Хелън Фишър изучава влюбените мозъци

Аз и моите колеги Арт Арън и Луси Браун и други, подложихме 37 души, които са лудо влюбени във функционален магнитно-резонансен мозъчен скенер. От тях 17 бяха щастливо влюбени, 15 които току-що са били зарязани, а сега започваме и нашият трети експеримент: изследваме хора които казват, че все още са влюбени след 10 до 25 години брак. Такава е кратката история на това изследване.

В джунглите на Гватемала, в Тикал, има храм построен от великия Крал-Слънце на най-великия град-държава. на най-великата цивилизация на Америка, маите Името му е Ясау Чан К'авиил Бил е почти два метра висок. Доживял е до 80 годишна възраст, и е погребан под монумента през 720г пр.н.е Надписите оповестяват, че силно е обичал жена си. Той построил храм в нейна чест, разположен точно срещу неговия. Всяка пролет и есен, по време на равноденствието, когато слънцето изгрява иззад неговия храм сянката му съвършено облива нейния храм. А когато привечер слънцето залязва зад нейния храм сянката му съвършено облива неговия храм. Дори след 1300 години, тези двама влюбени все още се докосват и целуват от гробниците си

По целия свят хората се обичат. Пеят за любов, танцуват за любов състяват стихове и истории за любов. Разказват митове и легенди за любов. Тъгуват за любов, живеят за любов. убиват от любов, умират за любов. Както Уолт Уитман е казал, "Бих рискувал всичко за теб" Антрополозите са намерили доказателства за съществуването на романтичната любов в 170 общества. До сега не са открива общество в която да я няма.

Но любовта не винаги е щастливо преживяване. При нашето проучване върху студенти, ние им задавахме множество въпроси, от тях, два ми направиха най-голямо впечатление: "Бил/а ли се отхвърлен/а от някого, когото си обичал/а истински?" А вторият въпрос беше, "Отхвърял/а ли си някого, който наистина те е обичал/а?" Почти 95 % и от мъжете, и от жените, отговориха с "да" и на двата въпроса. Почти никой не излиза от любовта жив.

И така, преди да започна да ви говоря за мозъка искам да ви прочета това, което смятам за най-силната любовна поема на Земята Има и други, разбира се, също толкова добри, но според мен, тази е ненадмината. Разана е от анонимен индианец-куакутл от южна Аляска на мисионер през 1896, ето я. До сега не съм имала възможността да я кажа публично. "Огън тече по тялото ми с болката да те обичам, болка тече по тялото ми с огньовете на любовта ми към теб. Болка като от цирей, готов да се пръсне, е любовта ми към теб, унищожен от огъня на любовта ми към теб, Помня какво ми каза. Мисля за любовта ти към мен. Разкъсан съм от любовта ти към мен. Болка и още болка, къде отиваш с любовта ми? Каза ми се, че си тръгваш от тук. Каза ми се, че ще ме оставиш тук. Тялото ми е сковано от тъга. Спомни си какво ти казах, любов моя. Сбогом, моя любов, сбогом." Емили Дикинсън написа, "Раздялата (с любимия) е напълно достатъчна, за да разберем какво продставлява ада. " Колко много хора са страдали през милионите години еволюция на човека? Колко много хора, по целия свят танцуват въодушевени в тази минута? Романтичната любов е едно от най-мощните преживявания на тази Земя.

И така, преди няколко години реших да видя какво става в мозъка и да проуча тази лудост, наречена любов. Първото ни проучване при хора, които бяха щастливо влюбени, придоби широка публичност, за това ще говоря малко за него. Открихме активност в мъничка работилничка близо до основата на мозъка наречена вентрална тегментална област (ВТО). Тази активност беше в клетки, наречени ApEn(апен). Тези клетки произвеждат допамин, естествен стимулатор, и го разпръскват към много други райони на мозъка. Тази вентрална тегментална област (ВТО) е част от ситемата за награждаване на мозъка. Тя е доста по надолу от когнитивния ни процес на мислене. Тя е отвъд емоциите. Тя е част, от онази част на мозъка, за която се смята, че е аналогична на мозъка на влечугите и е свързана с желанията, с мотивацията с фокусирането и с ненаситните желания. Всъщност, това е същия район на мозъка, който се активира при "кокаиновата треска".

Но романтичната любова е нещо много повече от върховното кокаиново преживяване след кокаина, се нормализираш след известно време. Романтината любов е натрапчивост, мания. Тя те обсебва. Губиш чувството си за идентичност, за себе си Не можеш да спреш да мислиш за другото човешко същество. Някой се е заселил в главата ти. Както е казал един японски поет от 8-ми век, "Копнежът не е имал време, когато тя спре" Дива е любовта. А натрапливостта може да се влоши когато те отхвълят.

