Джейн МакГонигъл: Играта, която може да ви даде 10 допълнителни години живот

Аз съм геймър и харесвам да имам цели. Харесвам специални мисии и тайнствени цели. Ето специалната ми мисия за този разговор: Ще се опитам да увелича живота на всички в тази зала със седем и половина минути. Ще живеете седем и половина минути по-дълго, отколкото би бил живота ви, просто защото сте присъствали на този разговор.

Хубаво, някои от вас изглеждат малко скептични. Това е добре, защото можете да го проверите - мога да докажа по математически начин, че това е възможно. Сега няма да го разберете. Ще обясня всичко по-късно, просто обърнете внимание на цифрата в долния край: плюс 7.6824837 минути, което ще бъде подаръка ми за вас, ако успея в мисията си.

Сега, вие също имате тайна мисия. Мисията ви е да разберете, как искате да прекарате своите допълнителни седем и половина минути. Мисля, че трябва да направите нещо необикновено с тях, защото това са допълнителни минути. Нямаше да ги получите иначе.

Тъй като съм дизайнер на игри, може би си мислите: "Знам какво тя иска да направим през тези минути, тя иска да играем игри през тези минути". Това е напълно разумно предположение, като вземете предвид, че имам навика да насърчавам хората да прекарват повече време, като играят игри. Например, в първия ми разговор в TED, предложих, че трябва да прекарваме 21 милиарда часа седмично, на планетата, като играем видео игри.

Сега, 21 милиарда часа, това е много време. Това е толкова много време, че първият доброволен коментар, който чувам от хората по света, откакто проведох този разговор е: "Джейн, игрите са страхотни, но на смъртното си легло би ли пожелала да прекараш повече време, като играеш на Разярени Птици? Тази идея е толкова всеобхватна, че игрите са загуба на време че ще съжаляваме - че я чувам навсякъде, където отида. Ето например една истинска история: Преди няколко седмици, шофьор на такси, след като разбра, че аз и мой приятел сме в града, за да присъстваме на конференция за разработчици на игри, се обърна и каза - цитирам - "Мразя игрите. Те са прахосване на време. Представете си, че умирате и съжалявате за това през цялото време".

Искам да разгледам този проблем сериозно. Това, което искам да кажа, е че искам игрите да бъдат сила на доброто в света. Не искам геймърите да съжаляват за времето, което те са прекарали в игри, време, през което ги насърчих да играят. Напоследък мислих много за този въпрос. Когато сме на смъртното си легло, ще съжаляваме ли за времето, което сме прекарали, играейки игри?

Това може да ви изненада, но се оказва, че има научно изследване по тови въпрос. Вярно е. Хората от приюта, хората, които се грижат за нас в края на живота ни, наскоро издадоха доклад, за най-често изказваните съжаления, които хората споделят, когато са на смъртно легло. Това е, което искам да споделя с вас днес - петте най-често срещани съжаления на умиращите.

Първо: Бих искал да не съм работил толкова много. Второ: Бих искал да съм поддържал връзка с приятелите си. Трето: Бих искал да бях по-щастлив. Четвърто: Бих искал да съм имал смелостта да бъда себе си. И пето: Бих искал да съм следвал мечтите си, а не да съм правил това, което другите очакваха от мен.

Доколкото знам, никой не е казал на хората от приюта: "Бих искал да съм прекарал повече време да играя видео игри", но когато чух тези пет най-често срещани съжаления на умиращите, имах пет дълбоко хуманни желания, които игрите ни помагат да изпълним.

Например, бих желал да не съм работил толкова много. За много хора това означава: "Бих желал да съм прекарал повече време със семейството си, с децата си, когато растяха. Знаем, че играенето на игри заедно има огромна полза за семейството. Скорошно изследване на Университета Бригам Йънг, училище за Семеен живот оповести, че родители, които прекарват повече време, като играят видео игри с децата си, имат много по-силна връзка с тях.

"Бих желал да съм контактувал с приятелите си". Стотици милиони хора използват социални игри като FarmVille или Words with Friends, за да бъдат в ежедневен контакт с приятелите и семейството си. Ново изследване на Университета в Мичиган, показа, че тези игри са невероятно силни инструменти за поддържане на връзки. Те ни помагат да бъдем в контакт с хора от социалната ни мрежа, с които бихме били отдалечени, ако не играехме заедно игри.

"Бих желал да съм бил по-щастлив". Не мога да не мисля за революционни клинични изследвания, които бяха проведени наскоро от университета в Източна Калифорния, които показаха, че игрите онлайн могат да са по-добро лечение от лекарствата за лекуване на клинична тревожност и депресия. Само 30 минути игра онлайн дневно е достатъчно, за да създаде драматично повдигане на настроението и дългосрочно увеличаване на щастието.

