Джеймс Балог: Доказателство чрез продължително записване за екстремна загуба на лед

През повечето време изкуството и науката се взират едни в други през залив от взаимно неразбиране. Има голямо объркване в погледа на едните към другите. Изкуството, разбира се, гледа на света през душата, емоциите - дори несъзнателните на моменти - и, разбира се, естетиката. Науката е склонна да гледа на света през рационалното, количественото... неща, които могат да бъдат измерени и описани - но тя дава на изкуството страхотен контекст за [знание и] разбиране.

В Екстремното ледено проучване сме се посветили да съберем тези две части на човешкото разбиране, да слеем изкуство и наука с цел да ни помогнат да разберем по-добре природата и отношенията на човечеството с природата. Аз лично, като човек, който е бил професионален фотограф на природата през целия си живот като възрастен, твъдо вярвам, че фотографията, видеото и филмът имат огромна мощ да ни помагат да разбираме и да оформят начина, по който мислим за природата и за себе си във връзка с природата.

В този проект, разбира се, сме специално заинтересовани от леда. Очарован съм от неговата красота, от неговото непостоянство, от неговата податливост и от невероятните форми, в които може да се извайва сам. Тези първи образи са от Гренландия. Но ледът има и друго значение. Ледът е издайникът в глобалната въглищна мина. Това е мястото, където можем да видим, докоснем, чуем и усетим климатичната промяна в действие.

Климатичната промяна е нещо наистина абстрактно в по-голямата част от света. Дали вярвате, или не, се основава върху усещането ви за това дали вали повече или по-малко, дали става по-горещо или по-студено. Или върху онова, което казват по въпроса компютърните модели, това и онова измерване. Отхвърлете всичко това. В света на арктическата и алпийска околна среда, където е ледът, [климатичната промяна] е реална и е настояща. Промените се случват. Те са много видими. Те са фотографируеми. Те са измерими.

95 процента от глетчерите в света се оттеглят или свиват. Това е извън Антарктика. 95 процента от глетчерите в света се оттеглят или свиват, защото валежните и температурни модели се променят. Няма значителен научен спор по този въпрос. Наблюдавано е, измерено е, това е непоклатима информация. А страхотната ирония и трагедия на нашето време е, че голяма част от обществеността смята, че науката още спори за това. Науката не спори за това. На тези снимки виждаме лед от огромни глетчери, ледени пластове на възраст стотици хиляди години, да се разбиват на парчета, и парче, по парче, по парче, айсберг по айсберг, да се превръщат в повишаване на глобалното морско равнище.

Като виждах всичко това в течение на 30-годишната си кариера, все още бях скептик относно климатичната промяна допреди около 10 години, защото смятах, че историята на климатичната промяна се базира на компютърни модели. Не бях осъзнал, че се базира на конкретни измервания за това какви са били палеоклиматите - древните климати, както са документирани в ледниковите пластове, както са документирани в дълбоките океански седименти, както са записани в езерните седименти, дървесните кръгове и много други начини за измерване на температурата.

Когато осъзнах, че климатичната промяна е реална, а не се базира на компютърни модели, реших, че един ден ще реализирам проект с цел да се опитам да разкрия климатичната промяна по фотографски път. А това ме доведе до този проект. Първоначално работех по назначение на "Нешънъл джиографик", конвенционално, ограничено, и все пак фотография. Един ден ми хрумна налудничавата идея, че трябва... след като приключи това назначение - хрумна ми идеята, че трябва да снимам със записващи продължително време камери - че трябва да монтирам една или две камери при глетчер и да ги настроя да снимат на всеки 15 минути, или на всеки час, или както и да било и да гледам движението на пейзажа с времето.

