Магическата кутия на Дж. Дж. Ейбрамс

Искам да говоря... Момент... Ето. Хей! Искам да говоря за структурата на полипептида. (Смях) Много хора ме питат за "Изгубени" "Какъв е този остров, по дяволите?" И обикновено следва: "Не, сериозно, какъв е този остров?" (Смях)

Защо толкова много загадки? Какво толкова има в тях, че така да ме привличат? И си мислех за това, какво точно да говоря в TED. Когато говорих с любезния представител на TED му казах: "Виж, за какво бих могъл да говоря?" А той отвърна: "Не се притеснявай. Просто бъди вдъхновяващ." (Смях) Доста ми олекна от това. Затова ви благодаря, че сте тук.

Опитвах се да измисля, за какво да говоря? Уместен въпрос... Защо се занимавам с толкова много неща, които включват мистерии? Започнах да се опитвам да разбера. Започнах да се замислям защо се занимавам с това, което правя, и това ме наведе на мисълта за дядо ми. Обичах дядо си. Името му беше Хари Келвин, бащата на майка ми. Той почина през 1986 г. Беше невероятен човек. И една от причините, поради които беше невероятен е, че след Втората световна война той отвори фирма за електроника. Започна да продава резервни части, комплекти, на училища и други. Та той имаше това невероятно любопитство. Като дете той често идваше при мен с радиоприемници, телефони и всякакви други неща. И ги отваряше, разглобяваше и ми показваше механизмите в тях - неща, които много от нас, сигурен съм, имат за даденост. Но това е страхотен подарък за едно дете. Да отвориш такъв уред и да покажеш как и защо работи и какво всъщност представлява. Той беше върховният разглобител, за много неща. Дядо ми беше от типа хора, които не само ще разглобят уред на частите му, но той също запали интереса ми за всякакви различни странни занаяти, като например печатарството, печатарската преса. Обсебен съм от печатарството. Обсебен съм от щамповането и подвързването на книги и изработването на кутии. Като дете, винаги разглобявах кутии и разни други нища.

И миналата вечер в хотела, разглобих кутията за салфетки Кленекс. Просто я гледах. И казвам ви, тя беше, просто, прекрасно нещо. Кълна се в Господ. Имам предвид, когато погледнеш кутия и вече виждаш как е сглобена. Рийвс е тук, срещнах го преди години на панаир за книги. Той прави "pop-up" книги. А аз съм обсебен от изработката на хартиени изделия. Но, белязването и, принтирането и където нещото се залепя, сещате ли се, опоменателните знаци за мастилото. Просто обожавам кутиите. Дядо ми беше донякъде човека, който ме запали по всички тези неща. Той също така ме снабдяваше с инструментите. Той беше страхотен укоражител - човекът, който някак си , правеше нещата. Той ми подари една Super 8 камера когато бях на 10 години. А през 1976г. това си беше един вид аномалия, да бъдеш десет годишно дете което има достъп до камера. И знаете ли, той беше толкова щедър; не можех да повярвам. Той не го правеше изцяло без да ме манипулира. Имам предвид, ще му се обадя и ще му кажа, "Виж деде наистина имам нужда от тази камера. ти не разбирашл Това е като, нали знаеш, искам да снимам филми. И един ден ще ме поканят в TED." (Смях)

И знаете ли, баба ми беше страхотна. Защото тя би взела телефона. И би казала, "Хари, по-добре е от наркотиците. Осави го да се занимава" Тя беше страхотна. (Смях) Така че получавах такива неща, благодарение на нейната помощ и изведнъж, имах синтезатор когато бях на 14 години -- такива неща. Това ми позволи да правя неща, които за мен бяха нещо като мечта. Той донякаде угаждаше на страста ми и за други неща, като магиите. Нещата стоят така, веднъж отидохме в този магазин за магии в Ню Йорк, наречен Lou Tannen's Magic. Беше страхотен магазин за магии. Намираше се в малка захлупена сграда в Мидтаун, качваш се в асансьор, и когато асансьора се отвори -- там е този малък магазин за магии. Така се озоваваш в него. Той беше едно магическо място. Така получих всякакви видови магически трикове. Ето вижте. Ще ви покажа. За това ви говоря. И би било като нали знаете? Нали? Което е добре, но сега не мога да се движа. Сега ще трябва да стоя така, за остатъка от разговора. "О. Вижте компютъра ми"! (Смях)

