Херибърт Уацке: Мозъкът в корема

Тази технология оказа сериозно влияние върху нас. Тя промени хода на историята. Но тя е толкова разпространена, така невидима, че за дълго време ние забравихме да й обръщаме внимание, когато говорим за еволюцията на човека. Но ние все още виждаме резултатите от тази технология. И така, нека направим малък тест. Моля всеки да се обърне към своя съсед. Обърнете се и погледнете съседа си. Моля, вие на балкона също. Усмивки, усмивки. Отворете широко усти. Усмихнете се, дружелюбно. (Смях) Виждате ли, виждате ли кучешки зъби? (Смях) Преброихте ли зъбите на Дракула в устата на вашия съсед. Не, разбира се. Защото нашата зъбна анатомия е създадена не за да откъсва сурово месо от костите или да дъвче влакнести листа в продължение на часове. Създадена е за диета, която е мека, кашеста, с по-малко влакна, и лесна за дъвчене и храносмилане. Звучи като бърза храна, нали?

(Смях)

Тя е предназначена за готвена храна. На лицето си носим доказателството, че готвенето, преработването на храната ни е направило това, което сме. Затова бих предложил да променим начина, по който се класифицираме. Смятаме се за всеядни. Аз бих казал, че е по-добре да се наричаме "готвеноядни" - (Смях) от думата готвя, 'кокере'. Ние сме животни, които ядат готвена храна. Не, не, не, не. Дори по-добро - живеем на готвена храна. Така че готвенето е много важна технология. То е технология. Не знам за вас, но аз обичам да готвя за забавление. И има нужда от малко дизайн, за да постигнем успех. Така че готвенето е много важна технология, защото ни е позволило да се сдобием с това, което е довело всички вас тук: големия мозък, нашия чудесен церебрален кортекс. Защото мозъците нараствaт. Така както и таксите за обучение. (Смях) Но от гледна точка на метаболизма мозъкът струва скъпо. Мозъкът ни е от 2 до 3% от нашата телесна маса, а всъщност използва 25% от общата енергия, която използваме. Много е скъп. Откъде идва тази енергия? Естествено, от храната. Ако се храним със сурова храна, не можем наистина да освобождаваме тази енергия. Така че тази изобретателност на нашите предци да измислят най-прекрасната технология. Невидима е - всички ние го правим всеки ден, така да се каже. Готвенето го направи възможно така че мутациите, естествения отбор, околната среда да ни развиват.

Така че ако помислим за това разгръщане на човешкия потенциал, станало възможно в резултат на готвенето и храната, защо тогава се изказваме така лошо за храната? Защо постоянно говорим за може/не може, това е добро за теб, а това - не? За мен добра новина е, ако може да се върнем и да поговорим за това разгръщане, това продължаващо разгръщане на човешкия потенциал. Готвенето също така ни позволи да се преселваме. На два пъти сме емигрирали от Африка. Населили сме цялата околна среда. Ако можеш да готвиш, нищо не може да ти се случи, защото каквото и да намериш, ще се опиташ да го преработиш. Това кара и мозъкът ти да работи. Най-лесната и проста технология, която била измислена, всъщност следва тази формула. Вземи нещо, което прилича на храна, преработи го и то ти дава добра, много лесна и достъпна енергия.

Тази технология оказва влияние върху два органа - мозъка и червата. Дала възможност на мозъка да расте, а червата всъщност се свили. Е, добре, не е очевидно, ако трябва да съм честен. (Смях) Но се свили до 60% от червата на приматите от моята телесна маса. Така че заради това, че ядем готвена храна, по-лесно храносмиламе. Сега, да имаш голям мозък, както знаете, е голямо предимство, защото можеш да оказваш влияние върху заобикалящата те среда. Можеш да оказваш влияние върху технологиите, които сам си измислил. Можеш да продължиш да правиш нововъведения и да изобретяваш. Големият мозък направил същото с готвенето. Но как всъщност е направил това представление? Как напрактика се е намесил? По какви критерии? Това всъщност е наградата на вкуса и енергията. Знаете, че имаме до пет различни вкусове, като три от тях ни поддържат. Сладко - енергия. Умами - това е месен вкус. Имате нужда от белтъчини за мускулите, възстановяване. Солено, защото имате нужда от сол, иначе електрическото ви тяло няма да работи. И два вкуса, които ви защитават - горчиво и кисело, които са срещу отровни и гнили материи. Но, разбира се, те са тясно свързани и все пак ние ги използваме по един изтънчен начин. Помислете за горчиво-сладкия шоколад. Или за киселинността на киселото мляко - чудесно - смесено с ягоди.

