Джаки Табик: Балансиращото действие на състраданието

Един от любимите ми анимационни герои е Снупи. Обичам начина, по който седи и лежи в колибката си и размишлява върху прекрасните неща в живота. Като се замислих за състрадание, умът ми незабавно отиде към един от анимационните откъси, в които той лежи там и казва: "Наистина разбирам и наистина оценявам, че човек трябва да обича съседа си, както обича себе си. Единственият проблем е, че не мога да понасям съседите." Това в известен смисъл е едно от предизвикателствата на това как да се интерпретира една наистина добра идея.

Мисля, че всички вярваме в състраданието. Ако погледнете всички световни религии, всички основни световни религии, ще откриете в тях някакво учение, свързано със състраданието. В юдеизма имаме, от нашата Тора, че трябва да обичаш съседа си, както обичаш себе си. А в еврейските учения, равинските учения, имаме Хилел, който учи, че не трябва да правиш на другите това, което не искаш да правят на теб. Всички основни религии имат подобни учения. И отново, в юдеизма имаме учение за Бог, който е наречен състрадателният, Ха-рачаман. В крайна сметка, как би могъл да съществува светът, без Бог да е състрадателен? А ние, както учи Тората, сме направени по образ и подобие на Бог, така че ние също трябва да сме състрадателни. Но какво означава това? Какъв ефект има върху ежедневието ни? Понякога, разбира се, състрадателността може да предизвика у нас чувства, много трудни за контролиране.

Имало е много случаи, когато съм ходила да проведа погребение, или когато съм седяла с опечалените или с умиращи хора и съм смазана от тъгата, от трудността, предизвикателството, съществуващо за семейството, за човека. И съм толкова трогната, че очите ми се насълзяват. Все пак, ако просто си позволявах да ме надвият тези чувства, не бих си вършила работата, защото всъщност трябва да съм на тяхно разположение и да осигуря провеждането на ритуалите, изпълнението на обичаите. И все пак, от друга страна, ако не усещах това състрадание, тогава чувствам, че би било време да окача робата си на закачалката и да се откажа от това да съм равин.

Същите тези чувства ги има за всички нас, когато се сблъскваме със света. Кой може да не бъде докоснат от състрадание, когато виждаме невероятните ужаси в резултат от война, или глад, или земетресения, или цунами? Познавам някои хора, които казват: "Е, нали знаете, толкова много неща се случват някъде, аз нищо не мога да направя. Дори не мога да започна да се опитвам." Има и някои благотворителни дейци, които наричат това умора от състрадание. Има други, които чувстват, че вече не могат да се сблъскат със състрадание, затова изключват телевизията и не гледат. В юдеизма обаче сме склонни винаги да казваме, че трябва да има среден път.

Разбира се, трябва да си наясно с нуждите на другите, но трябва да съзнаваш и по какъв начин можеш да продължаваш собствения си живот и да си в помощ на хората. Така че, част от състраданието трябва да е разбирането на това кое движи хората. А, разбира се, не можеш да го направиш, освен ако не разбереш себе си малко повече.

Има една прекрасна равинска интерпретация на началото на сътворението, според която, когато Бог създал света, Бог си помислил, че ще е най-добре да създаде света само с божествения атрибут на справедливостта. Защото, в крайна сметка, Бог е справедлив. Поради това по целия свят трябва да има справедливост. А после Бог погледнал в бъдещето и осъзнал, че ако светът е създаден само със справедливост, светът не би могъл да съществува.

И така, Бог си помислил: "Не, ще създам света само със състрадание." А после Бог погледнал в бъдещето и осъзнал, че всъщност, ако светът просто се изпълни със състрадание, щяло да има анархия и хаос. Трябвало да има граници за всички неща. Равините описват това, все едно си цар, който има красива, чуплива стъклена купа. Ако сложиш твърде много студена вода в нея, ще се разбие. Ако сложиш кипяща вода вътре, ще се разбие. Какво трябва да правиш? Да сложиш смес от двете. И така, Бог сложил и двете възможности вътре в света.

Има нещо повече обаче, което трябва да е там. И това е преводът на чувствата, които може да имаме към състраданието в по-широкия свят, в действие. Разбирате ли, не можем просто да лежим там като Снупи и да мислим прекрасни мисли за съседите си. Трябва наистина да направим нещо по въпроса. И така, в юдеизма също го има това понятие за любов и доброта, което става много важно. Чезед.

После всички тези неща трябва да бъдат споени заедно. Представата за справедливост, която дава граници на живота ни и ни дава усещането за това кое е правилно в живота, кое е правилно в живеенето, какво трябва да правим, социална справедливост. Трябва да има готовност да се вършат добри дела, но не, разбира се, за сметка на собствения ни здрав разум. Разбирате ли, няма начин да направиш каквото и да е за когото и да било, ако се престараваш. А в средата е това понятие за състрадание, което ги балансира всички. Което трябва да е тук, ако щете, в самите ни корени.

Тази представа за състрадание идва у нас, защото сме създадени по образ и подобие на Бог. Който в крайна сметка е състрадателният. Какво води след себе си това състрадание? То води след себе си разбиране на болката на другия. Но дори нещо повече, то означава разбиране на връзката на човек с цялото мироздание, онова разбиране, че човек е част от това мироздание, че наистина има единство, залегнало в основата на всичко, което виждаме, всичко, което чуваме, всичко, което усещаме. Наричам това единство Бог. И че това единство е нещо, което свързва цялото мироздание.

