Джейн Гудол помага на хората и животните да живеят заедно

Добър ден, добър вечер, както и да е. Ние можем да кажем, джамбо, гутен абенд, бонсоа, но ние можем и да кажем също -- о, о, о, о, о, о, о, о, о. Това е звук, който правят шимпанзетата преди да заспят вечер. Можете да го чуете от единия край на долината до другия, От едната група гнезда до другата.

И аз искам да продължа с моята лекция тази вечер оттам откъдето Зери стигна вчера. Той говореше за това невероятно 3 годишно Австралопитекско дете, Селам. И ние също така чуваме за историята, родословното дърво на човека чрез генетичnо изследване на ДНК-а Един палеонтолог, Луис Лийки, и късните му изследвания ме заинтригуваха да изучавам шимпанзетата. И тогава това беше доста невероятно. Сега е нещо нормално, но този аргумент беше, защото той търсеше фосилизирани останки на ранни хора в Африка -- и вие можете да кажете много за това как са изглеждали тези същества от вкаменелостите, от формата на мускулните връзки. Нещо за начина, по който са живели от различните артифакти намерени с тях. Но какво да кажем за тяхното поведение? Ето това искаше да научи той. И разбира се, поведението не се фосилизира. Спореше той -- и сега това е често срещана теория -- че, ако намерим поведенчески модели, подобни или едни и същи в нашите най- близки живи роднини, великите маймуни, и хора днес, тогава може би тези поведения ги е имало и в маймуноподобните, човекоподобните предшественици преди 7 милиона години. И затова, вероятно ние носим тези характеристики с нас© от древното, древно минало.

Значи, ако погледнете в учебниците в които пише за човешката еволюция, много често намирате хора, разсъждавайки за това как ранните хора са се държали, основаващо се на поведението на шимпанзетата. Те приличат на нас повече, от което и да е друго същество, и ние чухме за това на тази ТЕД конференция. Така че остава да коментирам само начините, по които шимпанзетата са като нас по отношение на някои аспекти на поведението им.

Всяко шимпанзе има своя собствена личност. Разбира се, аз ги кръщавам. Те могат да живеят до 60 или повече години, въпреки, че ние мислим, че повечето от тях не доживяват до 60 в дивите местности. Г-н Вурцел. Женската ражда първото си дете, когато е на 11 или 12. След това тя има само едно бебе на всеки 5 или 6 години, дълъг период на детска зависимост, когато рожбата суче мляко, когато спи с майка си през нощта, висейки на гърба и.½ И ние вярваме, че този дълъг период на детство е важен за шимпанзетата, така както и за нас, във връзка с ученето. Както мозъкът става все по-сложен в еволюцията при различните животни, така и ние откриваме, че играта играе още по-голяма роля♫ в живота на всяко едно шимпанзе. Младите шимпанзета прекарват много време гледайки какво правят по-възрастните. Сега знаем, че те могат да имитират поведението, което виждат. И ние вярваме, че по този начин различните действия свързани с използването на предмети, които виждаме във всички популации шимпанзета, изучавани в Африка -- как тези се предават от едно поколение на друго чрез наблюдаване, имитация и практика, така, че можем да опишем тези действия свързани с предметите, като примитивна култура.

Шимпанзетата нямат говорим език. Говорихме за това. Те наистина имат много богат репертоар от стойки и жестове, много от които са подобни, или дори идентични с нашите образувани в същия контекст. Шимпанзетата се поздравяват, прегръщат се. Те също така се целуват, държат се за ръка, потупват се по гърба. И те се държат арогантно и хвърлят камъни. В обществото на шимпанзетата, можем да срещнем много, много примери на състрадание, предшественици на любов и истински алтруизъм. За съжаление, и те като нас, имат тъмна страна. Те са способни на крайна бруталност, дори на вид примитивна война. И тези наистина агресивни действия, в по-голямата си част, са насочени срещу шимпанзетата от съседската социална група. Те са териториално много агресивни. Шимпанзетата, аз вярвам, повече от всяко друго живо същество, са ни помогнали да разберем, че в края на краищата няма строго определена линия между хората и другите животински видове.

