Ян Чипчейз за мобилните ни телефони

Живея и работя от Токио, Япония. Специалист съм по човешки поведенчески изследвания и прилагаме онова, което научим, за да мислим за бъдещето по различни начини, и да проектираме за това бъдеще. Знаете ли, за да съм честен, занимавам се с това от седем години, а нямам представа какво ще представлява бъдещето. Но имам доста добра представа как ще се държат хората, когато стигнат дотам.

Това е кабинетът ми. Там, навън. Не е в лабораторията, а все повече на места като Индия, Китай, Бразилия, Африка. Живеем на една планета... 6,3 милиарда души. Около три милиарда души, към края на тази година, ще имат клетъчна връзка. Ще трябват още около две години, за да се свържат още един милиард. Споменавам това, защото, ако искаме да проектираме за това бъдеще, трябва да проумеем как стоят нещата при тези хора. И там някъде виждам това каква е моята работа и каква е работата на нашия екип.

Нашето изследване често започва с много прост въпрос. Ще ви дам пример: Какво носите? Ако мислите за всичко в живота си, което притежавате, като излезете от онази врата, какво мислите да вземете със себе си? Като се оглеждате, какво мислите? От тези неща, какво да носите? А какво от тези неща всъщност използвате?

Това е интересно за нас, защото съзнателният и подсъзнателен процес на решение загатва, че нещата, които вземате със себе си в крайна сметка използвате, имат някакъв вид духовна, емоционална или функционална ценност. За да се изразим съвсем безцеремонно, хората желаят да плащат за неща, които имат ценност, нали? Затова вероятно съм провел около петгодишно проучване, разглеждащо това какво носят хората. Влизам в чантите на хората. Гледам в джобовете, портмонетата на хората. Влизам в домовете им, правим го по цял свят и ги следваме из града с видеокамери. Нещо като дебнене с позволение. Правим всичко това... да се върнем на първоначалния явъпрос: Какво носят хората?

Оказва се, че хората носят много неща, нали така. Това е ясно. Но ако питате хората кои са трите най-важни неща, които носят... при различните култури, полове и контексти... повечето хора ще кажат - ключове, пари, и ако имат такъв, мобилен телефон. Не казвам, че това е добре, но е нещо, нали? Имам предвид, не бих могъл да сваля телефоните ви от вас, и да искам. Вероятно бихте ме сритали, или нещо такова. Би могло да изглежда като очевиден въпрос за човек, който работи в мобилна телефонна компания. Но всъщност въпросът е защо? Нали? И така, защо тези неща са толкова важни в живота ни? Според нашето изследване се оказва, че всичко се свежда до оцеляване... оцеляване за нас и за любимите ни хора.

Ключовете осигуряват достъп до подслон и топлина - както и транспорт, все повече в САЩ. Парите са полезни за купуване на храна, препитание... сред всичките си други употреби. А мобилният телефон се оказва прекрасен инструмент за възстановяване. Ако предпочитате този вид йерархия на нуждите на Маслоу, тези три обекта са много добри за поддържане на най-ниските стъпала в йерархията на нуждите на Маслоу. Да, те правят и куп други неща, но са много добри в това. И особено способността на мобилния телефон да позволява на хората да се издигнат над пространство и време. С това имам предвид, че, разбирате ли, може да се издигнете над пространството просто чрез гласово обаждане, нали? И може да се издигнете над времето, като изпратите съобщение в удобно за вас време, а някой друг може да го получи в удобно за него реме. Оказва се, че това се цени доста универсално, поради което имаме над три милиарда души, които са свързани. И те ценят тази свързаност.

Но всъщност този вид неща могат да се правят с компютри. Могат да се правят и с телефонни будки. А мобилният телефон, в добавка, е както личен... а също така ви дава и степен на уединение... и е удобен. Не е нужно да искате позволение от никого, може просто да го направите, нали? Обаче, за да ни помагат тези неща да оцеляваме, това зависи от носенето им. Но... и това е доста голямо "но"... ние забравяме. Хора сме, така правим. Това е една от чертите ни. Доста приятна черта, според мен. Значи, забравяме, но също така сме приспособими и се адаптираме доста добре към ситуациите около нас. Имаме тези стратегии за помнене; една от тях беше спомената вчера. И тя е, доста просто, точката на размисъл. Това е моментът, когато излизаш от някакво пространство, обръщаш се и доста често се потупваш по джобовете. Дори жени, които си държат нещата в чанти, си потупват джобовете. Обръщаш се, поглеждаш назад в пространството, и някои хора говорят на глас. Почти всеки го прави в някакъв момент.

