Джеф Безос за следващата новост в мрежата

Като мислите за гъвкавост и технология, всъщност е далеч по-лесно. Днес ще видите други оратори, вече познати за мен, които ще говорят за чупене на кости, а, разбира се, при технологията никога не е така. Затова е сравнително лесно да си гъвкав. Като се има предвид какво се случи в Интернет през последните шест невероятни години, трудно е дори да се намери правилната аналогия за това. Голяма част от това как решаваме, как би трябвало да реагираме и какво да очакваме от бъдещето, зависи от това как черпим от нещата и от това как ги категоризираме.

За мен изкусителна аналогия за бума, който тъкмо преживяхме с Интернет, е златната треска. Тази аналогия лесно се приема като много различна от някои от другите възможни избори. И двете са много истински. По време на златната треска през 1849-та от Калифорния е взето злато на стойност над $700 милиона долара. Било е много реално. Точно като Интернет. Това е истински начин за хората да общуват помежду си. Голяма работа е. Голям бум. Огромен бум. Голям срив. Голям срив. Нещата продължават, и около двете се е вдигал много шум. Не е нужно да ви напомням за всичкия шум около Интернет. Например GetRich.com (СтаниБогат.ком)

Същото е било и при златната треска. "Злато. Злато. Злато." Шестдесет и осем богаташи на парахода "Портланд". Купчини жълт метал. Някои имат пет хиляди. Мнозина имат повече. Неколцина изваждат по $100 000 всеки. Хората много се вълнували, четейки статиите. Елдорадо в Съединените американски щати. Откриването на неизчерпаеми златни мини в Калифорния. Паралелите между Златната треска и Интернет треската продължават със страшна сила. Много хора оставили онова, с което се занимават. И онова, което се случило, е... Златната треска продължила с години.

Когато хората от Източното крайбрежие за първи път чули новината през 1849-та, си помислили: "Не е истина." Но продължавали да слушат за хора, които забогатели, през 1850-та все още го чували. И мислели, че не е вярно. През 1852-ра вече си мислели: "Аз ли съм най-големият глупак на Земята, понеже не тичам към Калифорния?" И започнали да мислят, че е така. Това, между другото, са общностни дела. Местни общности от Източното крайбрежие се събирали заедно и цели екипи от по 10-20 души пътували на кервани през Щатите и създавали компании. Това обикновено не са самотни усилия. Но независимо дали били адвокати или банкери, хората оставали уменията, които имали, и се втурвали да промиват злато.

Този човек отляво, Д-р Ричард Бевърли Кол, живял във Филаделфия и тръгнал по Панамския маршрут. Взели кораб до Панама, през провлака, а после взели друг кораб на север. Този човек, Д-р Толанд, стигнал до Калифорния със закрит фургон. И това си има своите съответствия. Лекари напускали кабинетите си. И двамата имали голям успех - в единия случай лекар, в другия - хирург. Същото се случи и с Интернет. Има DrKoop.com.

(Смях)

По време на Златната треска хората буквално скачали на кораба. Пристанището в Сан Франциско било задръстено с 600 кораба в пиковите моменти, защото при пристигането им екипажите ги изоставяли, за да търсят злато. Затова имало буквално имало 600 капитана и 600 кораба. Превърнали корабите в хотели, защото вече нямало как да плават с тях. Имаше дотком треска. Имало е и златна треска. Видели сте някои от ексцесиите, породени от дотком треската - случи се същото нещо. По това време във форта в Сан Франциско имало около 1300 войници. Половината от тях дезертирали, за да търсят злато. И не посмели да пратят другата половина да ги търси, от страх, че няма да се върнат.

(Смях)

Един от войниците писал в писмо до дома: "Борбата между правилното и $6 на месец, и грешното и $75 на ден е доста жестока." Имало много жертви на Златната треска. Страшно много. Това е от Златната треска в Клондайк. От маршрута на Белия проход. Натоварили мулетата и конете си. Но не планирали правилно. Не знаели колко далеч ще трябва да стигнат и претоварили конете със стотици и стотици фунтове товар. Всъщност било толкова зле, че повечето от конете загинали, дори преди да стигнат целта. Преименували го "Маршрутът на мъртвия кон".

