Джейн Гудал за това, което ни различава от маймуните

Добро утро на всички. Преди всичко, чувствам, че е удоволствие да бъда тук през последните няколко дни. И второ, чувствам, че е голяма чест да участвам в това изключително събиране - с чудесните речи, които имахме досега. Имам чувството, че в известен смисъл съм си на мястото за някои от нещата, които чух. Аз започнах-- Дойдох направо тук от дълбоката тропическа гора на Еквадор където бях - може да достигнете там единствено със самолет - с местните индианци с боядисани лица и с пера от папагал на главите си. Там, където тези хора се борят да спрат петролните компании и да пазят пътищата далеч от техните гори. Те се борят да развиват своя собствен начин на живот в тропическите гори в един чист свят, който не е заразен, свят, който не е замърсен. И това, което беше толкова невероятно за мен и което се вписва в това, за което говорим тук в TED, е че там, точно в центъра на тропическата джунгла, имаше няколко слънчеви панела - първите в тази част на Еквадор-- и те служеха, за да могат помпите за вода да работят, и да няма нужда жените да ходят до долу за вода. Водата беше чиста, но тъй като имаше много бактерии те можеха да произвеждат и електричество. Така, всеки дом, а там където бях аз имаше осем в тази малка общност разполагаше с електричество за..мисля, че беше около половин час на вечер. И там си имат шеф, с всичките си накити и със своя преносим компютър. (Смях) Този човек е живял извън племето, но се е завърнал, и той казваше: " Знаете ли, че изведнъж сме направили скок в цяла нова ера, а дори не сме знаели за белия човек допреди 50 години, а сега си имаме преносими компютри, и има неща, които искаме да научим от модерния свят. Искаме да знаем повече за здравеопазването. Искаме да знаем какво правят другите хора, ние се интересуваме от това. Също искаме да учим други езици. Искаме да знаем английски, френски и може би китайски, и ние сме много добри в ученето на езици." Той е там с малкия си компютър, но се бори против мощния натиск, заради външния дълг на Еквадор, бори се срещу натиска на Световната банка, МВФ и разбира се с хората, които искат да използват тропическата джунгла, за да извличат петрол. И така, аз идвам директно от там до тук. Но, разбира се, истинската ми област на изследвания лежи в една много по-различна цивилизация, дори не мога да я нарека цивилизация. Това е различен начин на живот, различни същества. Говорихме по-рано, чудесната реч на Уейд Дейвис за различните човешки култури по света, но светът не се състои единствено от човешки същества, също има животински същества. Предлагам да се представи на тази конференция на TED, както обикновено правя по света, гласа на животинското царство. Много често виждаме само снимки или някой филм, но тези същества имат гласове, които означават нещо. Така че, аз искам да ви поздравя като шимпанзе от горите на Танзания-- У-у, у-у, у-уу, у-уу, у-уу, у-уу, у-у, у-уу, у-уу, у-уу! (Аплодисменти) Изучавам шимпанзетата в Танзания от 1960 Оттогава насам се появиха модерни технологии, които напълно промениха начина, по който биолозите вършеха своята работа. Например за пръв път, преди няколко години, само с малки фекални проби, като ги анализираме може да се направи ДНК профил, така, за пръв път можем да узнаем, кои от мъжките шимпанзета са бащите на отделните малки. Тъй като шимпанзетата имат промискуитетно общество. Това отваря нови възможности за научни изследвания. Ние също използваме ГИС (Глобална инициатива за субсидиране), за да определим кръга на шемпанзетата. И също използваме, без да съм много запозната в тази област, но използваме също сателитни изображения, за да наблюдаваме обезлесяването на региона. И разбира се, има развитие при използването на инфрачервени лъчи, така че, животните могат да се наблюдават и през нощта. Също има оборудване за видеозаписване, като устройствата всеки път стават все по-леки и по-добри. Така, по много различни начини можем да правим неща, които не можехме да правим през 1960. Особено при шимпанзетата, а и другите животни с голям мозък, за изследване след залавяне, модерната технология ни помага да изследваме по-високите нива на познание при някои от животинските видове. Вече знаем, че те са способни да изпълнят неща, които науката смяташе за невъзможни, когато започнах. Мисля, че най-подготвеното шимпанзе в интелектуален план се нарича Ай и се намира в Япония, името й означава любов и тя има един прекрасен чувствителен партньор, който работи с нея. Тя обича своя компютър, понякога напуска групата си, течащата вода, нейните дървета и всичко. Идва и сяда до компютъра, прилича на видео игра за децата и тя е завладяна от