Джей Уокър: библиотека на човешкото въображение

Тези скали са се удряли в Земята от около три милиарда години и са отговорни за много от случилото се на нашата планета. Това е един пример за истински метеорит - може да видите цялото топене на желязото от скоростта и горещината, когато метеорит се удари в земята, и колко от него оцелява и се разтапя. От метеорит от космоса преминаваме към един оригинален "Спутник". Това е един от седемте оцелели "Спутник", които не са били изпращани в космоса Това не е копие. Космическата ера започва преди 50 години през октомври, и точно така е изглеждал "Спутник".

Разговорът за космическата ера няма да е забавен, без да видим едно знаме, отнесено до Луната и обратно, на "Аполо" 11. Всеки от астронавтите носел около десет копринени знамена сред личните си вещи с идеята да ги върнат и да ги издигнат. Това знаме наистина е било отнесено до луната и обратно. Забавно.

Зората на книгите, разбира се, е важна. Разговорът за зората на книгите няма да е интересен, ако нямаме копие от Гутенберговата библия. Виждате колко удобно е било да имаш свой собствен преносим Гутенберг през 1455 г. Но интересното в Гутенберговата библия и зората на тази технология не е книгата. Разбирате ли, книгата не е била движена от четене. През 1455-а никой не е можел да чете. Тогава защо е успяла печатната преса? Това е оригинална страница от Гутенбергова библия. Тук виждате една от първите книги, отпечатани с подвижен шрифт, в историята на човека, преди 550 години. Живеем в епохата тук, в края на книгата, където електронната хартия без съмнение ще я замести.

Но защо това е толкова интересно? Ето историята накратко. Оказва се, че през 50-те години на XV век католическата църква имала нужда от пари, затова отпечатали опрощения - всъщност пишели на ръка онези неща, наречени индулгенции, които представлявали прошка върху листове хартия. Те пътували из цяла Европа и продавали стотици или хиляди. Измъквали те по-бързо от чистилището. А когато била изобретена печатната преса, открили, че могат да печатят индулгенции, което било все едно да печатиш пари.

И така, цяла Западна Европа започнала да купува печатни преси през 1455 г., за да печати хиляди, а после стотици хиляди, и в крайна сметка милиони малки парчета хартия, които те измъквали от ада и те пращали на небето. Затова успяла печатната преса, и затова Мартин Лутер е заковал 90-те си тезиса на вратата: защото се оплаквал, че католическата църква е изпаднала в амок, докато печатала индулгенции и ги продавала във всеки град и село из цяла Западна Европа.

И така, дами и господа - печатната преса е била движена изцяло от печатането на опрощения и нямала нищо общо с четенето. Повече утре. Имам също и снимки, идващи от библиотеката, за онези от вас, които помолиха за изображения. Ще покажем някои утре. (Аплодисменти)

Вместо да показвам някакъв обект от сцената, за първи път ще направя нещо специално. Всъщност ще покажем как изглежда библиотеката. И така - аз съм женен за най-чудесната жена на света. Ще разберете защо след минута, защото, когато отидох да видя Айлийн, ето какво казах, че искам да изградя.

Това е библиотеката на човешкото въображение. Самото помещение е високо три етажа. В стъклените панели се съдържат 5000 години човешко въображение, контролирани от компютър. Помещението е театрална зала. Тя променя цветовете си. Из цялата библиотека има различни обекти, различни пространства. Дизайнът й е като на Ешеров отпечатък. Ето част от по-ниското ниво на библиотеката, където изложенията постоянно се променят. Можете да минавате през нея. Можете да пипате. Виждате колко от този тип неща биха влезли в една стая. Ето моя собствен "Сатурн V". Всеки трябва да има такъв, нали? Виждате тук, в ниското ниво на библиотеката, книгите и обектите. В стъклените панели е разпопложена историята на въображението. Има стъклен мост, по който минавате отсреща, който е окачен в пространството. Това е скок на въображението.

А как всъщност творим? Част от въпроса, на който съм отговорил, е, че творим, като се заобикаляме със стимули, с човешки постижения, с история, с нещата, които ни движат и ни правят човеци. Страстното откривателство, костите на отдавна изчезнали динозаври, картите на преживяното от нас пространство и накрая – коридорите, които стимулират нашия ум и нашето въображение.

Надявам се утре да покажа един или два обекта от сцената, но днес исках само да благодаря на всички хора, които дойдоха да говорят с нас за това. Двамата с Айлийн с вълнение отваряме дома си и го споделяме с общността TED. (Аплодисменти) TED се занимава с откриване на фигури в облаците. Създава връзки. Позволява да виждаш неща, които всички вече са виждали, но те кара да размишляваш над тях по съвсем различен начин. Това е всъщност ролята на откритието и въображението.

Например, тук можем да видим модел на ДНК молекула. Никой от нас не е виждал истинска такава, но знаем, че съществува, тъй като са ни учили да разбираме тази молекула. Можем също да погледнем една машина "Енигма" на нацистите от Втората световна война - която е била апарат за кодиране и декодиране. Ще попитате: но какво общо има едното с другото? Това е кодът за живот, а това е кодът за смърт. Тези две молекули кодират и декодират. И все пак, като ги гледате, виждате машина и молекула. Но щом ги видите по нов начин, осъзнавате, че всъщност двете неща са свързани. Връзката е предимно заради това тук.

Както виждате, това е модел на човешки мозък. Това е рядкост, тъй като всъщност никога не виждаме мозъка. Виждаме череп. Но ето го. Цялото въображение, всичко, което си мислим, чувстваме, усещаме, идва от човешкия мозък. Щом създадем нови схеми в този мозък, щом оформим мозъка по нов начин, той никога не се връща към предишната си форма.

Ще ви дам един бърз пример. Мислим за Интернет. Мислим за информация, минаваща през Интернет. Но никога не мислим за скритата връзка. Донесох тук едно парче въглен - ето го, парче въглен. А какво общо има то с Интернет? Разбирате ли, необходима е енергията от парче въглен, за да се придвижи един мегабайт информация през мрежата. Всеки път, когато даунлоудвате файл, всеки мегабайт е едно парче въглен. Това означава, че един 200-мегабайтов файл изглежда така, дами и господа. Нали? Затова следващия път, когато теглите един гигабайт или два гигабайта, това не е безплатно, нали? Връзката е енергията, необходима, за да върви мрежата и да се направи всичко, което смятаме за възможно, възможно. Благодаря, Крис. (Аплодисменти)