Негово светейшество Кармапа: Технологията на сърцето

Тайлър Дюър: Начинът, по който се чувствам в момента е, че всички останали говорители казаха точно това, което исках да кажа. (Смях) И изглежда, че единственото нещо, което ми остава да кажа е да благодаря на всички за вашата доброта.

ТД: Но може би в духа на оценяване на доброта на всички вас, мога да споделя с вас една малка история за себе си.

ТД: От времето, когато бях много млад, нататък, ми бяха дадени много различни отговорности, и винаги ми се струваше, когато бях млад, че всичко беше изложено пред мен. Всички планове за мен вече бяха направени. Бяха ми дадени дрехите, които трябваше да нося, и ми беше казано къде трябва да бъда, дадоха ми тези много ценни и изглеждащи свещени дрехи за носене, с разбирането, че това е нещо свято или важно.

ТД: Но преди този официален начин на живот да ме сполети, аз живеех в източната част на Тибет с моето семейство. И когато бях седем годишен, неочаквано, група от хора пристигна в къщи. Те търсеха следващия Кармапа, и аз забелязах, че те говореха с майка ми и баща ми, и до мен достигна новината, че те ми казаха, че аз ще бъда Кармапа. И в днешно време, хората ме питат често, как се почувствах. Как се почувствах, когато те дойдоха и ме отведоха надалеч, и начина ми на живот се промени напълно? И това, което казвам, най-вече, е, че по това време, това беше доста интересна идея за мен. Мислех, че нещата ще бъдат доста забавни и ще има повече неща за игра.

(Смях)

ТД: Но това не се оказа толкова забавно и развлекателно, колкото си мислех, че ще бъде. Бях поставен в една доста строго контролирана среда. И веднага, много различни отговорности, по отношение на образованието ми и т.н., са натрупаха над главата ми. Бях отделен, до голяма степен, от моето семейство, включително от майка ми и баща ми. Нямах много лични приятели, с които да прекарвам времето си, но от мен се очакваше да изпълнявам тези определени задължения. И така се оказа, че моята фантазия за един забавен живот, като Кармапа, нямаше да се сбъдне. Повече се чувствах, че съм третиран като статуя, и, че седях на едно място, като статуя.

ТД: Въпреки това, аз чувствах че, макар да бях отделен от близките ми -- и, разбира се, сега съм още по-отдалечен. Когато бях на 14, аз избягах от Тибет и станах още по-отдалечен от майка ми и баща ми, моите роднини и приятели, и моята родина. Но въпреки това, няма истинско усещане за отделяне от мен в сърцето ми, по отношение на любовта, която изпитвам към тези хора. Все още чувствам много силна връзка на любов към всички тези хора и към земята.

ТД: И все още поддържам връзка с майка ми и баща ми, макар и рядко. Говоря с майка ми много рядко по телефона. И усещането ми е, че когато говоря с нея, с всяка изминала секунда по време на нашия разговор, чувството на любов, която ни свързва ни доближава все по-близо заедно.

ТД: Това бяха само няколко забележки за моя произход. И по отношение на другите неща, които исках да споделя с вас, по отношение на идеите, мисля, че е чудесно да сме в ситуация като тази, където толкова много хора от различни среди и места могат да се съберат заедно, обменят идеи и формират приятелски връзки помежду си. И мисля, че това е символично, за това, което виждаме в света като цяло, че светът става все по-малък и по-малък, и че всички народи по света се радват на повече възможности за свързване. Това е чудесно, но също трябва да помним, че трябва да имаме подобен процес отвътре. Заедно с външното развитие и увеличаване на възможностите, трябва да има вътрешно развитие и задълбочаване на нашите сърдечни връзки, както и на външните връзки. Ние говорихме и слушахме за дизайн през тази седмица. Мисля, че е важно да помним, че трябва да придвижваме усилията, необходими за дизайна на сърцето. Чухме много неща за технологията тази седмица, и е важно да помним, да инвестираме голяма част от нашата енергия за подобряване на технологията на сърцето.

ТД: И така, въпреки че съм донякъде щастлив от чудесните развития, които се случват по света, все още изпитвам чувство на пречка, когато става въпрос за възможностите, които имаме, за общуване един с други на ниво сърце до сърце, или ум до ум. Имам чувството, че има някои неща, които се изпречват насреща.

ТД: Моята връзка с концепцията за общуване от сърце до сърце, или ум до ум е интересна, защото, като духовен лидер, винаги се опитвам да отворя сърцето си за другите и да се предложа за общуване от сърце до сърце и ум до ум, по истински начин с други хора, но в същото време, винаги съм съветван, че трябва да наблегна на разума над задушевните връзки, тъй като, в състояние като моето, ако не разчитам предимно на интелигентност, тогава нещо опасно може да се случи с мен. Така че това е един интересен парадокс. Но веднъж имах едно наистина поразително преживяване, когато група от Афганистан, дойдоха да ме посетят, и имахме наистина много интересен разговор.