Чертата е много неопределена, и става все по-неопределена през цялото време едновременно с правенето на повече наши наблюдения. Изследването, което започнах през 1960-а все още продължава до днес. И тези шимпанзета, живеейки техните сложни социални животи в дивата среда, са помогнали -- повече от всичко друго -- да осъзнаем, че ние сме част, а не разделени, с невероятните животни с които живеем на планетата. Така, че е доста тъжно да разберем, че шимпанзетата, като толкова много други същества по света, губят естествената си среда за живеене. Това е само една снимка от въздуха, и тя показва горската високопланинска област Гомби. И когато прелетях над цялата област преди 16 години, и осъзнах, че извън парка, тази гора, която през 1960-а се е простирала почти незасегната по източния бряг на езерото Танганайка, сега се намира малкият 30-квадратни мили национален парк Гомби, в мен възникна въпрос -- Как дори можем да се опитаме да спасим тези шимпанзета когато хората, които живеят около Националния Парк се борят да оцелеят?" Повече хора живеят там отколкото земята може да изхрани. Броя на хората се увеличи от бежанците идващи от Бурунди и от езерото от Конго. И много бедни хора -- те не могат да си позволят да си купят храна от другаде.

Това доведе до програма, която нарекохме " Погрижи се". Тя е много холистичен начин да се подобри живота на хората, които живеят в селата около парка. Тя започна с 12 села. Сега е в 24. Сега няма време да говоря подробно за нея, но тя включва неща като грижа за дърветата, методи на земеделие подходящи за тези изтощени, почти пустинни земи в планините. Начини за контролиране, предпазване на почвата от ерозия. Начини за връщане на земеделска земя, която е била използвана твърде много така, че за 2 години те могат отново да бъдат продутивни. Помощ за селяните да получат прясна вода от изворите. Може би построявайки няколко класни стаи. И най-важното, струва ми се, в това да се работи в малки групи с жени, осигурявайки им възможности за микро- кредитни заеми. И ние имаме, както е и по света, 95 % върнати заеми. Образовайки жените, осигурявайки стипендии за момичета за да могат да завършат училище, с ясното разбиране, че по целия свят с подобряването на женското образование, членовете на семейството намаляват. Ние осигуряваме информация за семейно планиране и СПИН.

И като резултат от тази програма, нещо се е случило за опазването. Това, което се е случило за опазването е, че селскостопанските работници, които живеят в тези 24 села, вместо да гледат на нас като на група бели хора дошли да изучават група маймуни -- и между другото, много хора от екипа ни сега са танзанийци, но когато започнахме програмата " Погрижи се", в селата ходеше танзанийски екип. Танзанийци говориха със селяните, питайки ги от какво се интересуваха. Интересуваха ли се от опазване? Абсолютно не. Те се интересуваха от здравето и образованието. И с минаването на времето, и с подобряването на ситуацията им, те започнаха да разбират дори повече за нуждата от опазване. Те започнаха да разбират, че когато горните нива на хълмовете са обезлесени, се получава тази страшна ерозия на почвата и кални оттичания.

Днес, ние развиваме това, което наричаме По-голямата Екосистема Гомби. Това е площ далеч извън Националния Парк, простираща се в тези обширни, изтощени земи. И с увеличаването на стандарта на живот на тези села, те се съгласяват да отделят между 10 и 20 процента от тяхната земя във високопланинската област настрана, така, че отново когато дърветата порастнат шипанзетата ще имат коридори от листа през които могат да се движат и да си общуват -- защото това е важно за тяхната генетична жизнеспособност -- с други останали групи извън Националния парк. Така, че програмата " Погрижи се" е успех. Ние я прилагаме и в други части на Африка, около други области с дива природа които се сблъскват с много голям натиск с населението.

