъка и си казах, добре, искам да уча теория. Те ми казаха, не, не можеш да учиш теория относно мозъка. Това не се прави. Не можеш да получиш финансиране за това. А и като докторант не можеш да го направиш. Казах си, о, боже, и бях много депресиран. Казах, че бих могъл да внеса промяна в тази област. Затова се върнах обратно в компютърния бизнес и си казах, ами, ще трябва да работя тук временно, да правя нещо. Ето тогава създадох всички тези компютърни продукти.

(Смях)

Казах си, искам да правя това четири години, да изкарам малко пари, имах семейство, щях да стана малко по-зрял и може би бизнесът с невронауката също щеше да стане малко по-зрял. Е, отне повече от 4 години. Минаха около 16 години. Но в момента се занимавам с това и ще ви разкажа за него. За какво ни е да имаме добра теория за мозъка? Ами, има много причини хората да се занимават с наука. Едната - най-основната - е че на хората им харесва да знаят разни неща. Любопитни сме и просто търсим знание, нали разбирате? Защо изучаваме мравките? Ами, интересно е. Може би ще научим нещо наистина полезно за тях, но е интересно и впечатляващо. Но понякога науката има други качества, което я прави наистина, наистина интересна.

Понякога науката ще ни каже нещо за нас самите, ще ни каже кои сме. Рядко, знаете, еволюцията и Коперник направиха това, дадоха ни ново разбиране за това кои сме. И в крайна сметка, ние сме своят мозък. Моят мозък говори на вашият мозък. Телата ни просто се намесват в това пътуване, но моят мозък говори на вашият. И ако искаме да разберем кои сме и как чувстваме и възприемаме, наистина трябва да разберем същността на мозъка. Също така, науката понякога води до наистина значими облаги за обществото и технологии, или бизнеси, или каквото и да е. И това също е причина, защото когато разберем как работи мозъкът, ще можем да създаваме интелигентни машини и ми се струва, че това като цяло е хубаво и ще доведе до огромни ползи за обществото точно както една фундаментална технология.

И така, защо нямаме добра теория за мозъка? Хората работят върху нея от сто години. Ами, нека първо обърнем внимание на това каква е нормалната наука. Това е нормална наука. Нормалната наука е добре балансирана между теория и експериментатори. И теоретикат казва, ами, мисля, че се случва ето това, и експериментаторът казва, не, грешиш. И това се повтаря между двамата, нали разбирате? Това действа във физиката. В геологията. Но ако това е нормалната наука, то какво представлява невронауката? Ето какво е невронауката. Имаме огромно количество данни: анатомия, физиология, поведение. Не можете да си представите в какви детайли познаваме мозъка. 28 000 души посетиха конференция по невронаука тази година и всеки от тях прави проучвания върху мозъка. Много информация. Но няма теория. Това е малката слабост.

Теорията все още не е имала някаква голяма роля в нервонауката. И това е срамота. Как се е стигнало до това? Ако попитате учен, занимаващ се с невронаука, те първо ще го признаят. Но ако ги попитате, ще кажат, ами, има много причини за това да нямаме добра теория за мозъка. Някои казват, че все още нямаме достатъчно информация, ще ни трябва още, има толкова неща, които не знаем. Е, аз току що ви казах колко неща знаем. Имаме толкова много данни; не знаем как да започнем да ги подреждаме. Как това да добавяме още ще ни помогне? Може да извадим късмет и да открием нещо магическо, но не мисля така. Това е просто симптом на това, че просто нямаме теория. Нямаме нужда от още информация - трябва ни добра теория, свързана с нея.

Също така, хората понякога казват, ами, мозъкът е толкова сложен, че ще отнеме още 50 години. Мисля, че дори Крис каза нещо подобно вчера. Не съм сигурен точно какво каза, Крис, но беше нещо от рода на, ами, това е едно от най-сложните неща във вселената. Това не е вярно. Ти си по-сложен от твоя мозък. Ти имаш мозък. А и също така, въпреси че мозъкът изглежда много сложен, нещата изглеждат сложни докато не ги разбереш. Винаги е било така. Затова можем да кажем, ами, моят неокортекс, частта от мозъка, от която се интересувам, има 30 милиарда клетки. Но знаете ли какво? Той е много, много правилен. Всъщност, изглежда сякаш същото се повтаря отново и отново. Не е толкова сложен, колкото изглежда. Не е това проблемът.