Вътрешният министър на Канада писал по онова време: "Хиляди товарни коне лежат мъртви по пътя, понякога на купчини под скалите, с товарни седла и товари, където са паднали от скалите горе, понякога в оплетена маса, пълнещи калните дупки и даващи на товарните ни животни единствена твърда основа за стъпване, за съжаление често изтощени, но все още живи, факт, с който не бяхме наясно, докато отчаяните останки от тях се обръщаха под копитата на нашата кавалкада. Празните очни орбити на товарните обясняват безчетния брой гарвани по пътя. Безчовечността и силната скръб, на които този проход е бил свидетел страданието, преживяно от толкова много хора, е невъобразимо. Те със сигурност не могат да бъдат описани."

Като се изключи миризмата, същото се случи и с Интернет -- имаше много опарени. Ще ви пусна един видеоклип и ще си спомните. Това е реклама, която се въртеше по време на Супер Боул през 2000-та година.

(Видео): Булка №1: Казахте, че имате голям избор от покани. Чиновник: Да, имаме. Булка №2: Тогава защо тя има покана като моята? Говорител: Онова, което е дребно нещо за едни... Булка №3: Мой си, малък мъжо. Говорител: Може да е много голяма работа за вас. Съпруг №1: Това жена ти ли е? Съпруг№2: Не и през следващите 15 минути. Говорител: В крайна сметка, това е вашият специален ден. OurBeginning.com. Животът е събитие, обявете го пред света.

Джеф Безос: Много е трудно да се проумее за какво е рекламата.

(Смях)

Но са похарчили три и половина милиона долара на Супер Боул през 2000-та, за да излъчат тази реклама. Макар че по това време годишните им приходи са били само милион долара. Ето къде аналогията ни със златната треска започва да се разминава, при това според мен доста сериозно. При златна треска, когато приключва, това е краят. Ето го този човек: "Има много мъже в Доусън понастоящем, които се чувстват силно разочаровани. Изминали хиляди мили, рискувайки живот, здраве и собственост, прекарали месеци в най-ревностния труд, на какъвто е способен човек, и дълго хранили възможно най-високи очаквания, достигнали заветната цел, само за да открият, че там няма нищо за тях."

Това, разбира се, е твърде обичайна история. Защото, когато извадиш последното кюлче злато, а това се случило изключително бързо... Искам да кажа, ако погледнем Златната треска от 1849-та, всеки камък в американския речен регион бил преобърнат в рамките на две години. След това само големи компании, които използвали сложни минни технологии, започнали да вадят злато оттам. Затова има една много по-добра аналогия, която позволява да сме невероятни оптимисти, и това е аналогията с електрическата индустрия. Има много прилики между Интернет и електрическата индустрия. При електрическата индустрия всъщност трябва да... едната е, че и двете са някак тънки, хоризонтални, спомагателни пластове, които минават през много различни отрасли. Не е нещо специфично.

Но електричеството също е много, много обширно, така че трябва някак да се стесни. Може да се използва като невероятно средство за пренасяне на мощност. Невероятно средство е за много фина координация на потоци информация. В електричеството има куп интересни неща. Искам да се съсредоточа върху златния век на уредите. Ударът, подготвил света за уредите, била електрическата крушка. Електрическата крушка е окабелила света. Дори не мислели за уреди, когато окабелили света. Всъщност мислели за... не прокарвали електричество в дома. Прокарвали осветление в дома. И всъщност... така дошло електричеството. Отнело доста време.

