Хелън Фишър ни казва защо обичаме и изневеряваме

Днес бих искала да ви разкажа за двете най-силни тенденции в социалния живот през новия век и вероятно през следващите 10,000 години. Първо обаче искам да започна с работата си върху романтичната любов, защото това са най-скорошните ми изследвания. Аз и колегите ми работихме с 32-ма души, всички лудо влюбени, и изследвахме мозъците им чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) 17 от тях бяха лудо влюбени и чувствата им бяха споделени; а останалите15 - също лудо влюбени, но скоро оставени. И така, нека ви разкажа първо за това, а после за бъдещето на любовта според мен.

"Какво е да обичаш?" - пише Шекспир. Мисля, че нашите прародители и хората въобще, са мислили по този въпрос от милион години, когато са седели край лагерните огньове, гледайки звездите. Започнах изследването на романтичната любов, изучавайки психологическите изследвания от последните 45 години и се оказа, че когато се влюбим, в психиката ни настъпват точно определени промени. Първата промяна е, че човекът, обект на чувствата ни, придобива "специално значение". Един шофьор на камион ми сподели веднъж, каза: "Светът вече имаше нов център, и този център беше Мери Ан."

Джордж Бърнард Шоу се е изразил малко по-различно. Казал е: "Любовта е преувеличаване на разликите между една жена и друга." И всъщност, правим точно това. (Смях) След което човек просто насочва цялото си внимание към другия. Бихте могли да изброите всичко, което не харесвате в тях, но бързо го забравяте и мислите само за чертите им, които харесвате. Както е казал Чосър, "Любовта е сляпа."

В опитите си да разбера романтичната любов реших да чета поезия от целия свят и искам да ви цитирам само един кратък китайски стих от осми век, защото е почти идеален пример за мъж, обсебен изцяло от мисълта за една жена. Малко прилича на това как, в днешни дни, ако сме влюбени в някого и отидем на паркинга, колата на този човек изглежда някак различна от всички други коли там. Чашата за вино на този човек е някак различна от всички други чаши. А в този случай мъжът се е вгледал в бамбукова постелка за сън.

Ето го и стиха, написан е от Юан Чен: "Не мога да прибера постелката. В нощта, когато те доведох тук, те гледах как я разстилаш." Той вижда нещо специално в постелката, вероятно заради повишено ниво на допамин в мозъка му, точно както се случва с вас и с мен.

Освен това, че човекът придобива специално значение за вас, фокусирате и вниманието и мислите си на него. Идеализирате го. Но и имате много енергия. Както ми каза един полинезиец: "Искаше ми се да скоча в небето." Не спите по цяла нощ. Разхождате се до зори. Чувствате се сякаш летите, когато нещата вървят добре, и изпадате в ужас и отчаяние, когато вървят зле. Истинска зависимост от другия. Както ми каза един безнесмен от Ню Йорк: "Всичко което харесваше тя, харесвах и аз." Просто! Романтичната любов е просто нещо.

Започвате да искате другият да прави секс само с вас. Нали знаете - ако спите с някой само за удоволствие, не ви е грижа дали той/тя спи и с други. Но в мига, в който се влюбите, ставате изключително нетърпими към това той да спи с други освен с вас. Мисля, че смисълът на това е свързан с еволюцията. Целият смисъл на това е да се сближат двама души достатъчно силно, че да започнат да отглеждат потомство заедно.

Обаче основното чувство при романтичната любов е копнежът: силен копнеж да бъдеш с точно определен човек, не само сексуално, но и емоционално. Наистина би било хубаво и да си легнете с него, но искате и да ви се обажда по телефона, да ви кани да излезете и т.н. Искате да ви казва, че ви обича. Друго много важно нещо е мотивацията. Механизмът в мозъка ви започва да щрака и вие желаете този човек.

И не на последно място, любовта е обсебване. Когато изследвахме хората с мозъчния ЯМР, преди да пусна машината, им задавах всякакви въпроси. Но най-важният въпрос винаги беше същият. "Каква част от денонощието си прекарвате в мисли за този човек?" И наистина, всички казваха: "Цял ден. Цяла нощ. Не мога да спра да мисля за него или нея."

