Джаред Даймънд за това защо обществата рухват

Мисля, че всички ние сме се интересували, по едно или друго време, от романтичните мистерии на всички онези рухнали общества, като класическите маи и Юкатан, островитяните от Великденския остров, Анасази, обществото от Плодородния полумесец, Анкгор Ват, Велико Зимбабве и така нататък. В рамките на последните едно-две десетилетия археолозите ни показаха, че в основата на много от тези минали сривове са били проблеми с околната среда. Но е имало също и много места по света, където обществата са се развивали в продължение на хиляди години без никакъв знак за голям срив, като Япония, Ява, Тонга и Тикопея. Така че явно обществата в някои райони са по-крехки, отколкото в други райони. Как можем да разберем какво прави някои общества по-крехки от други общества? Проблемът очевидно е съответен на ситуацията ни днес, защото днес също има някои общества, които вече са рухнали, като Сомалия, Руанда и бивша Югославия. Днес има също и общества, които може би са близо до срив, като Непал, Индонезия и Колумбия.

Ами ние самите? Какво можем да научим от миналото, което би ни помогнало да избегнем спада или срива по начина, по който са се случили с толкова много минали общества? Очевидно, отговорът на този въпрос няма да е един-единствен фактор. Ако някой ти каже, че има единствен фактор - обяснение за сривовете на обществата, знаеш веднага, че е идиот. Това е сложна тема. Но как да осмислим сложностите на тази тема? При анализа на обществените сривове съм стигнал до една рамка от пет точки: списък от неща, които преглеждам и се опитвам да разбера сривовете. Ще илюстрирам тази петточкова рамка с изчезването на гренландското старонорвежко общество. Това е едно европейско общество с грамотни документи, така че знаем доста за хората и тяхната мотивация. През 984 г. от н.е. викингите отишли в Гренландия, заселили Гренландия, а около 1450 г. измрели - обществото рухнало и всички те в крайна сметка се оказали мъртви.

Защо всички умрели? Е, според моята петточкова рамка първата точка в рамката е да се търсят човешки въздействия върху околната среда: хора, по невнимание унищожаващи ресурсната база, от която зависят. В случая със старонорвежките викинги викингите по невнимание причинили ерозия на почвата и обезлесяване, което било особен проблем за тях, защото им били нужни гори, за да правят въглища, за да правят желязо. Така че в крайна сметка едно европейско общество от желязната епоха се оказало практически неспособно да прави свое желязо. Втора в моя списък е климатичната промяна. Климатът може да стане по-топъл, по-студен, по-сух или по-влажен. В случая с викингите в Гренландия климатът станал по-студен в края на XІV век, и особено през XV век. Но един студен климат не е непременно фатален, тъй като инуитите... ескимосите, населявали Гренландия по същото време... се справяли по-добре, а не по-зле със студения климат. А защо не било така и с гренландските старонорвежци?

Третото нещо в моя списък са връзките със съседните приятелски настроени общества, които могат да са опора за това общество. И ако приятелската подкрепа се оттегли, това може да увеличи вероятността едно общество да рухне. В случая с гренландските старонорвежци са имали търговия със страната-майка, с Норвегия, а тази търговия се е свила - отчасти защото Норвегия е отслабнала, отчасти заради морския лед между Гренландия и Норвегия.

Четвърти в моя списък са връзките с враждебни общества. В случая със старонорвежка Гренландия враждебните били инуитите - ескимосите, делящи Гренландия, с които старонорвежците били в лоши отношения. Знаем, че инуитите са убивали старонорвежци, и - вероятно далеч по-важно, може би са блокирали достъпа до външните фиорди, от които зависели старонорвежците за тюлени през критичен сезон.

И най-сетне, пети в списъка ми са политическите, икономическите, социални и културни фактори в обществото, които повишават или намаляват вероятността обществото да възприема и разрешава проблемите си с околната среда. В случая с гренландските староноврежци културни фактори, които ги затруднявали в това да разрешават проблемите си, били задълженията им към едно християнско общество, сериозно инвестиращо в катедрали, тяхното общество било най-вече подредено в конкурентни класи, както и презрението им към инуитите, от които отказвали да се учат. Ето как петточковата рамка е приложима към рухването и последвалото измиране на гренландските старонорвежци.

