Жанин Бенюс: Биомимикрия в действие

Ако можех да разкрия нещо, скрито от нас, поне в модерните култури, то би разкрило нещо, което сме забравили, което сме знаели толкова добре, колкото собствените си имена, и то е, че живеем в една компетентна вселена, че сме част от една блестяща планета. И че сме заобиколени от гений.

Биомимикрията е нова дисциплина, която се опитва да се учи от тези гении и да приема съвети от тях, съвети по дизайна. Ето къде живея. Това е също и моят университет. Заобиколена съм от гений. Не мога да не помня организмите и екосистемите, които знаят как да живеят прекрасно тук, на тази планета. Това бих ви казала да запомните, ако някога го забравите отново. Помнете това. Това се случва всяка година. Това спазва обещанието си. Докато ние даваме заден ход, ето какво се случи. Пролет.

Представете си да проектирате пролетта. Представете си тази оркестрация. Мислите, че ТЕД се организира трудно. (Смях) Нали? Представете си - ако не сте го правили от известно време, направете го. Представете си синхронизирането, координацията, без закони отгоре надолу, или политики, или протоколи за климатичната промяна. Това се случва всяка година. Има много показност. Има много любов във въздуха. Има много величествени откривания. А организмите, уверявам ви, са подредили всичките си приоритети.

Имам един съсед, който ме държи в течение с това. Защото той живее, обикновено легнал по гръб, гледайки нагоре към онези треви. Веднъж дойде при мен, беше около седем или осемгодишен - приближи се към мен. Имаше едно гнездо на оси, което ги бях оставила да направят в двора ми, точно пред вратата. Повечето хора ги разрушават, докато са малки. Но за мен беше пленително. Защото гледах на това в духа на изисканите италиански вестници. Той дойде при мен и почука. Идваше всеки ден, за да ми покаже нещо. И чукаше като кълвач на вратата, докато отворя. Попита ме как съм направила къщата за онези оси. Защото никога не бил виждал толкова голяма. А аз му казах: "Знаеш ли, Коуди, всъщност осите я направиха." Разгледахме я заедно. И видях защо той мислеше така, толкова красиво беше направена. Беше толкова архитектурна. Толкова прецизна.

Но ми хрумна как през краткия си живот той вече беше повярвал на мита, че ако нещо е толкова добре направено, трябва ние да сме го направили. Как не знаеше онова, което всички сме забравили, че не сме първите, които строят. Не сме първите, преработващи целулозата. Не сме първите, направили хартия. Не сме първите, опитали се да оптимизират пространството за пакетиране, или постигнали водоустойчивост, или опитали се да отоплят или охлаждят една структура. Не сме първите, строили къщи за децата си.

Това, което се случва сега в областта, наречена биомимикрия, е, че хората започват да си спомнят, че организмите, другите организми, останалата част от природния свят, правят неща, много подобни на онова, което ние е нужно да правим. Но всъщност ги правят по начин, който им е позволил да живеят чудесно на тази планета в продължение на милиарди години. Тези хора, биомимиците, са чираците на природата. И се фокусират върху функцията. Онова, което бих искала да направя, е да ви покажа някои от нещата, които те научават. Те са се запитали: "Ами ако всеки път, когато започна да изобретявам нещо, се питам: "Как би решила това природата?"

И ето какво научават. Това е една изумителна снимка от чешки фотограф на име Джак Хедли. Това е история за един инженер в Дж.Р.Уест. Те са хората, които правят влака-куршум. Той бил наречен влакът-куршум, защото бил заоблен отпред. Но всеки път, щом влезел в тунел, се натрупвала вълна от налягане. И тогава създавал нещо като свръхзвуков гръм, когато излизал. Затова шефът на инженера казал: "Намери начин да направиш този влак тих."

Той се оказал любител на птици. Отишъл на еквивалента на Общество "Одюбон". И проучвал, имало филм за сините рибарчета. А той си помислил: "Те преминават от среда с една плътност - въздуха, в среда с друга плътност - вода, без плясък. Погледнете тази снимка. Без плясък, за да могат да видят рибата. И си помислил: "Ами ако направим това?" Така влакът станал тих. Това му помогнало да върви с 10 процента по-бързо с 15 процента по-малко електричество.

Как природата пропъжда бактериите? Ние не сме първите, на които се е наложило да се предпазват от някои бактерии. Оказва се, че... това е галапагоска акула. Тя няма бактерии по повърхността си, никакви нечистотии по повърхността, никакви налепи. И не защото се движи бързо. Всъщност се наслаждава. Това е бавно движеща се акула. А как предпазва тялото си от натрупване на бактерии? Не го прави с химикал. Оказва се, че го прави със същите зъбчета, каквито имаше на банските костюми "Спийдо", които счупиха всички онези рекорди на олимпиадата.

