Джеймс Ставридис: Как адмирал от НАТО мисли за глобалната сигурност

Ще говоря за безопасност с открит източник, защото в 21-ви век ще получим по-добра сигурност.

Нека да започна като се върнем в 20ви век и да получим представа, как сигурността е работила.

Това е Вердюн, бойно поле във Франция, на север от централата на НАТО в Белгия. През 1916 г. във Вердюн, за 300 дни са били убити 700 000 души, около 2000 на ден.

Ако погледнем напред във времето - сигурността в 20-ви век - през Втората световна война, ще видим, че в битката за Сталинград, за 300 дни са били убити 2 милиона души.

Ще разгледаме Студената война и ще продължим да строим стени. Отиваме от окопите на Първата световна война в Магинот лайн във Втората световна война и след това в Студената война, Желязната завеса, Берлинската стена. Стените не вършат работа.

Моята теза днес е вместо да строим стени, за да създаваме сигурност, трябва да строим мостове. Това е известен мост в Европа. Намира се в Босна и Херцеговина. Мостът е над река Дрина, обект в романа на Иво Андрич и се разказва за това, как в тази много неспокойна част от Европа и Балканите в миналото е имало огромни стени. През последното десетилетие, започнахме да виждаме как тези общности се обединяват.

Съгласен съм, отново, че сигурността с отворен източник свързва в международен мащаб, агенциите, частното с общественото и ги свързва в стратегически комуникации, в социални мрежи.

Нека да разкажа, защо трябва да правим това, защото народите са нападнати по много начини и нито един от източниците на заплаха на народите няма да бъде отстранен с построяването на стени.

Моряк съм, очевидно. Това е кораб, лайнер, който пътува през Индийския океан. Какво не е наред в тази снимка. Има жица на концертина по стените. Тя служи, за да предотвратява нападение от пирати. Пиратството е много активна заплаха в целия свят. Това е в Индийския океан. Пиратството е много активно и в Страйт ъф Малайка. Активно е в Гвинейския залив. Има го в Карибско море. Това означава прекъсване на глобалната транспортна система на стойност $10 милиарда. Миналата година по това време, имаше 20 плавателни съда, 500 подводници, които бяха хванати в плен. Това е нападение върху глобалната общност. Трябва да мислим, как да се справим с това.

Нека преминем в друго море, кибернетично море. Ето снимка на двама мъже. Сега те са в затвора. Те извършиха измама с кредитна карта, като откраднаха над 10 милиарда долара. Това е част от киберпрестъпленията, което е прекъсване на глобалната икономика за $2 трилиона годишно. Два трилиона годишно. Това е малко по-малко от брутния вътрешен продукт на Великобритания. Това кибернетично море, за което знаем, че е основно място за радикална отвореност, е също заплашено.

Друго нещо, което ме тревожи глобално, е трафиканството, движението на наркотици, опиум, който идва от Афганистан през Европа до Съединените щати. Тревожим се за кокаина, който идва от Андиан ридж на север. Безпокоим се за движението на нелегални оръжия и трафиканството. Най-главното, тревожим се за трафика на хора и ужасната му цена. Трафикът се придвижва основно по море, но в други части на света.

Това е снимка и бих искал да ви кажа, че това е високо технологичен механизъм на флотата на Съединените щати, който използваме, за да спрем трафика. Лошата новина е, че това е полу-потопяем кораб на картел за наркотици. Построен е в джунглите на Южна Америка. Хванахме го с ниско технологичен сал - (Смях) - и той носеше шест тона кокаин. С четири души екипаж. Съвременни комуникации. Този вид трафик на наркотици, на хора, на оръжия, на оръжия за масово унищожение, е част от заплахата за глобалната общност.

Нека да отидем в Афганистан. Това е маково поле в Афганистан. Осемдесет до 90 процента от маковете, опиум и хероин в света идва от Афганистан. Там има и тероризъм. Оттам възникна Ал Кайда. Там има и много бунтарство. Това безпокойство за тероризма е и част от света и трябва да се справим с това.

