Джейсън Клей: Как големите марки могат да помогнат за запазване на биологичното разнообразие

Израснах в малка ферма в Мисури. Живеехме с по-малко от един долар на ден за около 15 години. Получих стипендия, отидох в университета, учих международно земеделие, учих антропология, и реших, че ще върна нещо обратно. Щях да работя с малки земеделски производители. Щях да помогна за облекчаване на бедността. Щях да работя за международното развитие. И тогава направих един завой, и се озовах тук. Сега, ако имате докторска степен, и решите да не преподавате, не винаги може да се озовете на място като това. Това е избор. Може да се окажете да карате такси. Може да бъдете в Ню Йорк. Това, което открих беше, започнах да работя с бежанци и жертви на недохранване -- всичките дребни фермери, или почти всички -- които бяха лишени от имоти и разселени. Сега, това, което бях обучен да правя беше методологически изследвания на такива хора. Така че ги направих: разбрах колко много жени били изнасилени по пътя към тези лагери. Разбрах колко много хора бяха изпратени в затвора, колко членове на семейството са били убити. Оцених колко дълго щяха да останат и колко щеше да струва, за да ги изхранят. И станах много добър в предсказването на това, колко чували за трупове ще са необходими, за хората, които щяха да умрат в тези лагери.

Това е божа работа, но не е моя работа. Не е работата, която си поставих за цел да правя. И така, бях на благотворителен концерт на Грейтфул Дед за тропическите гори през 1988 година. Срещнах един човек -- мъжът в ляво. Неговото име е Бен. Той попита, "Какво мога да направя, за да защитя тропическите гори?" Казах, "Ами, Бен, с какво се занимаваш?" "Аз правя сладолед." Аз казах, "Ами, ще трябва да правиш сладолед от тропическите гори. И трябва да използваш ядки от тропическите гори, за да покажеш, че горите струват повече като гори, отколкото като пасища." Той каза, "Добре." В рамките на една година, Горски Крънч беше по рафтовете на магазините. Беше голям успех. Направихме първия оборот на стойност един милион долара, като купувахме на 30 дни и продавахме на 21. Това покачва адреналина ви. Тогава имахме четири и половина милиона долара линия на кредит, защото бяхме годни за кредит в този момент. Имахме 15-20, може би 22 процента от глобалния пазар на ядки на Бразилия. Плащахме два до три пъти повече от всеки друг. Всички останали вдигнаха цените на събирачите на бразилски ядки, защото ние щяхме да ги купим иначе. Огромен успех. 50 фирми се включиха, 200 продукта излязоха наяве, генерирахме 100 милиона продажби. Но се провалихме. Защо се провалихме? Защото хората, които събираха бразилски ядки не бяха същите хора, които сечяха горите. И хората, които правиха пари от бразилските ядки не бяха хората, които правиха пари от сеченето на горите. Ние атакувахме погрешния продукт. Трябваше да работим с говеждо месо. Трябваше да работим с дървен материал. Трябваше да работим със соя -- неща, към които не се бяхме насочили.

Нека да се върнем към Судан. Често говоря с бежанци, "Защо хората от Запада не осъзнават, че гладът са причинява от решения и политиката, не от времето?" И този земеделски производител ми каза един ден нещо, което беше много прозорливо. Той каза, "Не можете да събудите човек, който се преструва че е заспал."

(Смях)

Добре. Бързо напред. Ние живеем на една планета. Имаме само една планета. Трябва да се събудим за факта, че нямаме повече, и че това е ограничена планета. Знаем ограниченията на ресурсите, които имаме. Възможно е да ги използваме по различен начин. Може да имаме някакви иновативни, нови идеи. Но като цяло, това е, което имаме. Нямаме повече от него. Има една основна формула, от която не можем да се измъкнем. Населението умножено по потреблението трябва да има някаква връзка с планетата, и точно сега, това просто "не е равно." Работата ни показва, че ние живеем на около 1,3 планети. От 1990 година насам сме прекосили линията, за това да сме в устойчива връзка с планетата. Сега сме на 1,3. Ако бяхме земеделски производители, щяхме да се храним с нашите семена. Ако бяхме банкери, щяхме да живеем от главницата, не от лихвата. Ето къде стоим днес. Много хора обичат да посочват някъде другаде като причината за проблема. Това винаги е нарастването на населението. Нарастването на населението е важно, но също така е важно колко консумира всеки човек. Така че когато средностатистическият американец консумира 43 пъти повече от средностатистическия африканец, трябва да си помислим, че потреблението е проблем. Не става въпрос само за населението, и не става въпрос само за тях; става въпрос за нас. Но не става въпрос само за хората; става въпрос за начина на живота. Има много добри доказателства -- отново, нямаме непременно методология проверена от други учени, която да е неоспорима все още -- но има много добри доказателства, че средностатистическата котка в Европа има по-голям екологичен отпечатък в нейния живот, отколкото средностатистическия африканец. Мислите ли, че това не е проблем в бъдеще? Мислите ли, че това не е въпрос, за това как трябва да се използват природните ресурси на Земята?