"Бих искал да съм имал смелостта да изразя себе си". Аватарите са начин да изразим себе си, най-героичните, идеализирани версии на това, кои бихме могли да бъдем. Можете да видите това в този стар портрет на его от Роби Купър, на геймър с аватара си. Университетът в Станфорд от пет години провежда изследване, за да документира, как играенето на игра с идеализиран аватар променя мислите и действията ни в реалния живот, като ни прави по-смели, по-амбициозни, по-привързани към целите си.

"Бих искал да съм следвал мечтите си, а не това, което другите са очаквали от мен". Правят ли това игрите? Не съм сигурна, така че поставих огромен въпросителен знак. Ще се върнем към това по-късно.

Но междувременно, може би се чудите, кой е този дизайнер на игри, за да ни говори за съжаления, изказани на смъртното легло. Вярно е, че никога не съм работила в приют, никога не съм била на смъртно легло. Но наскоро бях толкова болна за три месеца, че исках да умра. Наистина исках да умра.

Нека да ви разкажа тази история. Преди две години си ударих главата и получих мозъчно сътресение. Мозъчното сътресение не се лекуваше правилно и след 30 дни имах симптоми, като непрекъснато главоболие, повръщане, световъртеж, загуба на памет, мозъчна мъгла. Лекарят ми каза, че за да оздравее мозъкът ми, трябва да го оставя да почива. Трябваше да избягвам всичко, което предизвикваше тези симптоми. Това означаваше, че не трябваше да чета, да пиша, да играя на видео игри, не трябваше да работя или да изпращам и-мейли, не трябваше да тичам, да пия алкохол или кофеин. С други думи - мисля, че разбирате накъде отивам - нямаше причина, поради която да живея.

Разбира се, това трябваше да бъде смешно, но при цялата сериозност, мисълта за самоубийство е доста често срещана при травматичните наранявания на мозъка. Случва се на един от трима човека и се случи и с мен. Мозъкът ми започна да ми казва: "Джейн, ти искаш да умреш". Той ми казваше, че никога няма да оздравея. Той ми казваше, че болката никога няма да спре.

Тези гласове ставаха толкова постоянни и толкова настойчиви, че започнах основателно да се страхувам за живота си и след 34 дни си казах - и никога няма да забравя този момент - казах си, че или ще се самоубия, или ще превърна това в игра.

Добре, защо игра? Знаех от изследване на психологията за игрите, от преди повече от 10 години, че когато играем игра - според научната литература - се справяме с трудни предизвикателства с повече творчество, повече решителност, повече оптимизъм и сме по-склонни да молим другите за помощ. Исках да пренеса тези черти на геймърите в предизвикателството в живота ми и създадох игра за възстановяване с роли, наречена Джейн Убийцата с мозъчно сътресение.

Това стана новата ми тайна идентичност и първото нещо, което направих като убиец, беше да позвъня на сестра ми - имам еднояйчна близначка на име Кели - и да й кажа, че играя игра, за да излекувам мозъка си, и искам тя да играе с мен. Това беше лесен начин да помоля за помощ.

Тя стана първият ми съюзник в играта, после се присъедини съпругът ми Киаш и заедно идентифицирахме и се биехме с лошите хора. Това беше нещо, което можеше да възбуди симптомите ми и поради това да забави процеса на оздравяване, това бяха неща като ярки светлини и места с много хора. Събрахме и активирахме и пауър ъпс. Това беше нещо, което можех да правя дори в най-лошия си ден, за да се почувствам малко по-добре, малко по-продуктивна. Неща, като да галя кучето си 10 минути или да стана от леглото и да се разходя около блока поне веднъж.

Играта беше много проста: Приемате тайна идентичност, наемате съюзници, биете се с лошите хора, активирате пауър ъпс. Но дори и с толкова проста игра, само няколко дни игра и мъглата на депресия и тревожността изчезнаха. Те просто изчезнаха. Беше като чудо. Това не беше чудотворно изцеление на главоболието или на когнитивните симптоми. Това продължи повече от една година и това беше най-трудната година в живота ми. Но дори когато все още имах симптомите, дори когато бях с болки, спрях да страдам.

Това, което се случи после с играта, ме изненада. Публикувах няколко блога и видео игри онлайн, като обясних как се играе. Но не всеки има мозъчно сътресение, очевидно, не всеки иска да бъде "убиецът". Преименувах играта на SuperBetter.