Е, за около три седмици непредпазливо превърнах тази идея за една-две продължително снимащи камери в 25 продължително снимащи камери. А следващите шест месеца от живота ми бяха най-трудното време в моята кариера, докато се опитвах да проектирам, изградя и разгърна на място тези 25 продължително снимащи камери. Те получават захранване от Слънцето. Захранват се със слънчеви батерии. Електричеството отива в батерия. Има изработен по поръчка компютър, който казва на камерата кога да снима. Тези камери са разположени на скали отстрани на глетчерите насочени са към глетчера от постоянни позиции на твърда земя и наблюдават промяната на пейзажа. Наскоро поставихме ред камери на гренладската ледена кора. Всъщност пробихме дупки в леда, много надълбоко, под нивото на топене и оставихме камерите там през последния около месец и половина. Всъщност, в момента там все още има една камера. Във всеки случай, камерите снимат приблизитело на всеки час, някои на всеки половин час, всеки 15 минути, всеки пет минути.

Ето няколко продължителни снимки от инсталирането на една от камерите за продължителни снимки. (Смях) Лично аз бях обзет от натрапчиви мисли за всяка гайка, болт и шайба в тези луди неща. Прекарвах половината си време в местната ни железария през месеците, когато първоначално инсталирахме тези апарати.

Работим в повечето от големите глетчерни райони от северното полукълбо. Нашите камери за продължително снимане са в Аляска, Скалистите планини, Гренландия и Исландия и имаме повтарящи се фотографски позиции, тоест места, които само посещаваме ежегодно, в Британска Колумбия, Алпите и Боливия.

Това е голямо начинание. Стоя тук, пред вас тази вечер като посланик от името на целия ми екип. Много хора работят по това в момента. В този момент имаме 33 камери навън. Преди около половин час имахме 33 снимащи камери из цялото северно полукълбо, наблюдаващи какво се случва. И прекарахме много време на място. Беше фантастично количество работа. Бяхме навън две години и половина и имаме още две години и половина работа.

Това е само половината от работата ни. Другата половина от работата ни е да разкажем историята на глобалната публика. Знаете ли, учените са събирали този вид информация с прекъсвания през годините, но много от нея остава вътре в научната общност. По подобен начин, много арт проекти остават в арт общността и чувствам силна отговорност чрез механизми като TED, и като нашите отношения с Белия дом на Обама, със Сената, с офиса на Джон Кери, също и да влияем на политиката колкото е възможно с тези снимки. Правили сме филми. Правили сме книги. Ще правим и още. Имаме сайт в Google Earth, който Google Earth щедро ни предостави - и всичко това, защото много силно чувстваме нуждата да разкажем тази история, защото тя е такова непосредствено доказателство за продължаваща в момента климатична промяна.

А сега, малко наука, преди да се потопим в изгледите. Ако всеки в развития свят разбираше тази графика и я запаметеше добре, не би имало по-нататъшен социален спор за климатичната промяна, защото това е истинската история. Всичко друго, което чувате, е просто пропаганда и объркване. Ключови въпроси: това е запис от 400 000 години. Съвсем същия модел е действал почти милион преди настоящото време. Важни са няколко неща.

Първо: температурата и въглеродният двуокис в атмосферата се повишават и спадат по същество в синхрон. Това се вижда от оранжевата линия и синята линия. Природата естествено разрешава въглеродният двуокис да се повиши до 280 части на милион. Това е естественият цикъл. Покачва се до 280, а после спада по различни причини, които не са важни за настоящата дискусия. Но 280 е пикът. В момента, ако погледнете горната дясна част на онази графика, сме на 385 части на милион. Излезли сме далеч, извън нормалната, естествена променливост. Земята има треска. През последните сто години температурата на Земята се е повишила с 1,3 градуса по Фаренхайт, 0,75 градуса Целзий и ще продължи да се покачва, защото продължаваме да изхвърляме фосилни горива в атмосферата. Със скорост около две и половина части на милион годишно. Това е безмилостно, стабилно увеличение.

Трябва да преобърнем това. Това е трудността, и се надявам някой ден да изрисувам това върху целия площад Таймс в Ню Йорк и на много други места. Но както и да е - а сега, към света на леда.