Ами едно общество днес? През последните пет години водя жена си и децата си в югозападна Монтана, където работих като тийнейджър и косях сено. На пръв поглед Монтана изглежда като най-девствената околна среда в Съединените щати. Но под повърхността Монтана страда от сериозни проблеми. Ако минем по същия списък: човешки въздействия върху околната среда. Да, интензивни в Монтана. Токсични проблеми от минни отпадъци са причинили вреди за милиарди долари. Проблеми с плевелите, контрола на плевелите, са стрували на Монтана почти по 200 милиона долара годишно. Монтана е изгубила земеделски райони от осоляване, проблеми с управлението на горите, проблеми с горски пожари. Второ в моя списък: климатична промяна. Да - климатът в Монтана се затопля и става по-сух, а земеделието на Монтана зависи особено много от напояване от снежната покривка, и с топенето на снега - например, с изчезването на глетчерите в Глетчерния национален парк, това са лоши новини за напоителното земеделие в Монтана.

Трето в моя списък: връзки с приятелски общества, които могат да поддържат обществото. В Монтана днес повече от половината от прихода на Монтана не се печели вътре в Монтана, а е извличан извън щата: трансферни плащания от социални осигуровки, инвестиции и така нататък, което прави Монтана уязвима спрямо останалата част от Съединените щати.

Четвърто: връзки с враждебни. Монтанци имат същите проблеми като всички американци в това, че са чувствителни към проблемите, създадени от отвъдморски врагове, засягащи снабяването ни с петрол и терористичните атаки. И най-сетне, последно в моя списък: въпросът за това как политическите, икономически, социални, културни нагласи играят роля в това. Монтанците имат отдавнашни ценности, които днес като че ли им пречат да разрешават собствените си проблеми. Отдавнашна привързаност към дървосекачеството, мините и земеделието и към липсата на правителствена регулация. Ценности, действали добре в миналото, но, изглежда не действат добре днес.

Разглеждам тези източници на сривове за множество минали общества и за много настоящи общества. Възникват ли някакви общи заключения? В известен смисъл, точно като твърдението на Толстой, че всеки нещастен брак е различен, всяко рухнало или застрашено общество е различно... при всички има различни подробности. Но въпреки това има определени общи нишки, възникващи от тези сравнения на минали общества, които са рухнали, или не и застрашени общества днес. Една интересна обща нишка е свързана, в много случаи, с бързината на срива, след като едно общество достигне пика си. Има много общества, които не западат постепенно, а се издигат, стават по-богати и по-мощни, а после за кратко време, в рамките на няколко десетилетия след пика си, рухват. Например, сривът при класическите равнинни маи от Юкатан започва в началото на ІX век, буквално няколко десетилетия, след като маите построили най-големите си паметници и населението от маи било най-многобройно.

Или, отново, сривът на Съветския съюз се случи за две десетилетия, може би за едно десетилетие, от времето, когато Съветският съюз беше в най-огромната си сила. Един аналог е растежът на бактериите в хранителен разтвор. Тези бързи сривове са особено вероятни, когато има несъответствие между налични ресурси и консумация на ресурси, или несъответствие между икономически разноски и икономически потенциал. В един лабораторен съд бактериите растат. Да кажем, удвояват генерацията си, а пет генерации преди края 15/16 от съда са празни; после, при следващото поколение, 3/4 са празни, а при следващото поколение половината е празен. В рамките на едно поколение, след като съдът все още е бил наполовина празен, той е пълен. Вече няма храна и бактериите са преживели срив. Това е постоянна тема - че обществата рухват много скоро, след като достигнат пика на мощта си.

