Джейн Чен: Топла прегръдка, която спасява животи

Моля ви, затворете очи и разтворете ръце. А сега си представете какво бихте могли да поставите в ръцете си: ябълка, може би портфейла си. А сега отворете очи. Ами един живот?

Тук виждате едно недоносено бебе. То изглежда, като че ли си почива спокойно, но всъщност се бори, за да остане живо, защото не може да регулира собствената си телесна температура. Това бебе е толкова мъничко, че няма достатъчно тлъстина в тялото си, за да му пази топло. Тъжно е, но 20 милиона такива бебета се раждат всяка година по света. Ежегодно умират четири милиона от тези бебета.

Но по-големият проблем е, че онези, които оцеляват, израстват с тежки, дългосрочни здравословни проблеми. Причината е, че през първия месец от живота на едно бебе единствената му работа е да расте. Ако се бори с хипотермията, органите му не могат да се развиват нормално, което води до ред здравни проблеми - от диабет и сърдечни заболявания до нисък коефициент на интелигентност. Представете си, много от тези проблеми могат да бъдат предотвратени, просто ако на тези бебета им е топло.

Това е първичната функция на един кувьоз. Но за традиционните кувьози е нужно електричество и струват до 20 хиляди долара. Така че няма да ги намерите в селските райони на развиващите се страни. В резултат родителите прибягват до местни решения, като привързване на бутилки с гореща вода около телата на бебетата си, или като ги поставят под електрически крушки като тези, които виждате тук - методи, които са както неефективни, така и небезопасни. Виждала съм това с очите си, отново и отново.

При едно от първите си пътувания до Индия срещнах една млада жена, Севита, която току-що беше родила едно мъничко, недоносено бебе - Рани. Занесла бебето си в най-близката селска клиника, а докторът я посъветвал да заведе Рани в градска болница, за да може да я поставят в кувьоз. Но тази болница била на над четири часа път. И Севита нямало как да стигне дотам, затова бебето й починало.

Вдъхновени от тази история, както и от много други подобни истории, с екипа ми осъзнахме, че е нужно местно решение, нещо, което би могло да работи без електричество, достатъчно просто за употреба от майка или акушерка, тъй като болшинството раждания все още стават в дома. Беше ни нужно нещо, което да е портативно, нещо, което да може да се стерилизира и употребява повторно за множество бебета и нещо с ултраниска цена, в сравнение с 20-те хиляди долара - цената на един кувьоз в САЩ.

И ето какво измислихме. Това, което виждате тук, изобщо не прилича на кувьоз. Прилича на малък спален чувал за бебе. Може да се отваря напълно. Водоустойчиво е. Вътре няма шевове, така че може да се стерилизира много лесно. Но магията е в тази кесия от восък. Това е фазово-променлив материал. Подобна на восък субстанция с точка на топене при човешка телесна температура, 37 градуса по Целзий. Може да се разтопи просто с помощта на гореща вода, а когато се разтопи, е в състояние да поддържа постоянна температура от четири до шест часа наведнъж, след което просто се загрява кесията отново. После я поставяте в този малък джоб тук отзад, а тя създава топла микро-среда за бебето.

Изглежда просто, но сме го повтаряли многократно чрез разговори на място с лекари, майки и клинични практици, за да се уверим, че наистина отговаря на нуждите на местните общности. Планираме да пуснем този продукт в Индия през 2010 г. Предвижданата цена ще бъде 25 долара, по-малко от 0,1 процента от стойността на един традиционен кувьоз.

През следващите пет години се надяваме да спасим живота на почти един милион бебета. Но по-дългосрочният социален ефект е намаляване растежа на населението. Това изглежда противоречиво, но се оказва, че с намаляването на смъртността при кърмачетата броят на населението също спада, тъй като не е нужно родителите да очакват, че бебетата им ще умрат. Надяваме се, че грейката за кърмачета "Прегръдка" и други подобни прости иновации представляват една нова тенденция за бъдещето на технологията: прости, локализирани, достъпни решения, които имат потенциала да предизвикат огромен социален ефект.

При проектирането му следвахме няколко основни принципа. Наистина се опитвахме да разберем крайния потребител, в този случай - хора като Севита. По-скоро се опитваме да разберем корена на проблема, вместо да се отклоняваме към онова, което вече съществува. А после помислихме за най-простото възможно решение с оглед на този проблем. При това вярвам, че наистина можем да доведем технологията до масите. И можем да спасяваме милиони животи чрез простата топлина на една "Прегръдка".