Ъруин Редленър за оцеляването след ядрено нападение

Един голям въпрос, с който се сблъскваме сега, и така е вече от доста години: Има ли риск от ядрено нападение? Има един по-голям въпрос, вероятно всъщност по-важен от този, е идеята постоянно да се елиминира възможността за ядрена атака, да се елиминира заплахата изцяло. Бих искал да изтъкна пред вас, че през годините от създаване на първите атомни оръжия насам до сегашния момент всъщност сме живели в един опасен ядрен свят, характеризиран от две фази, през които ще мина сега пред вас.

Първо, започнали сме ядрената епоха през 1945-а. Съединените щати са създали две атомни оръжия чрез проекта "Манхатън" и идеята била съвсем недвусмислена: щели сме да използваме силата на атома, за да приключим зверствата и ужаса на тази безкрайна Втора световна война, в която сме участвали в Европа и в Тихия океан. А през 1945-а ние сме били единствената ядрена сила. Имали сме няколко ядрени оръжия, две от които сме хвърлили върху Япония, в Хирошима, няколко дни по-късно в Нагасаки, през август 1945-а, избивайки около 250 000 души между двете.

И в продължение на няколко години сме били единствената ядрена сила на Земята. Но към 1949-а Съветският съюз решил, че е неприемливо ние да сме единствената ядрена сила, и се заели да постигнат съответствие на развитото от Съединените щати Времето от 1949 до 1985 е било изключително време в изграждането на ядрен арсенал, който никой не би могъл да си представи през 40-те години на ХХ век. И така, към 1985-а всяка от тези червени бомби тук горе е еквивалентна на хиляда бойни глави. Светът имал 65 000 ядрени бойни глави и седем члена на нещо, станало известно като "Ядреният клуб".

Това беше изключително време и ще направя преглед на част от манталитета, който ние.. американците и останалият свят преживявахме. Искам да ви изтъкна само, че 95 процента от ядрените оръжия във всеки даден момент от 1985-а насам... движейки се напред, разбира се... са били част от арсеналите на Съединените щати и Съветският съюз. След 1985-а, и преди разпадането на Съветския съюз започнахме да се разоръжаваме от ядрена гледна точка. Започнали сме да вземаме контра-мерки срещу разпространението и броят на ядрени бойни глави в света е бил намален до около 21 000 общо. Много труден брой за справяне, защото онова, което сме направили, е, че - в кавички - сме извадили от употреба някои от бойните глави. Те вероятно все още са използваеми. Биха могли да бъдат "вкарани отново в употреба", но по начина, по който броят нещата - много сложен смятаме, че имаме около една трета от ядрените оръжия, които сме имали преди. Но също така, през този период от време сме добавили още двама членове към ядрения клуб: Пакистан и Северна Корея.

И така, днес сме с все още напълно въоръжен ядрен арсенал сред много страни по света, но при много различен набор от обстоятелства. Ще говоря за една история за ядрена заплаха в две глави. Първа глава е от 1949 до 1991 г., когато се разпадна Съветският съюз - онова, с което си имахме работа на този етап и през тези години, беше една ядрена надпревара на суперсили. Тя се характеризираше от много крехко положение нация срещу нация. И по същество сме живели през всички тези години, а някои може да твърдят, че още е така, в ситуация, при която буквално сме на ръба на апокалиптично планетно бедствие. Невероятно е, че всъщност сме преживели всичко това.

През онези години сме били напълно зависими от това изумително съкращение - ВОУ: означава взаимно осигурено унищожение. Това означава, че ако.. ако вие ни нападнете, ние бихме ви нападнали практически едновременно, а крайният резултат би бил унищожение на вашата и моята страна. Затова заплахата от собственото ми унищожение ме е спирала да не осъществя ядрено нападение върху теб. Това е начинът, по който сме живели. А опасността от това, разбира се, е, че едно погрешно разчитане на радарен екран всъщност би могло да причини контраудар, макар и първата страна всъщност да не е осъщсетвила никакъв удар. По време на тази първа глава имаше високо ниво на обществена яснота за потенциала на ядрената катастрофа и в колективните ни умове беше насаждан неизтриваем образ, че всъщност един ядрен холокост би бил абсолютно глобално унищожителен и би могъл в известен смисъл да означава краят на цивилизацията, каквато я познаваме. Това беше първа глава.