Проблемите в Африка, обаче, както дискутирахме в първите няколко дни тук на ТЕД, са големи проблеми. Има много бедност. И когато имаш много хора които живеят на земя, която не е толкова плодородна, особено, когато изсичаш дървета, и оставяш почвата на ерозията на вятъра, и с изсичането на повече и повече дървета от отчаяното население за да се опитат да получат храна за тях и семействата им, Какво ще стане? Нещо трябва да се даде. И има и други проблеми -- не само в Африка, но останалата част на развиващия се свят и наистина, навсякъде. Какво правим на планетата ни? Знаете ли, известният учен, Е. О. Уилсън каза, че ако всеки човек на тази планета придобие стандартна на живот на средния европеец или американец, ще ни трябват 3 нови планети. Днес те казват,че ще ни трябват 4. Но ние ги нямаме. Имаме само една.

И какво се е случило? Искам да кажа, въпросът тук е, ето ни, по общото мнение най-интелигентното същество, което някога е ходило по Земята, с този необикновен мозък, способен на такава технология която е толкова добре илюстрирана на тези ТЕД конференции. И все пак ние унищожаваме единствения дом, който имаме. Туземците по света, преди да вземат важно решение, имаха навик да сядат и да се питат, "Как това решение ще повлияе на хората 7 поколения напред?" Днес, важни решения -- а аз не говоря само за Африка тук, но за развития свят -- важни решения относно милиони долари, и милиони хора, са често базирани на, " Как това ще повлияе на следващата среща на акционерите? " И тези решения оказват влияние върху Африка.

Когато започнах да обикалям Африка и да говоря за проблемите, с които се сблъскват шимпанзетата и техните изчезващи гори, осъзнах все повече и повече как толкова много африкански проблеми могат да бъдат свързани с колониалната експлоатация. Така, че аз започнах да пътувам извън Африка, да говоря в Европа, да говоря в Съединените щати, бях в Азия. И навсякъде имаше тези страшни проблеми. И вие знаете за какво говоря. Говоря за замърсяване -- Въздухът, който дишаме и който често ни отравя. Земята трови храната ни. Водата -- водата е вероятно един от най- сериозните проблеми с който ще се сблъскаме този век. И навсякъде водата се замърсява от селскостопански, индустриални и домакински химикали които все още се впръскват в света, изглеждайки с неспособността да се печели от минали опити. Мангровите гори се изсичат, ефектите на нещата като цунами се влошава. Говорихме за ерозията на почвата. Имаме безразсъдното изгаряне на фосилни горива заедно с други газове, тъй наречените, които водят до промяна на климата. Накрая, по света хората са започнали да вярват че нещо става, нещо което не е наред с нашият климат.

По света видовете климат са смесени. И бедните хора са най- засегнати. Африка вече е засегната. В много части на суб - Сахарска Африка засушаванията са много лоши. И когато дъждът наистина дойде, толкова често води до наводнения и стрес, и цикъла на бедност и глад и болест. И броя на хората, които живеят в област, в която земята не може да поддържа, които са твърде бедни за да си купят храна, които не могат да се преместят, защото всичката земя е изтощена. И така се получава обезлесение -- пълзейки, пълзейки, пълзейки -- когато последните дървета се изсичат. И тези неща не са само в Африка. Те са по целия свят.

Така, че не бяха изненада за мен когато пътувах по света. Срещнах толкова много млади хора, които изглеждаха че са загубили надежда. Изглежда ние сме загубили мъдрост, мъдростта на туземците. Попитах въпрос -- "Защо?" Значи, мислите ли, че може да има някакъв вид разпадане на връзката между този необикновенно умен мозък, видът мозък, който ТЕД технологиите представляват, и човешкото сърце? Говорейки за него в ненаучен смисъл. В смисъл на любов и състрадание. Има ли някакво разпадане? И тези млади хора, когато говоря с тях, те бяха или депресирани или апатични, или ядосани. И те казаха малко или много същото нещо, " Ние се чувстваме така, защото чувстваме, че вие направихте компромис с нашето бъдеще и няма нищо, което да направим за това."

