Израел и Иран: Любовна история?

На 14-ти март тази година, качих този постер във "Фейсбук". "Иранци ние никога няма да бомбардираме страната ви. Ние ви обичаме." Това сме аз и дъщеря ми с израелското знаме. Ще се опитам да ви обясня контекста- защо и кога го качих.

Преди няколко дни стоях и чаках на опашка в хранителния магазин, собственикът и един от клиентите си говореха, и собственикът обясняваше на клиента, че ще изстреляме 10,000 артилерийски снаряда в Израел. А клиентът каза "Не. 10,000 на ден." (Смях)

("10,000 снаряда") Това е контекстът. Това се случва в Израел. Тази война с Иран се задава от 10 години и хората, нали разбирате, се страхуват. И всяка година е последната минута, в която може да направим нещо по повод войната с Иран. Всеки път е: "Ако не направим нещо сега, ще е прекалено късно завинаги." И така 10 години.

И в един момент аз, понеже съм графичен дизайнер, направих плакати за това и публикувах този, който ви показах преди малко. Повечето пъти, правя плакати, качвам ги във "Фейсбук", приятелите ми ги харесват, или не ги харесват, по-често не ги харесват, не ги споделят, нищо не правят, и животът продължава. Така че отидох да спя, и това беше. По-късно през нощта се събудих, понеже винаги се будя нощем, минах край компютъра и гледам много червени точки, нали, във "Фейсбук", каквито никога не съм виждал преди. (Смях) И си викам "Какво става?" Седнах на компютъра и започнах да гледам, и изведнъж много хора ми пишат, повечето от тях непознати, няколко от тях са от Иран, което е... моля? Защото трябва да разберете- в Израел не говорим с хора от Иран. Не познаваме хората от Иран. Във "Фейсбук" приятелите ви са само- само съседите са ви приятели по "Фейсбук". А сега хора от Иран ми пишат.

И аз отговарям на това момиче, тя ми разказва, че видяла плаката и накарала семейството си да дойде, защото нямали компютър, тя ги поканила да дойдат и да видят плаката, и сега всички седят в хола и плачат.

И аз си викам "Леле!" Карам жена ми да дойде и казвам: "Трябва да видиш това." Хората плачат, тя дойде, прочете текста, и тя започна да плаче. Всички вече плачат. (Смях)

Не знам какво да правя, и първият ми рефлекс, като графичен дизайнер е да покажа на всички, това което съм видял, и хората започнаха да ги виждат и споделят, и така започна всичко. На другия ден, когато хората наистина вече говореха много, си казах, и жена ми ми каза, "И аз искам плакат". Ето я и нея. (Смях) Щом работи, сложи ме и мен на плакат.

Но по-сериозно, помислих си, че това работи, но не става дума само за мен, а за хора от Израел, които искат да кажат нещо. Ще снимам всички, които познавам, ако те искат и ще ги сложа на плакат, който ще споделя.

Отидох при моите съседи, приятели, студенти, помолих за снимка, за да им направя постер. Така започна, и така наистина се отприщи, защото изведнъж хората от "Фейсбук", приятели и други, разбраха, че могат да са част от това. Не само един мъж, направил един плакат, сега всички можем да участваме. Така започнаха да ми пращат снимки и да ме молят: "Направи ми плакат, сподели го!" "Кажи на иранците: "Ние от Израел също ви обичаме!"" В един момент нещата станах много интензивни, имаше толкова много снимки, че помолих приятели да дойдат, повечето от тях графични дизайнери, да правят плакати с мен, защото нямах толкова време. Имаше огромно количество снимки. Няколко дни холът ми изглеждаше по този начин.

Получихме израелски плакати, израелски снимки, а също и много коментари и съобщения от Иран. И подбрахме тези съобщения и направихме плакати от тях, защото познавам хората: не четат, а гледат изображения. Ако е изображение, може и да го прочетат. Ето няколко:

["Ти си първият ми израелски приятел. Да можеше и двамата да се отървем от идиотските си политици. Нищо, радвам се да те видя."]

["Ти си първият ми израелски приятел. Да можеше и двамата да се отървем от идиотските си политици. Нищо, радвам се да те видя."]

["Обичам това синьо. Обичам тази звезда. Обичам това знаме."] Тази история ме трогна- момиче от Иран, научено да влиза в училище всяка сутрин, тъпчейки израелското знаме, и сега след като е видяла плакатите, които ние пращаме, тя си е променила мнението, и сега обича това синьо, обича тази звезда, и обича това знаме- израелското знаме- и би искала да се запознаем и да си гостуваме, и това е само дни след като качих първия постер.

На следващия ден, иранци започнаха да отговарят със собствени постери. Те имат графични дизайнери. Моля? (Смях) Луда работа. Виждате, че още са срамежливи, не показват лицата си, но искат да разпространят посланието. Искат да отговорят. Искат да кажат същото нещо. И така сега имаме комуникация. Вече е двупосочна история. Израелци и иранци пращат едно и също съобщение един на друг.

["Мои израелски приятели. Не ви мразя. Не искам война"]

Това никога е се е случвало преди, това са два народа, които трябва да са врагове, на прага на войната, изведнъж хора по "Фейсбук" започват да казват: "Харесвам този човек. Обичам тези хора." И всичко в един момент се разрасна.

И се превърна в новина. Като гледате Близкия Изток, виждате само лоши новини, И сега изведнъж става нещо, което е добра новина. Така че новинарите казват: "Окей, нека говорим за това." И дойдоха, беше интензивно,

помня един ден Михал говореше с един журналист и го попита "Кой ще гледа предаването?" и той каза "Всички."