Скоро започнах да получавам поща от хора по целия свят, които са приели своята тайна идентичност, наели са съюзници и се чувстват "супер по-добре", като се справят с предизвикателства като рак и хронична болка, депресия и болест на Крон. Играеха дори хора с диагноза като ALS. Можех да кажа от съобщенията и видео филмите им, че играта им помагаше по същия начин, по който помогна и на мен. Те казваха, че се чувстват по-силни и по-смели. Те казваха, че се чувстват по-добре разбрани от приятелите и семействата си. Дори казваха, че се чувстват по-щастливи, въпреки, че имаха болки, въпреки, че се справяха с най-трудното предизвикателство в живота си.

По това време мислех, какво се случва. Искам да кажа, как толкова тривиална игра може да влияе силно при такива сериозни обстоятелства и в някои случаи на живот и смърт. Искам да кажа, че ако това не ми беше помогнало, нямаше начин да повярвам, че е възможно. Оказва се, че тук също има някаква наука. Някои хора стават по-силни и по-щастливи след травматично събитие. Ето какво се случва с нас.

Играта ни помага да преживеем това, което учените наричат пост травматичен растеж, което не е нещо, което чуваме обикновено. Обикновено чуваме за пост травматичен стрес. Но сега учените знаят, че травматично събитие не ни обрича да страдаме непрекъснато. Вместо това, можем да го използваме като трамплин, за да разкрием най-добрите си качества и да имаме по-щастлив живот.

Това са петте неща, които хората с пост травматичен растеж казват най-често: Приоритетите ми се измениха. Не се страхувам да правя това, което ме прави щастлив. Чувствам се по-близо до приятелите и семейството ми. Разбирам себе си по-добре. Сега наистина знам кой съм. Имам ново чувство за цел в живота си. Мога да се фокусирам по-добре върху целите и мечтите ми.

Това звучи ли познато? Трябва, защото петте най-често срещани черти на пост травматичен растеж са точна противоположност на петте най-често срещани съжаления на умиращите. Това е интересно, нали? Изглежда, че по някакъв начин, травматично събитие може да отключи способността ни да живеем с по-малко съжаления.

Но как работи това? Как превръщаме травмата в растеж? Или още по-добре, има ли начин да получим всички ползи от пост травматичен растеж без травмата, без първо да сме си ударили главата? Това би било добре, нали?

Исках по-добре да разбера явлението затова четох научна литература, и ето какво научих. Има четири вида сила или гъвкавост, които допринасят за пост травматичен растеж и има научно доказани дейности, които можете да извършвате всеки ден, за да изградите тези четири вида гъвкавост, и няма нужда да преживеете травма, за да го направите.

Мога да ви кажа кои са тези четири вида сила, но по-добре е, ако ги изживеете. По-добре да започнем да ги изграждаме заедно сега. Ето какво ще направим. Ще играем бърза игра заедно. Ето къде ще спечелите тези седем и половина минути допълнителен живот, които ви обещах по-рано. Всички трябва успешно да завършите първите четири изпитания на SuperBetter. Мисля, че можете да го направите. Вярвам ви.

Готови ли сте? Това е първото изпитание. Ето. Първо: Станете и направете три крачки или стиснете ръцете си в юмруци, вдигнете ги над главата си колкото можете по-високо за пет секунди. Давайте! Добре, харесвам хората да направят и двете неща. Вие можете да надминете целите. Много добре. (Смях)

Добре. Това е едно плюс физическа гъвкавост, което значи, че тялото ви може да издържи на повече стрес и да се излекува по-бързо. Знаем от изследването, че първото нещо, което можете да направите, за да увеличите физическата си гъвкавост, е да не стоите неподвижни. Това е всичко. Всяка секунда, в която не сте неподвижни, активно подобрявате здравето на сърцето си, белите дробове и мозъка.

Готови ли сте за следващото изпитание? Искам да щракате с пръсти точно 50 пъти или да броите обратно от 100, като изваждате 7, така: 100, 93 ... Започнете!

(Щракане с пръсти)

Не се отказвайте.

(Щракане с пръсти)

Не оставяйте хората, които броят обратно от 100 да ви попречат да преброите до 50.

(Смях)

Добре. Уау! За пръв път виждам това. Допълнителна физическа гъвкавост. Добре направено. Това е едно плюс умствена гъвкавост, което означава, че имате повече умствен фокус, повече дисциплина решителност и воля. Знаем от научното изследване, че решителността в същност работи като мускул. Тя става по-силна, колкото повече я използвате. Справянето с малко предизвикателство без да се отказвате, дори, когато е абсурдно, като щракане с пръсти точно 50 пъти или броене до 100, като изваждате 7, е научно доказан начин да увеличите решителността си.