Странното е, че макар и да знаехме, че ще има такова заличаване на цивилизацията, в Америка сме се заели със серия... а всъщност в Съветския съюз... със серия планиране на отклик. Абсолютно невероятно. Първа предпоставка е, че бихме унищожили света, а втора предпоставка е - защо не се подготвим за това? Така че онова, което... което сме предлагали ние, било сбор от неща. Ще прегледам бегло само няколко неща, само за да... за да разбутам спомените ви. Ако сте родени след 1950-та, това е просто... вземете предвид това забавление, иначе остава в спомените.

Това беше Бърт Костенурката. По същество беше опит да обучаваме децата в нашите училища, че ако се ангажираме с ядрена конфронтация и атомна война, тогава искаме децата ни на училищна възраст всъщност да се наведат и прикритя. Това беше принципът. Щеше да има ядрено възпламеняване, на път да ни удари, и ако се скриеш под чина си, всичко ще е наред.

(Смях)

Аз не се справях чак толкова добре с психиатрията в медицинската школа, но се интересувах и мисля, че това беше сериозна заблуда.

(Смях)

Второ, казвахме на хората да слизат в мазетата си и за изградят противоатомно убежище. Може да е студио, когато няма атомна война, или пък да се използва като телевизионна стая, или, както откриха много тийнейджъри, много, много безопасно място за малко усамотение с приятелката ти. И всъщност... така че противоатомните убежища имат многобройни начини за употреба. Или пък може да купите предварително готово противоатомно убежище и просто да го заровите в земята. На този етап противоатомните убежища... да кажем, че купите готово. Би струвало няколкостотин долара, може би до 500, ако вземете някое специално, и все пак какъв процент от американците според вас някога са имали противоатомно убежище в къщата си? Какъв процент са живели в къща с противоатомно убежище?

Под два процента. Около 1,4 процента от населението, доколкото е известно, са правили каквото и да било... или да подготвят пространство в мазето си, или всъщност да изградят противоатомно убежище. Много сгради... обществени сгради из страната... това е в Ню Йорк... имаха тези малки знаци на гражданската отбрана и идеята беше, че бихте избягали в едно от тези убежища, за да сте в безопасност от ядрените оръжия. Една от най-големите правителствени заблуди на всички времена беше нещо, случило се в ранните дни на Федералната агенция за справяне с бедствия, ФАСБ, както знаем сега, и сме съвсем наясно с поведението им от Катрина. Ето първата им голяма обществена обява. Те предложили... и всъност имаше около шест тома, написани по този въпрос... план за кризисна релокация, зависещ от това Съединените щати да имат три до четиридневно предупреждение, че Съветите ще ни атакуват. Целта била да се евакуират градовете-цели. Щели сме да преместваме хората извън градовете-цели в провинцията.

Казвам ви, всъщност свидетелствах в Сената за абсолютно нелепата идея, че наистина бихме се евакуирали и че бихме имали три или четиридневно предупреждение. Беше напълно абсудно. Оказва се, че зад нея е стояла друга идея, макар и това да беше... казваха на обществеността, че е, за да ни спасят. Идеята била, че ще принудим Съветите да пренасочат ядрените си оръжия... много скъпо... и потенциално да удвоят арсенала си, за да поразят не само оригиналното място, но да поразят и местата, където отиват хората. Очевидно, както се оказва, това е стояло зад всичко това. Просто беше много, много плашещо.

