Джеймс Хансен: Защо трябва да говоря откровено за климатичните промени

Какво е нещото, което знам, което би ме предизвикало, един сдържан учен от средния запад, да се оставя да ме арестуват, протестирайки пред Белия дом? И какво бихте направили вие, ако знаехте това, което знам аз? Нека да започнем с това как стигнах до този момент. Имах късмета да израстна по време, когато не беше трудно за дете на арендатор да си проправи пътя към държавен университет.

И бях наистина късметлия да отиде в Университета на Айова, където можех да уча при професор Джеймс Ван Алън, който е построил инструменти за първите спътници на САЩ. Професор Ван Алън ми каза за наблюдения на Венера, че има интензивна микровълнова радиация. Дали това означаваше, че Венера имаше йоносфера? Или Венера беше изключително гореща? Правилният отговор, потвърден от съветския космически апарат Венера, бе, че Венера беше много гореща -- 900 градуса по Фаренхайт. И беше държана гореща от плътна атмосфера от въглероден диоксид.

Имах късмета да се присъединя към НАСА и успешно да предложа експеримент, който да полети до Венера. Нашият инструмент направи това изображение от обвивката на Венера, която се оказа смог от сярна киселина. Но докато се строяха нашите инструменти, бях въвлечен в изчисления за парниковия ефект, тук, на Земята, понеже ние осъзнахме, че състава на нашата атмосфера се променяше. В крайна сметка подадох оставка като главен изследовател по експеримента над Венера, защото планета, променяща се пред очите ни е по-интересна и по-важна. Промените в нея ще повлияят на цялото човечество.

Парниковият ефект е добре разбран от повече от век. Британският физик Джон Тиндал, през 50-те години на XIX век, направил лабораторни измервания за инфрачервената радиация, което е топлина. И той показал, че газове като CO2 поглъщат топлината, действащи по този начин като покривала, затопляйки повърхността на Земята.

Работих с други учени за анализиране на наблюдения над климата на Земята. През 1981 година, публикувахме статия в списание "Наука," заключавайки, че наблюдаваното затопляне с 0,4 градуса по Целзий през миналия век бе в съответствие с парниковия ефект от нарасващ CO2. Че Земята вероятно ще се затопли през 80-те години на XX век, и затоплянето ще надвиши нивото на шума на случайното време до края на века. Също така казахме, че през XXI-ви век ще видим променящи се климатични зони, създаването на потенциално сухи региони в Северна Америка и Азия, ерозия на ледените покрития, покачване на морското равнище и отваряне на легендарния Северозападен проход. Всички тези въздействия или са се случили оттогава, или са на път да се случат.

Този доклад беше публикуван на първата страница на "Ню Йорк Таймс" и ме накара да свидетелствам пред Конгреса през 80-те години на миналия век, показания, в които подчертах, че глобалното затопляне увеличава двете крайности във водния цикъл на Земята. Горещи вълни и засушавания от една страна, директно от затоплянето, но също така, понеже по-топлата атмосфера съдържа повече водни изпарения с тяхната латентна енергия, валежите ще се случват в по-екстремни събития. Ще има по-силни бури и по-големи наводнения. Суетнята около глобалното затопляне ми отне много време и ме разсея от научните ми занимания -- отчасти защото се бях оплакал, че Белият дом беше променил показанията ми. Затова реших да се завърна към заниманията ми само с наука и да оставя комуникацията на други.

15 години по-късно, доказателствата за глобалното затопляне са много по-силни. Повечето от нещата, посочени в нашия доклад от 1981 година бяха факти. Имах привилегията да говоря два пъти пред президенската комисия за борба с климатичните промени. Но енергийните политики продължиха да бъдат насочени към намирането на повече изкопаеми горива. До тогава имахме две внучета, Софи и Конър. Реших, че не исках в бъдеще те да казват: "Дядо разбираше какво се случва, но не го беше направил достатъчно ясно." Затова реших да изнеса публична презентация, критикувайки липсата на подходяща енергийна политика.

Изнесох презентацията в Университета на Айова през 2004 година и на среща през 2005 година на Американския геофизичен съюз. Това доведе до обаждане от Белия дом до централата на НАСА и ми бе казано, че не мога да изнасям никакви презентации или да говоря с медиите без предварително изрично одобрение от централата на НАСА. След като информирах "Ню Йорк Таймс" за тези ограничения, НАСА бе принудена да сложи край на цензурата. Но имаше последствия. Аз използвах първото изречение от мандата на НАСА: "Да разберем и опазим нашата планета," за да оправдая моите презентации. Много скоро първото изречение от мандата беше заличено и не се появи никога отново.

През следващите няколко години бях привлечен все повече и повече в опити да комуникирам спешността за промяна на енергийните политики, докато все още изследвах физиката на изменението на климата. Позволете ми да опиша най-важното заключение от физиката -- първо, от енергийния баланс на Земята и, второ, от климатичната историята на Земята.