Така, следващото е... повечето от вас, ако имате стабилен домашен живот, имам предвид, че не пътувате постоянно и винаги да сте по хотели... но повечето хора имат това, което наричаме център на гравитация. Център на гравитация е мястото, където държиш тези обекти. Тези неща не стоят в центъра на гравитация, но с времето гравитират там. Там очакваш да намираш нещата. И всъщност, като се обръщаш, поглеждаш вътре в къщата и търсиш тези неща, там гледаш първо, нали? Като проведохме това проучване, открихме абсолютно, 100-процентово гарантирания начин никога да не забравяш нищо, никога повече. И той е, доста просто, да не трябва да помниш нищо. (Смях)

Така, това звучи като нещо, което сте извадили от китайска бисквитка с късметче, нали? Но всъщност е свързано с изкуството на делегиране. А от перспектива на дизайна е свързано с разбиране на това какво може да се делегира на технология и какво може да се делегира на други хора. И се оказва, че делегирането... ако искате да е така... може да бъде решението за почти всичко, с изключение на неща като телесни функции, ходене до тоалетната. Не може да помолиш някого да прави това от твое име. И с изключение на неща като развлечение, не бихте плащали на някого да ходи на кино и да се забавлява от ваше име. Или, поне не още. Може би някога в бъдещето ще го правим.

Да ви дам един пример за делегиране на практика, нали така. Това е... вероятно нещото, по което съм най-запален, проучването, което провеждаме за неграмотността и как комуникират хора, които са неграмотни. По приблизителни оценки на ООН... това са цифри от 2004-та... по света има почти 800 милиона души, които не могат да четат и пишат. Провели сме много проучвания. Едно от нещата, които разглеждаме, е... ако не можеш да четеш и пишеш, ако искаш да комуникираш на разстояние, трябва да можеш да посочиш лицето, с което искаш да комуникираш. Би могло да е телефонен номер, би могло да е имейл адрес, би могло да е пощенски адрес. Прост въпрос - ако не можеш да четеш и пишеш, как управляваш своята контактна информация?

Факт е, че милиони хора го правят. Само от перспектива на дизайна, всъщност не разбирахме как го правят, и това е само един дребен пример за типа проучване, с което се занимаваме. Оказва се, че неграмотните хора са майстори на делегирането. Те делегират онази част от задачния процес на други хора, нещата, които не могат да правят сами. Да ви дам друг пример за делегиране. Този е малко по-изтънчен и е от едно проучване, което проведохме в Уганда за това как хора, които споделят устройства, използват тези устройства. Сенте е дума в Уганда, която значи пари. Та има и второ значение, което е да се изпращат пари безжично.

Ето как става. Да кажем, през юни сте в село. Аз съм в Кампала и печеля надницата. Изпращам пари вкъщи, ето как става. В твоето село има едно лице с телефон, това е операторът от телефонната будка. Доста е вероятно в телефонна будка да имат доста прост мобилен телефон. Ето какво правя - купувам ето такава предплатена карта. И вместо да използвам тези пари, за да захранвам собствения си телефон, се обаждам на местния селски оператор. Прочитам му този номер, а той го използва, за да захрани своя телефон. Така че те вземат стойността от Кампала, и сега тя се прибавя в селото. Вземат се 10 или 20 процента комисионна, а после... операторът взема 10 или 20 процента комисионна и ти предава останалото в брой.

В това има две неща, които ми харесват. Първото е - оказва се, че всеки, който има достъп до мобилен телефон, всеки, който има мобилен телефон, по същество го превръща в банкомат. Това докарва първични банкови услуги на места, където няма банкова инфраструктура. А дори ако можеха да имат достъп до банковата инфраструктура, не биха ги сметнали непременно за платежоспособни клиенти, защото не са достатъчно богати, за да имат банкови сметки. Има и второ нещо, което ми харесва в това. И то е, че въпреки всички ресурси на свое разположение, и въпреки цялата ни някак очевидна изтънченост знам, че никога не бих могъл да проектирам нещо толкова елегантно, и толкова напълно в унисон с местните условия като това. Нали?

И, да, има неща като банка "Грамин" и микрозаеми. Но разликата между това и онова е, че никаква централна власт не се опитва да контролира това. То е просто улична иновация. И така, оказва се, че улицата е безкраен източник на, един вид вдъхновение за нас. Ако се разбие едно от тези неща тук, го връщаш на разносвача. Ще ти дадат нов. Вероятно ще ти дадат три нови, нали? Искам да кажа, това е - купи три, получи един безплатно. Нещо такова. Ако отидеш на улиците на Индия и Китай, виждаш такива неща. Там вземат нещата, които се чупят, поправят ги и ги връщат в оборот.