Нека да се върнем обратно и да разгледаме нашето уравнение. През 2000 година имахме шест милиарда души на планетата. Те консумираха това, което са консумирали -- нека да кажем една единица на потребление за всеки. Имаме шест милиарда единици на потребление. До 2050 година ще имаме девет милиарда души -- всички учени са съгласни. Всички те ще консумират два пъти повече, отколкото в момента -- отново, учените са съгласни -- защото доходите ще нарастнат в развиващите се страни, пет пъти спрямо това, което са днес -- глобално, средно около [2,9]. Така че ще имаме 18 милиарда единици на потребление. Чували ли сте някой, който е говорил напоследък да казва, че трябва да се утрои производството на стоки и услуги? Но това е, което казва математика. Няма да бъдем в състояние да направим това. Можем да увеличим производителността. Можем да увеличим ефективността. Но също така трябва да намалим потреблението. Трябва да използваме по-малко, да правим повече. И после трябва да използваме по-малко отново. И после трябва да консумираме по-малко. Всички тези неща са част от това уравнение.

Но това повдига основния въпрос: трябва ли потребителите да имат право на избор, за устойчивостта, за устойчивите продукти? Трябва ли да можете да купите продукт, който е устойчив, който стои до такъв, който не е, или трябва ли всички продукти на рафта да бъдат устойчиви? Ако всички те трябва да бъдат устойчиви на крайна планета, как може да постигнете това? На средният потребител са му необходими 1,8 секунди в САЩ. Добре, нека да бъдем по-щедри. Нека да кажем, че е 3,5 секунди в Европа. Как да оцените всички научни данни, за един продукт, данните за който се променят всяка седмица, ако не и ежедневно? Как получавате информация? Вие не я получавате. Ето един малък въпрос. От гледна точка на парниковите газове, дали агнешкото месо, произведено във Великобритания, е по-добро от агнешкото месо, произведено в Нова Зеландия, замразено и превозено до Великобритания? Дали лоша изкуствена хранителна система за говеда е по-добра, или по-лоша от лоша пасищна система за говеда? Дали органичните картофи всъщност имат по-малко токсични химикали, използвани за тяхното производство, в сравнение с обикновените картофи? Във всеки един случай отговорът е "зависи". Зависи от това кой и как го е произвел, във всеки един случай. И има много други примери. Как потребителите ще преминат през това минно поле? Няма да го направят. Могат да имат различни мнения за това, но няма да са ужасно информирани.

Устойчивостта трябва да бъде въпрос преди конкуренцията. Трябва да бъде нещо, за което всички се интересуваме. И ние се нуждаем от споразумения. Трябват ни групи, които да работят заедно, както никога преди. Трябва Каргил да работа с Бънджи. Трябва Кока Кола да работи с Пепси. Трябва Оксфорд да работи с Кеймбридж. Грийнпийс да работи със Световния фонд за дивата природа. Всички трябва да работят заедно -- Китай и САЩ. Трябва да започнем да управляваме тази планета, сякаш животът ни зависи от нея, защото това е така, определено зависи. Но ние не можем да направим всичко. Дори и да накараме всички да работят по това, трябва да подходим стратегически. Ние трябва да се съсредоточим върху където, каквото и когото. И така, където: Ние определихме 35 места в световен мащаб, в които трябва да работим. Това са местата, които са най-богатите на биологично разнообразие, и най-важните от гледна точка на функционирането на екосистемата. Ние трябва да работим в тези места. Трябва да запазим тези места, ако искаме да имаме шанса да опазим биологичното разнообразие, както го познаваме. Ние разгледахме заплахите за тези места. Това са 15-те стоки, които основно представляват най-големите заплахи за тези места, поради обезлесяването, загубата на почва, използването на водите, използването на пестициди, прекомерен риболов и други.

