Джеймс Гиъри, метафорично казано

Метафората води таен живот навсякъде край нас. Изричаме по около шест метафори на минута. Метафоричното мислене е жизненоважно за това как разбираме самите себе си и другите, как комуникираме, учим се, откриваме и изобретяваме. Но метафората е начин на мислене, преди да е начин на боравене с думи.

За да си помогна при обяснението на това, съм привлякъл помощта на един от най-великите ни философи, властващия вид метафорици - един човек, чийто принос в тази област е толкова голям, че самият той се е превърнал в метафора. Разбира се, не говоря за друг, а за Елвис Преси. (Смях)

"Всичко се разтърси" е една страхотна любовна песен. Тя е също страхотен пример за това как, когато си имаме работа с нещо абстрактно - идеи, емоции, чувства, понятия, мисли, неизбежно прибягваме до метафора. Във "Всичко се разтърси" докосването не е докосване, а тръпка. Устните не са устни, а вулкани. Тя не е тя, а цвете-лютиче. А любовта не е любов, а да си изцяло разтърсен.

В това Елвис следва класическата дефиниция на Аристотел за метафора като процеса да се даде на нещо име, което принадлежи на нещо друго. Това е математиката на метафората. За щастие, тя е много проста. Х се равнява на Y. (Смях) Тази формула действа винаги, когато присъства метафора.

Елвис я използва, но също и Шекспир в онзи известен стих от "Ромео и Жулиета". Жулиета е слънцето. Тук Шекспир дава на нещото - Жулиета - име, което принадлежи на нещо друго - слънцето. Но винаги, когато даваме на нещо име, което принадлежи на нещо друго, му даваме също и цяла мрежа от аналогии. Смесваме и съчетаваме онова, което знаем за източника на метафората, в този случай слънцето, с онова, което знаем за обекта й - Жулиета. А метафората ни дава много по-ярко разбиране за Жулиета, отколкото ако Шекспир буквално бе описал как изглежда тя.

И така,как създаваме и разбираме метафорите? Това може да ви се стори познато. Първата стъпка е разпознаване на модел. Погледнете този образ. Какво виждате? Всъщност са представени трима своенравни Пакмени, и три остри скоби. Онова, което виждаме обаче, са два застъпващи се триъгълника. Метафората не е само откриване на модели; тя е създаване на модели. Втора стъпка - концептуална синестезия.

Синестезия е усещането на стимул в един сензорен орган също и в друг орган, като цветен слух. Хора с цветен слух всъщност виждат цветове, когато чуят звуците на думи или букви. Всички имаме синестетични способности. Това е тестът Буба/Кики. Онова, което трябва да направите, е да определите коя от тези форми се нарича Буба и коя се нарича Кики. (Смях)

Ако сте като 98 процента от другите хора, ще определите кръглата, амебоидна форма като Буба, а заострената - като Кики. Бързо вдигане на ръце? Съответства ли? Мисля, че се покрива около 99,9 %. Защо го правим? Защото инстинктивно откриваме, или създаваме един модел между кръглата форма, и кръглия звук на Буба, и заострената форма и заострения звук на Кики.

Много от метафорите, които използваме всеки ден, са синестетични. Тишината е сладка. Вратовръзките са крещящи. Сексуално привлекателните хора са горещи. Сексуално непривлекателните хора ни оставят студени. Метафората създава един вид концептуална синестезия, при която разбираме едно понятие в контекста на друго.

Третата стъпка е когнитивен дисонанс. Това е тестът Струп. Онова, което трябва да направите тук, е да определите колкото е възможно по-бързо цвета на мастилото, с което са отпечатани тези думи. Може да направите теста сега. Ако сте като повечето хора, ще преживеете момент на когнитивен дисонанс, когато името на цвета е отпечатано с различен цвят мастило. Този цвят показва, че не можем да игнорираме буквалното значение на думите, дори когато буквалното значение дава грешния отговор.

