Джеф Хан демонстрира своя новаторски сензорен екран

Наистина се вълнувам да съм тук днес, понеже ще ви покажа някои неща, които са готови да излязат от лабораторията, буквално, и наистина се радвам, че вие хора, ще бъдете сред първите, които ще могат да ги видят наживо, понеже в действителност, наистина мисля. че това ще промени -- наистина промени -- начинът, по който взаимодействаме с машините от сега нататък.

Сега, това е осветена отдолу чертожна маса. Тя е широка около 36 инча (91 см) и е оборудвана със сензори, отчитащи многократни докосвания. Нормалните сензори, отчитащи докосвания, които може да видите по будки или интерактивни бели дъски, могат да регистрират само една точка на контакт във времето. Това нещо ви позволява да имате множество точки едновременно. Те могат да използват и двете ми ръце, мога да използвам дъговидни движения, и мога просто да отида право нагоре и използвам всичките си 10 пръста, ако искам. Просто ей така.

Сензорите, позволяващи множество докосвания не са нещо съвсем ново. Искам да кажа, че хора като Бил Бъкстън си играеха с това през 90-те години. Обаче, подходът, който построих тук е всъщност с висока разделителна способност, ниска цена и вероятно най-важното е, че е широко мащабируем. Така че технологията, знаете ли, не е най-вълнуващото нещо тук в момента, освен може би, новооткритата ѝ достъпност. Това, което е наистина интересно тук е, какво може да правите с нея и различните интерфейси, които могат да се построят с нея. Нека да видим.

Така, например, имаме приложение с лава-лампа. Сега, може да видите, мога да използвам двете си ръце, за да смачкам и обединя петната заедно. Мога да вкарам топлина в системата тук, или мога да я издърпам с два от пръстите си. Напълно е интуитивна, няма нужда от инструкция за употреба. Интерфейсът просто изчезва. Това започна като вид скрийнсейвър приложение, което един от докторантите в нашата лаборатория, Иля Розенберг, направи. Но мисля, че истинската ѝ идентичност се проявява тук.

Това, което е страхотно в сензор, позволяващ многократни докосвания е, че мога да правя това с колкото си искам пръсти, но разбира се, многократни докосвания неизменно означават и много потребители. И така, Крис може да е тук и да си взаимодейства с друга част от лавата, докато аз си играя с нея тук. Може да си представите нов вид пособие за правене на скулптури, където затоплям нещо, правя го ковко, и после го оставям да се изстуди и да се вкамени в определено състояние. Гугъл трябва да имат нещо такова в тяхното лоби. (Смях)

Ще ви покажа нещо -- малко по-конкретен пример тук, след като това нещо се зареди. Това е фотографско приложение "Светлинна кутия." Отново, мога да използвам двете си ръце за да взаимодействам и да движа снимките наоколо. Но това, което е дори по-страхотно е, че ако имам два пръста, мога всъщност да сграбча снимка и да я разтегна ей-така, с лекота. Мога да увеличавам, намалявам и да я въртя с лекота. Мога да го направя с двете ръце заедно, или мога да го направя само с два пръста на всяка от ръцете ми заедно. Ако сграбча платното, мога да направя нещо подобно -- да го уголемя. Мога да го направя едновременно, докато държа това надолу, и сграбчвам друго, разтягайки го по този начин.

Отново, интерфейсът просто изчезва от тук. Няма ръководство. Това работи точно както очаквате, особено, ако не сте взаимодействали с компютър преди това. Сега, когато има инициативи като 100 доларов лаптоп, аз съм малко скептик, че тази идея ще представи цяло ново поколение от хора в компютрите с този стандартен интерфейс с мишка и прозорец. Това е нещото, което смятам, че е начинът, по който наистина трябва да взаимодействаме с машините от този момент нататък. (Ръкопляскане) Сега, разбира се, може да донеса клавиатура. Мога да преместя това тук, да поставя това там. Сега, очевидно, това е нещо като стандартна клавиатура, но разбира се, аз мога да я мащабирам, за да работи удобно за моите ръце. И това е наистина важно, понеже няма причина в този ден и епоха, да се ограничаваме с физически устройства. Това може да доведе до лоши неща, като например увреждания от пренасилване (RSI). Имаме толкова много технологии в днешно време, че тези интерфейси трябва да започнат да се съобразяват с нас. Има толково малко неща в приложение, сега, които в действителност да подобряват начина по който взаимодействаме с интерфейсите от този момент нататък. Тази клавиатура е вероятно наистина погрешната посока, която може да поемем. Може да си представите, в бъдеще, докато развиваме този вид технология, клавиатура, която се прибира, когато ръката ви се отдръпва и наистина очаква по интелигентен начин, кой клавиш се опитвате да натиснете с вашите ръце. И така -- отново, не е ли това страхотно?