Добавянето на CO2 във въздуха е като хвърлянето на още едно одеало върху леглото. Това намалява земната топлинна радиация към космоса, така че има временен енергиен дисбаланс. Повече енергия се приема, отколкото се отдава, докато Земята се затопли достатъчно за да започне да излъчва отново към космоса толкова енергия, колкото поглъща от Слънцето. Така че ключовата величина е енергийния дисбаланс на Земята. Дали повече енергия се приема, отколкото се отдава? Ако е така, ни чака още по-голямо затопляне. То ще се случи и без да добавим още парникови газове.

Сега, в крайна сметка, можем да измерим точно енергийния дисбаланс на Земята, чрез измерване съдържанието на топлината в топлините резервоари на Земята. Най-големият резервоар, океанът, беше най-малко измерван, докато повече от 3000 шамандури Арго не бяха разпръснати из световните океани. Тези шамандури разкриват, че горната половина на океана се затопля със значителен темп. Океанските дълбини също се затоплят с по-малък темп, и енергията отива за нетното топене на леда по света. И земята, на десетки метри дълбочина, също се затопля.

Общият енергиен дисбаланс сега е около шест десети вата на квадратен метър. Това може да не звучи като много, но когато се добави по целия свят, това е огромно. Това е около 20 пъти повече от темпа на енергийно потребление на цялото човечество. Това е равностойно на експлодирането на 400 000 атомни бомби, като над Хирошима, на ден, 365 дни в годината. Ето колко екстра енергия получава Земята всеки ден. Този дисбаланс, ако искаме да стабилизираме климата, означава, че трябва да намалим CO2 от 391 чнм, частици на милион, до 350 чнм. Това е промяната, необходима за възстановяване на енергийния баланс и за предотвратяване на по-нататъшно затопляне.

Отричащите климатичните промени твърдят, че Слънцето е основната причина за промяната на климата. Но измереният енергиен дисбаланс се случи по време на най-големия документиран слънчев минимум, когато слънчевата енергия достигаща Земята беше най-малка. И все пак, имаше повече настъпваща енергия отколкото отделяща се. Това показва, че ефектът от слънчевите вариации върху климата е заглушен от нарастващите парникови газове, главно от изгарянето на изкопаеми горива.

А сега да разгледаме климатичната история на Земята. Тези криви за глобалната температура, CO2 в атмосферата и морското равнище, бяха получени от океански проби и антарктически ледени проби, от океански седименти и снежинки, които са се натрупвали година след година за повече от 800 000 години, формирайки две мили дебела ледена покривка. Както виждате, има високо ниво на корелация между температурата, CO2 и морското равнище. Внимателни наблюдения показват, че температурните промени предшестват промените в CO2 с няколко века. Отричащите изменението на климата обичат да използват този факт за да объркват и подвеждат обществеността, като казват: "Вижте, температурата причинява промяна в нивата на CO2, а не обратното." Но това закъснение е точно онова, което се очаква.

Малки промени в орбитата на Земята, които се случват на десетки до стотици хиляди години, изменят разпределението на слънчевата светлина върху Земята. Когато има повече слънчева светлина във високите географски ширини през лятото, ледените шапки се топят. Свиващите се ледени покрития правят планетата по-тъмна, така че тя поглъща повече слънчева светлина и става по-топла. По-топъл океан отделя CO2, точно както го прави и топла Coca-Cola. И повече CO2 причинява по-голямо затопляне. Така че CO2, метана и ледените покрития бяха обратните ефекти, които усилваха глобалната промяна на температурата, причинявайки тези огромни древни климатични колебания, дори когато промяната на климата е започвала от много слаба сила.

Най-важното е, че същите тези усливащи се обратни ефекти ще се случат днес. Физиката не се променя. Докато Земята се затопля, сега, поради допълнителнителното количество на CO2 в атмосферата, ледът ще се стопи, и CO2 и метан ще бъдат освободени от затоплящия се океан и от топящия се пермафрост. Докато не можем да предскажем точно колко бързо ще настъпят тези усилващи се обратни ефекти, те със сигурно ще се появят, освен ако не спрем затоплянето. Има доказателства, че тези ефекти вече започват. Прецизни измервания от GRACE, гравитационния сателит, показват, че както Гренландия, така и Антарктика сега губят маса, няколко стотици кубични километра годишно. И темпът се ускорява откакто измерванията започнаха преди девет години. Метан също започва да се отделя от пермафроста.

Какво покачване на морското равнище можем да очакваме? Последният път, когато CO2 е било 390 чнм, днешната стойност, морското равнище е било по-високо с поне 15 метра, 50 фута. Мястото където седите сега може да бъде под вода. Повечето прогнози са, че през този век, ще получим най-малко един метър. Мисля, че ще бъде повече, ако продължаваме да горим изкопаеми горива, може да достигне дори пет метра, което е 18 фута, през този век или скоро след това.

