Ход Липсън създава "съзнаващи себе си" роботи

И така, къде са роботите? Казват ни вече от 40 години, че те идват скоро. Много скоро ще правят всичко вместо нас: ще готвят, ще чистят, ще купуват неща, ще пазаруват, ще строят. Но не са тук. Междувременно, нелегални имигранти вършат цялата работа, но нямаме никакви роботи. Какво можем да направим по въпроса? Какво можем да кажем? Искам да дам една малко по-различна перспектива, за това как бихме могли да погледнем на тези неща по малко по-различен начин. Това е рентгенова снимка на истински бръмбар, и швейцарски часовник от 1988 г. Погледнете това... което е било вярно тогава, със сигурност е вярно и днес. Можем още да правим парчетата, можем да правим правилните парчета, можем да правим окабеляването на правилната изчислителна мощност, но всъщност не можем да ги свържем заедно, за да направим нещо, което наистина ще работи и ще бъде адаптивно като тези системи.

Да се опитаме да погледнем това от различна перспектива. Да призовем най-добрия дизайнер, майката на всички дизайнери: да видим какво може да направи еволюцията за нас. Хвърлихме се в това - създадохме първична супа с множество парчета от роботи: с лостове, с мотори, с неврони. Съберете ги всички заедно и ги подложете на един вид естествен подбор, под мутация, и награждавайте нещата за умението им да се движат напред. Много проста задача, и е интересно да се види какви неща излязоха от това.

Ако погледнете, може да видите много различни машини да излизат от това. Всички те се движат наоколо, всички пълзят в различни посоки, и виждате вдясно, че всъщност сме направили едно-две от тези неща и те работят в реалността. Това не са много фантастични роботи, но те са еволюирали да вършат точно онова, за което ги възнаграждаваме:

да се движат напред. Всичко това бе направено като симулация, но можем също да го правим и на истинска машина. Ето един физически робот, където всъщност имаме мозъчна популация, конкурираща се, или еволюираща, на машината. Това е като на родео: всички се качват да пояздят машината и са възнаграждавани за това колко бързо или колко далеч могат да накарат машината да се движи напред. Виждате, че тези роботи не са готови още да покорят света, но постепенно се учат как да се движат напред, и правят това автономно.

При тези два примера по същество имахме машини, които се учеха как да вървят при симулация, а също и машини, които се учеха как да вървят в реалността. Но искам да ви покажа един различен подход, и това е този робот там, който има четири крака, има четири мотора - четири на коленете и четири на бедрото. Има също два сензора за наклон, които казват на машината в коя посока се накланя.

Но тази машина не знае как изглежда. Гледате я и виждате, че има четири крака, машината не знае дали е змия, дали е дърво, няма никаква представа как изглежда, но ще се опита да разбере това. Първоначално прави някакво произволно движение, а после се опитва да установи как би могло да изглежда то - виждате как много неща минават през умовете й, много само-модели, които се опитват да обяснят връзката между придвижване и усещане - а после се опитва да извърши второ действие, което създава най-голямото несъгласие сред предсказанията на тези алтернативни модели, като учен в лаборатория. После прави това и се опитва да го обясни и да оформи само-моделите си.

Това е последният цикъл, и виждате, че до голяма степен е разбрал как изглежда неговата личност, а щом има само-модел, може да го използва, за да извлече образец за придвижване. Това, което виждате тук, са двойка машини - образец за придвижване. Надявахме се, че ще има нещо като зла, паякоподобна походка, но вместо това то създаде този доста куц начин за придвижване напред.

Но когато гледате това, трябва да помните, че тази машина не е правила никакви физически изпитания за това как да се движи напред, нито пък има модел за самата себе си. Тя някак разбра как изглежда и как да се движи напред, а после го изпита на на практика. (Аплодисменти)

Продължаваме нататък към една различна идея. Това се случи, когато имахме двойка... това се случи, когато имахте двойка... OK, OK, OK - (Смях) ...не се харесват взаимно. Ето един различен робот. Ето какво се случи, когато роботите всъщност са награждавани за това, че правят нещо. Какво се случва, ако не ги награждавате за нищо - просто ги хвърляте в дълбокото?

Значи, имаме тези кубове, както показва диаграмата тук. Кубът може да се завърта, или да се претъркулва настрани, а ние просто хвърляме 1000 от тези кубове в една супа - това е симулация - и не ги награждаваме за нищо, просто ги оставяме да се търкалят. Напомпваме енергия в това и виждаме какво се случва при една-две мутации. Отначало не се случва нищо - просто се търкалат там наоколо. Но след много кратко време виждате как тези сини неща отдясно започват да вземат превес.

Те започват да се самокопират. И така, в отсъствие на каквато и да било награда, вътрешната награда е самокопиране.£ Всъщност построихме едно-две от тях и тоа е част от по-голям робот, направен от тези кубове, това е ускорен изглед, където виждате как роботът всъщност провежда част от своя процес на самокопиране. Вие го захранвате с повече материал - кубове в този случай - и повече енергия, и той може да направи друг робот. Това, разбира се, е много груба машина, но работим върху версия на тези в микро-мащаб, и се надяваме, че кубовете ще бъдат като прах, който изсипваш вътре.

Значи, каква е поуката? Тези роботи, разбира се, не са много полезни сами по себе си, но те могат да ни научат нещо за това как да строим по-добри роботи, и вероятно как хората и животните създават самомодели и се учат. Едно от важните неща според мен е, че трябва да се отдалечим от тази идея за ръчен дизайн на машини, а всъщност да ги оставим да еволюират и да се учат като деца и може би това е начинът да стигнем там. Благодаря ви. (Аплодисменти)