Джаклин Новограц за търпеливия капитализъм

Чест е за мен да бъда тук, и както каза Крис, вече 20 години минаха откакто започнах да работя в Африка. Пристигнах на летището в Абиджан през едно горещо утро на Брега на слоновата кост. Току-що бях напуснала Уол Стрийт, подстригах си косата на прическа ала Маргарет Мийд, раздадох почти всичко, което притежавах и пристигнах с най-необходимото -- поезия, малко дрехи и разбира се, китара -- защото щях да спасявам света, и си помислих, че мога да започна с африканския континент.

Но буквално дни след като пристиганах, ми се каза, без заобиколки, от няколко западноафрикански жени, че африканците не искали да бъдат спасени, Благодаря много, поне не от мен. Бях много млада, неомъжена, нямах деца, не познавах Африка, и най-вече, френският ми беше много развален. Това беше много болезнен период в моя живот, но въпреки това ме научи скромно да започна да слушам.

Мисля, че провалът може също да бъде една невероятна мотивация, така заминах за Кения, работих в Уганда, и срещнах група руандски жени, които ме повикаха през 1986, да отида в Кигали и да им помогна да изградят първата институция по микрофинанси в страната. Така и направих. Нарекохме я Дутеримбере, което значи "напред с ентусиазъм". Докато го правихме, осъзнах, че нямаше много жизнеспособни фирми водени от жени, така че може би трябваше да започна някакъв бизнес. И така започнах да се оглеждам около мен и чух за една пекарна държана от 20-ина проститутки. Заинтригувана, отидох да видя тази група от жени и това което открих бяха 20 неомъжени майки, които се опитваха да преживеят.

Това беше всъщност началото на разбирането ми за силата на езика, и как начинът, по който наричаме хората често ни отдалечава от тях и ги прави незначителни. Открих също, че пекарната не беше нещо като бизнес, а всъщност беше една класическа благотворителна организация, управлявана от добронамерен човек, който изразходваше 600 долара на месец, за да държи ангажирани тези 20 жени да изработват малки предмети и печени изделия, и да живеят с 50 цента на ден, но пак в бедност. Така че аз се споразумях с жените. Казах им "Вижте, нека да оставим настрана благотворителността, и да направим от това бизнес, а аз ще ви помогна". Те набързо се съгласиха и аз припряно започнах, и разбира се, нещата са много по-трудни отколкото си мислиш, че ще бъдат.

Първо, мислех си, ще ни трябва хора по продажбите, а ние въобще не сме този тип хора. Затова проведох обучение и най-добрият пример беше, когато дефилирах по улиците на Ниямирамбо, оживен квартал на Кигали, с една кофа, и продадох всички тези понички на хората. Върнах се и казах: "Видяхте ли?" А жените отвърнаха " Знаеш ли Джаклин, кой в Ниямирамбо ще откаже да купи понички от оранжева кофа на една висока американка?" И тъй -- (Смях)

Тогава продължих по американски, със състезание, с екип и индивидуално. Беше пълен провал, но с времето жените се научиха да продават по свой си начин. Започнаха да се вслушват в пазара, и се връщаха с идеи за чипсове с вкус на маниока и на банан, за хляб от сорго, и още преди да го осъзнаят, бяхме спечелили клиенти в Кигали. А жените печелеха три-четири пъти повече от средния национален доход. И с тази вълна на доверие си помислих, вече е време да създам една истинска пекарна, така че нека да я боядисаме. И жените казаха: "Това е много хубава идея.“ Питах ги: "Тогава в какъв цвят искате да я боядисаме?“ И те казаха, "Ами избери ти.“ Аз им отговорих: “ Не, не аз се уча да слушам -- вие изберете. Това е вашата пекарна, вашата улица, вашата страна, не моите.“ Но те не ми дадоха отговор. Така минаха една, две, три седмици, след което казах, “Какво ще кажете за синьо?“ и те ми отговориха, “Син, син, харесва ни синият цвят. Хайде да я боядисаме в синьо.“ Така че отидох до магазина и взех Годенс, най-непокорната от всички, купихме боя и плат за пердетата и в деня, в който трябваше да боядисваме, всички се събрахме в Ниамаримбо. Първоначалната идея беше да боядисаме в бяло и само ръбовете в синьо, като малка френска пекарна. Но това не беше така удовлетворително, като да се боядиса цяла стена в синьо, като небето сутрин.