Важното е, че ще сме започнали процес, който е отвъд човешкия контрол. Ледените покрития ще продължават да се разпадат в продължение на векове. Няма да има стабилна брегова ивица. Икономическите последствия са почти немислими. Стотици опустошения, подобни на това в Ню Орлиънс, по целия свят. Това, което е по-осъдително, ако продължим да отричаме климатичните промени, е изтребването на видовете. Пеперудата монарх може да бъде един от 20 до 50% от всички видове, които Междуправителствената експертна група по изменението на климата оценява, че ще бъдат обявени за изчезнали до края на века, ако продължим със сегашното потребление на изкопаеми горива.

Глобалното затопляне вече оказва влияние върху хората. Продължителните жеги и засушавания през миналата година в Тексас, Оклахома, Мексико, Москва през предходната година и Европа през 2003 година, всички бяха извънредни събития, повече от три стандартни отклонения отвъд нормалното. Преди петдесет години, такива аномалии покриваха само две до три десети от един процент от земната територия. През последните години, заради глобалното затопляне, сега те покриват около 10% -- увеличение от порядъка на 25 до 50 пъти. Така че може да кажем с висока степен на увереност, че засилените топлинни вълни в Тексас и Москва не бяха естествени; те бяха причинени от глобалното затопляне. Значимо въздействие, ако глобалното затопляне продължи, ще бъде върху житницата на нашата нация и света, средния запад и Големите равнини, които се очаква да станат предразположени към екстремни засушавания, по-лоши отколкото прашните бури през 30-те, в рамките само на няколко десетилетия, ако оставим глобалното затопляне да продължи.

Как се оставих да бъда въвлечен все по-дълбоко и по-дълбоко в опит да комуникирам, давайки презентации в 10 страни, да бъда арестуван, изгаряйки ваканционното време, което бях натрупал за над 30 години? Други внуци ми помогнаха по пътя. Джейк е супер-позитивно, ентусиазирано момче. Тук, на две и половина години, си мисли, че може да защити своята малка сестра на два и половина дни. Би било неморално да оставим тези млади хора с климатична система, която е извън всякакъв контрол.

Трагедията относно климатичната промяна е, че можем да я решим с прост, честен подход на постепенно повишаваща се въглеродна такса, събирана от компаниите, занимаващи се с изкопаеми горива, и да бъде разпределяна 100% по електронен път, всеки месец за всички законно пребиваващи, на глава от населението, като правителството не задържа и една стотинка. Повечето хора ще получат повече от месечния дивидент, отколкото ще платят като увеличени цени. Тези такса и дивиденти ще стимулират икономиката и иновациите, създавайки милиони работни места. Това е основното изискване да се предвижим бързо към чисто енергийно бъдеще.

Няколко известни икономисти са съавтори на това предложение. Джим ДиПесо от Републиканци за опазване на околната среда го описва по следния начин: "Прозрачно. Основаващо се на пазара. Не увеличава бюрокрацията. Оставя енергийните решения за отделния индивид. Звучи като консервативен климатичен план."

Но вместо да налагат нарастващи такси върху въглеродните емисии, за да накарат изкопаемите горива да заплатят истинската си цена за обществото, нашите правителства принуждават обществеността да субсидира изкопаемите горива с от 400 до 500 милиарда долара годишно в световен мащаб, по този начин насърчавайки извличането на всевъзможни изкопаеми горива -- премахване на планински върхове, дългостенен минодобив, хидравлично разбиване, битуминозни пясъци, битуминозни шисти, дълбоководно пробиване под Северния ледовит океан. Този път, ако се продължи, гарантира, че ще преминем повратни точки, водещи до разпадане на ледената покривка, което ще се ускори извън контрола на бъдещите поколения. Голяма част от видовете ще бъде обречена на изчезване. И увеличената интензивност на сушите и наводненията сериозно ще повлияе на житниците по света, причинявайки масов глад и икономически упадък. Представете си гигантски астероид на път да се сблъска със Земята.

Това се равнява на онова, пред което сме изправени сега. И въпреки това, ние се колебаем, не предприемаме действия да отклоним астероида, въпреки че колкото по-дълго чакаме, толкова по-трудно и по-скъпо ще стане да го направим. Ако бяхме започнали през 2005 година, щеше да бъде необходимо намаляване на емисиите от три процента годишно, за да възстановим планетарния енергиен баланс и да стабилизираме климата през този век. Ако започнем през следващата година, това са шест процента годишно. Ако чакаме 10 години, това са 15% годишно -- изключително трудно и скъпо, може би невъзможно. Но ние дори не започваме.

Така че сега вие знаете това, което знам аз, което ме кара да разгласявам тази аларма. Ясно е, че не съм успял да разпространя това послание. Науката е ясна. Нуждая се от вашата помощ за да споделя сериозността и неотложността на тази ситуация и нейните решения по-ефективно. Дължим го на нашите деца и внуци.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)