Тя каза: "Всички в Палестина, всички къде? В Израел?" "Кои всички?" "Всички!"

"Сирия?" "Сирия."

"Ливан?" "Ливан." После той каза "40 милиона човека ще ви гледат днес." "Това са всички." Китайците. А бяхме само в началото на историята.

Още нещо се случи. Всеки път, когато в някоя страна се заговореше за това, Германия, Америка, където и да е, се появяваше страница във "Фейсбук" със същото лого, и същите истории, така че в началото имахме "Иран-обича-Израел", което е иранец в Техеран казва: "Окей, Израел обича Иран? Ще има Иран-обича-Израел". Има Палестина-обича-Израел. Имаме и Ливан- отпреди няколко дни. Ето го списъкът с "Фейсбук" страници, посветени на същото послание, хора, които пращат любовта си един на друг.

Моментът, в който разбрах че нещо се случва беше когато приятел ми каза да напиша "Израел" в Гугъл. И това бяха първите снимки през тези дни, които се появяваха във Гугъл, когато някой напишеше "Израел" или "Иран". Наистина променихме как хората виждат Близкия Изток. Защото вие не сте в Близкия Изток. Вие сте някъде там и искате да видите Близкия Изток, и влизате в Гугъл, пишете "Израел", и получавате само лошото. А за няколко дни получавахте тези образи. Днес страницата Израел-обича-Иран има толкова харесвания, и два милиона човека миналата седмица са посетили страницата и са споделили, харесали, не знам, коментирали някоя снимка.

И така вече 5 месеца се занимаваме с това, аз, Михал, няколко приятели, създаваме образи. Показваме нова реалност като просто създаваме образи, защото светът ни възприема така. Виждат наши снимки и виждат лоши неща. Сега ние работим по създаването на добри образи. Край на историята.

Погледнете тази. Това е страницата Иран-обича-Израел. Това не е Израел-обича-Иран. Това не е моята страница. Това е мъж в Техеран в деня за почит на загиналите израелски войници, сложил е снимка на израелски войник на своята страница. Това е врагът. Моля?

["Сърдечни съболезнования за семействата, загубили близките си при терористичната атака в България"]

И това върви в двете посоки. Демонстрираме респект един към друг. Показваме разбирателство, съчувствие. Ставаме приятели. В един момент ставате приятели във "Фейсбук", а после и в живота. Може да пътувате и да се запознавате с хора. Бях в Мюнхен преди няколко седмици. Отидох да открия изложба за Иран, и се запознах с хора от страницата, които казаха, "Окей, ако си в Европа, аз идвам. Идвам от Франция, от Холандия, от Германия", разбира се, дойдоха от Израел, и се видяхме за първи път в реалния живот. Запознах се с хората, които трябва да са ми врагове, за първи път. Стиснахме си ръцете, пихме кафе и водехме приятни дискусии, говорихме за храна и баскетбол. И това беше края. Помните ли образа от началото на лекцията? В един момент се запознахме в реалния живот и станахме приятели.

Може и в обратната посока. Момиче, с което се запознахме по "Фейсбук" никога не е била в Израел, родена и израснала в Иран, живее в Германия, страхува се от израелци, заради това, което знае за нас, решава след няколко месеца разговори с израелци по интернет да дойде до Израел, качва се на самолет и пристига на Бен Гурион и казва: "Окей, не е толкова голяма работа".

Преди няколко седмици, напрежението нарасна и започнахме тази нова кампания "Не сме готови да умрем във вашата война". Искам да кажа, че е плюс/минус същото послание, но искахме да добавим малко агресивност. И отново се случи нещо невероятно, нещо, което не бяхме видели при първата вълна на кампанията. Сега хората от Иран, същите които преди бяха срамежливи и първия път пращаха снимки на краката си, половин лице, сега изпращат лицата си и казват: "Няма проблем, участваме. Ние сме с вас!" Само вижте от къде са тези хора. За всеки един от Израел има един от Иран. Просто хора, които пращат снимките си. Лудост, нали?

И... (Ръкопляскане)

И може би се питате кой е този тип?

Казвам се Рони Едри, на 41, израелец, баща на две деца, съпруг, графичен дизайнер. Преподавател по графичен дизайн. И не съм толкова наивен, защото често ме питат много често ме питат: "Да но.. доста е наивно да изпращате цветя на врага..."

Аз бях в армията. Бях парашутист в продължение на три години, и знам как изглеждат нещата на земята. Знам, че може да изглежда доста зле. За мен, това е действието, което изисква смелост, да опиташ да протегнеш ръка към отсрещната страна, преди да е станало късно. Защото когато стане късно, ще е прекалено късно. И понякога войната е неизбежна, понякога, но може би с усилие, може да я избегнем. Може би ние като хора, особено в Израел, живеем в демокрация. Имаме свобода на словото, и може би това малко нещо може да промени нещата. И наистина, ние можем да си бъдем посланици. Можем просто да изпратим съобщение и да се надяваме на най-доброто.

Искам да поканя Михал, жена ми, да дойде при мен на подиума за една снимка с вас. Защото всичко е в образите. И може би този образ ще ни помогне да променим нещо. Вдигнете това. Точно така. И аз ще направя снимка, ще я сложа във "Фейсбук", "Израелци за мир" или нещо подобно.

О, Боже. Не плачи.

Благодаря ви, приятели. (Ръкопляскане)