Ние направихме компромис с тяхното бъдеще. Аз имам 3 малки внука, и всеки път,когато ги поглеждам и си мисля как ние навредихме на тази красива планета откакто бях на тяхната възраст, Усещам това отчаяние. И то доведе до тази програма, която наричаме Корени и Растеж, която започна точно тук в Танзания и сега се разпространи в 97 страни по света. Тя е символична. Корените правят стабилна основа.♫ Стръкчетата изглеждаха много малки, за да достигнат слънцето те могат да пробият тухлена стена -- и да видим тази тухлена стена така както всички тези проблеми, които причинихме на планетата, природни и социални. Това е надежда. Стотици и хиляди млади хора по света могат да направят пробив и да направят този свят по-добро място за живеене. Най - важното съобщение на Корени и Растеж -- всеки един от нас прави нещо добро което променя света, всеки един ден. Имаме избор. Всек един от нас в тази стая, имаме избор каква промяна искаме да направим. Много бедните нямат избор. Ние можем да променим нещата така, че бедните да имат избор също.

Групите Корените и Растежа избират 3 проекта. Зависи от това колко възрастни са, и коя страна, дали са в град или в село, и какви проекти. Но като цяло, имаме програми от деца, които са на възраст от предучилище до студенти, с повече и повече възрастни започвайки техни Корени и Растеж групи. И всяка група между тях избира 3 различни вида проекти да направи този свят по-добър, осъзнавайки, че всички тези различни проблеми са свързани и се припокриват. Така че един от техните проекти ще бъде да помагат на собствените си общини. И тогава, ако могат, те може да съберат пари за да помогнат на общини в други части на света. Един от техните проекти ще бъде да помогнат на животни -- не само на дивата природа, и на опитомени животни също. И един от техните проекти ще бъде да помогнат на околната среда, която споделяме всички. И във всичко това е преплетено съобщението да се научим да живеем в мир и хармония със себе си, в нашите семейства, в нашите общини, между нации, между култури, между религии и между нас и естествения свят. Трябва ни естествения свят. Не можем да продължим да го унищожаваме със сегашния темп. Нямаме повече от една планета.

Просто избирайки един или два от проектите тук в Африка които групите Корени и Растеж правят, един или два проекта само -- в Танзания, в Уганда, в Кения, Южна Африка, Конго, Бразавил, Сиера Леоне, Камерун и други групи. И както казвам, тя е в 97 страни по света. Рабира се, те садят дървета, отглеждат органични зеленчуци. Те работят в лагери за бежанци, с пилета и продават яйцата за малко пари, или просто ги ползват да хранят семейства си, и чувствайки чувство на гордост и сила защото те не са повече безпомощни и зависещи от другите с техните зеленчуци и пилета. Използва се в Уганда за да даде психологическа помощ на бивши деца войници. Правейки проекти като този е като да ги накараш да дадат нещо от себе си. Още веднъж, те са полезни членове на обществото. Имаме тази програма в затвори също. Така че няма време за повече Корени и Растеж сега. А, те също работят и върху СПИН. Това е много важен компонент от Корени и Растеж, с по-възрастни деца, които говорят с по-малки. И нежелани бременности и такива неща, които младите хора хора слушат по-добре от другите млади, отколкото от възрастни.

Надежда. Това е въпросът, който ми задават, когато обикалям света, " Джейн, ти си виждала толкова много ужасни неща, виждала си твоите шимпанзета да намаляват като брой от около един милион в началото на века до не повече от 150,000 сега. И същото и с толкова много други животни. Гори, които изчезват, пустини където едно време е имало гора. Наистина ли вярваш? " Ами, да. Не можеш да дойдеш на конференция като ТЕД и да нямаш вяра, нали? И разбира се, има надежда. Една от тях е този невероятен човешки мозък.

