Ектор Руиз за свързването на света

Знаете ли, едно от нещата, които бих искал да кажа направо е, че всъщност съм тук случайно. Имам предвид... не в TED... че съм на този етап от живота си, че наистина бих смятал наборът от обстоятелства около себе си за случайност. Но онова, за което бих искал да ви говоря днес, вероятно е начин, по който бихме могли да използваме технологията, за да накараме тези случайности да се случват често. Защото наистина мисля, като погледна назад към това как в крайна сметка се оказах в тази случайност, технологията изигра голяма роля.

Затова днес бих искал да ви разкажа малко повече за себе си, за да поставя в контекст онова, което ще ви разкажа. И мисля, че ще разберете защо двете най-големи страсти в живота ми днес са децата и образованието. А щом поставя това в контекст, бих искал да ви разкажа малко за технологията: защо вярвам, че технологията дава огромни възможности; че тя е много мощен инструмент за работа по някои от тези предизвикателства. После, за инициативата, която спомена Крис, която решихме да започнем в AMD - наричаме я 50x15. А после ще се върна в началото и ще ви разкажа малко повече, с надеждата да ви убедя, че вярвам, че в днешния свят е наистина важно за бизнес лидерите не само да имат представа каква е идеята на техния бизнес, но да имат и страст към нещо значимо.

И така, с това наум, нека първо ви кажа, че съм едно от пет деца. Най-големият съм, другите четири са жени. Израснах в семейство от жени. Научих много за това как да се справям с тази част от света. (Смях) И както можете да си представите, ако изобщо можете да си представите: бях роден в едно много малко селце в Мексико, за съжаление, в много бедно обкръжение, а родителите ми нямаха университетско образование. Но аз имах късмета да получа такова, както и четирите ми сестри. Това някак ви дава представа за важността, която родителите ми отдаваха на образованието. Моите родители бяха фанатици на тема обучение; ще се върна на това малко по-късно.

Но едно от нещата, довели до ранното начало на обучението ми, както и огромното любопитство, насадено ми като дете, беше чрез една технология, която е на екрана - Виктрола. Баща ми я намери на едно бунище, успя да я поправи така, че да проработи. И някак... честно казано, до ден-днешен не знам как беше толкова наясно с това, което става по света... но като ме канеше да седна с него, когато бях съвсем малък, пускаше на тази "Виктрола" плочи с произведения на Моцарт и ми разказваше, че Моцарт е най-романтичният от всички композитори на класическа музика и как Клер дю Лун, една от любимите му композиции, наистина ме въведе в класическата музика. Той ми разказа за Йохан Щраус, как създавал валсовете, станали толкова известни по света. Разказваше ми и малко от историята, когато пускаше увертюрата "1812" от Чайковски на тази малка "Виктрола"; разказваше ми за Русия и всичко, което се случвало в Русия в онези времена и защо тази музика по някакъв начин представлява малка част от онази история. Дори докато бях дете, той успя да насади у мен силно любопитство. Този продукт може и да не ви изглежда особено високотехнологичен, но може да си представите, че навремето, беше в средата на 40-те години, в неговите очи това наистина беше доста високотехнологичен уред.

Едно от нещата, които е наистина важно да се опиташ да извлечеш от това преживяване е, че освен това хората ме питат: "А как се отнасяха родителите ви към вас като дете?" А аз винаги отговарям, че бяха наистина строги с мен. Не строги в смисъла, в който го разбират повечето хора - родителите да ти крещят, да те бият или нещо такова. Бяха строги в смисъл, че докато растях, както майка ми, така и баща ми винаги ми казваха: наистина е важно винаги да помниш две неща. Първо, като си легнеш вечер, трябва да си помислиш за изминалия ден и да се увериш, че през този ден си допринесъл с нещо и че си направил всичко, което си могъл, по най-добрия възможен начин. И второ: ние ти имаме доверие, че независимо къде си или къде отиваш, винаги ще постъпваш правилно. Не знам колко от вас някога са правили това с децата си, но ако го правите, моля, повярвайте ми, че това е възможно най-силният натиск спрямо едно дете, да кажеш... (Смях) ...имаме ти доверие, че винаги ще постъпваш правилно. Като излизах с приятелите си да пия бира, винаги бях много наясно с тези думи... (Смях)