И така, Люси Браун и аз, невролог от нашия проект, изучаваме данните от хора които са поставени в машината след като са били изоставени. Настина е доста трудно, на поставиш тези хора в машината тъй като те се чувстват зле. (смях) Както и да е, при тях открихме активност в три района на мозъка. Открихме активност в район на мозъка, точно в същия район на мозъка свързан с интензивна романтична любов. Доста лош късмет. Разбирате ли, когато се били изастовени, бихте искали просто да забравите за човека, който ви е изоставил, и да продължите напред с живота си, обаче не, просто ги обичате още повече. Както поетът Терънс, Римския поет, е казал, "Колкото по-малка е надеждата ми, толкова по-гореща е любовта ми." Така е наистина, и вече знаем защо. 2000 г по-късно, можем да обясним това с мозъка. Тази система на мозъка, системата за награждаване за желаене, за мотивиране, за жадуване, за фокусиране, става по-активна когато не получиш това, което искаш. В този случай, най-голямата награда в живота: желания брачен партньор.

Открихме активиране и в други райони на мозъка -- в район на мозъка асоцииран с пресмятане на ползите и загубите. Нали разбирате, лежите си, гледате снимка, и сте в тази машина, и пресмятате, премисляте, къде се обръкаха нещата. Какво захгубих? Ние с Люси си имаме шегичка за това състояние. Тя е от постановката на Дейвид Мамет, в нея двама актьори се надлъгват, а жената мами мъжа, а мъжа поглежда към жената и казва, "О, ти си лошо пони, няма да заложа на теб." И наистина, тази част на мозъка, сърцевината на нуклеус акумбенс, която се активира когато измерваш придобвиките и загубите. Тя също така се активира когато си склоннен да предприемеш големи рискове свързани с възможни големи предобивки или големи загуби.

И накрая, но не без значение, открихме активност в район свързан с дъблоката привързаност към друг индивид. Не изненадващо, че хората по света страдат и че има толкова много престъпление мотивирани от страст. Когато любовта ти е била отхвърлена, не само си погълнат от чувства на романтична любов, но чувстваш и дълбока привързаност към този индивид. Нещо повече, тази мозъчна електрическа верига за награждаване работи, и чувстваш прилив на сили, интензивно фокусиране, интензивно мотивиране и желание да рискуваш всичко, за да спечелиш най-голямата награда в живота.

И така, какво научих от този експеримент което трябва да кажа на света? Най-главното, започвам да мисля че романтичната любов е нагон, брачен нагон. Това не е сексуалният нагон -- сексуалният нагон те изкарва навън да търсиш партньори. Романтичната любов ти позволява да фокусираш брачната си енергия само върху един партньор, да съхраниш брачната си енергия, и да започнеш брачния процес с един индивид. Мисля си, че от поезията, която съм изчела за романтичната любов, онова, което я обобщава най-добре е, казано от Платон преди порече от 2000 години. Той казва: "Богът на любовта живее в състояние на нужда." Това е копнеж, порив. Това е хомеостатичен дисбаланс. Също както глада и жаждата, почти невъзмжоно е да го потушиш." Освен това започнах да смятам, че романтичната любов е пристрастеност: съвършено чудеста пристрастеност, когато нещата вървят добре, и съвършено ужасяваща пристрастеност, когато вървят лошо.

И наистина, има всичките характеристики на пристрастяване(наркомания). Фокусираш се върху някого, натрапливо мислиш за него/нея, жадуваш го/я, изопачаваш реалността, желаеш да поемаш огромни рискове, за да го спечелиш. Има трите основни характеристика на пристрастяването. Толеранс -- имаш нуждата да го виждаш още, и още, и още -- симптомите на абстиненция, и накрая, ... рецидивите. Имам приятелка, която тъкмо оздравява след ужасна любовна връзка, продължва вече осем месеца, започва да се чувства вече по-добре. Тя си шофирала колата онзи ден, и изведнъж чула песен по радиото в колата която и напомнила за нейния мъж. И тя -- не само внезапно се възстановил копнежа, но трябвало да отбие колата в страни от пътя и да плаче. И така, едно от неща, които бих искала медицинската общественост, и правната общественост, и дори хората в университетите, да се опитат да разберат е, че наистина романтичната любов е едно от най-пристрастяващите "вещества" на Земята.

Искам също така да кажа на света, че животните също обичат. Няма нито едно животно на тази планета което да копулира с каквото и да е което се появи наоколо. Твърде старо, твърде младо, мърляво или глупаво, те не го правят. Освен ако не си затворен в лабораторна клетка -- и не знаеш, дали ще прекараш живота си в малка кутия, тогава не пробираш много с кого правиш секс -- но аз съм изследвала стотина вида, и навсякъде, на свобода, животните имат любимци. Всъщност етолозите знаят този факт. Използват се повече от осем думи, за това, което те наричат животински фаворитизъм: селективна процептивност, избор на брачен партньор, избор на женската, сексуален избор. Има поне три академични публикации в която те изследват това привличане, което може да трае само секунди, но определено е привличане, в което или участва същия район на мозъка, системата за награждаване, или химикали от тази система за награждаване, участват по някакъв начин. Всъщност аз мисля, че привличането при животните става внезапно -- можете да наблудавате, как нпр. един слон внезапно отива при друг слон. А аз мисля, че всъщност това е произхода на онова, което ние наричаме "любов от пръв поглед."