Но това е определена схема. И тази схема, архитектурата на тази схема на нейните кожни зъбци не позволява на бактериите да се установят и да полепнат. Има една фирма, наречена "Технологии Шарклет", която в момента прилага това за повърхности в болниците, за да не позволява на бактериите да полепнат. Което е по-добре от потапянето им в антибактериални или остри почистващи препарати, към които много, много организми вече стават устойчиви. Вътреболничните инфекции сега убиват повече хора всяка година в Съединените щати, отколкото умират от СПИН, рак или пътни катастрофи, взети заедно, около сто хиляди.

Това малко създание живее в намибийската пустиня. То няма прясна вода за пиене. Но пие вода от мъглата. Има издутини на гърба на крилата си. Тези издутини действат като магнит за вода. Те имат водолюбиви връхчета и подобни на восък страни. Мъглата влиза и се напластява по връхчетата. Слиза отстрани и влиза в устата на създанието. Има един учен тук, в Оксфорд, който проучва това - Андрю Паркър. А сега кинетични и архитектурни фирми като "Гримшоу" започват да гледат на това като начин за покриване на сгради така, че да събират вода от мъглата. 10 пъти по-добро от нашите мрежи за улавяне на мъгла.

Въглеродният двуокис като строителен панел. Организмите не смятат въглеродния двуокис за отрова. Растения и организми, които изграждат черупки - корал, мислете за него като за строителен панел. Сега в Съединените щати стартира една циментопроизводителна фирма, наречена "Клара". Те са заели рецептата от кораловия риф. Те използват въглероден двуокис като строителен панел в цимента, в бетона. Вместо това циментът обикновено излъчва един тон въглероден двуокис за всеки тон цимент. А така уравнението се обръща и всъщност се отнема половин тон въглероден двуокис благодарение на рецептата от корала.

Нито една от тези технологии не използва организмите. Те всъщност използват само чертежите или рецептите от организмите. Как природата събира енергията на слънцето? Това е нов вид слънчева батерия, базиран върху начина, по който работи едно листо. Тя е самосглобяваща се. Може да бъде поставена в какъвто и да било субстрат. Изключително евтина е и сменяема на всеки пет години. Всъщност е продукт на една компания, в която съм включена, наречена OneSun (ЕдноСлънце), с Пол Хоукън.

Има много, много начини, по които природата филтрира вода, за отнемането на солта от водата. Ние вземаме вода и я притискаме към една мембрана. А после се чудим защо мембраната се запушва и защо отнема толкова много електричество. Природата прави нещо много по-елегантно. То е във всяка клетка. Всяко червено кръвно телце от тялото ви в момента има пори с формата на пясъчен часовник, наречени аквапорини. През тях всъщност се експортират водни молекули. Това е един вид осмоза напред. Те експортират водни молекули през себе си и оставят разтворени от другата страна. Една фирма, наречена Аквапорин, започва да прави обезсоляващи мембрани, имитиращи тази технология.

Дърветата и костите постоянно се преобразуват по линиите на стрес. Този алгоритъм е вложен в софтуерна програма, която сега се използва за олекотяване на мостове, за да се правят носещите греди на сградите леки. Всъщност Дж.М.Опел го е използвал, за да създаде този скелет, който виждате, в онова, което се нарича тяхна бионична кола. Той олекотявал този скелет с помощта на минимално количество материал, както трябва да прави един организъм, за максимална здравина.

Този бръмбар, за разлика от тази чипова торба тук, този бръмбар използва един материал, хитин. И намира много, много начини, за да вложи много функции в него. Той е водоустойчив. Той е здрав и устойчив. Може да диша. Създава цвят чрез структура. Докато тази чипова торба има около седем пласта, за да прави всички тези неща. Едно от големите ни изобретения, които трябва да можем да направим, за да се приближим поне донякъде до онова, което могат да правят тези организми, е да намерим начин да минимизираме количеството материал, вида материал, който използваме, и да прибавим дизайн към него. Използваме пет полимера в естествения свят, за да правим всичко, което виждате. В нашия свят използваме около 350 полимера, за да правим всичко това.

Природата е нано. Нанотехнология, наночастици, чуват се много притеснения за това. Свободни наночастици. Наистина интересно за мен е, че не много хора питат: "Как можем да се консултираме с природата за това как да направим нанотехнологията безопасна?" Природата прави това отдавна. Влагането на наночастици в един материал, например, винаги. Всъщност, намаляващите сярата бактерии, като част от своя синтез, излъчват като страничен продукт наночастици във водата. Но после, веднага след това, излъчват един протеин, който всъщност събира и струпва тези наночастици. Така че те изпадат от разтвора.