...и много внимавах. Едно от нещата, които са се случили с технологията, е, че тя може да помага само ако е полезна, разбира се, но също може да помага и ако е достъпна, може да помага само ако можеш да си я позволиш. А в днешния свят полезността и достъпността не са непременно онова, което се случва при голяма част от днешната технология. Една от страстите ни в нашата фирма, а сега - и една от личните ми страсти, е да можем да работим наистина упорито за това технологията да стане полезна, достъпна и човек да може да си я позволи. А за мен това е много, извънредно важно.

Технологията се е променила много от дните на "Виктрола"-та. Сега, разбира се, имаме невероятно мощни компютри. Нещо огромно, което хората смятат за приложение-убиец, се нарича интернет. Макар и, честно казано, да не вярваме, че интернет е приложението-убиец. Честно казано, онова, което вярваме е, че интернет е връзка от хора и идеи. Интернет просто случайно е медията, в която се свързват тези хора и идеи. А мощта на свързването на хора и идеи може да бъде доста внушителна. И така, ние вярваме, че чрез всички случили се промени днес сме изправени пред една огромна възможност. Ако можем да свързваме хора и идеи по-интензивно... и макар да сте виждали огромно множество от продукти, дошли на пазара днес, ключът за мен е колко от тези продукти са в състояние да осигурят на хората свързаност по полезен начин. Достъпност, по прост начин, както и достъпност по цена, независимо от икономическия статут, който може да има едно лице, за да имат възможност да си позволят тази технология.

Като се има предвид това, си казахме - ами значи, бихме искали да дадем малко възможности в това отношение. Бихме искали да създадем една инициатива. Преди две години в AMD ни хрумна идеята да кажем - ами ако създадем една инициатива, наречена "50 до 15", при която целта ни ще е към 2015-та година половината от света да е свързан към Интернет, така че хора и идеи да могат да се свързват. Знаехме, че не можем да го направим сами, и по никакъв начин не сме възнамерявали да намекваме, че ние в AMD можем да го направим сами. Винаги сме смятали, че това е нещо, което може да се направи чрез партньорства с правителства, индустрия, образователни институции, множество други фирми, и честно казано, дори конкуренти. Така че всъщност е доста възвишена инициатива, ако ви харесва да мислите така, но смятахме, че трябва наистина да заложим сериозно на бъдещите години, достатъчно дръзко и достатъчно смело, че да ни принуди всички да измисляме начини да правим нещата различно. Ще се върна на това след минута, защото мисля, че резултатите до сега са забележителни и мога само да очаквам и наистина да се вълнувам от онова, което според мен ще се случи през следващите осем години, докато стигнем до инициативата 2015-та.

Къде сме днес? Година по година. Това идва от приятелите ни в Gapminder.com. Онези от вас, които никога не са виждали уебсайта им - трябва да го видите. Наистина е впечатляващ. И може да видите как се е променяло проникването на Интернет през годините. И така, като си съставихме този план, при който сме свързани с нашата цел, към 2015-та онова, което става очевидно, са три части. Едната е западният свят, дефиниран най-вече от Западна Европа и Съединените щати, там има огромен напредък. Свързаността в тези части от света е наистина феноменална и продължава да се повишава.