Тестовете Струп също са били правени с метафора. Участниците трябвало да идентифицират, възможно най-бързо, буквално неверните изречения. Трябвало им по-дълго време, за да отхвърлят метафорите като погрешни, отколкото за да отхвърлят буквално неверните изречения. Защо? Защото не можем да игнорираме също и метафоричното значение на думите.

Едно от изреченията било: "Някои служби са затвори." Освен ако не сте надзирател в затвор, изречението "Някои служби са затвори" е неточно в буквален смисъл. За съжаление, е метафорично вярно. А метафоричната истина се намесва в нашата способност да го идентифицираме като буквално невярно. Метафората има значение, защото е около нас всеки ден, през цялото време. Метафората има значение, защото създава очаквания.

Внимавайте следващия път, докато четете финансовите новини. Метафори агенти описват движенията на цените като съзнателно действие на нещо живо, например "NASDAQ се изкачи по-високо." Обектните метафори описват движенията на цените като неживи неща, като "Дау падна като тухла".

Изследователи помолили група хора да прочетат няколко пазарни коментара, а после да предскажат ценовата тенденция за следващия ден. Онези, изложени на агенти-метафори имали по-високи очаквания, че ценовите тенденции биха продължили. Имали тези очаквания, защото метафорите агенти съдържат съзнателното действие на нещо живо, преследващо цел. Ако, например, цените на къщите обикновено се описват като изкачващи се, все по-високо и по-високо, хората могат естествено да приемат, че това покачване не може да бъде спряно. може да се почувстват уверени, да кажем, за поемане на ипотеки, които всъщност не могат да си позволят. Това е хипотетичен пример, разбира се. Но така подвежда метафората.

Метафората има значение също, защото влияе на решенията чрез активиране на аналогии. Казали на група студенти, че в една малка демократична страна има нашествие и тя е помолила САЩ за помощ. Те трябвало да вземат решение. Какво трябва да направят? Да се намесят, да апелират пред ООН или да не правят нищо? После на всеки било дадено едно от три описания на тази хипотетична криза. Всяко от тях било предвидено да отключи различна историческа аналогия: Втората световна война, Виетнам, а третата била исторически неутрална.

Онези, изложени на сценария от Втора световна война, дали по-вмешателски препоръки от другите. Точно както не можем да игнорираме буквалното значение на думите, не можем да пренебрегнем аналогиите, отприщвани от метафората. Метафората има значение, защото отваря вратата към откритието. Винаги, когато разрешаваме проблем или правим откритие, сравняваме това, което знаем, с това, което не знаем. А единственият начин да открием последното е да разследваме начините, по които то би могло да е като предишното.

Айнщайн е описал този научен метод като комбинаторна игра. Той е прочут с това, че е използвал мисловни експерименти, които по същество са сложни аналогии, за да стигне до някои от най-великите си открития. Като събира заедно онова, което знаем и това, което не знаем, чрез аналогия, метафоричното мислене запалва искрата, която възпламенява откритието.

Метафората е вездесъща, и все пак скрита. Но просто трябва да погледнете думите около себе си, и ще я откриете. Ралф Уолдо Емерсън е описал езика като "фосилна поезия". Но преди да стане фосилна поезия, езикът е бил фосилна метафора. И тези фосили още дишат.

Вземете трите най-известни думи в цялата западна философия: "Cogito ergo sum". Обикновено се превежда като "Мисля, следователно съществувам". Но има един по-добър превод. Латинската дума "cogito" е извлечена от представката "ко", означаваща "заедно", и глагола "agitare", означаващ "разтърсвам". Затова буквалното значение на "cogito" е да "разтърсвам заедно". А правилният превод на "cogito ergo sum" е "Разтърсвам нещата, следователно съществувам". (Смях)

Метафората разтърсва нещата, като ни дава при този процес всичко от Шекспир до научното откритие. Умът е пластичен снежен купол, най-красив, най-интересен, и най-много себе си, когато, както се е изразил Елвис, е целият разтърсен. А метафората поддържа ума разтърсен, да тропа и търкаля, дълго след като Елвис е напуснал сградата. Много благодаря. (Аплодисменти)