Основното тук е, че си имаме работа с напълно откъсване от реалността. Програмите за гражданска отбрана бяха откъснати от реалността на онова, което бихме преживели при пълна ядрена война. Затова около 1979 г. организации като Лекари за социална отговорност започнаха често да го заявяват публично. Правеха бомбардировъчни обиколки. Идваха в града и казваха: "Ето карта на вашия град. Ето какво ще се случи, ако получим ядрен удар." Значи, никаква възможност за медицински отклик или смислена подготвеност за истинска ядрена война. Значи, трябваше да предотвратим ядрена война, ако очакваме да оживеем-. Тази откъснатост всъщност така и не беше разрешена. И онова, което се случи, беше... при което стигаме до втора глава от ерата на ядрена заплаха, която започва през 1945-а.

Втора глава започва през 1991-ва. Когато Съветският съюз се разпадна, в резултат изгубихме този неприятел като потенциален нападател на Съединените щати, до голяма степен. Заплахата нее е напълно изчезнала. Ще се върна на това. Но от 1991-ва до сегашно време, подчертано от нападенията през 2001-ва, идеята за пълно разгърнала се ядрена война е намаляла, а вместо това имаме идеята за еднократен акт на ядрен тероризъм. Макар и сценарият да се е променил много значително, е факт, че не сме променили умствения си образ за това какво означава ядрена война. Затова само след секунда ще ви разкажа какви са последиците от ядрена война. И така, каква е заплахата от ядрен терор? За описание на това има четири ключови съставки.

Първото е, че глобалните ядрени оръжия... в запасите, които ви показах на онези оригинални карти... не са с еднаква степен на сигурност. Особено нусигурни в бившия Съветски съюз, сега в Русия. Има много, много места, където са съхранявани ядрени бойни глави, и всъщност много места, където се съхраняват ядрени материали, като високообогатен уран и плутон, не са осигурени абсолютно никак. Налични са за купуване, крадене, каквото и да е. Може да се придобият, да се изразя така. От 1993-та до 2006-та Международната агенциа по атомна енергия е документирала 175 случая на ядрени кражби, 18 от котио включвали високообогатен уран или плутон, ключовите съставки за правене на ядрено оръжие. Глобалният запас от високообогатен уран е от около 1300, най-малко, до около 2100 метрични тона. Повече от 100 мегатона от тях се съхраняват в особено несигурни руски съоръжения. Колко от тях според вас ще са нужни за изграждане на 10-килотонова бомба? Ами, трябват ви около 75 паунда.

Онова, което искам да ви покажа, е какво би било нужно, за да събере 75 паунда високообогатен уран. Това не е място за продукт. А само... всъщност, ако беше "Кока-Кола", бих бил доста притеснен, но... (Смях) но... но по същество, това е.

Твоа би било нужно, за да откраднеш или купиш от този запас от 100 метрични тона, който е относително неосигурен, за да създадеш типа бомба, използван в Хирошима. Плутоният би трябвало да се разглежда като друг ядрен материал, който може да се използва в бомба. Биха били нужни 10 до 13 паунда плутон. А плутон, 10 до 13 паунда... това. Това е достатъчно плутоний за създаване на атомно оръжие с размер като в Нагасаки. А това положение, аз вече... разбирате ли, всъщност не ми харесва да мисля за това, макар и някак да съм се захванал с работа, при която ми се налага да мисля по въпроса, така че... въпросът е, че сме в много, много несигурно положение, що се отнася до развитие на този материал. Второто е - ами ноу-хау?

Има много противоречия относно това дали терористичните организации имат ноу-хау, за да направят ядрно оръжие. Е, съществува много ноу-хау. Съществува невероятно количество ноу-хау. Има подробна информация за това как да се сглоби ядрено оръжие от части. Има книги за това как да се изгради ядрена бомба. Има планове как да се създаде терористична ферма, където може да се произведат и развият всички компоненти и да се сглоби. Цялата тази информация е относително налична. Ако сте завършили физика в университет, бих предложил... макар и аз да нямам, така че може дори да не е вярно... но нещо близко до това, което би ви позволило, с наличната понастоящем информация, наистина да изградите ядрено оръжие.