Както може да се очаква, бил изграден огромен капитал. Всички улици трябвало да бъдат разкопани. Това са строителни работи в долен Манхатън, където построили първите електроцентрали. И разкопават всички улици. "Едисън Електрик Къмпани", която по-късно става "Едисън Дженеръл Електрик", която става "Дженеръл Електрик", платила за цялото това разкопаване на улиците. Било изключително скъпо. Но това не е частта, която има най голяма прилика с Мрежата. Тъй като, спомнете си, Мрежата остана най-отгоре на цялата тази тежка инфраструктура, създадена заради далекосъобщителната телефонна мрежа. Така че цялото окабеляване и цялата тежка инфраструктура... Сега ще се върна назад към експлозивната част от Мрежата през 1994-та, когато се разрастваше с 2300% на година. Как е възможен ръст от 2300% на година 1994-та, когато хората всъщност не инвестираха в Мрежата? Защото цялата онази тежка инфраструктура вече е била налице.

Електрическата крушка положила тежката инфраструктура, а след това започнали да идват домашните уреди. Било нещо невероятно. Първият бил електрическият вентилатор... това бил електрическият вентилатор от 1890-та. Златната ера на уредите всъщност продължила, зависи как се изчислява, но е някъде между 40 до 60 години. Продължава дълго. Започва около 1890-та. Електрическият вентилатор бил голям успех. Също и електрическата ютия. Между другото, това е началото на съдебния процес за азбеста.

(Смях)

Под онази дръжка там има азбест. Това е първата прахосмукачка, "Скинър Вакуум" от 1905-та на "Хувър Къмпани". Тежала 92 фунта (47.7 кг) били нужни двама души, за да боравят с нея, и струвала колкото четвърт кола. Не се продавала особено добре. Наистина рано навлязла в употреба -- (Смях) "Скинър Вакуум" от 1905-та. Но три години по-късно, към 1908-а, тежала 40 фунта (18 кг). Не всички тези неща имали кой знае какъв успех.

(Смях)

Това е електрическата преса за вратовръзки, която така и не била възприета. Явно хората решили, че не биха си мачкали вратовръзките. Тези също така и не станали популярни: електрическо устройство за затопляне и сушене на обувки. Не се продавало кой знае колко. Имало го в шест различни цвята.

(Смях)

Не знам защо. Но, разбирате ли, реших, че понякога просто моментът не е подходящ за дадено изобретение и може би сега е време да опитаме отново това. Реших, че можем да подготвим реклама, която да излъчим по време на Супер Боул. Ще ни трябва от подходящия партньор. И реших, че наистина... (Смях) Реших, че наистина може да успее, ако му дадем още един шанс. Тостерът бил голяма работа, защото препичали филийки на открити огньове, а това отнемало много време и внимание. Искам да изтъкна нещо. Това е... вие, хора, знаете какво е. Още не били изобретили електрическия контакт. Така че това било... помнете, че не окабелявали къщите за електричество. Окабелявали ги за осветление. Затова уредите... уредите се включвали. Те... обикновено във всяка стая отгоре имало фасунга за електрическа крушка. И се включвало там.

Всъщност, ако сте виждали напредъка на въртележката в "Светът на Дисни", сте виждали това. Ето ги кабелите, издигащи се нагоре в този светлинен контакт. Всички уреди се включват там. И просто си развинтваш електрическата крушка, ако искаш да включиш уред. Следващото, което било наистина голяма работа, била пералнята. Това бил обект на много завист и страстно желание. Всеки искал една от тези електрически перални машини. Отляво, това била сапунената вода. А там има ротор... този мотор се върти. И ти почиства дрехите. Това е чистата вода за изплакване. Така че изваждаш дрехите оттук, слагаш ги тук вътре, а после прокарваш дрехите през тази електрическа халка. Голяма работа било. Държала се на верандата. Било малко мръсно и трудно. И се прокарвал дълъг кабел вътре в къщата, където можело да го завинтиш във фасунгата на крушката си.