Което, изразено математически значи, че ако си загрижен за едно общество днес, не трябва да гледаш стойността на математическата функция, самото богатство, а трябва да гледаш първата производна и вторите производни на функцията. Това е една обща тема. Втора обща тема е, че има много, често недоловими фактори в околната среда, които правят някои общества по-крехки от други, и много от тези фактори не са добре разбирани. Например, защо в Тихия океан, от тези стотици тихоокеански острови, защо Великденският остров в крайна сметка е претърпял най-опустошително, пълно обезлесяване? Оказва се, че е имало около девет различни фактора, свързани с околната среда - някои доста недоловими, които са работили срещу островитяните от Великденския остров - те включват падане на вулканична пепел, географска ширина, валежи. Може би най-недоловимият от тях е, че се оказва, че основен източник на хранителни вещества, който предпазва островните среди в Тихия океан, е от падането на континентален прах от централна Азия. На Великденския остров, от всички тихоокеански острови, пада най-малко количество прах от Азия, възстановяващ плодородието на почвите му. Но това е фактор, който дори не сме оценявали до 1999 г.

И така, някои общества, по недоловими причини в околната среда, са по-крехки от други. И накрая, още една генерализация. Тъй като сега преподавам в един курс на студенти в калифорнийския университет в Лос Анжелис, за тези сривове на общества. Онова, което всъщност притеснява моите студенти от КУЛА, е как, за бога, тези общества не са разбрали какво правят? Как са могли островитяните от Великденския остров да обезлесят околната си среда? Какво са казали, когато са отсичали последната палма? Не са ли видяли какво правят? Как са могли обществата да не възприемат влиянието си върху околната среда и да спрат навреме? Бих очаквал, че ако нашата човешка цивилизация продължи, може би през следващия век хората ще питат защо, за бога, тези хора днес, през 2003-та година, не са видяли очевидните неща, които правят и не са предприели корективно действие? Изглежда невероятно в миналото. В бъдещето ще изглежда невероятно онова, което правим днес. Затова се опитвам да развия йерархически набор от разсъждения за това защо обществата не успяват да разрешат проблемите си. Защо се провалят във възприемането на проблемите, или ако ги възприемат, защо не успяват да се справят с тях? Или, ако не успяват да се справят с тях, защо не успяват да ги разрешат?

Само ще спомена две генерализации в тази област. Един проект за беда, който прави срива вероятен, е, че когато има конфликт на интереси между краткосрочния интерес на вземащия решения елит и дългосрочния интерес на обществото като цяло, особено ако елитът е способен да се изолира от последиците от своите действия. Там, където онова, което е добре за елита краткосрочно, е лошо за обществото като цяло, съществува реален риск елитът да върши неща, които да принизят обществото в дългосрочен план. Например, сред гренландските старонорвежци... общество, подредено в конкурентни рангове... онова, което вождовете всъщност искали, били повече последователи, повече овце и повече ресурси, за да надделеят над съседните вождове. И това довело вождовете до това да изтощават земята: претрупване на земята с добитък, водещо арендаторите до насилствена зависимост. Това правело вождовете мощни краткосрочно, но довело до срива на обществото в дългосрочен план.

Същите тези въпроси на конфликти на интереси са значими в Съединените щати днес. Особено защото вземащите решения в Съединените щати постоянно са в състояние да се изолират от последствията, като живеят в имения със заграждения, като пият бутилирана вода и така нататък. И през последните две години е очевидно, че елитът в бизнес света правилно възприема, че може да работи в свой краткосрочен интерес, като прави неща, които са добри за тях, но лоши за обществото като цяло, като източването на няколко милиарда долара от "Енрон" и други бизнеси. Те са съвсем прави, че тези неща са добри за тях в краткосрочен план, макар и лоши за обществото в дългосрочен план. Това е едно генерално заключение за това защо обществата вземат лоши решения: конфликт на интереси.

