Иън Голдин: Навигация на нашето глобално бъдеще

Бъдещето, както го познаваме, е много непредсказуемо. Най-добрите умове в най-добрите институции като цяло го схващат погрешно. Това е технологията. Това е областта на политиката, която индуските учени, ЦРУ, МИ6 винаги схващат погрешно. И това явно е в областта на финансите. С институции, основани с цел да мислят за бъдещето - МВФ, Банката за международни селища, Форумът за финансова стабилност не видяха какво приближава. Над 20 000 икономисти, чиято колективна работа не можа да предвиди какво ще се случи.

Глобализацията става все по-сложна. И тази промяна става все по-бърза. Бъдещето ще бъде по-непредсказуемо. Урбанизацията, интеграцията, събрани заедно, водят до един нов ренесанс. Той е направил това преди хиляда години. Последните 40 години бяха изключителни времена. Средната продължителност на живота се е повишила с около 25 години. За това е било необходимо времето от каменната ера. Доходите са се повишили за мнозинството от световното население, въпреки че населението се е увеличило с около два милиарда души през този период. А грамотността е спаднала от половината, до около четвърт от хората на земята. Една огромна възможност, освобождаване на нов потенциал за иновация, за развитие.

Но има и подводни камъни. Има две ахилесови пети на глобализацията. Първо, ахилесовата пета на нарастващото неравенство. Онези, които са отхвърлени, онези, които се чувстват гневни, онези, които не участват. Глобализацията не е всеобхватна. Втората ахилесова пета е сложността. Една нарастваща крехкост, нарастваща чупливост. Нещо, което се случва на едно място, много бързо засяга всичко останало. Това е цялостен риск, цялостен шок. Виждали сме го при финансовата криза. Виждали сме го при пандемичния грип. Става болестотворно и е нещо, срещу което трябва да изграждаме защита.

Голяма част от това се движи от случващото се в технологията. Имаше огромни скокове. Ще има милион пъти подобрение в онова, което може да се вземе за същата цена при компютрите до 2030 г. Такъв е опитът от последните 20 години. Той ще продължи. Нашите компютри, нашите системи ще бъдат толкова примитивни, колкото на "Аполо" в днешно време. Мобилните ни телефони са по-мощни от целия космически двигател на "Аполо". Мобилните ни телефони са по-мощни от някои от най-силните компютри отпреди 20 години. И какво следва от това? Това ще създаде огромни възможности в технологията. Също и миниатюризацията. Ще има невидим капацитет. Невидим капацитет в нашите тела, в мозъците ни и във въздуха. Това е нановъзпроизводство на микроскопичен кърлеж.

Този тип способност да правиш всичко по нови начини освобождава потенциал, не на последно място и в областта на медицината. Това е стволовата клетка, развита тук, в Оксфорд, от ембрионална стволова клетка. Можем да развием която и да било част от тялото. След повече време това ще става възможно от собствената ни кожа... възможност да се възпроизвеждат части от тялото. Фантастичен потенциал за регенеративната медицина. Не смятам, че ще има параолимпиада дълго след 2030 г., заради този капацитет за регенериране на части от тялото. Но въпросът е: "Кой ще го има?"

Дугото сериозно развитие ще бъде в областта на това, което може да се случи в генетиката. Капацитетът да създаваш, както тази мишка е била генетично модифицирана, нещо, което върви три пъти по-бързо, трае три пъти по-дълго, бихме могли да намалим, както може тази мишка, до възраст, равна на наши 80 години, като използваме приблизително същото количество храна. Но дали това ще бъде достъпно само за супербогатите - за онези, които могат да си го позволят? Дали сме тръгнали към нова евгеника? Дали само онези, които ще могат да си го позволят, ще могат да станат една супер раса на бъдещето? (Смях)

Така че големият въпрос за нас е: "Как да управляваме тази технологична промяна?" Как да се уверим, че тя създава по-обхватна технология, технология, която означава, че не само остаряваме, а можем също и да ставаме по-мъдри, и че сме в състояние да поддържаме популациите от бъдещето? Едно от най-драматичните проявления на тези подобрения ще бъде преминаването от пирамиди на населението към онова, което можем да наречем ковчези на населението. Не е вероятно да има пенсия или възраст за оттегляне през 2030 г. Това ще бъдат понятия за съкращаване. И това не е само нещо от Запада.

Най-драматичните промени ще бъдат новите пирамиди тип небостъргач, които ще се появят в Китай и много други страни. Така че забравете за пенсия, ако сте млади. Забравете за пенсиите. Мислете за живота и накъде ще отиде той. Разбира се, миграцията ще стане още по-важна. Войната за талант, нуждата да се привличат хора с всякакъв обсег на умения, които да ни бутат наоколо в инвалидните ни колички, но също и да движат икономиката ни. Иновацията ни ще бъде жизненоважна.

Нивото на наемане на работа в богатите страни ще спадне от около 800 на около 700 милиона от тези хора. Това ще предполага масивен скок в миграцията. Така че проблемите, днешните ксенофобски проблеми на миграцията, ще бъдат преобърнати с главата надолу, докато търсим хора, които да ни помогнат да се справим с пенсиите си и с икономиките си в бъдещето. А после, всеобхватните рискове. Разбираме, че те ще станат много по-болестотворни, отколкото виждаме днес, заради това преплитане на общества, системи, ускорено от технологиите и скачено от появили се точно навреме управленски системи. Ниските нива на борсите тласкат към гъвкавост в отговорността на другите хора.

Колапсът в биоразнообразието, климатичните промени, пандемиите, финансовите кризи: това ще бъде валутата, за която ще мислим. И така, трябва да възникне нова съзнателност за това как да се справяме с тези проблеми, как да се мобилизираме по нов начин, и да се съберем като общност, за да управляваме системния риск. Ще са нужни иновации. Ще е нужно разбиране, че славата на глобализацията може да бъде и нейн упадък. Това може да бъде най-добрият ни век изобщо заради постиженията. Или пък може да е най-лошият. Разбира се, трябва да се безпокоим за индивидите. Особено за индивиди, които усещат, че са отхвърлени по един или друг начин.

Един индивид за пръв път в историята на човечеството ще има капацитета, до 2030 г., да унищожи планетата, да съсипе всичко чрез създаването, например, на биопатоген. Как да започнем да тъчем тези гоблени заедно? Как да мислим за сложни системи по нов начин? Това ще бъде предизвикателството за учените и за всички ни, ангажирани в мислене за бъдещето. Остатъкът от живота ни ще бъде в бъдещето. Трябва да се подготвим за него сега. Трябва да разберем, че структурата на управление в света е закостеняла. Тя изобщо не може да се справи с предизвикателствата, които това ще донесе. Трябва да развием нов начин да управляваме планетата, колективно, чрез колективна мъдрост.

Ние знаем, и аз знам от собствен опит, че могат да се случат изумителни неща, когато индивидите и обществата се съберат, за да променят бъдещето си. Напуснах Южна Африка. А 15 години по-късно, след като мислех, че никога няма да се върна, имах привилегията и честта да работя в правителството на Нелсън Мандела. Това беше чудо. Ние можем да създаваме чудеса, колективно, през живота си. Жизненоважно е да го правим. Жизненоважно е идеите, отглеждани в ТЕД, идеите, за които мислим, да гледаме напред и да се уверим, че това ще бъде най-славният век, а не време на екокатастрофа и екоколапс. Благодаря. (Аплодисменти)