Така че може да смесваме всички тези неща, защото знаем, че с готвенето можем да ги преработим в приемлива форма. Наградата: това е по-сложна и особено интегративна форма на нашия мозък с различни елементи - външните състояния, нашите вътрешни състояния, как се чувстваме, и така нататък, са взети заедно. И нещо, което може би не ви харесва но вие сте толкова гладни, че наистина ще бъдете задоволени с яденето. Така че удовлетворението е много важна част. И както казах, енергията е необходима.

Сега как червата действително участват в това развитие? А червата имат тих глас. Имат повече чувства. Използвам евфемизма храносмилателен комфорт. Всъщност, това е храносмилателен дискомфорт, който засяга червата. Ако получите болки в стомаха, ако се почувствате малко подути, не е правилната храна, не е правилното готварско манипулиране, или може би други неща са се объркали. Така че моята история е разказ за два мозъка, защото може да ви изненада че червата имат пълноценен мозък. Всички мениджъри в стаята казват, "Не ми казвате нещо ново, защото знаем, чувството 'под лъжичката', в червата. Това е, което ние използваме. " (Смях) И всъщност вие го използвате, и това е наистна полезно. Тъй като нашите червата са свързани с емоционално лимбичната система. Те говорят помежду си и вземат решения. Но какво означава да има мозък там е, че не само големия мозък трябва да говори с храните, храната трябва да говори с мозъка, защото трябва да научим действително как да говорим с мозъците си.

Сега, ако има мозък в корема, ние също трябва да се научим да говорим с този мозък. Сега, преди 150 години анатомите са описали много, много внимателно ето модел на стената на корема. Аз взех трите елемента - стомаха, тънките черва и дебелото черво. И в тази структура, виждате тези два слоя розово, които са всъщност мускули. А между тези мускули, открили нервната тъкан, много нервна тъкан, която всъщност прониква в мускулите, прониква в субмукозата, където имате всички елементи за имунната система. Коремът всъщност е най-голямата имунна система, защитаваща тялото ви. Тя прониква в лигавицата. Това е слоя, който всъщност докосва храната, която преглъщате и смилате, което е лумена. Сега, ако мислите за червата, червата са, ако можете да ги опънете, 40 метра дълги. дължината на тенис корт. Ако можем да ги развием, да изправим всички сгъвки и така нататък, ще имат 400 кв. м. повърхност.

И сега този мозък се грижи за това, да го мести с мускулите и да защитава повърхността и, разбира се, да смила храната, която готвим. Така че, ако ви дадем спецификация, този мозък, който е независим, има 500 милиона нервни клетки, 100 милиона неврони - около размера на един котешки мозък, ето там спи малка котка - мисли за себе си, оптимизира каквото и да смила. Разполага с 20 различни видове неврони. Има същото разнообразие което може да намерите в мозъка на прасе, където има 100 милиарда неврона. Той има автономни организирани микросхеми, има тези програми, които оперират. Той усеща храната, знае точно какво да прави. Усеща я с химични средства и много важно по механичен начин, защото трябва да движи храните, да смесва различните елементи, които са ни необходими за храносмилане. Този контрол на мускулите е много, много важен, защото, както знаете, има рефлекси. Ако не ви харесва дадена храна, особено ако си дете, ти се гади. Това е този мозък, който създава този рефлекс. И накрая, той контролира и секрецията на тези молекулни машини, които в действителност разграждат сготвената храна.