Какта и да е, едно от нещата които си купих в този магазин за магии беше това: Мистериозната магическа кутия на Tannen's. Етикета зад магическата кутия бе следния: 15 долара ви купуват магии на стойност 50 долара. Което си е спестяване. (Смях) Сега, купих си това преди десетилетия, не се шегувам. Ако я погледнете, ще видите че никога не е била отваряна. Въпрееки че я имам от отдавна. Гледах я, беше в офиса ми, както винаги на рафта, и си мислех защо не съм я отворил досега? И защо съм я запазил? Защото не съм луд по пазенето на неща. Не се пазя всичко но по някаква причина не съм отворил тази кутия. Усетих че има някакав ключ към това, по някакав начин, като например да говоря в TED за нещо което не съм говорил преди, и да отегчавам хората. И така си помислих, може би има нещо свързано с това. Започнах да говоря за него. Има един огромен въпросителен знак. Харесвам дизийна, такъв какъвто е. Замислих се, защо не съм я отворил досега?

И осъзнах, че не съм я отворил зашото олицетворява нещо важно -- за мен. Олицетворява дядо ми. Позволено ли е да се плаче в TED? Защото -- не, нямя да плача. Но -- (Смях) -- основното е че тя олицетворява безкрайните възможности. Олицетворява надеждата. Олицетворява потенциала. Това което обичам в тази кутия и това което осъзнавам, че в правенето на къквото и да правя съм привлечен към безкрайните възможности при които се усеща потенциал. Така осъзнах, че мистерията е катализатора на въображението. Това не е най-гениалната идея, но когато започнах да мисля, че може би има случаи когато мистерията e по-важна от знанието, започнах да се интересувам от нея.

И така започнах да си мисля за "Изгубени," и нещата които правим и осъзнах, о Господи, има магически кутии във всичко което правя! В това -- как при създаването на "Изгубени," Деймън Линдълоф и аз, човека който създаде селиала със мен, ние бяхме буквално натоварени да създадем този сериал и имахме много малко време за да го направим. Разполагахме с 11 и половина седмици да го напишем, да подберем актьорите, да го редактираме, да го публикуваме и превърнем в двучасов пилотен епизод. Така че нямаше много време. И това усещане за възможности -- за това какви биха могли да станат нещата? Нямаше достатъчно време до го развием. Сигурен съм че всички познавате този тип хора които ви казват какво не можете да направите и какво трябва да промените. Но нямаше време за това, което беше до някъде страхотно. И така направихме този сериал, а за тези от вас, които на са го гледали или не знаят за него, ще ви покажа един малък откъс от пилотния епизод, просто да ви покажа част от нещата които сме свършили.

Клеър: Помощ! Моля помогнете ми! Помогнете ми! Помогнете ми!

Джак: Измъкнете го от там! Махнете го от двигателя! Махнете го от там!

К: Получавам контракции!

Дж: В кой месец сте?

К: Още съм в осмия месец.

Дж: И през колко време са?

К: Не знам. мисля че току що започнаха.

Мъж: Ей! Ей! Ей, дръпни се от --

Дж.Дж.А.: Сега, преди 10 години, ако искахме да направим това, трябваше да убием каскадьора. Наистина щяхме да го направим -- (Смях) -- щеше да е по-трудно. това би направило втора сцена многа трудна. Така че страхотното тук бе, че имахме възможност да го заснемем. И час от това бяха невероятните възможности на технологиите, да знаем че можем да направим всичко. това което искам да кажа е че можеше никога да не го направим. Вероятно бихме могли да го напишем; но нямаше да имаме възможност да го заснемем по начина по който го направихме. Така че част от невероятното чуство за мен бе в процеса по създаването, технологията, е нещо, което невероятно много ме вдъхновява. Осъзнах, че празния лист хартия е магическа кутия. Нали разбирате? Има нужда да бъде запълнена с нещо фантастично.

Преди имах сценария на "Обикновени хора" който понякога преглеждах. Романтиката в сценария беше невероятна за мене; тя ме вдъхновяваше. Исках да запълня страниците със същия дух и мисли и емоции като в сценария. Та така -- да знаете, Аз обичам компютрите Apple. Обладан съм от тях. Та Apple компютър -- като този -- PowerBook -- точно този компютър -- всякаш ме предизвиква. Той просто казва, какво ще напишеш което да е достойно за мене? (Смях) Изглежда чуствам това -- принуден съм. И много често съм, като, пич днес съм аут. Не съм направил нищо. нали знаете? (Смях)