Другата генерализация, която искам да спомена е, че е особено трудно за едно общество да взема, кавички, добри решения, когато има конфликт, включващ силно застъпвани ценности, които са добри при много обстоятелства, но са лоши при други обстоятелства. Например, гренландските старонорвежци, в тази трудна среда, се придържали заедно в продължение на четири века и половина от споделената си отдаденост на религията и от силната си социална сплотеност. Но тези две неща... ангажимент към религията и силна социална сплотеност.. също така ги затруднявали да се променят накрая и да се учат от инуитите. Или днес, Австралия. Едно от нещата, дали възможност на Австралия да оцелее в този отдалечен преден пост на европейската цивилизация в продължение на 250 години била британската им идентичност. Но днес ангажиментът им към британска идентичност служи зле на австралийците в нуждата им да се адаптират към ситуацията си в Азия. Така че е особено трудно да се промени курсът, когато нещата, които те вкарват в беда, са нещата, които също са и източникът на твоята сила.

Какъв ще бъде резултатът днес? Е, всички знаем многото видове тиктакащи бомби със закъснител, действащи в модерния свят. Бомби със закъснител, чието детониране предстои след няколко десетилетиия... за всички тях, не повече от 50 години, и всяка от които може да ни довърши. Бомбите със закъснител - вода, почва, климатична промяна, нападателни видове, фотосинтетичният таван, проблемите с населението, токсините и така нататък, и така нататък... в списъка има около 12. И докато тези бомби със закъснител... фитилът на никоя от тях не стига отвъд 50 години, а повечето от тях предстои да се детонират до няколко десетилетия... някои от тях на някои места имат много по-къси фитили. При скоростта, с която се движим сега, Филипините ще изгубят всичките си достъпни за сечене гори в рамките на пет години. А Соломоновите острови са само на една година разстояние от това да изгубят гората си за изсичане, която е основна част от износа им. И това ще окаже грандиозен ефект върху икономиката на Соломоните. Хората често ме питат Джаред, кое е най-важното нещо, което е нужно да направим по екологичните проблеми на света? А моят отговор е: най-важното, което трябва да направим, е да забравим за това, че има каквото и да било единствено нещо, което е най-важно за правене. Вместо това има дузина неща, всяко от които би могло да ни довърши. Трябва да ги оправим всички, защото ако разрешим 11, а не успеем да разрешим 12-тото, сме загазили. Например, ако разрешим проблемите си с водата, почвата и населението, но не разрешим проблемите си с токсините, сме загазили.

Факт е, че настоящият ни курс е неустойчив курс, което означава по дефиниция, че не може да се поддържа. И резултатът ще се разреши в рамките на няколко десетилетия. Това означава, че онези от нас в тази зала, които са на възраст по-малко от 50 или 60 години, ще видят как се разрешават тези парадокси, а онези от нас, които са над 60-годишна възраст, може да не видят разрешението, но нашите деца и внуци със сигурност ще го видят. Разрешението ще придобие една от две форми: или ще разрешаваме тези неустойчиви времеви детонатори по приятни начини по наш избор, като предприемаме действия за лечение, или пък тези конфликти ще станат устойчиви по неприятни начини не по наш избор - а именно, чрез война, болести или глад. Но сигурното е, че нашият неустойчив курс ще се разреши по един или друг начин до няколко десетилетия. С други думи, тъй като темата на тази сесия са изборите - ние имаме избори. Значи ли това, че трябва да ставаме песимисти и да сме съкрушени? Стигам до противното заключение.

Големите проблеми, пред които е изправен светът днес, изобщо не са неща отвъд нашия контрол. Най-голямата ни заплаха не е астероид, на път да се разбие в нас - нещо, за което не можем да сторим нищо. Всички големи заплахи, пред които сме изправени днес, са проблеми, създадени изцяло от самите нас. А след като сме създали проблемите, можем също и да разрешим проблемите. Тогава това означава, че е изцяло в наша власт да се справим с тези проблеми. Какво конкретно можем да направим всички ние? За онези от вас, които се интересуват от тези избори, има много неща, които може да направите. Има много, което не разбираме и което е нужно да разберем. Има и много, което вече разбираме, но не правим, а това е нужно да правим. Благодаря. (Аплодисменти)