Икбал Кадир казва, че мобилните телефони се борят с бедността

Само за минута ще ви отведа в Бангладеш.

Преди да разкажа тази история, трябва да си зададем въпроса: Защо съществува бедността? Имам предвид, има много познания и научни пробиви. Всички живеем на същата планета, но все още в света има много бедност. И мисля... искам да покажа моята гледна точка, така че да можем да оценим този проект, или който и да е проект, с оглед на това, да видим дали той допринася, или... дали допринася за бедността, или се опитва да я облекчи.

Богатите страни са изпращали помощи на бедните страни през последните 60 години. И като цяло, това се е проваляло. Виждате тази книга, написана от човек, работил в Световната банка 20 години, който намира, че икономическият растеж в тази страна е неуловим. Като цяло, не е подействало. И въпросът е, защо така?

Според мен може да се научи нещо от историята на Европа. Имам предвид, дори тук, вчера пресичах улицата и показаха, че преди 500 години били екзекутирани трима епископи, точно тук, на отсрещната страна на улицата. Искам да кажа, в Европа е имало много борба, при която гражданите са били упълномощавани от технологии. И те са настоявали властите... да слязат от пиедесталите си. В крайна сметка има по-добро спазаряване между властите и гражданите и демокрациите, капитализмът... всичко друго процъфтявало. И така, виждате реалния процес на... и това е подкрепено от тази книга от 500 страници ... че властите слезли долу, а гражданите се издигнали.

Но ако погледнете, ако имате тази гледна точка, тогава виждате какво се е случило през последните 60 години. Помощта всъщност постигна обратен ефект. Тя упълномощи властите. И като резултат маргинализира гражданите. Властите нямаха причина да правят така, че да се случва икономически растеж, така че да могат да облагат хората с данъци и да печелят повече пари, за да си вършат работата. Защото ги получаваха от чужбина. Всъщност, ако видите богатите на петрол страни, където гражданите още не са упълномощени, става същото нещо. Нигерия, Саудитска Арабия, всякакви страни. Защото помощите и парите от петрол или минерали действат по същия начин. Те упълномощават властите, без да активират гражданите... техните ръце, крака, мозъци, каквото имате.

Ако сте съгласни с това, тогава според мен най-добрият начин за подобрения в тези страни е да се признае, че икономическият растеж е от народа, чрез народа, за народа. И това е истинският мрежов ефект. Ако гражданите могат да създават мрежи и да стават по-организирани и продуктивни, така че гласовете им да се чуват, значи тогава нещата биха се подобрили.

А в контраст на това, виждате, че най-важната институция в света, Световната банка, е организация на правителството, от правителството, за правителствата. Просто вижте контраста. Това е моята гледна точка, и тогава мога да започна историята си.

Разбира се, как бихте упълномощили гражданите? Би могло да има всякакви видове технологии. Едната са мобилните телефони. Наскоро "Дъ Иконъмист" призна това, но аз се натъкнах на идеята преди 12 години, и по това съм работил. И така, преди 12 години се опитвах да бъда инвестиционен банкер в Ню Йорк.

Имахме... доста наши колеги бяха свързани чрез компютърна мрежа. И станахме по-продуктивни, защото не се налагаше да си разменяме флопи дискове; бихме могли да обновяваме всичко по-често. Но веднъж се срина. И това ми припомни за един ден през 1971-ва. В моята страна имаше война. И семейството ми се изнесе от един град, където живеехме, в един далечен селски район, където беше по-безопасно. Веднъж майка ми ме помоли да взема едно лекарство за по-млад роднина. Вървях пеш около 10 мили (16 км.), цяла сутрин, за да стигна там, при лечителя. А него го нямаше, така че цял следобяд се връщах. Така че имах още един непродуктивен ден.

Докато седях в една висока сграда в Ню Йорк, съпоставих тези две преживявания едно с друго и по същество заключих, че свързаността е продуктивност... било то в модерен офис, или в неразвито село. Така че, естествено, аз... последицата от това е, че телефонът е оръжие против бедност. А ако случаят е такъв, тогава въпросът е колко телефони сме имали по онова време?