Добра работа. Изпитание трето. Първо: Поради залата, в която се намираме, съдбата е решила това, но има две възможности. Ако сте в залата, намерете прозорец и погледнете през него. Ако сте извън залата, намерете прозорец и погледнете вътре. Или създайте бърз образ на YouTube или Гугъл, който да търсите "бейби [любимото ви животно]".

Можете да направите това по телефона си или просто да погледнете няколко животни бебета, ще намеря няколко и ще ги сложа на екрана за вас. Какво искаме да видим? Ленивец, жираф, слон, змия. Добре, нека да видим какво имаме. Бебе делфин и бебе лама. Всички вижте. Получихте ли го? Добре, още едно. Бебе слон. Пляскате ли с ръце? Това е удивително.

Добре, това, което чувстваме тук, е едно плюс емоционална гъвкавост, което означава, че имате способността да предизвиквате силни позитивни емоции като любопитство или любов, които чувстваме, когато гледаме бебета животни, когато се нуждаем от тях най-много.

Това е тайна от научната литература. Ако можете да преживеете три позитивни емоции за всяка негативна емоция за един час, ден, седмица, ще увеличите многократно здравето си и способността си успешно да се справяте с всеки проблем, с който се сблъсквате. Това се нарича съотношение на позитивна емоция три към едно. Това е любимия ми трик в SuperBetter, така че следвайте го.

Добре, първо, последно изпитание: Стискайте за поздрав ръката на някого за шест секунди или изпратете "Благодаря" на някого чрез текст, и-мейл, Феъсбук или Туитър. Давайте!

(Чат)

Добре изглежда, добре изглежда. Добре, добре. Продължавайте. Харесва ми! Добре, за всички, това е едно плюс социална гъвкавост, което означава, че получавате повече сила от приятелите си, съседите, семейството си, общността ви. Благодарнотта е страхотен начин да увеличите социалната си гъвкавост. Докосването е още по-добре.

Ето още една тайна: Стискането за поздрав ръката на някого за шест секунди увеличава многократно нивото на окситоксин в кръвта ви, което е хормона на доверието. Това означава, че всички, които стискаха ръце за поздрав са биохомически отличени да харесват и искат да си помагат. Това ще продължи през почивката, така че, възползвайте се от възможностите за социализиране.

(Смях)

Добре, успешно извършихте четирите изпитания и нека да видим, дали успешно съм завършила мисията си да ви дам седем и половина минути допълнителен живот. Ето къде ще ви разкажа малко повече научни факти. Оказва се, че хората, които редовно увеличават тези четири вида гъвкавост, физическа, умствена, емоционална и социална - живеят 10 години по-дълго от другите хора. Това е вярно. Ако редовно постигате позитивното съотношение три към едно, ако не стоите неподвижно повече от един час, ако съдействате на един човек, за когото се грижите всеки ден, ако постигате малки цели, за да увеличите решителността си, ще живеете 10 години повече от другите хора и тук ще включа математическите изчисления, които ви показах по-рано.

Средната продължителност на живота в САЩ и Великобритания е 78.1 години, но от повече от 1 000 научни изследвания знаем, че можете да добавите 10 години живот, като увеличавате четирите типа гъвкавост. През всяка година, през която увеличавате четирите типа гъвкавост, получавате .128 допълнителни години живот или 46 допълнителни дни, или 67,298 допълнителни минути живот, което означава, че всики ден получавате 184 минути живот или всеки час, през който увеличавате типовете гъвкавост, както направихме това заедно, получавате 7.68245837 допълнителни минути живот.

Поздравления, тези седем и половина минути са ваши. Спечелихте ги.

(Аплодисменти)

Да! Страхотно! Чакайте, чакайте, чакайте. Все още имате специална мисия, вашата тайна мисия. Как ще прекарате тези седем и половина минути допълнителен живот?

Ето предложението ми. Тези седем и половина допълнителни минути са като пожелание на духа в шишето. Можете да ги използвате, като пожелаете милион желания. Много умно, нали? Ако прекарате тези седем и половина минути днес, като правите нещо, което ви прави щастливи или физически активни, или сте в контакт с някой, когото обичате, или дори се справите с малко предизвикателство, ще увеличите гъвкавостта си и ще получите повече минути.

Добрата новина е, че можете да продължавате така. Всеки час от деня, всеки ден от живота ви, през цялото време, докато отидете на смъртно легло, което ще бъде 10 години по-късно отколкото преди. Когато сте там, вероятно няма да имате тези пет най-често срещани съжаления, защото ще сте изградили силата и гъвкавостта да водите живот според мечтите си. С 10 допълнителни години, дори ще имате време да играете повече игри.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)