Ето ни в 21-ви век. Знаем, че инструментите ни от 20-ти век няма да работят. Какво трябва да правим?

Съгласен съм, че няма да постигнем сигурност само от барел пушки. Няма да постигнем сигурност само от барел пушки. Нужни са ни военни сили. Когато правим това, трябва да го правим добре и изцяло.

Но тезата ми е, че сигурността с отворен източник е международна, между агенции, връзка на частното с общественото, заедно от тази идея за стратегическа комуникация в интернет.

Нека да ви дам няколко примера, как това работи по позитивен начин. Това е Афганистан. Това са афганистански войници. Всички те държат книги. Бихте казали: "Това е странно. Мисля, че четох за това, тази демография, млади мъже и жени между 20 и 30 години, са често необразовани".

Това е правилно.

Осемдесет и пет процента не могат да четат, когато влизат в силите за сигурност на Афганистан. Защо? Защото талибаните задържат образованието по времето, когато тези мъже и жени е трябвало да се научат да четат.

Въпросът е, защо те стоят там, държейки книги. Отговорът е, че ги учим да четат в курсове по литература на НАТО в съдружие с компании от частния сектор, в съдружие с агенции за развитие. Обучили сме над 200 000 афганистански сили за сигурност да четат и пишат на основно ниво.

Когато можете да четете и да пишете в Афганистан, обикновено слагате химикалка в джоба си. На церемониите, когато тези млади мъже и жени се дипломират, те взимат тази химикалка с голяма гордост и я слагат в джоба си. Това е обединяване на международни агенции - има 50 нации в тази мисия - - тези агенции за развитие - и сътрудничество на частното с общественото, за да съществува този вид сигурност.

Учим ги и на бойни умения, разбира се, но съм съгласен, че сигурност с отворен източник означава свързване по начини, които създават по-дълготраен ефект.

Ето още един пример. Това е военен кораб от флотата на Съединените щати. Нарича се Комфорт. Ето друг кораб, наречен Мърси. Те са кораби болници. Този, Комфорт, плува през Карибско море и брега на Южна Африка, като извършва лечение на пациенти. При обикновен курс, те лекуват 400 000 пациенти. Екипажът му е не само от военни, но е комбинация от хуманитарни организации: "Операция Надежда", "Прект Усмивка". Други организации изпращат доброволци. Има лекари от различни агенции. Всички са част от това.

Ето един пример, за значението, което това може да има, това осем годишно малко момче, е ходило с майка си два дни, за да постъпи в очната поликлиника в "Комфорт". Когато беше излекуван, над изключително късогледите си очи, той внезапно погледна и каза: "Mama, veo el mundo". "Мамо, виждам света". Умножете това с 400 000 пациенти, това сътрудничество на частното с общественото със силите на сигурност и ще видите силата на създаване на сигурност по различен начин.

Тук виждате бейзболни играчи. Можете ли да разберете кои са двамата войника от армията на Съединените щати на тази снимка? Те са двамата млади мъже, които стоят от страни на тези млади момчета. Това е част от многото поликлиники за бейзбол, в които има сътрудничество между "Мейджър лиг" бейзбол, Външно министерство, което поема дипломатическата част, военни бейзбол играчи, които са истински войници с истински умения, но участват в тази мисия и основават поликлиники в Латинска Америка и Карибските острови, в Хондурас, в Никарагуа, във всички централноамерикански и карибски нации, където бейзболът е популярен и създава сигурност. Той показва ролеви модели на млади мъже и жени за финтес и начин на живот, с който съм съгласен, че помага да се създаде сигурност.