Някои казват, че мозъкът не може да разбере сам себе си. Много дзен. Ехааа. Знаете ли - (смях) Звучи добре, но защо? Имам предвид, каква е идеята? Той е просто купчина клетки. Разбирате как работи черният ви дроб. И той има доста клетки, нали? Ето защо, не мисля, че в това е същината на проблема. И в крайна сметка, някои казват, ами, не се чувствам просто като купчина клетки. Имам съзнание. Събрал съм опит, живя в света, разбирате ли. Не мога да съм просто купчина клетки. Ами, хората някога вярвали, че има сила на живота, а днес знаем, че това въобще не е вярно. И наистиня нама доказателсва, освен хора, които просто не вярват, че клетките могат това, което правят. И така, някои хора са се поддали на метафизически дуализъм, също както някои наистина умни хора, но ние можем да отречем това.

(Смях)

Не, ще ви кажа, че има още нещо, което е наистина основополагащо, и то е: има друга причина за това да нямаме добра теория за мозъка и тя е, че сме под влиянието на интуитивно, силно, но погрешно схващане, което ни пречи да видим отговора. Има нещо, в което вярваме, което - очевидно - е погрешно. Има подобни прецеденти в науката и преди да ви кажа за какво говоря ще ви разкажа малко за тези прецеденти в науката. Обърнете внимание на някои от научните революции, в случая говоря за слънчевата система, Коперник, Дарвиновата еволюция, теорията за тектонските плочи, Вегенер. Всички те имат много общо с науката за мозъка.

Като начало, всички са имали много данни, които не са можели да обяснят. Много. Но нещата станали по-контролируеми, щом се създали теории. Най-добрите умове били изправяни пред неразрешими загадки, наистина много умни хора. Днес ние не сме по-умни, отколкото те са били. Просто се оказва, че е наистина трудно да мислиш за разни неща, но щом веднъж си мислил за тях е по-лесно да ги разбереш. Дъщерите ми разбраха тези три теории в най-основни линии, когато бяха в детската градина. И вече не е толкова трудно, разбирате ли, ето я ябълката, ето го портокала, земята се върти, такива неща.

Накрая, от друга страна, отговорът винаги си е бил там, но ние някакси сме го пренебрегнали, защото е нещо очевидно, и ето в това е проблемът. Било е интуитивно, силно схващане, което е грешно. В случаят със Слънчевата система, идеята, че земята се върти повърхността ѝ се движи с хиляда мили в час и земята преминава през Слънчевата система с около милион мили в час. Това е безумство. Всички знаем, че земята не се движи. Вие да имате чувството, че се движите с хиляда мили в час? Разбира се, че не. Вие го знаете и някой, който казва, че се върти в пространството и е толкова огромна, ще бъде затворен някъде. Това са правили с такива хора в миналото.

(Смях) Значи е било интуитивно и очевидно. Какво е положението с еволюцията? С еволюцията е същото. Ние казвахме на децата си, че според Библията господ е създал всички тези видове, котките са си котки, кучетата - кучета, хората са хора, растенията са растения, те не се променят. Ной ги е прибрал в ковчега в определен ред, бла-бла-бла. И, знаете ли, истината е, че ако вярвате в еволюциятя, имаме общ прародител както и общо родство с растението в лобито. Това ни казва еволюцията. И е вярно. Някакси е трудно да се повярва. Същото се случва с теориите за тектонските плочи, разбирате ли? Всички планини и континенти някакси плуват върху земята, разбирате ли? В това привидно няма никакъв смисъл.

И така, какво е интуитивното, но погрешно схващане, което ни е попречило да разберем мозъка. Сега ще ви го кажа и ще ви се стори, че е очевидно вярно, и в това е идеята, нали? След това ще се аргументирам защо не сте прави относно това предположение. Интуитивното, но очевидно нещо, е, че някакси разумът се определя от поведението, че ние сме разумни заради начина, по който правим разни неща, и защото се държим разумно, и аз ще ви кажа, че това не е вярно. А това, което всъщност е, е интелигентност, определена от предположение.