Публиката: Къде е вашата лаборатория?

Джеф Хан: Аз със учен-изследовател от Ню Йоркския университет (NYU).

Ето пример за друг вид приложение. Мога да направя тези малки топки мъх. Ще запомни ударите, които правя. Разбира се мога да го направя с двете си ръце. Това е чувствително на натиск, можете да забележите. Но което е хубаво на това, отново, аз ви показах двупръстовия жест, който ви позволява да увеличавате наистина бързо. Понеже не трябва да превключвате към инструмент с ръка, или инструмент с лупа, може просто непрекъснато да правите неща в реален мащаб, всички едновременно. Мога да създам големи неща, но мога да се върна обратно и наистина бързо да се върна, откъдето започнах и да направя дори по-малки неща тук.

Това ще е наистина важно, като стигнем до неща като визуализиране на данни. Например, мисля, че всички ние харесахме разговора на Ханс Рослинг, и той наистина подчерта факта, за който и аз си мисля от дълго време: всички имаме тези страхотни данни, но по някаква причина, те просто си стоят там. Ние наистина не ги ползваме. И една от причините, поради които смятам, че е така, е защото -- ние ще бъде подпомогнати от неща като графични и визуализиращи, и инструменти за разбор. Но също мисля, че голяма част от това ще бъде, че ще започнем да имаме по-добри интерфейси, ще можем да започнем да дълбаем в този тип данни, докато си мислим за голямата картина.

Нека ви покажа едно друго приложение. Това е нещо наречено "Световен Вятър." Направено е от НАСА. Нещо подобно на -- всички сме виждали Google Earth, това е версия с отворен код на нея. Има различни плъгини, които позволяват да се зареждат различен набор с данни, които НАСА са събирали през годините. Но както можете да видите, мога да използвам същите двупръстови жестове, за да вървя нагоре и надолу безпроблемно. Отново няма интерфейс. Наистина позволява на всеки да се потопи -- и, просто прави това, което очаквате, знаете ли? Отново, няма интерфейс тук. Интерфейсът просто изчезва. Мога да превключа на различни изгледи на данните. Това е хубавото на това приложение тук. Ето ви го. НАСА е наистина готина. Те имат тези хипер-спектрални снимки, които са оцветени с лъжливи цветове, така че можете -- това е наистина добро за определяне на растителната употреба. Нека се върнем обратно на това.

Сега, страхотното нещо на картографските приложения -- те не са наистина двуизмерни, те са нещо като триизмерни. Така, отново, с интерфейс с множество точки на допир може да правите такива жестове -- така че може да се въртите така, знаете ли. Това не е просто представено като двуизмерно увеличаване и движение. Сега, това движение, което разработихме, отново, е просто поставяне на два пръста долу, това е дефиниране на ос на наклон, и мога да се накланям надолу или нагоре по този начин. Това е нещо, което ни хрумна на място, вероятно не е правилното нещо за правене, но има толкова интересни неща, които може да се правят с този вид интерфейс. И е също толково забавно да си играете с него. (Смях)

И така, последното нещо. което искам да ви покажа е -- сигурен съм, че може да се сетите за много приложения за забавление, които може да се правят с това нещо. Малко повече ме интересуват различните творчески приложения, които могат да се правят с това. Сега, ето просто приложение -- мога да начертая крива. И когато я затворя, тя става символ. Но хубавото нещо е, че мога да добавя контролни точки. И после това, което мога да направя е да ги манипулирам с двата си пръста едновременно. И може да забележите какво прави. Това е нещо като в кукловодството, където мога да използвам, колкото имам пръсти за да рисувам и творя --

Всъщност има много математика под повърхноста, използвана за да се контролира тази мрежа и да се прави правилното нещо. Искам да кажа, тази технология, използвана за манипулиране на мрежата тук с множество контролни точки, е в действителност нещо, което е на гребена на науката. Беше пуснато от Siggraph миналата година, но е чудесен пример за вида изследвания, които наистина обичам. Цялата тази изчислителна мощ се прилага за да се накарат неща да вършат правилните неща, интуитивни неща. Да правят това, което очаквате.

И така, изследванията на взаимодействия с много точки на допир, е много активна сфера в областта на взаимодействието между хора и компютри (HCI): Не съм единственият, който прави това, има още много хора, които навлизат в това. Този вид технология ще позволи дори на още повече хора да навлязат в тази дисциплина, и аз наистина очаквам с нетърпение да си взаимодействам с всички вас през следващите няколко дни, и да видя как това може да се приложи във вашите съответни области. Благодаря ви. (Ръкопляскане)