нея. Между другото тя е на 28 и обича да прави различни неща с екрана на своя компютър и с клавиатурата, така че тя може да работи много по-бързо от повечето хора. Тя наистина може да прави много сложни неща, но сега нямам време да се задълбочавам в тях. Но едно от най-вълнуващото нещо в нея е, че не обича да прави грешки. Ако е тичала зле и резултатът й не е добър, тя ще дойде и ще почука на стъклото, защото не може да види експериментатора, който я кара да повтори. Нейната концентрация - а тя вече може да се концентрира добре за около 20 минути, и иска да го направи отново и отново, само от удоволствието, че го е направила по-добре. И храната не е от значение, тя си получава малка награда, като например една стафида за правилен отговор, но тя ще го направи и без награда, ако кажеш предварително. Ето докъде сме стигнали, шимпанзетата да използват компютри. Шимпанзетата, горилите, орангутаните също изучават езика на знаците. Но въппроса е в това, когато за пръв път бях в Гомбе през 1960г., спомням си толкова добре, сякаш беше вчера, първия път, когато вървях през растителността и повечето от шимпанзетата бягаха от мен, въпреки, че някои от тях бяха малко привикнали, тогава видях тази мрачна фигура, изгърбена над един термит, и аз я погледнах през бинокъла си. За щастие това беше един възрастен мъжки, който аз нарекох Дейвид Грейбиърд, между другото, тогава науката казваше да не слагам имена на шимпанзетата, а всички те трябва да имат номера, вместо имена, и че това е по-научно. И така, Дейвид Грейбиърд - и аз видях как той вземаше тревички и ги използваше да хваща термити от техните дупки. И не само това, понякога вземаше цяла клонка и отделяше листата. Променяше един обект и го приспособяваше с цел да извърши някаква специфична дейност. Начало на правенето на инструмент. Причината това да бъде толкова вълнуващо и да се приеме за пробив беше в това, че до този момент се мислеше, че хората и само хората могат да изработват инструменти. Когато ходих на училище, дефинирахме човека като производител на инструменти. Така, когато Луис Лийки, моят ментор, чу тази новина, каза "Сега трябва да предефинираме "човек" и предефинираме "инструмент" или да приемем шимпанзетата за хора". (Смях) Сега знаем, че само в Гомбе има девет различни начина, по които шимпанзетата използват различни обекти за различни дейности. Също така знаем, че в различни части на Африка, където са били изследвани шимпанзетата, има напълно различно поведение при използване на инструменти. Както изглежда, тези модели се наследяват от едно поколение на друго, чрез наблюдения, имитация и практика - това е една дифиниция за човешката култура. Това, което открихме за 40 години, в които аз и други сме изследвали шимпанзетата и други големи маймуни и бозайници със сложни мозъци и социална система, ние открихме, че няма ясна линия, която ясно да разграничава хората от животинското царство. Това е една много объркваща линия. Превръща се в още по-объркваща, всеки път когато откриваме, че животните правят неща, които ние арогантно си мислим, че са характерни единствено за хората. Шимпанзетата - няма вече да обсъждам техния очарователен живот, имат дълго детство от 5 години, когато все още сучат и спят заедно с майка си, и след това още три, четири или пет години на емоционална зависимост от нея, дори и след като е родено друго. Важността да се обучи през това време, когато поведението е гъвкаво и има много неща, които трябва да се научат за общността на шимпанзетата. Дълготрайните нежни подкрепящи връзки, които се развиват по време на дългото детство с майката, с братята и сестрите, и които могат да се запазят през целия живот, продължаващ около 60 години. В действителност, ако са уловени, те могат да живеят повече от 60 години. Ние сме изследвали само 40 години в дивата природа. И ние открихме, че шимпанзетата са способни да проявяват истинско състрадание и алтруизъм. Ние открихме в тяхната невербална комуникация, която е много богата, те използват много различни звуци, при различни ситуации, но също така, те използват докосване, поза и жест и какво правят те? Те целуват, прегръщат, стискат си ръцете. Те се потупват един друг по гърба, перчат се и понякога размахват юмруци, неща, които ние също правим - и те ги използват в същия контекст. Те имат много сложни взаимоотношения. Понякога ловуват, не толкова често, но когато ловуват те използват сложно сътрудничество и си споделят плячката. Открихме, че имат близки емоции, а може би и същите като нас, тези, които описваме като радост, тъга, страх и на отчаяние. Те знаят какво е психическо и физическо страдание. Сега нямам време да навлизам в подробности, които доказват тези