Хорта често ме питат дали това, което знам за любовта не ме е повредило по някакъв начин. Аз просто им отговарям, едва ли. Може да познаваш всяка една от съставките на кекса, и когато седнеш да го изядеш, пак можеш да чувстваш радостта от това. Аз естествено правя същите грешки които всеки прави, но знанието само задълбочи разбирането ми, и състраданието ми към човешкия живот. Всъщност, в Ню Йорк, често се улавям да се заглеждам по количките с бебета и че съжалявам за хлапето, и понякога изпитвам чувство на съжаление за пилето в чинията с вечерята ми, когато си мисля, колко интензивна е тази система на мозъка. Излюпи се и нашият най-нов експеримент моят колега, Арт Арон, поставя хора, които казват, че все още се обичат, след продължителна връзка, във функционален магнитно резонансен скенер. до сега сме изследвали пет човека, и наистина, откриваме едно и също нещо. Те не лъжат. Областите в мозъка свързани с романтичната любов, все още се активират, дори след 25 години.

Има още много въпроси за романтичната любов на които е необходимо да намерим отговори и други които да зададем. Въпостът върху който работя в тази минута и аз ще се задържа само за кратко върху него, и с това ще приключа, е защо се влюбваме в един човек, а не в друг? Дори не си бях помисляла, че е възможно да мисля за това, но от Match.com, сайта за интернет срещи, дойдоха при мен преди три години и ми задодаха този въпрос. Аз им отговорих, че не знам. Знам какво се случва в мозъка, когато се влюбим, но не знам защо се влюбваме в точно определен човек а не в друг. И така, последните три годими ми отидоха, за да търся отговора на този въпрос. Има много причини да се влюбиш в някого а не в друг, които психолозите могат да ви кажат. Тенденцията е да се влюбваме в някого със същия социалноикономически статус, сходно ниво на обща интелигентност, сходно ниво на добър външен изглед, сходни религиозини възгледи. Детството със сигурност иму някаква роля, но никой не знае каква точно. И горе-долу това е всичко което те знаят. Не, все още не са намерили начинът две личности да си допаднат и да направят добра връзка.

Така започнах да имам догадката, че може би нашата биология ни тегли към едни, а не към други хора. Приготвих въпросник, за да видя до каква степен се появява допамин, серотонин, естрогени и тестостерон. Мисля си, че хората са развили четири най-общи типове личности свързани със съотношението на тези четири вещества в мозъка. В този сайт, който създадох, нарича се, Chemistry.com. Ви задавам серия от въпроси за да видя до каква степен проявявате тези вещества, и наблюдавам, кой, кого избира за обича. 3,7 млн. хора в Америка направиха този тест, около 600 хил от 33 други страни. Сега събирам и обобщавам данните, и в някоя точка -- винаги ще има магия в любовта, но аз си мисля, че се приближих до разбирането защо се случва така, че когато влезеш в стая и всички са подобни на теб със сходно общо ниво на интелигентност, със сходно ниво на добър външен вид, и не се чувстваш привлечен към тях. Мисля, че в това има биология. Мисля си, че след една две години ще започнем да разбираме мозъчните механизми които ни теглят към един, а не към друг.

И така, завършвам с това. Това са родителите ми. Фокнър казва: "Миналото не умира, то дори не е минало." Настина, ние носим доста багаж от миналото в мозъците си. Има едно нещо, което ме кара да търся разбиране на човешката природа, и това ме подсеща за него. Това са две жени. Жените получават интимност по начин различен от мъжете. при жените интимността идва при разговор лице-срещу-лице. ние се увиваме една в друга, ние правим т.нар. "закотвящ поглед" и говорим. Това е интимността за жените. Мисля, че идва от милиони години държане на бебета пред лицето ни, ласкаем то, мъмрим го, образоваме го с думи. При мъжете интиността се случва когато правят нещо един до друг, (смях) Когато единият погледне, друтият отмества погледа си. (смях) Мисля, че това идва от милиони години стоене - седене зад храстите, и гледане право напред, в опит да удариш този бизон по главата с камък. (смях) Мсиля си, че милиони години, мъжете са седяли с приятели един до друг. Моето заключително твърдение е: любовта е в нас. Тя е дълбоко запечатана в мозъците ни. Предизвикателството е да започнем да се разбираме. Благодаря. (Аплодисменти)