Третият елемент от заплахата за ядрен терор е - кой всъщност би сторил такова нещо? Е, сега виждаме ниво на тероризъм, включващо високоорганизирани индивиди. Те са много ангажирани и посветени. Без гражданство са. Някой каза веднъж, че "Ал Кайда" няма обратен адрес, така че, ако ни нападнат с ядрено оръжие, какъв е откликът, и към кого е откликът? И са устойчиви на отмъщение. Тъй като не е възможно истинско възмездие, което би променило нещо, след като има хора, всъщност желаещи да се откажат от живота си, за да ни причинят много щети, става очевидно, че цялата представа за това взаимно осигурено унищожение не би подействало.

Ето го Сюлейман Абу Гаит - Сюлейман е бил ключов лейтенант на Осама Бин Ладен. Писал е много, много изявления в тази насока: "Имаме правото да убием четири милиона американци, два милиона от които трябва да бъдат деца." И не е нужно да минаваме океана, за да открием хора, желаещи да вредят, каквито и да са причините им. Маквей, Никълс и нападението в Оклахома Сити през 90-те години на ХХ век беше добър пример за доморасли терористи. Ами ако се бяха добрали до ядрено оръжие? Четвъртият елемент е, че мишени с висока ценност в САЩ са достъпни, уязвими и изобилни

Това би било разговор за друг ден, но нивото на подготвеност, постигнато от Съединените щати след 11-ти септември 2001-ва, е невероятно неадекватно. Онова, което видяхте след Катрина, е много добър индикатор за това колко слабо са подготвени Съединените щати за какъвто и да е вид сериозно нападение. Седем милиона корабни контейнери с товар влизат в Съединените щати всяка година. Само пет до седем процента са неинспектирани... пет до седем процента.

Това е Александър Лебед, генерал, работил с Елцин, говорил и представил пред Конгреса идеята, че руснаците са създали три бомби в куфарчета. Били много слабо резултатни: 0,1 до един килотон... Хирошима е била около 13 килотона... но достатъчни да причинят невероятни щети. Лебед дойде в Съединените щати и ни разказа, че много, много... над 80 от бомбите в куфарчета всъщност били безотчетни. Изглеждат ето така. По същество са много прости устройства. Елементите се слагат в куфарче. Става много портативно. Куфарчето може удобно да се пусне в багажника на колата ти. Изваждаш го, когато искаш да го вземеш, и може да го детонираш.

Не ти трябва да създаваш бомча в куфарче и се получава една от онези несигурни ядрени бойни глави, които съществуват... тази е с размера на бомбата "Малко момче", пусната върху Хирошима. Била дълга 9,8 фута, тежала 8800 паунда. Отскачаш до местното бюро за наем на камиони и за петдесетина долара наемаш камион с подходящ капацитет, вземаш бомбата, слагаш я в камиона и си готов за тръгване. Би могло да се случи, но какво би означавало и кой би оцелял? Не може да се получи точно число за този тип вероятност, но се опитвам да кажа, че имаме всички елементи, за да се случи това. Всеки, който отхвърля мисълта ядрено оръжие да се използва от терорист, се самозалъгва.

Мисля, че има много хора в разузнавателната общност, много хора, които се справят с тази работа като цяло, мислят, че е почти неизбежно, освен ако не направим определени неща, за да опитаме наистина да обезвредим риска, като по-добра възбрана, по-добра превенция, по-добро решение... разбирате ли, по-добър скрийнинг на контейнерите с товар, които влизат в страната, и така нататък. Много може да се направи, за да сме в далеч по-голяма безопасност. В този момент всъщност би могло да се окаже, че ще се сблъскаме с ядрена детонация в един от нашите градове. Не смятам, че бихме видели ядрена война в пълен разгар в скоро време, макар и дори това да не е напълно изключено. Все още има достатъчно ядрени оръжия в арсеналите на суперсилите за унищожаване на земята много, много пъти. Има проблясъци в Индия и Пакистан, в Средния Изток, в Северна Корея, други места, където употребата на ядрени оръжия, макар и първоначално локално, би могла много бързо да премине в ситуация, при която ще сме изправени пред ядрена война в пълен разгар. Много обезпокоително.