Така че синьо, синьо всичко се превърна в синьо. Стените бяха сини, прозорците бяха сини, верандата също беше боядисана в синьо. Арета Франклин пееше "Уважение,“ Ханшовете на жените се движеха в ритъма на музиката и децата се опитваха да им вземат четките, денят беше техен. Най-накрая застанахме от другата страна на улицата и гледахме какво бяхме направили и казах, "Това е прекрасно,“ и жените казаха, "Наистина“. И аз казах "Струва ми се, че е съвършеният цвят,“ и всички поклатиха глави в съгласие с изключение на Годенс аз казах: "Какво?" и тя каза, "Нищо“ и аз отново попитах, "Какво?" тя каза, "Добре, много е красиво, но знаеш ли че нашият цвят е зеленият.“ (Смях)

И тогава разбрах, че да се слуша не е само да имаш търпение, но също така, когато сте живели зависими от другите през целия си живот, много е трудно да кажеш, какво мислиш. И почти винаги е така, защото хората никога не те питат и когато го правят, не вярваш, че винаги искат да чуят истината. Тогава разбрах, че да слушаш не е само да чакаш, но също да се научиш как да питаш по-добре.

И затова живях в Кигали около две години, правейки всички тези неща и беше невероятно време за мен. Научих три урока, които са много важни днес за нас, особено в моята работа. Първо, достойнството е по-важно от богатството за човешкия дух. Както Елени каза, когато хората спечелят заплата, те печелят избор, а това е фундаментално за достoйнството. Но като хора ние също искаме да се виждаме един друг, искаме да бъдем чути и никога не бива да забравяме това. Второ, традиционната благотворителност и помощ никога няма да решат проблемите на бедността.

Мисля, че Андрю доста добре разгледа този въпрос, затова продължавам към трето, което е, че пазарът сам също не може да реши проблемите на бедността. Да, ние започнахме този бизнес, но някой трябваше да плаща филантропската подкрепа за обучението, управлението, стратегическите съвети и може би най-важното от всичко, достъпът до нови контакти, мрежи и нови пазари. И така, на микро ниво има реална роля за комбинацията от инвестиране и филантропия. А на макро ниво, някои от говорителите подсказаха, че дори здравеопазването трябва да бъде приватизирано. Но, ако имате сърдечно болен баща и осъзнаете, че това което семейството може да си позволи, не е това, което той трябва да получи добър приятел трябва да се включи с помощ. Аз наистина вярвам, че всички хора заслужават достъп до здравеопазване на цената, която могат да си позволят. Мисля, че пазарът може да ни помогне да намерим решение, но трябва да има и благотворителен елемент, или не вярвам да създадем желаното от нас общество.

Това бяха уроците, които ме накараха да реша да създам Фонда Акумен отпреди шест години. Това е фонд с нестопанска цел за бедните, няколко оксиморона в едно изречение. Той набира средства поотделно от хора, фондации и корпорации, след това инвестираме ценни книжа и заеми както в пазарни, така и в непазарни субекти, които осигуряват достъпни здравеопазване, жилища, енергия, чиста вода на ниско платените хора в Южна Азия и Африка, така че те да могат да направят своя избор. Ние сме инвестирали около 20 млн. долара в 20 различни предприятия и така сме създали близо 20 000 работни места, и сме доставили милиони помощи на хора, които иначе не биха могли да си го позволят.

Искам да ви разкажа две истории. И двете са от Африка. И в двата случая става дума за инвестиране в предприятия, които са отдадени на обслужването и които наистина познават пазара. Двете предприятия се основават на сливането на общественото здраве и предприемачеството, и двете от тях, тъй като са производители, пряко създават работа и непряко осигуряват заплати, тъй като са в областта на борбата с маларията, а Африка губи около 13 млрд. долара годишно поради болестта. Ако хората станат по-здрави, те стават и по-богати.

Първата фирма се нарича Адвансд Био-Екстракт Лимитед. Създадена е в Кения преди около 7 години от един невероятен предприемач, Патрик Хенфри и неговите трима колеги. Те са опитни фермери, преминали през всички възходи и спадове в земеделието в Кения през последните 30 години. Растението, което отглеждат е Артемизиа. То е основна съставка за артемизинин, най-познатото лекарство при малария. Растението е характерно за Китай и Далечния Изток, но тъй като маларията преобладава в Африка Патрик и неговите колеги си казали, "Нека да го пренесем тук, защото това е ценен продукт." Фермерите получават три до четири пъти повече реколтa в сравнение с реколтата от царевица.