неща, достатъчно е да спомена, че има много брилиантни студенти в едни от най-добрите университети, които изследват емоциите на животните и тяхната индивидуалност. Ние знаем, че шимпанзетата и някои други животни могат да се разпознаят в огледалото, за разлика от други. Те имат чувство за хумор, и това са неща, които обикновено са свързани с човешкия характер. Но това ни учи на ново уважение, и не само уважение към шимпанзетата, смятам аз, но също и към други невероятни животни от нашата планета. След като сме готови да признаем, че в края на краищата ние не сме единствените същества с индивидуалност, разум, и чувства, това ни кара да мислим по какъв начин ние използваме и злоупотребяваме с толкова много съзнателни и мъдри същества на тази планета, това наистина дава повод за дълбок срам, поне за мен. Тъжно е, че тези шимпанзета, които може би са ни научили, много повече от което и да е друго същество, на скромност, започват да изчезват бързо в дивата природа. Изчезват поради причини, които всички вие знаете много добре. Изсичането на горите и увеличаването на населението, което има нужда от все повече земя. Изчезват защото някои компании за добив на дървесина унищожават следите от сечта им. Изчезват от сърцето на Африка, защото големи компании за добив на дървесина идват и започват да строят пътища, както искат да направят в Еквадор и други части, където горите все още са непокътнати, за да извличат петрол или дървесина. И това е достигнало до басейна на река Конго, както и в други части на света, и се знае като търговия с месо от планината. Това означава, че макар в продължение на стотици и хиляди години хората са живели в джунглата или другаде в хармония със света, който ги заобикаля, и са убивали животни единствено за храна на семейството, сега за съжаление, благодарение на пътищата, ловците могат да дойдат от градовете. Те стрелят срещу всичко, което се движи и е по-голямо от една мишка, изкарват месото на слънце и го изсушават. Те разполагат и с транспорт, вземат улова с камиони за дървесина или камиони, използвани в мините и го откарват в градовете за продажба. И хората плащат по-скъпо за това "месо от планината", както те го наричат, и го предпочитат пред домашното месо. И това не е устойчиво, големите лагери за дървесина, построени в джунглата сега изискват месо и по този начин корумпират ловците пигмеи от басейна на река Конго, които са живели там със своя чудесен начин на живот в продължение на стотици години. Сега са им дали оръжия, с които да убиват животните и след това им се плаща. По този начин тяхната култура се разрушава, заедно с животните от които са зависими. Когато лагерите за дървесина си тръгнат, след тях няма да остане нищо. Вече сме говорили за загубата на различни човешки култури и аз съм го видяла да се случва със собствените си очи. И тъжната картина на Африка. Обичам Африка, и какво виждаме в Африка? Виждаме изсичане на гори, виждаме как пустинята нараства, виждаме масов глад, виждаме болести и увеличаване на населението в райони където живеят много хора на парче земя, която не може да изхрани всички тях, а те са много бедни, за да купят храна от друг район. Хората, за които се говори вчера, на Великденските острови, които отсичат своето последно дърво, глупави ли са? Не знаят ли какво се случва? Разбира се, но ако можехте да видите бедността, в някои от тези части на света, въпроса да "оставим това дърво за утре" не стои. Въпросът е "Как да изхраня семейството си днес?" Може би мога да спечеля няколко долара за това последно дърво и с тях можем да преживеем известно време, и след това ще се молим да се случи нещо, което да ни спаси от неизбежния финал". Това е доста обезсърчително. Единственото, което имаме и което ни прави толкова различни от шимпанзетата, и от останалите същества, това е изтънчения говорим език - език, с който можем да обясним на децата неща, които не са тук. Можем да говорим за миналото и за бъдещето, да дискутираме идеи един с друг така, че идеите да могат да се развият и да се превърнат в мъдрост на една група. Можем да го направим, говорейки един с друг, можем да го направим чрез видео, можем да го напишем. Ние злоупотребяваме с тази велика сила, трябва да сме по-мъдри и настойчиви, а ние разрушаваме света. В развиващите се страни до известна степен е още по-зле, защото можем лесно да разберем глупостите, които правим. Знаете ли, че се раждат бебета в свят, където водата ги убива. Въздухът им вреди, а храната, която отглеждаме е от заразена и отровена земя. И това съществува не само в далечния развиващ се свят, това се проявава навсякъде. Знаете ли, че всички имаме около 50 химикали в нашия организъм, които преди 50 години