Сега сме при глетчера Колумбия в Аляска. Ето изглед от онова, което се нарича освобождаващо лице. Ето какво видя една от нашите камери в течение на няколко месеца. Виждате глетчера да се влива отдясно, да изпада в морето, камерата снима на всеки час. Ако погледнете в средата на фона, виждате как освобождаващото лице подскача нагоре-надолу като йо-йо. Това означава, че глетчерът плава и е нестабилен, и скоро ще видите последствията от това плаване. За да ви дам малко усещане за мащаб, освобождаващото лице на тази снимка е високо около 325 фута (100 м.). Това са 32 етажа. Не е малка скала. Това е като голяма офис сграда в градски център. Освобождаващото лице е стената, където се отчупва видимият лед, но всъщност то достига под морското равнище още около 2000 фута (610 м.). Ето една стена от лед, дълбока около 2000 фута (610 м.). стигаща долу до твърда земя, ако глетчерът лежи върху твърда земя, и плаващ, ако не е така.

Ето какво направи Колумбия. Това е южна централна Аляска. Това беше снимка от въздуха, която направих през един юнски ден преди три години. Това е въздушна снимка, която направихме тази година. Това е оттеглянето на този глетчер. Главното стъбло, главното течение на глетчера идва отдясно и се движи много бързо нагоре по това стъбло. Ще сме там горе само след още няколко седмици и очакваме, че вероятно се е оттеглил с още половин миля (0,8 км.), но ако отида там и открия, че се е срутил и се е оттеглил с още пет мили (8 км.), ни най-малко няма да се изненадам.

Наистина е трудно да се схване мащабът на тези места, защото, тъй като глетчерите - едно от нещата е, че места като Аляска и Гренландия са огромни, те не са нормални пейзажи - но глетчерите се оттеглят, а също и спадат, като балон, от който се изпуска въздух. И така, ето чертите на този пейзаж. Има един хребет точно в средата на снимката, над онази стрелка, който ви показва това малко. Има една маркираща линия, наречена линия на подреждане, над малката ни червена илюстрация там. Това е нещо, което никой уважаващ се фотограф никога не би направил - слагаш някаква нескопосна илюстрация върху кадъра, нали? - и все пак понякога трябва да се прави, за да се обяснят такива неща. Но във всеки случай спадането на този глетчер от 1984 г. е било по-високо от Айфеловата кула, по-високо от Емпайър Стейт Билдинг.

Огромно количество лед е било изпуснато от тези долини, докато той се е оттеглял и спадал, оттеглял се е назад в долината. Тези промени в алпийския свят се ускоряват. Той не е статичен. Особено в света на морския лед, скоростта на естествена промяна надминава предвижданията само отпреди няколко години и процесите или се ускоряват, или предвижданията по начало са били твърде ниски. Но във всеки случай големи, големи промени се случват, докато говорим.

Ето още един филм от Колумбия, сниман с продължително действаща камера. Виждате къде свършва в тези различни пролетни дни, юни, май, после октомври. А сега включваме нашата специална камера. Тази камера снима на всеки час. Геологични процеси в действие тук. И всеки казва - е, те не напредват ли през зимата. Не. Оттегляше се през зимата, защото е нездрав глетчер. Най-после се настига и напредва.

Можете да гледате тези снимки отново и отново, защото има такова странно, чудновато очарование да виждаш тези неща, които обикновено няма как да видиш, да оживяват. Говорихме за това, че да видиш е да повярваш, а в TED Global виждаш невижданото. Ето какво се вижда с тези камери. Образите правят невидимото видимо. Отварят се тези огромни ледникови пукнатини. Отчупват се огромни ледени острови - а сега вижте това. Беше през пролетта тази година - огромно срутване. Случи се за около месец, загубата на целия този лед.

Ето откъде започнахме преди три години, далеч вляво, а ето къде бяхме преди няколко месеца, последния път, когато ходихме в Колумбия. За да ви дадем усещане за мащаба на оттеглянето, направихме още една нескопосана илюстрация. С британски двуетажни автобуси. Ако подредите 295 такива от предната до задната част, ето толкова назад се беше отдръпнал. Това е много.

Нататък към Исландия. Един от любимите ми глетчери, Солхеймайокул. Тук, ако се вгледате, може да видите отдръпващия се край, виждате как се формира тази река, виждате го как спада. Без фотографския процес никога не бихте видели това. Това е невидимо. Можете да стоите там целия си живот и никога да не видите това, но камерата го записва.