И така използвайки дългосрочен капитал, парите които биха могли да се генерират по-рано, и са под пазарната възвращаемост, могат да минат на дълги тегления и да бъдат комбинирани с мениджмънт и стратегическа помощ. Те създадоха компания, където купуват от 7500 фермера. Така са повлияни около 50 000 души. Мисля, че някои от вас са посетили -- тези фермери са подпомогнати от KickStart and TechnoServe, за да им помогнат да станат по-независими. Те купуват растението, сушат го и го откарват във фабриката, която частично е купена, с дългосрочния капитал, от Новартис, реално заинтересована да получи стритата на прах билка, за производството на Коартем. Акумен работи с ABE през последните година, година и половина, като и двете страни търсят нов бизнес план, и как изглежда това разрастване, с помощта на мениджмънта, като помага да се ползват таблици със срокове и да се набере капитал. Аз наистина разбрах емоционално, какво означава дългосрочния капитал през последните няколко месеца. Компанията беше буквално на 10 дни от доказването, че продукта който произвеждат е на световно ниво на качество, неоходимо за производството на Коартем, когато изпаднаха в най-голямата криза за свежи пари в тяхната история.

Обадихме се на всички социални инвеститори, които познаваме. Сега някои от тези обществени инвеститори наистина се интересуват от Африка разбират важността на земеделието и дори помагат на фермерите. Дори, когато обяснихме, че ако ABE се оттегли всички тези 7500 работни места ще бъдат закрити -- понякога срещаме това раздвоение между бизнеса и социалната подкрепа. Наистина е време да започнем да мислим по-творчески за сливането им. Акумен взе не един, а два краткосрочни заема и добрата новина е, че те наистина постигнаха класификация на световно ниво и сега са на последното ниво на привличането на 20 милиона долара, за да се придвижат до ледващото ниво. Мисля, че това ще бъде една от многото важни компании в Източна Африка.

Това е Самюъл. Той е фермер. Той живеел в бедните квартали на Кибера, когато неговият баща го повикал и му разказал за Артемизия и за допълнителните възможности. Той се преместил във фермата, и казано накратко, сега те имат засадени 7 акра с културата. Децата на Самюъл учат в частно училище, а той започна да помага на други фермери в областта да произвеждат Артемизия -- достойнството е по-важно от богатството.

Повечето от вас познават другия проект. Говорих за проекта преди две години в Оксфорд, а някои от вас са посетили Производството от А до Я (A to Z Manufacturing), която е една от истински големите компании в Източна Африка. Това е още един пример на сливане на здравеопазване и бизнес. Това е една история за наистина успешно разрешение на връзката публично/ частно, която наистина успя. Началото е в Япония. Сумитомо създадоха технология, в основни линии, която импрегнира полиетиенова тъкан с органични инсектициди, така че да се направят мрежи за легла за предпазване от малария, които да са с 5-годишна трайност, без да се налага повторно покритие.

Това би могло да промени посоката, но както и при Артемизия, материалът беше произвеждан само в Източна Азия и воден от социална отговорност Сумитомо казал "Защо да не експериментираме дали не може да се произвежда в Африка, за африканците?" УНИЦЕФ откликнаха и казаха, "Ние ще купим повечето мрежи и ще ги раздадем, като част от глобалния фонд и ангажираността на ООН към бременните жени и децата, безплатно." Акумен се включи с дългосрочния капитал, както и с намирането на предприемач, с когото всички да си партнират в Африка, а Ексон осигури суровината.

Когато търсихме предприемач, се убедихме, че на Земята няма по-подходящ от Анудж Шах, от А до Я производствена компания. Това е 40-годишна компания с опит, разбира от производство, работила е в условията и на социалистическа, и на капиталистическа Танзания и е процъфтявала. При създаването и в нея са работили 1000 души. И така, Анудж пое предприемачески риск тук, в Африка да произвежда продукт в обществена полза, изкупуван от организация, подпомагаща борбата с маларията

И накратко, те постигнаха успех. Първата мрежа слезе от производствената линия през октомври 2003 г. Мисля, че през първата година бяха произведени 150 000 мрежи. Тази година те вече произвеждат 1 млн. мрежи годишно, там работят 5000 души, 90% от тях са жени, повечето без опит. Те работят в съвместно предприятие със Сумитомо. От гледна точка на бизнес перспективата за Африка и от перспективата за общественото здраве това е истински успех.