Ще разгледам тази идея с вас чрез няколко слайда, ще ви дам пример какво всъщност означава това. Ето една система. Инжинерите обичат да разглеждат такива системи. Учените също. Те казват, ами, имаме нещо в кутия и неговите изходни и входни точки. Хората, занимаващи се с изкуствен интелект, казван, това в кутията е програмируем компютър, защото това е еквивалентно на мозъка, и ние ще му подадем информация и ще го накараме да прави неко, да има някакво поведение. И Алън Тюринг създава теста на Тюринг, който всъщност казва: ние ще знаем, че нещо е интелигентно, ако то се държи по същия начин, както човек. Това е метрична единица за интелект и ние доста дълго мислехме, че е вярна.

Всъщност, наричам го истинска интелигентност. Истинската интелигентност се базира на друго. Ние възприемаме света чрез серия от матрици, запазваме ги и после си ги припомняме. И когато си ги припомним, ги сравняваме с реалността и така правим предположения през цялото време. Това е една вечна единица. Това е вечна единица за нас самите, която в известна степен пита: разбираме ли света? Правя ли предположения? И така нататък. Всички вие в момента сте интелигетни, но не правите нищо. Може би се почесвате или си бъркате в носа, не знам, не правите нищо в момента, но сте действено интелигентни, разбирате какво ви говоря. Защото сте интелигентни и говорите английски, знаете коя е думата в края на това -- (тишина) изречение.

Тази дума се появява у вас и вие правите предложения непрекъснато. И така, това, което казвам, е, че това вечно предполагане е резултатът в неокортексът. И че някакси предположенията водят до интелигентно поведение. Ето как се случва това. Нека започнем с един не-интелигентен мозък. Ще използваме за аргумент не-интелигентен мозък, вземаме един стар мозък и нека предоложим, че не е на бозайник, а на влечуго, така, казваме например, че е на алигатор. Разполагаме с алигатор. И алигаторът има някои доста сложно устроени сетива. Има добри очи и уши и сетивност при докосване и така нататък, уста и нос. Има много сложно поведение. Може да тича и да се крие. Има страхове и емоции. Може да ви изяде, знаете. Може да напада. Може да прави всякакви неща. Но не можем да считаме алигатора за особено интелигентен, не както бихме мислели за човек.

Но той вече има сложно поведение. Така, в еволюцията, какво се е случило? Първото, което се случва в еволюцията на бозайниците, е че започваме да развиваме нещо, наречено неокортекс. Аз ще визуализирам неокортекста тук, чрез тази кутия, която се залепва върху стария мозък. Неокортекст означава "нов слой". Означава нов слой върху мозъка ви. Ако не знаете, това е набръчканото нещо върху главата ви, което е набръчкано, защото е било напъхано там, но не пасва.

(Смях)

Не, наистина, това е. Голямо е приблизително колкото покривка за маса. И не пасва, затова е цялото набръчкано. Сега вижте какво съм нарисувал тук. Старият мозък още е тук. Все още имате този алигаторски мозък. Имате го. Това е емоционалният ви мозък. Той е всички тези неща, всички тези инстинкти, които притежавате. И връху него имаме тази система за запомняне, наречена неокортекс. Тази система стои върху частта от мозъка, отговорна за сетивата. И така, когато информацията от сетивата идва и се обработва от стария мозък, тя също така отива и в неокортекса. И той само запомня. Той си седи там, казва си, ах, ще запомня всичко, което се случва, къде съм бил, кои хора съм виждал, какво съм чувал и т.н. И в бъдеще, когато видя нещо подобно отново, в сходна среда или в същата среда, ще си го припомня. Ще започна да възпроизвеждам запомненото. О, виждал съм го преди. И когато преди сте били тук, това се е случило след това. Така той ви позволява да предвидите бъдещето. Позволява ми, буквално връща сигналите в мозъка, а те ви позволяват да видите какво ще се случи после, ще ви позволи да чуете думата "изречение" преди да съм я казал. И той ще върне това в стария мозък, а това ще ви позволи да вземате много по-интелигентни решения.