И се получава това. В смисъл на съдържанието, вие гледате историите и си мислите какво са историите ако не магически кутии? Има един основен въпрос -- в телевизията първото действие е наречено зарибяване. То е буквално зарибявне. Това е голямата въпросителна. Така вие сте привлечени към него. Тогава разбира се, идва друга въпросителна. И така продължава и следваща и следваща Погледнете например "Междузвездни войни." Имате дроиди; те срещат мистериозна жена. Коя е тя? Ние не знаем. Магическа кутия! Нали? Тогава виждате Люк Скайуокър. Той взима Дроида, и вие виждате холографска картина. Тогава научавате, О това е съобщение, нали. Тя иска, да намери Оби Уан Кеноби. Той е нейната единствена надежда. Но кой по дяволите е Оби Уан Кеноби? Магическа кутия! Така историята продължава и той среща Бен Кеноби. Бен Кеноби е Оби Уан Кеноби. Мамка му! Нали -- и така филма на задържа -- (Смях) -- не сте ли го гледали? (Смях) Невероятен е! Както и да е --

И така това нещо с магическите кутии което започнах да усещам се усложняваше. Има го и това, мистериите по отношение на въображението -- криенето на информация. Нали знаете, да га правиш целенасочено е много по ангажиращо. Дали ще е като акулата в "Челюсти" -- ако механичната акула на Спилбърг, Брус, бе проработила, нямяше да бъде дори приблизително толково страшно; щяхте да видите прекалино много. В "Пришълецът", те нито веднъж не показаха извънземното: ужасяващо! Дори и във филм, романтична комедия, като "Абсолвентът," я има тази среща. Помните ли? Те са в колата, много е шумно и те пускат гюрука. Те са там -- не чувате нищо от това което казват! не чувате нито дума! Но завинаги остава най-романтичната среща. И вие я харесвате защото не я чувате. Така че за мене, е това.

И тогава, най-накрая, имам и тази идея -- да разтегнем малко парадигмата -- освен идеята за магическата кутия. Имам в предвид, това което си мислите че виждате, и това което във всъщност виждате. Това е истина има го в толкова много филми и истории. Напрмер когато гледате "Извънземното," например -- "Извънземното" е невероятен филм за какво? Той е за това как едно извънземно среща едно дете. Нали? Е, не е. В "Извънземното" става дума за развода. В "Извънземното" става дума за разбитити сърца, осакатено от развод семейство, и основно за това дете което не може да открие място си. "Умирай труднор" напримир? Луд, страхотен, забавен, екшън-приключенски филм в една сграда. Той се разказва за мъж на ръба но развода. Той се появява в ЕлЕй, с подвита опашка. Има страхотни сцени -- може би не най-страхотните драматични сцени в историята, но много добри сцени. Има половин час изследване на героя преди да стигнете до нещата които очаквате.

Когато гледате филм като например "Челюсти", сцената която очаквате -- моля на екрана? това и типа сцена, която помните и очаквате от "Челюсти". И тя бива изядена; там е акулата. "Челюсти", обаче е за мъж който всъщност някяк си се опитва да си намери място в света -- за неговото мъжество, за неговото семейство, как се опитва да подреди живота си в този нов град. Това е една от любимите ми сцени, и това е сцена за която не бихте се сетили непременно когато се сещате за "Челюсти". Но е невероятна сцена.

Бащата: Ела. Дай ми една целувка.

Синът: Защо?

Бащата: Защото имам нужда от нея.

Дж.Дж.А.: Еее, стига де. "Защо? Защото имам нужда от нея"? Най добрата сцена изобщо, нали? Хайде де! когато се замислите за "Челюсти" -- изследването на героя е от типа неща, които наистина се крият във вътрешноста на кутията. Нали? Ето защо когато хората правят продължения, копират филми от даден жанр, те копират не това което трябва. Не би трябвало да копираш акулата или чудовището. Трябва да изкопираш -- нали разбирате, ако ще копирате нещо -- изкопирайте героя. копирайте нещата които наистина имат значение. В смисъл, погледнете в себе си и намерете това което е вътре във вас. Защото в крайна сметка, магическата кутия сме всички ние. Така стоят нещата.

Следва разпространението. Кое може да е по-голяма магическа кутия от киносалона? Нали ме разбирате? Отивате в киносалона и сте толкова развълнувани че ще гледате нещо. Момента в който изгаснат светлините често е най-хубавата част, нали? И вие сте изпълнени с това невероятно -- това чуство на развълнувано очакване. Често филма е, нещо се случва, и след това нещо друго се случва и вие си казвате "О--" и след това нещо друго става и вие казавте "Ммм". Когато обаче филма е страхотен, вие го усещате отвътре защото имате желание да му се отдадете изцяло.