Но това е само едната страна на историята, ако търсим решение на проблемите на бедността, защото това не е дълготраен ангажимент. Фирмата има само един голям клиент. Ако се появи птичи грип, или по някаква друга причина светът реши, че маларията вече не е приоритет, губят всички. Затова Анудж и Акумен започнаха проучвания на частния сектор, защото предположенията на организациите за помощ са, например за страна като Танзания, че 80% от населението печели по по-малко от 2 долара на ден. От гледна точка на производствените разходи са нужни 6 долара и организацията дава други 6 долара за разпространението им, така стойността на свободния пазар би била 12 долара за мрежа. Повечето хора не могат да си го позволят, затова да им го дадем безплатно. Но ние се казахме: "Добре, има и друга възможност. Нека да използваме пазара, като най-доброто средство и да разберем каква цена хората биха платили, така че да имат дстойнството на избора. Можем да започнем изграждането на местно разпространение и тогава това би струвала по-малко и на обществения сектор."

Започнахме с втори кръг дългосрочен капитал за A to Z, съставен от заем и също така субсидия, и така A to Z може да играе с цената и да се вслушва в пазара и така открихме няколко неща. Първо, хората биха платили различни цени, но преобладаващата част могат да платят по долар за мрежа и могат да решат да направят такъв разход. И когато ги слушаш, те имат много да кажат за това, какво харесват и какво - не. Някои от каналите, които смятахме че ще са работещи, не бяха такива. Направеното проучване и обиколките, които направихме благодарение на дългосрочния капитал. Сега знаем, че цената в частния сектор е около долар за разпространение и долар да се купи мрежа. Така, от гледна точка на политиката за перспектива, когато излезем на пазара ние имаме избор. Можем да продължим с 12 долара за мрежа и клиентите да не плащат нищо, или поне да експериментираме с някои от тях и да поискаме долар за мрежа, с цената от шест долара за сметка на обществения сектор, но така даваме достойнството на избора и създаваме система на разпространение, която с времето ще започне да се самоподдържа.

Ние започнахме такъв разговор и аз не мисля, че има по-добра възможност от тази, да изпозваме пазара, както и да включим други хора в разговора. Когато и да посетя от A to Z, аз мисля за моята баба Стела. Тя много приличаше на тези жени, седнали зад шевните машини. Тя израсла във ферма в Австрия, много бедна, без добро образование. Пристигнала в Щатите, където срещнала дядо ми, който е работил с цимент, и те имали девет деца. Три от тях починали още като бебета. Баба ми имаше туберкулоза и работеше в шивашка работилница, шиела ризи за 10 цента на час. Тя, както повечето жени от A to Z, работела упорито всеки ден, разбирайки какво е страдание, имала дълбока вяра в Бог, обичала децата си и никога не е приемала подаяние. Но тъй като е имала възможностите на пазара и е живяла в общество, което е осигурявало сигурен достъп до здравеопазване и образование нейните деца и техните деца били в състояние да живеят с реални цели и да следват реални мечти.

Когато гледам моите братя и сестри, и братовчеди -- и както казах ние сме много -- аз виждам учители и музиканти, мениджъри на хедж фондове, дизайнери. Една сестра, която осъществява желанията на другите. И моето желание, когато гледам тези жени, когато срещам фермерите, когато мисля за всички хора на този континент, работещи упорито всеки ден, желанието ми е те да имат усещането за възможност и подходящ момент, също така и да вярват, че могат да имат достъп до услуги, за да могат децата им също да могат да живеят с големи цели. Не би трябвало да е толкова трудно. Но това, което е нужно е посветеност от наша страна. да отхвърлим баналните разбирания, да излезем от идеологическите рамки. Нужно е инжестиране в предприятия, отдадени на служба, както и на успех. Трябва широко да отворим и двете си ръце и да очакваме малко любов в замяна, но да изискваме отговорност и да предоствяме отговорност и отчетност. И най-вече, най-вече, нужно е всички ние да имаме куража и търпението, независимо дали сме богати или бедни, африканци или не, местни или не, леви или десни, наистина да започнем да се чуваме един друг. Благодаря. (Аплодисменти)