Така. Ето. Връщам се в моя камион и караме по Бруклинския мост. Слизаме надолу и докарваме онзи камион, който току-що видяхме, някъде тук вътре, във Финансовия район. Това е 10-килотонова бомба, малко по-малка от онази, използвана в Хирошима. Искам да довърша само като ви дам известна информация, според мен... концепция от типа "полезни новини". Първо, това би било ужасяващо повече от всичко, което изобщо можем да си представим. Това е връхната точка. И ако сте в радиус половин миля от мястото, където е избухнала тази бомба, вероятността да не оцелеете е 90 процента. Ако сте точно там, където е избухнала бомбата, ще бъдете изпарени. А това е... направо ви казвам, лоша работа.

(Смях)

Приемете това. Радиус две мили, има 50 процента вероятност да сте убити, а до около осем мили разстояние... сега говоря за внезапна смърт... някъде между 10 и 20 процента вероятност от смърт. Работата е там, че преживяването от ядрената детонация е... първо, десетки милиони градуси по Фаренхайт в ядрото там, където избухва, и невероятно количество енергия под формата на горещина, остра радиация и взривни ефекти. Огромен, подобен на ураган вятър и почти тотално унищожение на сградите вътре в този жълт кръг тук. Онова, върху което ще се съсредоточа, докато вървя към приключване тук, е - какво се случва с теб, ако си там вътре? Е, ако говорим за старите времена на пълно разгърнато ядрено нападение, ти, тук горе, си толкова мъртъв, колкото и хората тук. Така че беше хипотетично. Аз обаче смятам, че може да се направи много за вас, които сте тук вътре, ако сте оцелели след първоначалния взрив. Вие, щом взривът приключи... а между другото, ако някога се случи, не го гледайте.

(Смях)

Ако го гледате, ще ослепеете, или временно, или за постоянно. Така че, ако има някакъв начин да го избегнете, например да отклоните очи, би било добре. Ако се окажете живи, но сте в близост до ядрено оръжие, вие... което е избухнало... имате 10 до 20 минути, в зависимост от размера и точно къде е избухнало, да се махнете оттам, преди смъртоносно количество радиация да падне право долу от гъбообразния облак, който се издига. През тези 10 до 15 минути всичко, което трябва да направите... и говоря сериозно... е да се отдалечите на около миля разстояние от взрива и онова, което се случва, е... това е... Ще ви покажа някои снимки на падащи радиационни частици. До 20 минути пада право долу; до 24 часа смъртоносна радиация излиза с преобладаващи ветрове, и е главно в тази посока: върви на североизток.

Ако сте в близост, трябва да се махнете. Значи, усещаш вятъра и този страхотен вятър, такова ще е усещането, и трябва да вървиш перпендикулярно на вятъра или по посока на вятъра, ако всъщност си в състояние да видиш пред себе си къде е бил взривът. Трябва да се махнеш оттам. Ако не се махнеш оттам, ще бъдеш изложен на смъртоносна радиация за много кратко време. Ако не можеш да се махнеш оттам, искаме да отидеш в убежище и да останеш там. Убежище в градски район означава, че трябва да си или в мазе, възможно най-дълбоко, или трябва да си на етаж... на висок етаж, ако взривът е експлозия на ниво земя, както би било, по-високо от девети етаж. Значи, трябва да си на десетия етаж или по-високо, или в мазето. Но основното е, че трябва да напуснеш града възможно най-бързо. Ако го направиш, наистина може да оцелееш след ядрен взрив.

През последните яколко дни до седмица ще има радиационен облак... отново, носещ се по вятъра и спускащ се още 15 или 20 мили навън... в този случай над Лонг Айлънд. Ако си пряко в зоната на падане на радиоактивни частици, наистина трябва или да се укриеш, или да се махнеш оттам, това е ясно. Но ако си в укритие, наистина може да оцелееш. Разликата между това да имаш информация за това какво ще правиш лично ти, и да нямаш информация, може да ти спаси живота, и би могла да означава разликата между 150 до 200 000 смъртни случая от нещо такова и половин милион до 700 000 смъртни случая.