Оказва се, че в Бангладеш е имало по един телефон на всеки 500 души. И всички онези телефони са били в малкото градове. Огромните селски райони, където живееха 100 милиона души, там нямаше телефони. Така че само си представете колко човекомесеци или човекогодини са пропиляни, точно както аз пропилях един ден. Просто като умножите това по 100 милиона души, да кажем, губещи по един ден на месец, както и да е, и виждате огромното количество пропилени ресурси. А в крайна сметка в бедните страни, както и в богатите страни, едно нещо е равно - дните им са със същата дължина: 24 часа. Така че, ако се губи този ценен ресурс, при който си някак равен с богатите страни, това е огромна загуба.

Затова започнах да търся каквито и да е доказателства за това, наистина ли свързаността повишава продуктивността? Всъщност не можах да открия много, но открих една графика, дело на МТС, тоест Международния телекомуникационен съюз, базиран в Женева. Те показват нещо интересно. Виждате ли, хоризонталната ос е там, където поставяте вашата страна. Съединените щати или Обединеното кралство биха били тук, отвън. Така че ефектът от новия телефон, който е по вертикалната ос, е много малък.

Но ако се върнеш в по-бедна страна, където БВП на глава от населението е, да кажем, 500 долара, или 300 долара, тогава ефектът е огромен: 6000 долара. Или 5000 долара. Въпросът беше, колко е струвало да се инсталира нов телефон в Бангладеш? Оказва се, 2000 долара. Значи, похарчваш 2000 долара и да кажем, телефонът трае 10 години. А ако е по 5000 долара всяка година... значи, това са 50 000 долара.

Така че, очевидно, е било сериозна работа да имаш такава джаджа. А, разбира се, ако цената на инсталиране на телефон спада, защото тече дигитална революция, тогава би било дори още по-драматично.

Тогава знаех малко икономика... според нея Адам Смит ни учи, че специализацията води до продуктивност. Но как да специализираш? Да кажем, че съм рибар и фермер. А Крис е рибар фермер. И двете са неопределени. Идеята е, че бихме могли само... единственият начин, по който бихме могли да зависим един от друг, е, ако можем да се свързваме един с друг. А ако сме съседи, бих могъл просто да отида пеш до къщата му.

Тогава обаче ограничаваме икономическата си сфера до много малък район. Но за да се разшири той, ти е нужна река, или магистрала, или телефонни линии. Но във всеки случай, свързаността води до зависимост. А това води до специализация. Това води до продуктивност.

И така, въпросът беше, започнах да разглеждам този проблем и да пътувам напред-назад между Бангладеш и Ню Йорк. Хората ми казаха много причини, поради които нямаме достатъчно телефони. Една от тях е недостигът на покупателна мощ. Бедните хора очевидно нямат покупателна мощ.

Но въпросът е, ако това е производствен инструмент, защо да се безпокоим за това? Искам да кажа, в Америка хората купуват коли и дават много малко пари. Вземат си кола и ходят на работа. Работата им плаща заплата; заплатата им позволява да плащат за колата с времето. Колата се изплаща сама.

Затова, ако телефонът е производствен инструмент, тогава не трябва чак толкова да се безпокоим за покупателната мощ. А, разбира се, дори ако това е вярно, ами първоначалната покупателна мощ? Тогава въпросът е, защо не може да имаме някакъв вид споделен достъп? В Съединените щати имаме... всеки има нужда от банкови услуги, но много малко от нас се опитват да купят банка. Така че... има тенденция една банка да обслужва цяла общност. Значи може да направим това за телефоните.

Хората ми казаха също, че имаме много важни първични нужди за посрещане: храна, облекло, подслон, каквото и да е. Но, отново, това е много патриархално. Трябва да се повишават доходите и да се оставят хората да решат какво искат да правят с парите си.

Но истинският проблем е недостигът на други инфраструктури. Разбирате ли, нужна е някакъв вид инфраструктура за въвеждане на нещо ново. Например, Интернет процъфтяваше в САЩ, защото имаше... там имаше хора с компютри. Имали са модеми. Имали са телефонни линии, така че е много лесно да се въведе нова идея, като Интернет. Но това липсва в една бедна страна.

Например, нямахме начини да имаме кредитни чекове, малко банки за събиране на сметки, и така нататък. Затова забелязах банка "Грамийн", която е банка за бедни хора и имаше 1100 клона, 12 000 служители, 2,3 милиона заемополучатели. И имаха тези клонове. Реших, че бих могъл да поставя клетки и да създам мрежа.