Сега как двата мозъка работят един с друг? Взех тук модел от роботите. Той е наречен Субсумпция архитектура. Това означава, че ние имаме пластова система за контрол. Долният слой, нашите черва мозък, има своите собствени цели - защита на храносмилането - и ние имаме по-висшия мозък с цел интеграция и генериране на поведения. Сега и двете изглеждат - и това са сините стрелки - и двата гледат една и съща храна, която е в лумена и в областта на червата. Големият мозък интегрира сигналите, които идват от работещите програми на по-нисшия мозък, Но субсумпция означава, че по-висшия мозък може да се намеси при по-нисшия. Той може да замени, или може да инхибира всъщност сигнали. Така че, ако вземем два вида сигнали - сигнал на глад за пример. Ако сте на празен стомах, стомаха ви произвежда хормон, наречен грелин. Това е много важен сигнал. Изпратен на мозъка той казва, "Иди и яж." Имате също стоп сигнали. Имаме до осем стоп сигнали. Поне в моя случай, те не са слушани. (Смях)

И така, какво се случва ако големия мозък в процеса на интеграция отмени сигнала? Така че, ако преодолеете сигнала за глад, може да имате нарушение, което се нарича анорексия. Въпреки генерирането на здравословен сигнал за глад, големия мозък не го отчита и активира различни програми в червата. По-обичайният случай е преяждането. То всъщност взима сигнала и го променя, и ние продължаваме, дори и на осем сигнали ще каже: "Стоп. Стига. Прехвърлихме достатъчно енергия." Сега интересното е, че по този долен слой, тези черва, сигнала става по-силен и по-силен ако несмляни, но смилаеми, материали могат да проникнат. Това открихме чрез бариатрична хирургия. Тогава сигналът ще бъде много, много висок.

Така че сега обратно на въпроса за готвенето и към дизайна. Научили сме се да говорим с големия мозък - вкус и награда, както знаете. Сега какъв ще бъде езикът, с който трябва да говорим на мозъка в корема, че неговите сигнали са толкова силни, че големия мозък да не може да ги игнорира? Тогава ще създадем нещо, което всички от нас биха искали да имат - баланс между глада и насищането. Сега аз ви давам, от нашите изследвания, едно много кратко твърдение. Това е храносмилането на мазнините. Имате отляво капчица маслиново масло, и тази капчица маслиново масло бива нападната от ензими. Това е ин витро експеримент. Много е трудно да се работи в червата. Сега всеки би очаквал, че когато настъпи разграждането на петрола, когато тези съставки са освободени, те изчезват, те се изпаряват, защото те биват абсорбирани. Всъщност, това което се случва е, че една много сложна структура се появява. И се надявам, можете да видите, че има някои пръстено-подобни структури в средното изображение, което е вода. Цялата тази система генерира огромна повърхност, за да има повече ензими, които да атакуват останалите мазнини. И накрая, на дясната страна, виждате една пенеща се, появяваща се клетъчна структура, от която тялото ще поеме мазнините. Сега, ако можем да вземем този език - и това е един от езиците на структурите - и да го направи по-продължителен, че може да мине през продължението на червата, това би създало по-силни сигнали.

Така че нашите изследвания - и аз мисля, че също научните изследвания в университетите - се фиксират върху тези точки за да кажат: как можем в действителност - и това би могло да звучи маловажно сега за вас - Как можем да променим готвенето? Как можем да готвим, така че да имаме този език разработен? Така че това, което имаме всъщност, не е дилемата на омниворите. В момента имаме възможността на коктиворите, защото сме се научили през последните два милиона години кой вкус и награда - доста сложни за готвене - би ни се понравил и би ни удоволетворил. Ако добавим матрицата, ако добавим и езика на структурите, който трябва да научим, когато го научим, тогава можем да го върнем обратно, и около енергията, бихме могли да създадем баланс, който излиза от нашата наистина първична операция: готвенето. Така че, за да направим готвенето много важен елемент, бих казал, че дори и философиите трябва да се променят и най-накрая трябва да признаем, че готвенето е това, което ни е създало.

Аз бих казал: coquo ergo sum Готвя, следователно съществувам. Много ви благодаря.

(Аплодисменти)