(Смях)

Това всъщност е важна точка в презентацията ми, защото не били изобретили бутон за изключване. Това щяло да стане много по-късно... бутонът за изключване на уредите... защото изглеждало съвсем безсмислено. Искам да кажа, не ти трябвало това нещо да ти запушва фасунгата. Така че, разбирате ли, като приключиш с него, го развинтваш. Така се правело. Не се е изключвало. Както вече казах, не били изобретили и електрическия контакт, така че пералнята била особено опасен уред. А ето... като се изследва това, има страховити описания на хора, чиито коси и дрехи били захващани в тези устройства. А не можели да измъкнат кабела, защото бил завинтен във фасунга за крушка вътре в къщата.

(Смях) И нямало копче за изключване, така че не било много добре. Може да си помислиш, че е било невероятно глупаво от страна на предците ни да включват неща във фасунга по този начин. Но преди да стигна твърде далеч в заклеймяването на предците ни, реших да ви покажа: това е моята зала за конференции. Тотално скалъпена, ако питате мен. Първо, това е инсталирано с главата надолу. Тази фасунга... (Смях) и затова кабелът постоянно изпада, така че го залепих със скоч.

(Смях)

Това се предполага да... направо няма нужда да почвам. Но това не е най-лошото. Ето как изглежда под бюрото ми. Направих тази снимка само преди два дни. Така че всъщност не сме напреднали толкова много от 1908-а.

(Смях)

Пълна, пълна бъркотия. И, разбирате ли, мислим, че нещата се подобряват, но опитвали ли сте се сами да инсталирате 802.11?

(Смях)

Предизвиквам ви да опитате. Много е трудно. Познавам доктори по компютърни науки... този процес ги е докарвал до сълзи, абсолютни сълзи. И това, ако предположим, че вече имате DSL вкъщи. Опитайте да ви инсталират DSL. Инженерите, които го правят ежедневно, не могат да го правят. Трябва да... обикновено идват три пъти. Един мой приятел ми разказа история. Не само че идват там и трябва да чакат, но инженерите, щом най-сетне дойдат там, третия път, трябвало да се обадят на някого. И били наистина щастливи, че човекът имал телефон с усилвател, защото тогава трябвало да чакат един час, за да говорят с някого, който да им даде код за достъп, след като отишли там. Така че не сме... самите ние сме доста скалъпени.

Между другото, DSL е скалъпен. Имам предвид, че това е усукана двойка медни жици, които не са били проектирани за целта, за която се използват. Разбирате ли, това е цялата работа. Ние сме много, много примитивни. И това е въпросът. Защото, разбирате ли, гъвкавостта... ако се мисли за нея в категориите на Златната треска, тогава сега бихте били доста потиснати, защото последната буца злато ще е изчезнала. Но хубавото е, че при иновациите няма последна буца. Всяка новост създава два нови въпроса и две нови възможности.

Ако вярвате в това, тогава вярвате, че сме... ето какво мисля: вярвам, че там, където сме с невероятното скалъпване... а дори не съм говорил за потребителските интерфейси в Мрежата. Но има толкова много скалъпване, толкова много ужасни неща, че с Интернет сме в стадия на пералнята "Хърли" от 1908-а. Ето къде сме. Косата ни не се захваща в него, но това е нивото ни на примитивност. През 1908-а сме.

А ако вярваш на това, тогава такива неща не те безпокоят. Това е през 1996-та: "Всички негативи допринасят за това онлайн преживяването да не си струва труда." 1998-а: "Amazon.toast." През 1999-а: "Amazon.bomb." Майка ми мрази тази снимка.

(Смях)

Тя... но знаете ли, ако наистина вярваш, че това е самото, самото начало, ако вярваш, че това е пералнята "Хърли" от 1908-а, тогава си невероятен оптимист. А аз наистина мисля, че сме там. И мисля, че пред нас има повече иновации, отколкото има зад нас. През 1917-та Сиърс... искам да изясня това точно. Това била рекламата, която пускали през 1917-та. В нея се казва: "Използвайте електричеството за нещо повече от светлина." Мисля, че сме там. На много, много ранен етап сме. Много благодаря.