Друг аспект от това сътрудничество е помощта при бедствия. Това е хеликоптер от авиацията на Съединените щати, помагащ след цунами през 2004 г., което уби 250 000 хора. Във всяко едно от тези бедствия - цунами през 2004 г., 250 000 души убити, земетресение в Кашмири в Пакистан, 2005 г., 85 000 души убити, земетресението в Хаити, около 300 000 души убити, ужасното земетресение - цунами, което порази Япония и ядрената й промишленост - във всички тези примери виждаме партньорство между международните актьори, интеграция, сътрудничество на частното с общественото и силите на сигурността, които отговарят на този вид природно бедствие. Това са примери на тази идея за сигурност с отворен източник.

Обвързахме всичко заедно като правим такива неща. Гледате това и си мислите: О, адмирале, това трябва да са морски комуникации или са фиброоптични кабели". Не. Това е графика на света според Туитър. Пурпурното са туити. Зеленото са геолокации. Бялото е синтез. Това е перфектно пресъздаване на това изследване на населението, шестте най-големи нации в света в намаляващ ред: Китай, Индия, Фейсбук, Съединените щати, Туитър и Индонезия. (Смях)

Защо искаме да влезем в тези мрежи? Защо искаме да сме включени? По-рано говорихме за Арабската пролет и за силата на всичко това. Ще ви дам друг пример и това е как приемате това съобщение.

Наскоро проведох подобен разговор в Лондон за това. Казах, както казвам на вас, че съм във Фейсбук. Направете ме приятел. Накарах публиката да се засмее. Имаше статия от AP по интернет. Тя беше публикувана на две места в света: Финландия и Индонезия. Заглавието беше: Адмирал от НАТО се нуждае от приятели. (Смях) Благодаря ви. (Аплодисменти) Нуждая се. (Смях)

Историята беше катализатор и следващата сутрин имах стотици молби за приятелство във "Фейсбук" от индонезийци и финладнци, които казваха: "Адмирале, чухме, че се нуждаеш от приятел и между другото, какво е НАТО?" (Смях)

И така ... (Смях)

Да, смеем се, но това е как възприемаме съобщението и възприемайки това съобщение, е как се свързваме международно, между агенции, със сътрудничество между частното и общественото и тези социални мрежи помагат да се създаде сигурност.

Нека говоря за нещо друго. Това е снимка на смел британски войник. Той служи в шотландските сили за сигурност. Той стои на пост в Хелманд, в южен Афганистан. Сложих го тук, за да ни напомня, че не искам никой да напусне стаята, като си мисли, че не се нуждаем от способни, компетентни военни, които могат да създадат истински военен ефект. Това е същността на това, кои сме и какво правим, и го правим, за да защитаваме свободата, свободата на словото, всички неща, които ценим в обществото.

Но, животът не е включване и изключване. Не е нужно армията се бие или е в казармата.

Съгласен съм, че животът е реостат. Трябва да го наберете и това е, което мисля, че по такъв начин създаваме сигурност в 21-ви век, ще има време, когато ще приложим твърда сила в истинска война и криза, но ще има много инстанции, за които говорих днес, където военните ни могат да бъдат част от създаването на сигурност през 21-ви век, международно, между агенции, в сътрудничество на частното с общественото, свързано с компетентни комуникации.

Ще завърша, като кажа, че чухме днес по-рано за" Уикипедия". Използвам "Уикипедия" през цялото време, за да търся факти и както ще оцените, "Уикипедия" не е създадена от 12 умни хора, затворени в стая, които пишат статии. В "Уикипедия", всеки ден, десетки хиляди хора пишат информация и всеки ден милиони хора теглят тази информация. Това е перфектен изображение на основната точка, че никой от нас не е толкова умен, колкото всички, мислещи заедно. Нито един човек, нито един съюз, нито една нация, нито един от нас не е толкова умен, колкото всички ние, мислещи заедно.

Това изречение от "Уикипедия" е много просто: свят, в който всеки човек може свободно да споделя сумата от цялото знание. Тезата ми е, че съчетавайки заедно международното, агенционното, частното с общественото, стратегическите комуникации, в 21-ви век, можем да създадем сумата на сигурността.

Благодаря ви. (Аплодисменти)

Много благодаря. Благодаря. Благодаря. (Аплодисменти)