А сега да върнем времето назад. Връщаме се година-две във времето. Ето откъде започна. Ето къде свърши преди няколко месеца.

Нататък към Гренландия. Колкото по-малка е ледената маса, толкова по-бързо откликва на климата. Не след дълго Гренландия започна да реагира на затоплящия се климат от последното десетилетие, но той всъщност се затопля скоротечно отпреди около 20 години. Там горе е имало огромно повишение на температурата.

Това е голямо място. Цялото от лед. Всички тези цветове са лед и той достига до около 2 мили дебелина (3,2 км.), един гигантски купол, който започва от крайбрежието и се издига в средата. Има един глетчер в Гренландия, който влива повече лед в световните океани, отколкото всички други глетчери в северното полукълбо, взети заедно: глетчерът Илюлисат.

Имаме няколко камери на южния край на Илюлисат, наблюдаващи освобождаващото лице, докато то преживява това драматично оттегляне. Ето двегодишен запис как изглежда това. Хеликоптерът е пред освобождаващото лице за сравнение и бързо е превърнат в джудже. Освобождаващото лице е с ширина четири мили и половина (7,2 км.), а в този кадър, докато се оттегляме назад, виждате само около миля и половина от него. Представете си колко е голямо това и колко много лед се разпада. Вътрешността на Гренландия е отдясно. Той изтича в Атлантическия океан отляво. Айсберги, много, много, много пъти по-големи от тази сграда, отфучават в океана.

Току-що изтеглихме тези снимки преди седмица-две - както виждате, 25-ти юни, на които се случват чудовищни ледоходни събития. Ще ви покажа едно от тях след секунда.

Този глетчер е удвоил скоростта си на течение през последните 15 години. Тя сега достига 125 фута (38 м.) дневно и изсипва целия този лед в океана. Има тенденция това да става на импулси, приблизително на всеки три дни, но средно по 125 фута (38 м.) дневно, два пъти повече, отколкото преди 20 години.

Имахме екип, набюдаващ този глетчер, и записахме най-голямото ледоходно събитие, снимано някога на филм. Имахме девет работещи камери. Това видяха две от камерите. Освобождаващо лице с височина 400 фута (122 м.) се разбива. Огромни, огромни айсберги се прекатурват. Добре, колко голям беше този? Трудно е да се схване. Отново една илюстрация, която ви дава усещане за мащаб. [Приблизително] една миля (1,6 км.) оттегляне за 75 минути през освобождаващото лице на този отвор, широк три мили (4,8 км.). Блокът е бил дълбок три пети от една миля (1 км.), а ако сравните площта на освобождаващото лице с кулата Тауър в Лондон - около 20 моста широк. Или, ако вземете американски пример, със сградата на Капитола на САЩ и сложите 3000 сгради на Капитола в този блок, ще се получи еквивалентът на големината на този блок. Всичко това само за 75 минути.

Стигнах до заключението, след като прекарах много време в учене за климатичната промяна, че нямаме икономически, технологичен или общественополитически проблем. Имаме проблем на възприятието. Политиката, икономиката и технологията са достатъчно сериозни въпроси, но всъщност можем да се справим с тях. Сигурен съм, че можем. Но онова, което имаме, е проблем с възприятието, защото недостатъчно хора все още наистина го схващат. Вие сте елитна публика. Схващате го. За щастие, много от политическите лидери в големите страни по света са елитна публика, която в по-голямата си част го схваща сега. Но все пак трябва да поведем много хора със себе си. Мисля, че организации като TED, като Екстремното ледено проучване могат да имат страхотно влияние върху човешкото възприятие и да ни водят нататък. Защото вярвам, че точно сега имаме една възможност.

Намираме се почти на ръба на криза, но все още имаме възможност да се изправим срещу най-огромното предизвикателство на нашето поколение, а всъщност, и на нашия век. Това е призив да постъпим правилно за себе си и за бъдещето. Надявам се да имаме мъдростта да оставим ангелите на нашата по-добра природа да се надигнат по случая и да сторят, каквото е нужно. Благодаря.

(Аплодисменти)