Жаклин Новограц за едно бягство от бедността

Работя по въпросите на бедността вече над 20 години, и по една ирония проблемът и въпросът, с който най-много се боря е - как всъщност се дефинира бедността? Какво означава това? Често гледаме финансите - хора, печелещи по-малко от един долар или два-три долара дневно. И все пак сложността на бедността наистина трябва да гледа на прихода като единствената променлива. Защото той наистина е условие за избор, и липсата на свобода.

Имах едно преживяване, което наистина задълбочи и осветли за мен разбирането, което имам. Случи се в Кения и искам да го споделя с вас. Бях с приятелката си Сюзън Майзелас, фотографката, в бедняшките предградия в долината Матхаре. Долината Матхаре е едно от най-старите бедняшки предградия в Африка. Намира се на около три мили извън Найроби, дълга е една миля и широка около две десети от милята, където над половин милион хора живеят наблъскани в малки тенекиени бараки, поколение след поколение, под наем, често по осем или десет души в една стая. Известна е с проституция, насилие, наркотици. Трудно място да израстнеш. Докато вървяхме по тесните алеи, беше буквално невъзможно да не стъпваш в нечистотиите и боклука покрай малките къщички. Но в същото време беше също така невъзможно да не забележиш човешката жизненост, стремежите и амбицията на хората, които живеят там. Жени къпеха бебетата си, перяха дрехите им и ги простираха. Запознах се с една жена, Мама Роуз, която живееше под наем в малка тенекиена барака от 32 години, където живее със седемте си деца. Четири спят в едно двойно легло, а три спят на пода от кал и линолеум. Тя успява да ги издържа, за да ходят на училище, продавайки вода в една будка и сапун и хляб от малкия магазин вътре.

Беше денят след встъпването в длъжност и ми бе припомнено, че Матхаре все пак е свързан със света. Виждах деца на уличните ъгли, които казваха: "Обама, той е наш брат!" А аз отвръщах: "Е, Обама е мой брат, значи ти също си ми брат." Те поглеждаха озадачено, а после вдигаха ръка за поздрав.

Там срещнах Джейн. Бях поразена незабавно от добротата и нежността в лицето й и я помолих да ми разкаже историята си. Отначало тя ми разказа мечтата си. Каза: "Имах две. Първата ми мечта бе да стана лекар, а втората - да се омъжа за добър човек, който да остане с мен и семейството ми. Защото майка ми беше самотна майка и не можеше да си позволи да плаща училищни такси. Така че се наложи да се откажа от първата мечта, и се съсредоточих върху втората." Омъжила се, когато била 18-годишна, родила бебе веднага. Щом станала на 20, се оказала бременна с второ дете, майка й починала, а съпругът й я изоставил - оженил се за друга жена. Тя отново се оказала в Матхаре, без никакви приходи и умения, без пари. И в крайна сметка се заела с проституция. Не било организирано по начина, по който често смятаме. Ходела в града нощем с двайсетина момичета да търси работа, и понякога се връщала с няколко шилинга, а понякога с нищо. Тя каза: "Знаеш ли, бедността не беше толкова лоша. По-лошо беше унижението и притеснението във всичко това."

През 2001 г. животът й се променил. Нейна приятелка чула за една организация, "Джамий Бора", която заемала пари на хора, независимо колко са бедни, ако представиш съизмерима сума в спестявания. Трябвала й година, за да спести 50 долара, започнала да взема назаем, и с времето успяла да си купи шевна машина. Започнала да шие. И това се превърнало в сегашното й занимание, а именно: отива на пазар за дрехи втора употреба и купува за около три долара и 25 цента стара бална рокля. Някои от тях може да са дарени от вас. Тя ги преработва с волани и панделки и прави готови бухнали рокли, които продава на жени за 16-годишния рожден ден на дъщеря им или за първото Свето причастие - тези крайъгълни камъни в живота, които хората искат да празнуват из целия икономически спектър. Бизнесът й е наистина добър. Всъщност я гледах как върви по улиците и продава. За нула време около нея се събираше тълпа жени, купуващи тези рокли.

Замислих се, докато я гледах как продава роклите, както и бижутата, които прави, че сега Джейн печели по над четири долара на ден. И по много дефиниции тя вече не е бедна. Но все още живее в долината Матхаре. Не може да се изнесе. Живее с цялата тази несигурност, и всъщност през януари, по време на етническите размирици, била прогонена от дома си и трябвало да търси нова барака, в която да живее.

"Джамий Бора" разбира това. И разбира, че когато говорим за бедност, трябва да гледаме хората из целия икономически спектър. С търпеливото финансиране от "Acumen" (Находчивост) и други организации, заеми и инвестиции, които са им предоставени дългосрочно, построили квартал с жилища на ниски цени, на около час от центъра на Найроби. Проектирали го от гледна точка на клиенти като самата Джейн, настоявайки за отговорност и отчетност. Тя трябва да даде 10 процента от ипотеката - от общата стойност, или около 400 долара в спестявания. Тогава ипотеката й е сведена до сумата, което е плащала като наем за малката си колиба. До седмица-две тя ще бъде сред първите 200 семейства, преместили се в този квартал.

Когато я попитах дали се бои от нещо и дали ще й липсва нещо от Матхаре, тя каза: "От какво да се боя, с което вече да не съм се сблъсквала? ХИВ позитивна съм. Преживяла съм всичко." И каза: "Какво да ми липсва? Мислиш, че ще ми липсва насилието или наркотиците? Липсата на спокойствие? Смяташ ли, че ще ми липсва да не знам дали децата ми ще се приберат у дома в края на деня?" Тя каза: "Ако ми дадеш 10 минути, багажът ми ще бъде готов." Попитах: "Ами мечтите ти?" А тя каза: "Ами, разбираш ли, мечтите ми не изглеждат точно както си мислех, когато бях малко момиченце. Но като се замисля - смятах, че искам съпруг, но всъщност съм искала семейство, което да е любящо. Аз обичам безумно децата си, те също ме обичат." Тя продължи: "Мислех, че искам да стана лекар, но всъщност съм искала да бъда някой, който обслужва, полага грижи и лекува. Чувствам се толкова благословена с всичко, което имам, че два дни в седмицата ходя да съветвам ХИВ пациенти. Казвам: "Погледнете мен. Не сте мъртви. Още сте живи. Ако сте още живи, трябва да служите." Тя заяви: "Не съм лекар, който раздава хапчета. Но може би раздавам нещо по-добро, защото им давам надежда."

И посред тази икономическа криза, когато толкова много от нас са склонни да се поддадат на страха, мисля, че ще е добре да вземем пример от Джейн и да протегнем ръка, признавайки, че да си беден не значи да си обикновен. Защото, когато са разрушени системи, като тези, които виждаме по света, това е възможност за изобретения и иновации. Това е възможност наистина да се построи свят, където услугите и продуктите могат да достигнат до всички човешки същества, така че да могат да вземат решения и да правят избори за себе си. Наистина смятам, че оттам започва достойнството. Дължим го на всички като Джейн по света. И също толкова важно е, че го дължим на себе си.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)