не сме имали? И многобройни болести, като астмата и някои видове рак, са се увеличили на места, където се изхвърлят нашите токсични отпадъци. Ние сами си причиняваме щети в света, така както причиняваме щети на животните и на природата. Майката Природа, която ни е създала. Майката Природа, където трябва да прекарваме повече време, където има дървета, цветя и птици за нашето добро психологическо развитие. И въпреки това има стотици и стотици деца в развиващите се страни, които никога не са виждали природа, защото са израснали в панелни блокове, и всичко което познават е виртуалната реалност, без да имат възможност да се излегнат на слънце, или в гората с шарените цветове на слънцето, които се спускат от високите корони на дърветата. Докато пътувах из света, трябваше да напусна джунглата, където наистина обичам да бъда. Трябваше да оставя тези невероятни шимпанзета, за да могат моите студенти и екипът, с който работя да продължат да изучават, защото откривайки, че са намалели с 2 милиона отпреди 100 години до около 150,000 сега, разбрах, че трябва да напусна джунглата, за да направя каквото мога да информирам целия свят. И колкото повече говорех за тежкото положение на шимпанзетата, толкова повече си давах сметка, че всичко е свързано помежду си, и че проблемите на развиващия се свят често са резултат от алчността на развития свят, и че всичко се свързва в едно и става безсмислено, казват, че в „смисъла“ е надеждата, но това се превръща в безсмислица. Как можем да го направим? Вчера някой каза това и докато пътувах из света аз се срещах с млади хора, които бяха изгубили надежда. Чувстваха се отчаяни, те казваха „няма значение какво правим, да ядем, да пием и да се веселим, все едно утре всички ще умрем. Вече няма надежда, това е, което винаги ни казват медиите. След това се запознах с някои, които бяха ядосани и понякога яростта може да прерастне в насилие, и всички сме запознати с това. Имам три внучета, и когато някои от тези студенти ми каже в училище или в университета „Яд ни е,“ или „изгубили сме надежда, защото чувстваме, че сте направили компромис с нашето бъдеще и няма какво да направим аз погледнах в очите на моите внуци, и си давам сметка колко сме ощетили тази планета от времето когато бях на тяхната възраст. Чувствам този дълбок срам и затова през 1991 в Танзания започнах една програма наречена "Корени и филизи". Навън навсякъде има брошури, и ако някой от вас по някакъв начин е свързан с децата или го интересува тяхното бъдеще, моля ви да си вземете една от тях. "Корени и филизи" е една програма за надежда. Корените създават една здрава основа. Филизите изглеждат малки, но за да достигнат до слънцето те могат да пробият стени. Гледайте на стените като на проблемите, които сме създали на тази планета. Затова елате, това е едно послание на надеждата. Стотици и хиляди млади хора по целия свят могат да преминат през тях и да създадът едно по-добро бъдеще. И най-важното послание на "Корени и филизи" е, че всеки индивид е от значение. Всеки един индивид трябва да изпълни една задача. Всеки един от нас оказва влияние на света, който ни заобикаля, и вие учени много добре знаете, че не може да останете цял ден в леглото да вдишвате кислород и издишвате СО2 и да ходите до тоалетна, и да вършите неща като тези. Вие правите промяната в света. Така че, програмата Корени и филизи вкючва младежта в три основни вида проекти. И това са проекти, които да направят света по-добро място. Един проект е за обучение как да се грижим за собствената ни човешка общност. Друг е за животните, в който се включват и домашните животни и трябва да ви кажа, че научих всичко, което е свързано с поведението на животните още преди да отида в Гомбе, от моето куче Ръсти, който беше мой спътник в моето детство. И третият вид проект е свързан с местната околна среда. Това, което правят децата зависи от тяхната възраст, затова ние започваме от предучилищната възраст до университета. Зависи дали са в градски или селски район. Зависи дали са богати или бедни. Зависи от коя част на щатите са. Сега развиваме дейност във всички щати и проблемите във Флорида са по-различни от проблемите в Ню Йорк. Зависи в коя страна се намират, вече сме в повече от 60 държави с над 5,000 различни групи дейности и чувам за групи от всички страни, за които никога не бях чувала преди, защото децата вземат програмата и сами я разпространяват. Защо? Защото вярват в нея и са тези, които решават какво ще правят. Не е нещо, което им казват техните родители, или преподаватели. Това е ефективно, но ако те решават сами, „Искаме да почистим тази река и да върнем рибите отново. Искаме да почистим токсините от почвата на тази зона и да имаме една екологична градина. Искаме да прекараме известно време с по-възрастните и да чуем и запишем техните истории. Искаме да работим в един приют за кучета. Искаме да научим повече за животните. Искаме...