Това е най-важната част от моята презентация, затова ще ѝ отделя малко време. И така, през цялото време си казвате, че можете да предвиждате разни неща. И ако сте плъх в лабиринт и опознаете лабиринта, следващият път, когато сте в лабиринт, ще се държите по същия начин, но внезапно ще сте по-умни, защото можете да си кажете, о, аз познамам този лабиринт, знам по кой път да тръгна, виждал съм го преди,мога да видя бъдещито. И ето това прави той. При хората, между другото, това е вярно за всички бозайници, вярно е за всички други бозайници, е станало много по-зле. Хората всъщност сме развили предната част на неокортекса, наречена предната част на неокортекса. И природата е направила един малък номер. Възпроизвела е задната част, която е сензорна, и я е поставила в предната част. И хората единствени имат същия механизъм в предната част, но го използваме, за да контролираме двигателните си действия.

И така, можем много внимателно да контролираме двигателните си действия, такива неща. Нямам време да задълбавам във всичко тона, но ако искате да разберете как работи мозъкът, трябва да разберете как работи първата част на неокортекса при бозайниците, как запаметяваме матрици и правим предположения. Нека ви дам няколко примера за предположения. Вече казах думата "изречение". В музиката, ако сте чули някоя песен преди, ако сте чули Джил да пее тези песни преди, когато ги изпее пак, следащата нота се появява първо в ума ви - вие я очаквате, докато слушате мелодията. Ако е музикален албум, краят на един албум, следващата песен се появява в главата ви. И тези неща се случват непрекъснато. Правите тези предположения.

Има нещо, което наричам мисловен експеримент на променената врата. И този експеримент казва: имате врата вкъщи и докато сте тук аз я променям, имам човек в къщата ви в момента, който я мести и който ще промени мястото на дръжката с пет сантиметра. И когато се приберете, ще протегнете ръка напред, ще се протегнете за дръжката и ще забележите, че е на грешното място, и ще си кажете, еха, нещо стана. Може да ви отнеме секунда да разберете какво, но нещо се е случило. Мога да променя дръжката на вратата ви по други начини. Мога да я направя по-голяма или по-малка, да я сменя от месингова със сребърна, да сменя вида ѝ. Мога да променя вратата ви, да я боядисам в разни цветове, да ѝ сложа прозорци. Мога да променя хиляди неща във вратата ви и през двете секунди, когато я отваряте, ще забележите, че нещо е различно.

И така, инженерната гледна точка спрямо това, гледната точка на Изкуствения Интелект, е да създаде база данни с врати. Тя има всички характерни черти на вратите. И когато отидете пред вратата, ще отхвърлите всяка една по една. Врата, врата, разбирате, цвят, знаете за какво говоря. Ние не правим така. Мозъкът ви не действа по този начин. Вместо това мозъкът ви потоянно прави предположения за това какво ще се случи в средата около вас. Когато поставям ръката си на масата, очаквам да усетя как спира. Когато вървя, всяка стъпща, ако я пропусна с четвърт сантиметър, ще знам, че нещо се е променило. Вие постоянно правите предположения за околната си среда. Ще поговоря накратко за зрението. Ето едно изображение на жена. И когато погледнете някого, погледът ви е уловен два-три пъти в секундата. Не знаете за това, но очите ви винаги се движат. Така че когато погледнете нечие лице обикновено ще го видите от око до око до нос до уста. Сега, когато окото ви се движи от око до око ако там има нещо друго, например нос, ще видите нос там, където би трябвало да има око, и ще си кажете - о, мамка му, знаете - (Смях) Има нещо сбъркано в този човек. И това е защото сте направили предположение. Вие не поглеждате, казвайки си, какво виждам сега? Нос, това е добре. Не, вие очаквате какво ще видите.

(Смях)

Всеки един момен И накрая, нека помислим за това как измерваме интелигентността. Измерваме я с предвиждане. Каква е следващата дума, разбирате ли? Това се отнася към онова както това към другото. Кое е следващото число в редицата? Ето три гледни точки към един обект. Коя е четвъртата? Ето така я измерваме. Всичко опира до предсказания. И така, каква е рецептата за теория за мозъка? Първо, трябва да имаме правилната рамка. Тя е рамката на спомените, а не рамка на изчисления или поведение. Отнася се към запомнянето. Как съхранявате и възпроизвеждате тази последователност от матрици? Нейните пространствено-времеви матрици. След това, ако се намирате в тази рамка, взимате група теоретици.