Имам предвид, помислете за технологиите. И аз току що съм толкова ентусиазирана, накрая, да се срещна с хора, които говорят за компост латринес. То е един от любимите ми играчки. Ние просто пускаме кранчето на тоалетната, ужасно е. И после говорим за възобновяема енергия, отчайващо важна. Интересуваме ли се за планетата за нашите деца? Колко от нас имат деца или внуци, племеннички, племенници? Интересуваме ли се от тяхното бъдеще? И ако се интересуваме от тяхното бъдеще, ние като елита по света, можем да направим нещо за това. Можем да направим избори за това как живеем всеки ден. Какво купуваме. Какво носим. И да изберем да направим тези избори с въпроса, как това ще повлияе на околната страна около нас? Как ще повлияе на живота на моето дете, когато той или тя пораснат? Или моят внук, или който и да е. Така че човешкият мозък, заедно с човешкото сърце -- и когато се обединим по света. И това е на което помага ТЕД толкова добре, и Гугъл, които ни помагат също, и ЕСРИ ни помагат с карти в Националния парк Гомби. Всички тези технологии, които можем да ползваме.

Сега нека да ги свържем, и започва да се случва,нали? Вие чувате за това този следобед. Започва да се случва. Тази промяна, тази промяна; да видим промяна която трябва да имаме ако ни интересува бъдещето. И следващата причина за надежда -- природата е уникално издръжлива. Можеш да вземеш площ, която е абсолютно унищожена -- с времето и вероятно с помощ може да се възстанови. И пример е програмата "Погрижи се". Казах ви къде изглеждащо мъртво дърво -- ако се спре изсичането им за огрев, които не са ви нужни, защото има места за дървета, тогава след 5 години можете да имате 10 метрово дърво. И животни, почти на ръба на изчезване, може да им се даде втори шанс. Това е моята втора книга. Тя е вдъхновяваща. И ме откарва до моята последна категория на надежда -- и ние чухме за това толкова много през последните 2 дни: този непобедим човешки дух. Тази решителност на хората, жилавостта на човешкия дух, Така че хората, за които би си помислил, че ще са смачкани от бедност, или болести, или каквото и да е, могат да си помогнат, понякога с помощ, и да помогнат на обществото, и да се включат в променящия се свят.

И просто да помислим за един или двама човека извън Африка, които са наистина вдъхновяващи. Можем да направим много дълъг списък, но очевидно Нелсън Мандела появявайки се от 17 години на труден физически труд, 23 години в затвора, с тази невероятна способност да прощава за да води народа си настрана от злия режим на апартейда без да се пролее кръв. Кен Саро - Вива, в Нигерия, който се зае с големите нефтени компании. И въпреки че хора по света направиха най-доброто на което са способни, той беше екзекутиран. Хора като него са толкова вдъхновяващи. Хора като него са модели на поведение, които ни трябват за младите африканци. И на нас ни трябват хора, които да са модели на поведение и за околната среда също, и аз чувам някои от тях днес. Така,че аз съм наистина благодарна за тази възможност да споделя това послание отново, с всеки на ТЕД. И се надявам, че някои то нас могат да се съберат и да говорят за някои от тези неща, специално програмата Корени и Растеж.

И само последно за това -- младата жена, която ръководи целия конферентен център, с която се срещнах вчера. Тя дойде толкова ентусиазирана, с нейния сертификат. Тя беше в програмата Корени и Растеж. Тя беше сред лидерите в Дар Ес Салаам. Тя каза, че програмата й е помогнала на това което прави тя. И беше много, много вълнуващо за мен да се срещна с нея™ и да видя един пример как млади хора, когато имат сили, когато им се дава възможност да действат, да направят света по-добро място, наистина са нашата надежда за утре. Благодаря ви.

( Ръкопляскания )