За мене така стоят нещата, дали ще е това или ще е телевизия, iPod, компютър или мобилин телефон. Забавно е, аз съм -- както ви казах луд фен на Apple -- и един ден, преди около година, сутринта се вписвах онлайн за да гледам реч на Стив Джобс, защото винаги го правя. И той излезе, представяше видео iPod, и какво беше показано на огромния iPod зад гърба му? "Изгубени"! нямах си и представа! И тогава осъзнах, мамка му, превърна се в затворен кръг. Нещо като, вдъхновението което получавам от технологиите сега използва моята работа и е вдъхновено от нея за да продава технологии. Луда работа (Смях)

Мислех да ви покажа и някои други неща, обаче ще ги прескоча. Искам само да ви покажа още едно нещо, което няма нищо общо с предишните. това е нещо което видях онлайн; не знам дали сте го виждали преди. Преди шест години те са заснели това. То е заснето и пуснато онлайн от хора, които са имали някакви познания за визуалните ефекти. но основното е, че когато са правили това те са използвали своити магичиски кутии -- всеки ги ими сега. Това което осъзнах е, че това което дядо ме направи, за мен когато бях дете, всеки има достъп до него в наши дни. не ви трябва да имате моя дядо, макар да би ви се искало. но трябва да ви кажа -- това е направено от човек на компютър Quadra 950 -- резолюцията е малко ниска -- като е ползвал Infinity софтуер който са спряли да произвеждат преди 15 години. той прави неща които изглеждат невероятни, като нещата които съм виждал направени в Холивуд.

Най-невероятния тип мистерии, и си мисля, дали сега въпроса е какво следва. Защото сега е демократизирано. Сега създаването на медия е -- то е навсякъде. Нещата, които бях таъв късметлия да получа, когато бях дете сега се срещат навсякъде. И навън има невероятно усещане за възможности. И като се замисля за хората които правят филми, които сега съществуват навън и които биха били заглушени -- които биха били заглушени в миналото -- е страхотно нещо.

Преди казвах в открити уроци, лекции и тем подобни -- на хората които искат да пишат "Давай! Пиши! Както можеш". Безплатно е, нямяш нужда от позволение за да започнеш да пишеш. А сега мога да казвам, "Излезте направете своя филм"! Нищо не ви спира да излизите навън и да получите технологията. Може да вземете на изплащане, да наемете, да купите такива неща които са или толкова добри или почти толкова, колкото нещата които използват "големите имена". Никое общество няма интерес когато само елита има контрол. Усещам това като невероятна възможност да видя какво още има там навън.

Когато снимах "Мисията невъзможна III", имахме невероятен екип по визуалните ефекти. ILM правеха ефектите, беше невероятно. Беше нещо като моя мечта да работя с тях. Ето няколко сцени от филма, като тези два момента които ще ви покажа Ето ги.

Окей, явно имам мания към големите луди експлозии. Та любимият ми визуален ефект във филма е този който сега ще ви покажа. Това е сцената в коята героя на Том се събужда. Той е сънен. Извън себе си е от ярост. Така мъжът се събужда пъхат му в носа пистолет и изстрелват една малка капсула в мозъка му която ще използват по-късно за да го убият, както лошете по принцип правят.

Лошия: Добро утро.

Дж.Дж.А.: О.К. сега. Когато заснехме тази сцена, правехме следното, актьорът който държеше пистолета, английски актьор, Еди Марсан -- съкровище, невероятен човек -- той продължаваше да вади пистолета и да го пъха в носа на Том и това нараняваше носа на Том. Така научих много рано в кариерата си това: не наранявай носа на Том. (Смях) Има три неща които не би искал да направиш. Второто е: не наранявай носа на Том. Та Еди държи този пистолет -- а той е най-страхотния човек -- той е като тези найстина страхотни англичани. Той казва: "Извинявай, не искам да те нараня". А аз отвръщам -- трябва -- трябва да направим тази сцена да изглежда добре. Тогава осъзнах че трябва да направим нещо, защото не работеше така както си беше сега. И буквално се замислих назад какво бих използвал ако бях с камерата Super 8 която ме докара до там да съм в тази стая, и осъзнах, че ръката не е зядължително да бъде тази на Еди Марсан. Би могла да бъде тази на Том. Том ще знае колко силно до пъхне пистолета. така че да не се нарани.

Така че ние взехме ръката му боядисахме я така че да изглежда повече като тази на Еди. Сложихме й ръкава на Еди, и така ръката която виждате -- ще ве покажа пак, това не е ръката на Еди, това е ръката на Том. Така че Том играе две роли. (Смях) И не не поиска допълнително пари. Ето тук, тук. Вижте го отново. Ето го. Събужда се. Сънен е, минал е през доста. Ръката на Том. Ръката на Том. Ръката на Том. (Смях) Както и да е. И така. Благодаря ви. И така, не ви трябват най-новите технологии за да правите неща които да са добри в киното. А магическата кутия, в чест на дядо ми, ще си остане затворена . Благодаря ви. (Ръкопляскания)