Както и да е, за да съкратя историята... значи, започнах... първо отидох при тях и казах: "Знаете ли, вероятно бих могъл да свържа всичките ви клонове и да ви направя по-ефикасни." Но, разбирате ли, те в крайна сметка бяха еволюирали в страна без телефони, така че са децентрализирани. Искам да кажа, разбира се, можеше да има други основателни причини, но това беше една от причините... трябваше да бъдат. Затова не бяха толкова заинтересовани да свържат всичките си клонове, и тогава да бъдат... и да мътят водата.

Затова започнах да се съсредоточавам. Какво всъщност правят те? Онова, което се случва е, че някоя жена заема пари от банката. Тя обикновено купува крава. Кравата дава мляко. Тя продава млякото на селяните и изплаща заема. Това за нея е бизнес, но за всички други е мляко.

И изведнъж осъзнах, че един мобилен телефон би могъл да бъде крава. Защото по някакъв начин тя би могла да заеме 200 долара от банката, да вземе телефон и да има телефон за всички. И това за нея е бизнес.

Така че писах на банката, те помислиха известно време и казаха: "Малко е налудничаво, но логично. Ако мислите, че може да се направи, елате и го направете." Така че напуснах работа и се върнах в Бангладеш. Създадох една фирма в Америка, наречена "Гонофон", което на бенгалски значи "народен телефон".

Ангели-инвеститори в Америка вложиха пари в това. Летях по целия свят. След около милион... искам да кажа, отхвърлиха ме от много места, защото не само се опитвах да отида в една бедна страна, а се опитвах да отида при бедните в бедната страна.

След около милион мили и значителна... съществена загуба на коса, в крайна сметка събрах един консорциум и... който включваше Норвежката телефонна компания, която осигури ноу-хау, а банка "Грамийн" осигури инфраструктурата за разпространяване на услугата.

За да съкратя историята, ето покритието на страната. Виждате, че до голяма степен е покрита. Дори в Бангладеш има някои празни места. Но инвестираме още около 300 милиона долара тази година, за да разширим това покритие.

А сега, за онзи кравешки модел, за който говорих. Има около 115 000 души, които продават на дребно телефонни услуги в своите квартали. И това обслужва 52 000 села, които представляват около 80 милиона души.

Тези телефони генерират около 100 милиона долара за компанията. И два долара приход на предприемач на ден, което е към 700 долара на година.

И, разбира се, е доста благотворно по много начини, Повишава доходите, повишава благополучието и така нататък. Резултатът е, че сега тази компания е най-голямата телефонна компания с 3,5 милиона абонати. 115 000 от тези телефони, за които говорих, това произвежда около една трета от трафика в мрежата. А през 2004 г. нетният приход, след облагане с данъци... много сериозни данъци... беше 120 милиона долара. А фирмата внесе около 190 милиона долара в държавната хазна.

И отново, ето някои от уроците. "Нужно е правителството да осигурява икономически жизнеспособни услуги." Всъщност това е един пример, при който частни фирми могат да ги осигурят. "Правителствата трябва да субсидират частни фирми." Така си мислят някои хора. А всъщност частните фирми помагат на правителствата с данъците. "Бедните хора са получатели." Бедните хора са ресурс. "Услугите струват твърде много за бедните." Тяхното включване намалява цената. "Бедните са необразовани и не могат да правят кой знае какво." Те се учат много нетърпеливо и са много способни в оцеляването. Бях много изненадан. Повечето от тях се учат как се работи с телефон в рамките на един ден. "На бедните страни им е нужна помощ." Бизнесите... тази фирма повиши... ако идеалните цифри са дори 5 процента верни, само тази фирма повишава БВП на страната много повече от помощта, която страната получава. И както се опитвах да ви покажа, що се отнася до мен, помощта причинява вреди, защото отстранява правителството от неговите граждани.

А това е един нов проект, по който работя с Дийн Кеймън, прочутият изобретател в Америка. Той е създал няколко електрически генератори, с които сега провеждаме един експеримент в Бангладеш, в две села, където кравешки тор произвежда биогаз, с който работят тези генератори. Всеки от тези генератори продава електричество по на 20 къщи. Това е просто един експеримент. Не знаем колко далеч ще стигне, но продължава.

Благодаря.