Така че имаме 35 места, имаме 15 приоритетни продукти, с кого да работим, за да променим начина, по който тези стоки се произвеждат? Дали да работим с 6,9 милиарда потребители? Нека да видим, това са около 7000 езици, 350 основни езици -- ще падне доста работа тук. Не виждам някой действително, който е в състояние да направи това много ефективно. Дали да работим с 1,5 милиарда производители? Отново, трудна задача. Трябва да има по-добър начин. 300 до 500 компании контролират 70% или повече от търговията на всяка от 15-те стоки, които определихме като най-значителни. Ако работим с тях, ако променим тези компании и начина, по който правят бизнес, след това останалата част ще стане автоматично. И така, ние се спряхме на нашите 15 стоки. Това са девет от тях. Подредихме ги една до друга, и поставихме имената на компаниите, които работят над всяка от тях. А ако минете през първите 25 или 30 имена на всяка от стоките, това, което ще започнете да виждате е, боже, тук има Каргил, там има Каргил, че има Каргил навсякъде. Всъщност, тези имена започват да се появяват отново и отново. Така че ние направихме анализа отново, по малко по-различен начин. Казахме: ако вземем най-големите сто компании, какъв процент от всички 15 стоки те докосват, купуват или продават? И това, което открихме е, че това са 25 процента. Така че 100 фирми контролират 25 процента от търговията на всичките 15 от най-значимите стоки на планетата. Ние можем да се доберем до сто компании. Сто компании, ние можем да работим с тях.

Защо 25 процента са важни? Защото, ако тези компании изискват устойчиви продукти, те ще повлияят на 40 до 50 на сто от продукцията. Компании могат да притискат производители по-бързо, отколкото потребителите могат да го сторят. Като накараме компаниите да изискват това, ние можем да нагласим производството много по-бързо, отколкото ако чакаме от потребителите да го направят. След 40 години, глобалното органично движение е постигнало 0,7 от един процент от храната в световен мащаб. Не можем да чакаме толкова дълго. Нямаме толкова време. Имаме нужда от промяна, която ще ускори това. Дори работата с отделни компании вероятно няма да ни помогне. Трябва да започнем да работим с промишлените отрасли. Така че ние започнахме кръгли маси, където обединихме цялата верига, от производителите, чак до търговците на дребно и марките. Включваме гражданското общество, включваме неправителствени организации, включваме изследователи и учени, за да имаме информирана дискусия -- понякога кралска битка -- за да разберем какви са ключовите последици от тези продукти, какъв е световния еталон, какво е приемливото въздействие, и да построим стандарти около това. Не всичко е забавление и игри.

В аквакултурата на сьомгите започнахме кръгла маса преди близо шест години. Осем компании седнаха на масата. В крайна сметка имахме, мисля, 60 процента от световното производство на масата, и 25 процента от търсенето на масата. Три от първоначалните осем дружества се съдеха едно друго. И все пак, през следващата седмица, ние стартирахме глобално проверени, контролирани и сертифицирани стандарти за аквакултурата на сьомгата. Може да се случи.

(Ръкопляскания)

И така, какво събира различните страни на масата? Това е риска и търсенето. За големите компании, това е риска на репутацията, но, което е по-важно, тях не ги е грижа, каква е цената на суровините. ако нямат суровини, няма да имат бизнес. Тях ги е грижа за наличността, така че големия риск за тях е да нямат продукта изобщо. За производителите, ако купувачът иска да купи нещо, произведено по определен начин, това е, което ги води на масата. Така че това е търсенето, което ги води на масата. Добрата новина е, че идентифицирахме сто компании преди две години. През последните 18 месеца сме подписали споразумения с 40 от тези 100 компании, за да започнем да работим с тях по тяхната верига за доставки. И през следващите 18 месеца, ще започнем да работим с още 40, и мислим, че ще ги привлечем също. Сега, това, което правим е да съберем изпълнителните директори на тези 80 дружества заедно, за да помогнат да извием ръцете на остналите 20, да ги доведем на масата, защото не им харесват неправителствени организации, никога не са работили с неправителствени организации, те са загрижени за това, загрижени са за онова, но ние сме в това всички заедно. Така че ние използваме всички средства. Използваме всякакви механизми, с които разполагаме, за да ги доведем на масата.