И след това, последният ми въпрос винаги беше ...и трябваше да се подготвям, преди да го задам, защото не съм психолог. Не работя с хора с психически травми. Та, последният ми въпрос винаги беше същият. Питах ги: "Бихте ли дали живота си за него или нея?" И наистина, тези хора казваха "Да!", все едно ги бях попитала биха ли ми подали солницата. Просто бях изумена.

И така, сканирахме мозъците им, докато гледаха снимки на техният възлюбен човек и други неутрални снимки, като между двата вида давахме упражнение за разсейване. И така, успяхме да видим мозък във възбудено състояние, и същия в спокойно състояние. И открихме активност на много места в мозъка. Всъщност, едно от най-важните места в мозъка е това, възбуждащо се при силнo усещане - напр. след доза кокаин. И наистина, става точно така.

Започнах да осъзнавам, че романтичната любов не е емоция. Винаги съм мислела, че е последователност от емоции, от много положителни до много отрицателни. Но всъщност, тя е инстинктивен стремеж, идващ от искащата, копнееща част от ума. Тази нагласа на ума -- частта от него -- както когато посягате към парченце шоколад, или искате повишението в работата. Движещата сила на мозъка. Тя е инстинктивен стремеж.

Мисля дори, че е по-силна от стремежа към секс. Нали ако попитате някого иска ли да прави секс с вас, и ви отговори "Не, благодаря," едва ли ще се самоубиете или ще изпаднете в клинична депресия от мъка. Но е сигурно, че по цял свят има хора, способни да убият заради нещастна любов. Хората живеят за любов. Убиват за любов. Умират за любов. Създават песни, стихове, романи, скулптури, картини, митове и легенди. В над 175 различни общества от цял свят хора са оставяли доказателства за тази мощна мозъчна система. Това ме кара да мисля, че тя е сред най-мощните мозъчни системи на земята - за голяма радост и голяма тъга.

Също мисля, че тя една от три коренно различни мозъчни системи, еволюирали при размножителния процес. Една от тях е за секс - стремежът към сексуално задоволяване. У. Х. Оуден го нарича "непоносим нервен сърбеж" и наистина, е точно такъв. Не спира да ви притеснява, подобно на чувство за глад. Втората от трите мозъчни системи е романтичната любов: тази приповдигнатост, обсебеност при влюбване. И третата мозъчна система е привързаността: чувството на спокойствие и сигурност, което изпитваме към дългогодишен партньор.

И смятам, че сексуалното желание е еволюирало да ни накара да желаем много различни партньори. Можете да го почувствате, когато сте с колата - не можете да спрете вниманието си само на един. Смятам, че еволюцията на романтичната любов цели да съсредоточаваме енергията си върху само един партньор в даден момент, и така да пестим време и енергия за размножаване. И така, мисля че привързаността - третата мозъчна система, е еволюирала така, че да помага да понасяме този партньор - (Смях) - поне достатъчно време, за да отгледаме дете заедно.

И така, с този увод искам да премина към две от най-сложните социални тенденции. Едната е от последните 10,000 години, а другата сигурно от последните 25 - които ще влияят върху тези три мозъчни системи: сексуалното желание, любовта и привързаността към партньор.

Първата е увеличаването на броя на работещите жени. Изследвах данни за 150-130 различни общества от демографските регистри на ООН. Навсякъде по света, в 129 от 130 от тях, жените не само че навлизат на пазара на труда - понякога много много бавно, но все пак става - но и смаляват разликите между мъже и жени по отношение на икономическото състояние, здравето и образованието. Става много бавно.

За всяка тенденция по света има противоположна. Всички ги знаем, но все пак - старата арабска поговорка. Арабите казват: "Кучетата си лаят, керванът си върви." И наистина, керванът си върви. Жените навлизат на пазара на труда. Всъщност се завръщат на него, защото това не е новост. Милиони години, в африканските савани, жените са изминавали големи разстояния да събират храна. Те са допринасяли за 60 до 80% от храната в семейството. Семейство с двама работещи родители е било нормално. Жените са имали същата власт - икономическа, социална и сексуална - като мъжете. Накратко - ние напредваме към миналото.