Това е от работен тезгях в град Джилин, Китай - виждате хора да разглобяват телефон и да го сглобяват отново. Те правят обратен инженеринг на ръководства. Това е един вид хакерско ръководство, написано на китайски и английски. Пишат ги и на хинди. Може да се абонираш за тях. Това са обучителни институти, откъдето също излизат хора за поправка на тези неща. Но това, което ми харесва, е, че се свежда до човек на улицата с малка, плоска повърхност, отвертка, четка за зъби за почистване на контактните глави... защото контактните глави често се запрашават... и познание. Всичко е в социалната мрежа от познание, носещо се наоколо. А това ми харесва, защото предизвиква начина, по който проектираме неща и изграждаме неща, и потенциално разпространяваме неща. То предизвиква нормите.

За мен улиците просто повдигат толкова много различни въпроси. Например, това е "Виагра", която купих от сексмагазин на задна уличка в Китай. Китай е страна, където има много фалшификати. Знам какво се питате, дали съм я изпробвал? Няма да отговоря на това, нали. Но разглеждам нещо такова и вземам предвид последиците от доверие и увереност в процеса на покупката, разглеждаме това и мислим - а как се прилага това, например, за проектирането на... уроците от това се прилагат към дизайна на онлайн услуги, бъдещи услуги на тези пазари?

Това е чифт долни гащи от... (Смях) от Тибет. Разглеждам нещо такова, и честно казано, знаете ли, защо някой би направил долни гащи с джоб, нали? Гледам нещо такова и то ме кара да се питам, ако трябва да вземем цялата функционалност в такива неща и ги преразпределим по цялото тяло в един вид лична мрежа, как бихме подредили приоритетите къде да се слагат нещата? Да, доста е тривиално, но всъщност уроците от това могат да се прилагат към тези някак лични мрежи. Това, което виждате тук, са два телефонни номера, написани над колибата в селска Уганда. Няма номера на къщите, има телефонни номера. А какво означава, когато идентичността на хората е мобилна? Когато идентичността на тези допълнителни три милиарда души е мобилна, не е фиксирана? Вашата представа за идентичност вече е отживяла, нали така, за тези допълнителни три милиарда души. Ето как се променят нещата.

А после стигам до тази снимка тук, с нея започнах. А тя е... тя е от Делхи. От едно проучване, което проведохме за неграмотността - това е един човек в чайна. На заден план виждате как наливат чая. Разбирате ли, той е невероятно беден продавач в чайна, от най-ниските стъпала в обществото. А някак оценява ценностите на "Живей силно". Не непременно същите ценности, но един вид ценности на "Живей силно", за да излезе, да ги купи и наистина да ги изложи.

За мен това някак въплъщава този свързан свят, където всичко е преплетено, а точките са... всичко е в събирането на точките. Заглавието на тази презентация е "връзки и последици" и тя е един вид обобщение от пет години опити да се проумее какво ще бъде, когато всички на планетата имат способността да се издигат над пространство и време по личен и удобен начин, нали? Когато всички са свързани.

Има четири неща. Първото е незабавността на идеите, скоростта, с която обикалят идеите. Знам, че TED е за големи идеи, но всъщност отправната точка за една голяма идея е промяната. Ако искаш голяма идея, е нужно да прегърнеш всеки на планетата, това първо.

Второто е непосредствеността на обектите. С това искам да кажа, че докато те стават по-малки, а функционалността, до която може да има достъп чрез това, става много по-голяма... неща като банкиране, идентичност.... тези неща доста лесно се движат много бързо по света. И така скоростта на усвояване на нещата просто ще стане толкова по-бърза по начин, който ние просто изобщо не можем да си представим, като се стигне до 6,3 милиарда и растежа на световното население.

Следващото е, че както и да проектираме тези неща... внимателно проектиране на тези неща... улицата ще ги вземе и ще измисли начини за иновация, стига те да посрещат основни нужди. Способността за издигане над пространство и време, например. И ще иновира по начини, които не можем да предугадим. По начини, по които, въпреки нашите ресурси, могат да го правят по-добре от нас. Такова е усещането ми. А ако сме умни, ще гледаме това, което се случва, и ще измислим начин да дадем възможност то да информира, и да се просмуква както в това, което проектираме, така и в начина, по който проектираме.

А последното е, че... всъщност, посоката на разговора. С още три милиарда свързани хора, те искат да бъдат част от разговора. И мисля, че нашата уместност и уместността на TED всъщност е свързана с прегръщането на това и по същество, да се научим как да слушаме. Трябва да се научим как да слушаме. Много, много ви благодаря. (Аплодисменти)