ТД: Накрая заговорихме за бамийските буди, които, както знаете, били унищожени преди няколко години в Афганистан. Но същината на нашия разговор беше за различните подходи към духовността, от страна на мюсюлманските и будистките традиции. Разбира се, в мюсюлманството, заради ученията около концепцията за идолопоклонството, не откривате толкова физически представяния на божественото или на духовно освобождение, както в будистката традиция, където, разбира се, има много статуи на Буда, които са силно почитани. И така, ние говорихме за различията между традициите, и това, което много хора възприемат за трагедията, свързана с унищожаването на бамийските буди, но аз предложих намек, че може би бихме могли да разгледаме това по позитивен начин. Това, което видяхме в унищожаването на бамийските буди беше изчерпването на материя, някаква солидна материя, която пада и се разгражда. Вероятно бихме могли да разгледаме това, като по-близко до падането на Берлинската стена, където преграда, която държала две групи хора разделени, рухнала и отворила врата за по-нататъшно общуване. И така мисля, че по този начин, винаги е възможно за нас да извлечем нещо положително, които може да ни помогне да се разбираме по-добре.

ТД: И така, по отношение на развитието, за което говорихме тук на тази конференция, наистина чувствам, че развитието, което правим не трябва да създава допълнително бреме за нас като човешки същества, но трябва да се използва за да подобрим нашия начин на живот, за това как живеем на света.

ТД: Разбира се, аз се радвам в развитието, и растежа, и увеличението на благородната земя на Индия, великата страна на Индия, но в същото време, според мен, както някои от нас признават, трябва да знаем, че някои аспекти на този растеж идват за сметка на самата земя, върху която стоим. И така, докато изкачваме дървото, някои от нещата, които правим, за да се изкачим на дървото, всъщност подкопават самите корени на дървото. И така, това, до което мисля, че това се свежда е въпрос, не само за наличие на информация, за това какво става, но и обръщане на внимание на това, и позволяване на това да промени мотивацията ни, да станем по-искрени и автентично позитивни. Ние чухме, тази седмица, за ужасните страдания, например, на които толкова много жени по света са подложени ден след ден. Разполагаме с тази информация, но това, което често се случва с нас е, че наистина не решаваме да обърнем внимание на това. Наистина не решаваме да позволим това да причини там да стане една промяна в сърцата ни. И така мисля, че бъдещето на света -- това, което ще доведе пътя на външното развитие в хармония с истинската причина за щастие -- е да позволим информацията, която имаме наистина да направи промяна в нашите сърца.

ТД: Така че мисля, че тази искрена мотивация е много важна за бъдещето ни благосъстояние, или дълбокото чувство за благосъстояние на хората, и мисля, че това означава, да се задълбочите, в това, което правите сега. Каквото и да е работата, която се опитвате да свършите сега за благото на света, задълбочете се в нея, вкусете я напълно.

ТД: И така, откакто сме дошли тук тази седмица, вероятно сме направили милиони вдишвания, общо, и вероятно не сме забелязали никакви значими промени да се случват в живота ни, но често ни убягват незабележимите промени. И мисля, че понякога ние разработваме големи концепции, за това какво щастието може да изглежда за нас, но, ако обърнем внимание, можем да видим, че има малки символи на щастие, с всеки дъх, който приемаме.

ТД: И така, всеки един от вас, който е дошъл тук е толкова талантлив, и имате толкова много неща да предложите на света, че мисля, че би било добре да приключим тогава, като просто спрем за момент, за да оценим колко сме щастливи, че се събрахме по този начин и обменихме идеи, и наистина формирахме силни стремежи и енергия в себе си, че ще вземем доброто, произлязло от тази конференция, набраната инерция, позитивността, и ще ги разпространим и заселим по всички краища на света.

Негово светейшество Кармапа: Утре е разговора ми.

ТД: Лакшми работи изключително усърдно, дори поканвайки ме, да не говорим за всичко друго, което е направила, за да осъществи това, и аз бях малко колеблив на моменти, и бях много нервен през тази седмица. Чувствах времето, бях замаян и т.н., и хората ме питаха, защо. Казвах им, "Това е понеже утре трябва да говоря." И така Лакшми трябваше да се примири с мен, през всички тези неща, но аз много ценя възможността, която тя ми даде да бъда тук. И на вас, всички, благодаря ви много.

(Аплодисменти)

НС: Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)