Следва най-лошото изобретение за жените - плуга. С началото на земеделието чрез оран мъжете станали особено важни. Жените загубили древната си роля на събирачи, но по-късно, с индустриалната и след-индустриалната революция, отново навлизат на пазара на труда. С две думи, добиват значението, което са имали преди милион години, преди 10,000, преди 100,000 години. Свидетели сме на една от най-забележителните традиции в историята на човечеството. И тя ще окаже влияние.

Обикновено посвещавам цяла лекция на значението на жените в бизнес обществото. Сега ще кажа само две неща и ще се върна на секса и любовта. Има много разлики между половете; човек, който си мисли, че мъжете и жените са еднакви, просто не е имал момче и момиче. Недоумявам защо някои искат да вярват, че мъжете и жените са еднакви. Имаме много общи неща, но и много, в които се различаваме.

Ние сме - както казва Тед Хюз: "Създадени сме подобно на левия и десния крак. Нуждаем се един от друг, за да вървим напред." Но не сме еволюирали с еднакви мозъци. И откриваме все повече и повече разлики между мозъците на двата пола. Ще спомена само две и ще премина към секса и любовта. Първата е способността на жените да се изразяват с думи. Жените умеят да говорят.

Способността на жените да намират бързо правилната дума, и говорът им като цяло, се подобряват по средата на меструалния цикъл, когато нивата на естрогени са най-високи. Но дори по време на менструация способностите им са много по-големи от тези на мъжете. Жените умеят да говорят. Правили са го милиони години, думите са инструментите на жените. Държали са бебето пред лицето си, успокоявайки, мъмрейки или учейки го чрез думи. И наистина, те стават голяма сила.

Дори на места като Индия и Япония, където жените не навлизат бързо на пазара на труда като цяло, те силно навлизат в журналистиката. И мисля, че телевизията е като глобалния лагерен огън. Седим пред него и той оформя нашето съзнание. Почти винаги, преди да се появя по телевизията, продуцентът, който ми се обажда, с когото уточняваме за какво ще говорим, е жена. Дори Солженицин е казал: "Да има велик писател за една страна е като да има второ правителство."

Днес 54 процента от всички писатели в САЩ са жени. Тази е една от многото способности, с които жените ще излязат на пазара на труда. Те имат невероятни способности за общуване с хора, за преговаряне. Имат силно въображение. Вече познаваме структурите в мозъка, контролиращи въображението и дългосрочното планиране. Жените разсъждават предимно мрежово. Понеже частите на женския мозък са с по-добри връзки помежду си, жените събират повече данни, когато мислят, организират ги в по-сложни схеми и предвиждат повече възможности и резултати. Женското мислене е предимно по-цялостно, взема предвид повече фактори - аз наричам това "мрежово".

Мъжете като цяло - общо взето - пренебрегват информация, която намират за излишна, съсредоточават се над това, което правят, и мислят по по-последователен начин. И двата подхода са напълно задоволителни. Нуждаем се и от двата, за да вървим напред. Всъщност, повечето гении по света са мъже. Но и повечето идиоти също. (Смях) Когато мъжкият мозък е в добра форма, работи страхотно. Според мен в днешно време ние развиваме общества на сътрудничество, в които талантите и на двата пола стават все по-ясни, ценени и използвани.

Навлизането на жените на пазара на труда води до сериозни последици за секса, романтиката и семейния живот. Най-важното - жените започват да изразяват сексуалността си. Винаги се учудвам, когато някой ме попита: "Защо мъжете изневеряват толкова?" Отговарям: "Защо мислите, че мъжете изневеряват повече от жените?" "Е, как - мъжете изневеряват повече!" И аз отговарям: "А с кого според вас спят тези мъже?" Нали - проста сметка! (Смях)

Както и да е. В Западния свят момичетата - жените - започват да правят секс по-рано, имат повече партньори, изпитват по-малко угризения за тях, омъжват се по-късно, раждат по-малко деца, прекъсват неуспешни бракове, за да опитват отново. Свидетели сме на възраждането на изразената женска сексуалност. И наистина, отново се приближаваме към изразяване на сексуалността по начин, който е съществувал в Африканските савани преди милион години, защото го виждаме в примитивните общества от ловци и събирачи днес.