“ И знаете ли, това продължава и продължава, и ми дава много надежда. Както пътувам около света 300 дни в годината, във всички части има една група на различна възраст от "Корени и филизи". Навсякъде има деца с блестящи очи да казват, „Вижте разликата, която постигнахме.“ И сега влиза в игра новата технология, защото с новия начин на общуване по електронен път, тези деца могат да общуват по между си по целия свят. И ако някой иска да ни помага, имаме много идеи, но имаме нужда от помощ, имаме нужда от помощ, за да създадем адекватна система, която да помага на тези младежи да споделят своите вълнения. Но също е важно да споделят своето отчаяние, да кажат, „Опитахме се, но не става, какво трябва да направим?“ И след това другата група ще отговори на тези деца, тя може да е от САЩ или от Израел, те могат да кажат “Да, малко сте се объркали. Ето как трябва да стане.“ Философията е много проста. Ние не вярваме в насилието. Не на насилието, не на бомбите, не на оръжията. Това не е начинът за решаване на проблемите. Насилието води до насилие, поне така мисля аз. Затова, как да го разрешим? Инструментите да разрешим проблемите са познанието и разбирането. Да познаваме фактите, но също да виждаме как те се вписват в цялостната ситуация. Упорит труд и постоянство, без да се предаваме, и любов и състрадание - те създават уважение за цял живот. Колко минути още? Две, една? Крис Андерсън: Една - от една, до две. Джейн Гудал: Две, ще ми трябват две. (Смях) Ще ме свалите на сила ли? (Смях) Добре тогава, "Корени и Филизи" е началото на промяната на живота на младите хора. Това е, на което съм посветила по-голямата част от енергията си. И мисля, че една група като тази може да окаже огромно въздействие, не само защото можете да споделите технология с нас, но защото повечето от вас имат деца. И ако вземете тази програма и я дадете на децата си, те ще имат възможност да излязат и да направят нещо добро, защото имат родители като вас. Съвсем ясно е, колко много сте загрижени да се опитаме да направим от този свят едно по-добро място. Това е много вдъхновяващо. Но децата ме питат и това няма да отнеме повече от две минути, обещавам ви, децата казват, "Д-р. Джейн наистина ли имате надежда за бъдещето? Вие пътувате и виждате, че се случват тези ужасни неща." Първо, човешкият мозък - няма нужда да казвам нищо относно това. Сега, когато знаем какви проблеми съществуват в света, умове като вашите се появяват, за да разрешат тези проблеми. Вече говорих достатъчно за това. На второ място, издръжливостта на природата. Можем да разрушим една река, след което отново да й върнем живота. Можем да видим цяла област опустяла и можем да направим така, че отново да разцъфти с малко време и помощ. И трето, последният оратор говори за, или предпоследния, говори за неукротимия човешки дух. Заобиколени сме от невероятни хора, които правят неща, на пръв поглед невъзможни. Нелсън Мандела, взе това парче вар от затвора в Робин Айлънд, където е работил 27 години и излезе с толкова малко горчивина, че можа да изведе своите хора от ужаса на апартейда без да се пролее кръв. Дори след 11 септември - аз бях в Ню Йорк и почувствах страх, но без съмнение имаше толкова много човешко достойнство, толкова обич и толкова състрадание. И тогава, докато прекосявах страната след това, което се беше случило и чувствах страха, страхът, който караше хората да усещат, че не могат да се тревожат повече за околната среда, за да не изглежда, че не са родолюбци и аз се опитвах да ги мотивирам. Някой дойде с един цитат на Махатма Ганди, "Ако погледнете назад в историята на човечеството, ще видите, че всички зли режими са били преодолени от доброто". И точно след това една жена ми даде една камбанка, и искам да завърша с тази бележка. Тя ми каза: "Ако говориш за надежда и мир, накарай тази камбанка да звъни. Тази камбана е изработена от метал придобит от една недействаща мина, от полетата на смъртта на Пол Пот - един от най-злите режими в историята, където хората едва сега започват да възстановяват своя живот, след като падна този режим" Да, има надежда, къде е тя? Там където са политиците ли? Тя е в нашите ръце. Във вашите ръце и в моите, и в тези на нашите деца. Наистина зависи от нас. Ние сме тези, които могат да променят нещата. Ако водим живот, в който осъзнато да оставим една много малка екологична следа, ако купуваме неща, които са етични за нас и не купуваме, които не са, можем да променим света за една нощ. Благодаря ви.