Всъщност мислим, че постигането на 100 процента е твърде възможно, дори преди времевата рамка на 2015-та. В други части от развиващите се страни като Индия и Китай, напредъкът е добър, солиден, добър. Но на места, които не са толкова развити - места като Африка, Латинска Америка и други места по света, напредъкът е твърде бавен. Всъщност, съвсем наскоро посетих Южна Африка. Имах възможността да проведа дискусия с президента Мбеки и едно от нещата, за които говорихме, беше какво пречи на по-бързото движение към тази цел за свързаност? Една от причините в Южна Африка е, че високоскоростната връзка струва по 100 долара на месец. Дори в Съединените щати е невъзможно на тази цена да успеем да постигнем свързаност, каквато се опитваме да получим. Затова говорихме за начини за вероятно партньорство, чрез което да може да се снижи стойността на тази технология. Като погледнете тази графика, гледате най-последната... това е логаритмична графика по хоризонтална скала. Погледнете в самия край: трябва да изминем доста дълъг път, за да постигнем целта от 50 процента за 2015-та. Но в нашата фирма сме развълнувани; имаме мотивация. Наистина мислим, че това е феноменален двигател, който да ни накара да правим нещата различно, и с нетърпение очакваме наистина да можем, съвместно с толкова много партньори по света, да сме в състояние да постигнем тази цел.

Едно от нещата, които бих искал да обясня чрез 50x15, което според мен наистина е жизненоважно е, че това не е благотворителност. Всъщност е бизнес начинание. Да вземем един малък сегмент от това, от този несвързан свят и да го наречем образователният пазар. Като разгледаш децата от началното училище - има стотици и стотици милиони деца по света, които биха могли да извлекат огромна полза от възможността да бъдат свързани към Интернет. С оглед на това виждаме една възможност да имаме бизнес, насочен към нуждата от този сегмент. А когато се захванахме с тази инициатива, от самото начало го казахме много ясно: Това не е благотворителност. Това всъщност е бизнес начинание, насочено към един много предизвикателен сегмент от пазара. Защото онова, което сме научили през последните три години е, че този сегмент от пазара, бил той образование или по-слабо развити нации - при всички случаи е сегмент, който изисква невероятно високо качество, невероятно висока надеждност, изключително ниска цена и достъп, и много от предизвикателствата, които, честно казано, без наистина да се върши биха били много трудни за разбиране - ще обясня за това след минута.

Това е инициатива, съсредоточена върху прости, достъпни и човеко-центрични разрешения. С това имаме предвид, че, знаете ли, честно казано, персоналният компютър е изобретен през 1980-та, повече или по-малко, и за повече от 20 години не се е променил. Той все още, на повечето места, е една сива или черна кутия и изглежда същият. Честно казано - знам, че понякога обиждам някои от клиентите си, като казвам това, но наистина го мисля - ако можеше да се махне името на компютъра от него, би било много трудно да се прецени кой го е произвел, защото всички са високо артикулизирани, но всички са различни. Значи не е имало човеко-центричен подход при насочването към този сегмент от пазара, затова наистина смятаме, че е от основна важност да се мисли за това.

Силно ми напомни за разговора, който чухме тази сутрин - за това оборудване за операционна зала, проектирано специфично за Африка. Тук говорим за нещо много подобно. И то трябва да бъде основано върху един гео-сензитивен подход. С това искам да кажа, че в някои части от света правителството играе ключова роля в развитието на технологията. А в други части не. В други части от света има инфраструктура, която позволява производство. В други части не е така. Затова трябва да сме чувствителни относно това как може да се развие тази технология и да влезе в действие в тези региони. А последната наистина важна част... и това е мнение, несподеляно от мнозина; тук като че ли сме сами в това... е, че наистина вярваме, че най-големият успех на тази инициатива може да дойде чрез отглеждане на местни интегрирани екосистеми от край до край.

С това искам да кажа, и нека използвам този пример - държавата Южна Африка, защото току-що бях там, поради това съм малко наясно с някои от предизвикателствата, пред които са изправени. Това е страна с 45-милионно население. Развиваща се икономика. Започва да расте невероятно много. Имат цел да понижат цената на свързаността. В Южна Африка имат компютърна фирма, която произвежда компютри. Развиват среда за софтуерно обучение в университетите си. Какво място, какво идеално място за създаване на екосистема, която би могла да изгради хардуера и софтуера, необходим за техните училища. А за своя изненада научих, че в Южна Африка имат 18 диалекта - винаги съм смятал, че имат само два... английски и африкаанс... но се оказва, че имат 18 диалекта. А за да може да се посрещнат нуждите на тази доста сложна образователна система, това може да се направи само отвътре. Не смятам, че към този сегмент от пазара могат да се насочат фирми, спуснати с парашут от друго място на света, просто да изсипват продукт и да го продават на пазарите. Затова смятаме, че в тези региони от света, където населението е многобройно и има инфраструктура, която може да го осигури, че една местна интегрирана система от край до край наистина е жизненоважна за успеха му.