Употреба на енергия. Организмите отпиват енергия. Защото трябва да работят или да да обменят всяка частица, която получат. А една от най-големите области в момента, в света на енергийните мрежи, ще чуете за умната мрежа. Един от най-големите консултанти са социалните насекоми. Роячна технология. Има една фирма, наречена "Реген". Те изучават това как мравките и пчелите откриват храна и цветя по най-ефективен начин като цял кошер. И правят така, че уредите в дома ви да разговарят един с друг чрез този алгоритъм и да определят как да минимизират пиковата употреба на мощност.

Има група учени в Корнел, които правят онова, което наричат синтетично дърво. Защото казват: "Няма помпа в долната част на дървото." Капилярно действие и отделяне на влага чрез листата изтегля водата нагоре, капка по капка, изтегля я, освобождава я от листа и я изтегля през корените. И те създават... може да мислите за това като един вид тапет. Мислят да вложат това във вътрешността на сградите, за да придвижват вода нагоре без помпи.

Амазонска електрическа змиорка. Невероятно застрашени, някои от тези видове създават 600 волта електричество с химикалите, които са във вашето тяло. Дори по-интересно за мен е, че 600 волта не я изпържват. Знаете, че използваме ПВЦ. И обличаме жиците с ПВЦ за изолация. А тези организми как се изолират срещу собствения си електрически заряд? Това са някои въпроси, които все още предстои да се зададат.

Ето един производител на ветрогенератори, който отиде при един кит. Гърбатият кит има черупчести ръбове на перките си. Тези черупчести ръбове играят с теченето по такъв начин, че намаляват триенето с 32 процента. В резултат на това тези ветрогенератори могат да се въртят при невероятно бавна скорост на вятъра.

Масачусетският технологичен институт точно направи нов радиочип, който използва далеч по-малко енергия от нашите чипове. Той се базира на кохлеара на вашето ухо, способен е да улавя интернет, безжични, телефонни сигнали и радиосигнаи в същия чип. И накрая, на ниво екосистема.

В Гилдията по биомимикрия - моята консултантска фирма, работим с архитектите ХОК (Хелмут, Обата и Касабаум), разглеждаме строежа на цели градове в техния отдел за планиране. И казваме - не трябва ли нашите градове да се справят поне толкова добре по отношение на екосистемното обслужване както природните системи, които заместват? Затова създаваме нещо, наречено Стандарти за екологично изпълнение, които придържат градовете към тази по-висока летва.

Въпросът е - биомимикрията е невероятно мощен начин за иновации. Въпросът, който бих задала, е: "Кое си струва да се реши?" Ако не сте виждали това - твърде изумително е. Д-р Адам Нийман. Това е изображение на цялата вода на земята в съотношение с обема на Земята - целият лед, цялата сладка вода, цялата морска вода и цялата атмосфера, която можем да дишаме, в съотношение към обема на Земята. А вътре в тези кълба животът, преди над 3,8 милиарда години е направил тучно, жизнеспособно място за нас.

Ние сме в една дълга, дълга линия от организми, идващи на тази планета, и се питаме: "Как можем да живеем красиво тук в дългосрочна перспектива?" Как да правим онова, което животът се е научил да прави? Което е да създава условия, благоприятни за живот. За да стане това, дизайнерското предизвикателство на нашия век, според мен е, че имаме нужда от начин да си напомним за тези гении и някак да ги срещнем отново.

Една от големите идеи, един от големите проекти, по които съм имала честта да работя, е един нов уебсайт. И ще ви насърча всички, моля, да отидете в него. Нарича се AskNature.org. Онова, което се опитваме да направим, по един ТЕДовски начин, е да организираме цялата биологична информация по дизайн и инженерна функция.

Работим и с "Енциклопедия на живота", ТЕД-овското желание на Ед Уилсън. Той събира цялата биологична информация в един уебсайт. А учените, които допринасят за Енциклопедията на живота, отговарят на един въпрос: "Какво можем да научим от този организъм?" Тази информация ще влезе в AskNature.org. Да се надяваме, че всеки изобретател, където и да е по света ще може, в момента на създаване, да напише: "Как природата отстранява солта от водата?" Ще се появят мангови горички и морски костенурки, и собствените ви бъбреци.

И вече ще сме в състояние да направим като Коуди и наистина да сме в допир с тези невероятни модели, тези старейшини, които са тук много, много по-отдавна от нас. Да се надяваме, че с тяхна помощ ще се научим как да живеем на тази Земя и в този дом, който е наш, но не само наш. Благодаря ви много. (Аплодисменти)