Сега, биолозите по принцип не са добри теоретици. Това невинаги е вярно, но каго цяло няма добра история на теорията в биологията. Затова за мен е най-добре да работя с физици, инженери и математици, които мислят в алгоритми. Трябва да научат анатомията и физиологоията. Тези теории трябва да са много реалистични от гледна точка на анатомията. Ако някой стане и ти разкаже теорията си за това как работи мозъкът и не ти каже как точно се прилага вътре в мозъка и как се осъществява свързването вътре в него, не ти представя теория. И ето това правим в Института по невронаука Редууд. Бих искал да имах повече време, за да ви разкажа за страхотния прогрес, който осъществяваме в това, и очаквам да се върна на тази сцена, може би това ще се случи в недалечното бъдеще и ще ви разкажа за него. Наистина, наистина развълнуван съм. Въобще няма да отнеме 50 години-.

И така, какво ще представлява теорията за мозъка? Първо, това ще бъде теория за паметта. Не като компютърната памет. Въобще не като нея. Тя е много, много различна. И е памет за тези многоизмерни матрици, като нещата, които излизат от очите ви. Също така е памет на повтаряемите редици. Не можеш да научиш или да си спомниш нищо извън някоя повтаряема редица. Една песен трябва да бъде чута в последователност през определено време и трябва да я пуснеш отново в същата последователност след време. Всички тези редици се припомнят автоасоциативно, затова, ако видя нещо, чуя нещо, то ми напомня за нещо и се връща при мен автоматично. Това е автоматичен плейбек. Това, което искаме да изведем, е предвиждане за бъдещите данни, които ще постъпят в системата. Както казах, тази теория трябва да е биологически достоверна, проверима чрез експерименти, трябва да можеш да я изградиш. Ако не можеш да я изградиш, не можеш да я разбереш. Така, още един слайд.

Какъв ще бъде резултатът от това? Наистина ли ще създадем интелигентни машини? Абсолютно. И ще е по-различно от това, което хората си представят. За мен няма съмнение, че това ще се случи. Първо ще изградим, ще направим тези неща от силикон. Същите технологии, които използваме, за да създаваме силиконова компютърна памет, ще приложим и тук. Но това са два много различни типа памет. И ние ще прикрепим тези памети към сензори, а у сензорите ще постъпва истинска информация, от истинския живот и истинския свят, и тези неща ще започнат да учат за околната си среда.

Твърде вероятно първите неща, които ще видите, няма да бъдат подобни на роботи. Не, че роботите не са полезни и хората не могат да ги създават. Но роботната част е най-трудната. Това е старият мозък. Това е наистина трудно. Новият мозък всъщност е по-лесен от стария. Затова в началото ще създаваме неща, които не изискват много роботика. Няма да видите C-3PO. Ще видите неща, които по-скоро ще бъдат интелигентни коли които наистина разбират какво представляват трафикът и шофирането и които са научили, че някои коли с мигачи, пуснати от около половин минута, вероятно няма да завият, такива неща.

(Смях)

Можем също да направим интелигентни охранителни системи. Ще можем да ги приложим навсякъде, където използваме мозъка си, но не и много механични действия. Това са нещата, които ще се случат първи. Но в края на сметка едниственото, което ни ограничава, е самият свят. Не знам как точно ще се развие това. Познавам много хора, които изобретиха микропроцесора, и ако поговорите с тях, ще разберете, че те са съзнавали важността на това, което правят, но не са били наясно какво точно ще се случи. Те не биха могли да предвидят появата на мобилните телефони, интернет и т.н. Те са знаели само, че правят калкулатори и управления за светофари. Но ще бъде нещо голямо. По същия начин, това напомня на науката за мозъка и тези спомени и за това, че те ще доведат до създаването на силно основополагаща технология, която ще доведе до невъобразими промени през следващите 100 години. Вълнувам се най-вече за това как ще ги приложим в науката. Мисля, че времето ми свършва, приключих и ще прекъсна моята презентация точно тук.