Така че планирането на отклика през XXI век е както възможно, така и жизненоважно. Но през 2008-а няма и един американски град, който да е съставил ефективни планове за справяне с бедствие при ядрена детонация. Отчасти проблемът е, че самите аварийни планьори лично са психологически затруднени от мисълта за ядрена катастрофа. Те са парализирани. Казваш им "ядрен", а те си мислят: "О, Боже мой, всички сме си отишли. Какъв е смисълът? Напразно е." И се опитваме да им кажем, че това не е напразно: можем да променим нивата на оцеляване, като правим някои благоразумни неща.

Целта е да се минимизират смъртните случаи. Накрая искам да ви дам личните точки, от които смятам, че може да се интересувате. Ключът към оцеляване при ядрен взрив е да излезеш и да не се изпречваш на пътя на бедата. Това по същество е всичко, за което ще говорим тук. На колкото по-далечно разстояние сте, толкова по-далеч е то във времето от първоначалния взрив и колкото повече разделение между вас и външната атмосфера, толкова по-добре. Значи, разделение... най-добре с пръст или бетон, или да сте в мазе... разстояние и време е това, което ще ви спаси.

Ето какво да правите. Първо, както казах, не се взирайте в светлинния блясък, ако можете... не знам дали е възможно да устоите да не го правите. Но да предположим, теоретично, че искате да го правите. Трябва да държите устата си отворена, за да не се спукат тъпанчетата ви от наляганията. Ако сте много близо до случилото се, всъщност трябва да се наведете и да се покриете, както ви каза Бърт - Бърт костенурката. И трябва да влезете под нещо, така че да не бъдете ранени или убити от обекти, ако това изобщо е възможно. Трябва да се измъкнете от първоначалния гъбовиден облак - страничен ефект, както казах, само за няколко минути, да намерите укритие и място. Трябва да се движите по посока на вятъра или срещу вятъра в продължение на 1,2 мили.

Разбирате ли, ако си там навън и видиш сгради, ужасно унищожени, а надолу в тази посока, по-малко унищожени тук, тогава знаеш, че е било ето там, взривът, и се движиш в тази потока, стига да се движиш срещу вятъра. Щом си навън и се евакуираш, трябва да пазиш колкото е възможно повече от кожата си, устата и носа си покрити, стига това покритие да не възпира движението и отстраняването ти оттам. И накрая, трябва да се почистиш от замърсяване възможно най-скоро. Ако носиш дрехи, сваляш дрехите, ще вземеш душ на някакво място и ще се отстрани радиацията, която би била... радиоадиактивният материал, който би могъл да е върху теб. А после трябва да стоиш в укритие минимум 48 до 72 часа, но ще чакаш с надежда... ще имаш малко, с навиваща се пружина радио без батерии и ще чакаш хора да ти кажат кога е безопасно да се излезе навън. Това трябва да се прави.

В заключение, ядрената война е по-малко вероятна от преди, но по никакъв начин не е изключена, и след нея не може да се оцелее. Ядреният тероризъм е възможен, може да е вероятен, но след него може да се оцелее. А това е Джак Гайгер, един от героите на общността за публично здраве в САЩ. Джак каза, че единственият начин да се справим с каквото и да е ядрено, независимо дали война или тероризъм, е премахване на ядрените оръжия. А човек би искал нещо да подейства, щом веднъж се справим с глобалното затопляне. Подтиквам ви да помислите за факта, че трябва да направим нещо за тази неприемлива, безчовечна реалност на ядрените оръжия в нашия свят.

Това е любимият ми кадър за гражданска отбрана, и аз... (Смях) ...не искам да бъда неделикатен, но... това... вече го няма в офиса. Всъщност не ни пука, така е. Беше ми го изпратил някой страстен привърженик на процедурите по гражданска отбрана, но е факт, че Америка е преживяла много тежки времена. Не сме били съсредоточени, не сме направили онова, което трябва, и сега се сблъзкваме с потенциала на Земята да се разрази истински ад. Благодаря.