Една компания, с която работим започна -- с бебешки стъпки, вероятно -- но, която започна това пътуване на устойчиво развитие, е Каргил. Те са финансирали научни изследвания, които показват, че ние можем да удвоим световното производство на палмово масло, без да отсечем нито едно дърво в следващите 20 години, и да направим всичко само в Борнео, чрез засаждане върху земя, която вече е влошена. Проучването показва, че най-високата нетна стойност за наличие на палмово масло е върху земя, която е била влошени. Те също така предприемат проучване, за да разгледат всичките си доставчици на палмово масло, за да видят дали те биха могли да бъдат сертифицирани, и какво ще трябва да се промени, за да станат сертифицирани от трета страна, чрез надеждна сертификационна програма. Защо Каргил е важен? Тъй като Каргил има 20 до 25 на сто от глобалното производство на палмово масло. Ако Каргил вземе решение, цялата промишленост на палмово масло ще се задвижи, или най-малко 40 или 50 на сто от нея. Това не е маловажно. По-важното е, че Каргил и една друга компания транспортират 50 на сто от палмовото масло, което отива в Китай. Ние не трябва да променяме начина, по който работи една-единствена китайска компания, ако накараме Каргил само да изпраща устойчиво палмово масло за Китай. Това е предконкурентен въпрос. Всичкото палмово масло там ще е добро. Купете го.

Марс е също на подобно пътуване. Повечето хора разбират, че Марс е шоколадова компания, но от Марс са направили устойчиви обещания, за закупуването само на сертифицирани продукти за всички свои морски храни. Оказва се, че Марс купува повече морски храни от Уолмарт, заради храната за домашни любимци. Но те правят някои много интересни неща около шоколада, и всичко това идва от факта, че Марс искат да бъдет в бизнеса и в бъдеще. И това, което виждат е, че трябва да подобрят производството на шоколада. Във всяка една плантация, 20 процента от дърветата произвеждат 80 процента от реколтата, така че Марс търсят генома, те секвентират генома на какаовото растение. Те го правят с IBM и американското министерство на земеделието, и го поставят в публичното пространство, защото искат всеки да има достъп до тези данни, защото искат всички да им помогнат, да направят какаото по-продуктивно и по-устойчиво. Това, което са разбрали е, че ако те могат да определят чертите на производителността и толерантността към суша, ще могат да произвеждат 320% повече какао, на 40% от земята. Останалата част от земята може да се използва за нещо друго. Това е повече с по-малко и по-малко отново. Така трябва да изглежда бъдещето, и поставянето в публичното пространство е нещо умно. Те не искат да бъдат компания за интелектуална собственост, искат да бъдат шоколадова компания, но те искат да бъдат шоколадова компания завинаги.

Много хора се оплакват от цените на хранителните продукти, но в действителност, цените на хранителните продукти продължават да намаляват, и това е странно, защото в действителност, потребителите не плащат за истинската стойност на храната. Ако погледнете само водата, това, което виждаме е, че в четири често срещани продукти, гледате колко много даден земеделски производител е направил, за да произведе тези продукти, а след това погледнете колко вода е изразходвана в тях, и тогава ще видите какво е било платено на земеделския производител. Ако разделите количеството вода на това, което земеделският производител е бил платен, земеделският производител не е получил достатъчно пари, за да заплати прилична цена за водата в никоя от тези стоки. Това е един външен фактор по дефиниция. Това е субсидия от природата. Кока Кола, те работят много с водата, но точно сега, те сключват 17-годишен договор с производители в Турция, за продаване на сок в Европа, и те гп правят, тъй като искат да имат продукт, който е по-близо до европейския пазар. Но те не просто закупуват сока, те също така купуват въглерода в дървета, за компенсиране на транспортните разходи, свързани с въглерода, за да се достави продукта в Европа. Има въглерод, който се купува със захар, с кафе, с говеждо месо. Това се нарича пакетна продажба. Това е привеждане на тези външни фактори, обратно в цената на стоката.

Ние трябва да вземем това, което сме научили в частните, доброволни стандарти, от това, което най-добрите производители в света правят, и да използваме това за да информираме държавното регулиране, за да можем да променим цялата производствена крива. Не можем просто да се съсредоточим върху идентифициране на най-добрите, трябва също да задвижим останалите.

Въпросът не е какво да мислим, а как да мислим. Тези компании са започнали да мислят по различен начин. Те са на пътуване, няма връщане назад. Ние сме на същото пътуване с тях. Трябва наистина да започнем да променяме начина, по който мислим за всичко. Това, което е било устойчиво на планета със шест милиарда, няма да бъде устойчиво на планета с девет.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)