Освен това, се връщаме и към древна форма на равенство в брака. Днес се говори, че 21-ви век ще бъде векът на т.нар. "симетричен брак," "истински брак" или "дружески брак". Това е брак между равни, все повече доближаващ начина, по който хората са живели в древността.

Също така, хората днес отдават все по-голямо значение на любовта. 91 процента от жените и 86 процента от мъжете в Америка не биха сключили брак с някой, който има всички качества, които търсят в партньор, ако не са влюбени в този човек. Хората по цял свят, според проучване в 37 общества, искат да са влюбени в човека, с когото ще сключат брак. И наистина, уредените бракове са на изчезване.

Смятам дори, че браковете могат да станат по-стабилни заради втората световна тенденция. Първата е навлизането на жените на пазара на труда, втората - дълголетието на населението. Днес се говори, че в САЩ средната възраст трябва да се счита до 85 години. Защото в тази възрастова група - 76 до 85 - около 40% от хората са в добро здраве. Явно виждаме удължаване на периода на "средна възраст".

За една от книгите си проучих данните за разводите в 58 държави и се оказа, че колкото повече остарявате, толкова по-малко вероятно е да се разведете. В днешно време няма промяна в относителния брой на разводите в САЩ и дори са започнали да намаляват. Може бе ще намаляват още. Дори бих казала, че заради Виагра, естрогенните заместители, изкуствените стави и все повече развиващите се и интересни жени - жените никога не са били толкова интересни, колкото са сега. Никога досега жените не са били толкова образовани, интересни и способни. Искрено вярвам, че ако в историята на човешката еволюция е имало подходящо време за сключване на стабилни бракове, то това време е сега.

Обаче винаги има разни усложнения при тези неща. В трите мозъчни системи - за секс, романтична любов, и привързаност - нещата не винаги вървят заедно. Могат да бъдат заедно, между другото. За това сексът само за удоволствие всъщност не е точно такъв. По време на оргазъм получавате ударна доза допамин. Допаминът има връзка с романтичната любов и може изведнъж да се окажете влюбени в човек, с когото спите само за удоволствие. Освен това, при оргазъм получавате и големи количества окситоцин и вазопресин - тези пък са свързани с привързаността. Това е причината да чувствате тази неземна привързаност към партньора, след като сте правили любов.

Но тези три мозъчни системи - за секс, романтична любов и привързаност - не винаги са свързани една с друга. Можете да усещате дълбока привързаност към дългогодишен партньор, докато изпитвате силна романтична любов към някой друг, и едновременно да имате желание за секс с хора, несвързани с тези двама. Накратко - можем да обичаме по повече от един човек наведнъж. На практика, можете да си лежите в леглото нощем и да чувствате ту дълбока привързаност към един човек, ту силна романтична любов към друг. Все едно в главата ви има някакво събрание, докато вие се опитвате да решите какво да правите. Честно казано, не мисля че човекът е животно, създадено да е щастливо; ние сме животни, създадени да се размножават. Смятам, че сами създаваме щастието си. Мисля обаче, че сме способни да създаваме силни връзки един с друг.

И така, искам да завърша с две неща. Искам да завърша с нещо тревожно. Имам нещо тревожно -- и една чудесна история. Тревожното нещо са антидепресантите. Над 100 милиона рецепти за антидепресанти се изписват всяка година в САЩ. И тези лекарства стават генерични. Разпространяват се из цял свят. Познавам едно момиче, което взема антидепресанти за повишаване на серотонина - SSRI, вид антидепресанти за повишаване на серотонина -- от 13 годишна. Сега тя е на 23. Взема ги от 13 годишна.