Разбира се, в модерния свят, с движението за опазване на околната среда, ставаме все по-наясно със свързаността на нещата, че нещо, което правя аз тук, има значение в Африка, че ако използвам твърде много от въглеродната си дажба, изглежда, че причиняваме огромен недостиг на дъжд в централна и източна Африка. Така че има свързаност. И трябва да разбера това като част от част от мирозданието, като част от това, че аз съм направен по образ и подобие на Бог. Трябва да разбера, че моите нужди понякога трябва да бъдат възвисени към други нужди.

Намирам тази работа с 18-те минути за доста пленителна. Защото в юдеизма думата, числото 18 с еврейски букви означава живот, думата "живот". В известен смисъл 18-те минути ме предизвикват да кажа, че това е важното в живота, когато става дума за състрадание, но също и нещо друго. Всъщност, 18-те минути са важни. Защото на Пасха, когато трябва да ядем безквасен хляб, равините казват каква е разликата между тесто, от което се прави хляб, и тесто, от което се прави безквасен хляб, матца. И казват, че е 18 минути. Защото според тях толкова време е необходимо за втасването на това тесто. А какво означава тестото да втаса? Означава, че то се пълни с горещ въздух. Какво е матца? Какво е безквасен хляб? Не го схващате.

Символичното значение на това, което казват равините, е, че на Пасха онова, което трябва да направим, е да се опитаме да се освободим от горещия си въздух, нашата гордост, от усещането си, че сме най-важните хора в целия свят и че всичко трябва да се върти около нас. Значи, опитваме се да се освободим от тях и докато го правим - опитваме се да се отървем от навиците, емоциите, представите, котио ни заробват, които затварят очите ни, дават ни тунелно зрение, така че не виждаме нуждите на другите и да се освободим, да се освободим от това. Това също е основа за това да имаме състрадание, да разбираме мястото си в света.

В юдеизма има една прекрасна история за богаташ, който седял в синагогата един ден. И, както правят много хора, задрямвал по време на проповедта. А докато дремел, четяли от книгата Левит в Тората. И казвали, че в древни времена в храма в Ерусалим свещениците имали хляб, който слагали на специална маса в храма в Ерусалим. Човекът бил заспал, но чул думите хляб, храм, Бог и се събудил. Казал: "Бог иска хляб. Това е. Бог иска хляб. Знам какво иска Бог."

Втурнал се към къщи. И след Сабат направил 12 самуна хляб, отнесъл ги в синагогата, влязъл в синагогата, отворил кивота и казал: "Боже, не знам защо искаш този хляб, но ето го." И го сложил в кивота със свитъците от Тората. После се прибрал у дома.

Чистачът дошъл в синагогата. "О, Боже, толкова грижи имам. Имам деца да храня. Жена ми е болна. Нямам пари. Какво да правя?" Влязъл в синагогата. "Боже, моля те, ще ми помогнеш ли? Ах, каква чудесна миризма." Отишъл при ковчега. Отворил кивота. "Ето, хляб! Боже, ти отговори на моя зов! Ти отговори на моя въпрос." Взема хляба и си отива у дома.

Междувременно богаташът си мисли: "Аз съм идиот. Бог да иска хляб? Бог, онзи, който управлява цялата вселена, да иска моя хляб? Втурва се към синагогата. "Ще го извадя от кивота, преди някой да го намери." Влиза там, а него го няма. И той казва: "Боже, ти наистина си го искал. Искал си моя хляб. Следващата седмица - със стафиди."

Това продължило с години. Всяка седмица човекът носел хляб със стафиди, с всякакви хубави неща, и го слагал в кивота. Всяка седмица чистачът идвал. "Боже, ти отново отговори на молбата ми." Вземал хляба. Носел го у дома.

Това продължило, докато дошъл нов равин. Равините винаги развалят всичко. Равинът влязъл и видял какво става. Извикал ги и двамата в кабинета си. И казал: "Ето какво се случва."

А богаташът - о, боже - съкрушен. "Искате да кажете, че Бог не е искал моя хляб?

А беднякът казал: "Искате да кажете, че Бог не е отговорил на молбите ми?"

А равинът казал: "Не сте ме разбрали." "Изобщо не сте ме разбрали", казал той. "Разбира се, онова, което правиш ти - казал той на богаташа - е да отговаряш на зова на Бог, че трябва да сме състрадателни." "А Бог - казал той на бедняка, - отговаря на твоя зов, че хората трябва да са състрадателни и да дават." Той погледнал богаташа. Хванал ръцете на богаташа и казал: "Не разбираш ли? Това са ръцете на Бог."

Така се чувствам - че само мога да се опитвам да се приближа до това понятие за състрадание, за разбиране, че има свързаност, има единство в този свят, че искам да се опитам да служа на това единство и че мога да се опитам да сторя това чрез разбиране, надявам се, като се опитвам да разбера нещо от болката на другите, но разбирайки, че има граници, че хората трябва да носят отговорност за някои от проблемите, които са ги сполетели, и че трябва да разбера, че има граници на моята енергия, на онова, което мога да дам. Трябва да ги преоценя, да се опитам да отделя материалните неща и емоциите си, които може би ме заробват, за да мога да видя света ясно.

А после трябва да се опитам да разбера по какви начини мога да ги направя ръцете на Бог. И така да се опитам да внеса състрадание в живота в този свят.