Нямам нищо против хората да ги вземат за кратко, когато преодоляват наистина ужасни психически състояния. Ако искат да се самоубият или да убият някого. Тогава бих ги препоръчала. Но все повече и повече хора в САЩ ги вземат дългосрочно. И наистина, тези лекарства повишават серотонина. И при повишаването на серотонина се подтиска системата за влияние на допамина. Това е широко известно. Допаминът е свързан с романтичната любов. Не само че подтискат работата на допамина, но и убиват желанието за секс. А заедно с желанието за секс - и оргазма. А ако спрете оргазма, спира и потока от вещества, свързани с чувството за привързаност. Нещата в мозъка са свързани. И когато променяте една мозъчна система, ще причините промени в друга. Просто казвам, че свят без любов би бил наистина ужасно място.

И сега - (Аплодисменти) - благодаря ви. Искам да завърша с една история. И после само един коментар. Изучавам романтичната любов, секса и привързаността от 30 години. Имам сестра - еднояйчни близнаци сме, и искам да разбера защо всички си приличаме. Защо вие и аз сме толкова еднакви, защо и иракчаните и японците и австралийските аборигени, и хората от амазонската джунгла толкова си приличат.

Преди около година ми се обадиха от един сайт за запознанства - Match.com - и ме попитаха искам ли да създам за тях нов сайт за запознанства. Казах: "Не знам нищо за особеностите на характера." Не знам. Мислите ли, че говорите с подходящия човек?" Те казаха: "Да" Това ме накара да се замисля защо се влюбваме в един човек, вместо в друг.

Над това работя сега, то ще бъде темата на следващата ми книга. Има най-различни причини да се влюбваме в точно определен човек, вместо в друг. Важно е да е в подходящо време. Важна е и близостта. Важна е загадъчността. Влюбваме се в някой поне малко загадъчен, отчасти защото загадъчността повишава допамина в мозъка и ни кара да прекрачим това стъпало, да се влюбим. Влюбваме се в някого, който пасва на нашата, както я наричам, "любовна карта" - списък с качества, който несъзнателно съставяме в детството, докато растем. Също смятам, че ни привличат хора, чиито мозъчни системи допълват нашата, до известна степен. Това ще бъде и моят принос в тази област.

Но искам да ви разкажа една история - за нагледен пример. Досега ви разказвах за биологичната страна на любовта. Исках да ви кажа и нещо за нейните особености -- за магията й. Това е история, разказана ми от човек, който я е чул от друг - но вероятно е истина. Един студент - докторант в Rutgers, където съм и аз, а колегите ми -- Арт Аарон е във филиала на SUNY в Stony Brook. Там изследваме доброволците си с ЯМР.

И този студент-докторант бил людо влюбен в негова колежка, но тя не била влюбена в него. Двамата били на конференция в Пекин. Той е знаел от нашата работа, че ако преживееш нещо много вълнуващо и странно с някого, това може да повиши допамина в мозъка. И дори да активира мозъчната система за романтична любов. (Смях) И така, той решил да приложи науката, и поканил момичето да се повозят на рикша заедно.

И разбира се - аз самата никога не съм се возила - но явно карат доста близо до автобусите, камионите, и е лудо, много шумно и вълнуващо преживяване. И той е сметнал, че това ще повиши нейния допамин и тя ще се влюби в него. И тръгнали - тя пищи радостно, държи се здраво за него, смее се - прекарвала си чудесно. И когато след час слезли от рикшата, тя подскачала от радост, и казала "Това беше страхотно, нали?" "И какъв хубавец беше този шофьор!" (Смях) (Аплодисменти)

В любовта има магия! Но ще завърша с това, че преди милиони години в нас са еволюирали три инстинктивни стремежа: към секс, романтична любов, и привързаност към дългосрочен партньор. Те са дълбоко заложени в човешкия мозък. Ще ги има, докато ни има и нас хората, в нашата, така наречена от Шекспир, "бренна обвивка". Благодаря ви. (Аплодисменти)