Това е снимка на класна стая, която оборудвахме с компютри в Мексико, в родната ми страна. Тази класна стая случайно е в щат Мичоакан. Онези от вас, на които Мексико е познато... Мичоакан е много разноцветен щат. Децата се обличат с много шарени, шарени дрехи и е невероятно да се види мощта, която има това в ръцете на деца, в един компютър. Трябва да ви кажа, че е толкова лесно да се оцени ефектът, който достъпът до технология и свързаността могат да имат в живота и образованието на тези деца. Съвсем наскоро открихме учебна лаборатория в едно училище в Уест Кейп в Южна Африка, в едно училище, наречено "Нелсън Мандела", и като видиш лицата и дейностите на тези деца, които имат възможност за достъп до компютри, направо е феноменално. Те наскоро ни писаха писма, в които ни разказват колко са развълнувани от ефекта, който има това върху живота им, върху образователните им мечти, върху способностите им, и е просто феноменално.

Сега сме разгърнали 30 различни технологии в 18 различни страни, и сме имали възможност да свържем милиони хора в усилие да продължим да изучаваме от какво има нужда и търси точно този сегмент от пазара. И трябва да ви кажа, че макар и милиони да не звучи като много с оглед на милиардите, които са нужни, за да бъдат свързани, това е начало. И научаваме много. Научаваме извънредно много за онова, която смятаме, че е нужно на този сегмент, за да бъде ефективен.

Един пример за това е "По един лаптоп на дете". Някои от вас са запознати с това. Едно партньорство между МТИ и група фирми - участват Google, Red Hat, а AMD е ключов участник. Електрониката зад "По един лаптоп на дете" е основана върху технология на AMD - това е микропроцесор. Но за да ви дам представа колко креативна може да бъде тази група хора, една от целите на "По един лаптоп на дете" е да бъде в състояние да постигне 10-часов живот на батерията. Защото се смята, че един ден в училище би продължил поне осем часа, а искаш детето да има възможността да използва лаптопа поне за един цял ден, без да се налага да го презарежда. Инженерите направиха феноменално количество иновации в тази част, и сега животът на батерията на този продукт е 15 часа... само чрез много иновативна работа, извършена от хората, защото имат страст и мотивация, за да могат да вършат това. Очакваме това да се разгърне към края на тази година и сме много развълнувани от възможностите, които ще предложи това в областта на образованието. Това е силно съсредоточен продукт, насочен строго към образователния пазар. Не само в развиващите се страни, но всъщност и в развитите региони, защото има части от Съединените щати, където това може да има и огромен ефект върху възможността образованието да стане по-забавно и по-ефикасно.

Също така си партнираме и с TED в този проект, в "Архитектура за хуманност" и наред с лауреата на наградата TED Камерън Синклер организираме конкурс, който сме обявили пред архитектурната общност за най-добър проект за компютърна лаборатория за един развиващ се регион. Наистина сме развълнувани от възможността да сме част от това и нямаме търпение да видим какво ще излезе от тази вълнуваща, вълнуваща дейност.

Нека се върна към началото, за да приключа тази презентация. Ще ви кажа, че едно от нещата, които според мен са наистина жизненоважни за нас в индустрията, в бизнеса, е да можем да влагаме страст в разрешаването на тези проблеми. Според мен не е достатъчно да можем да ги поставим в таблица, да погледнем числата и да кажем - да, това е добър бизнес. Наистина вярвам, че трябва да влагаш страст в това.

А едно от нещата, които също съм научил от родителите си - ще ви разкажа един малък анекдот, особено от баща си. Отне ми известно време да го разбера, но той ми каза, като отидох в колеж, каза - "Ти си първият човек в семейството, който отива в колеж. И е наистина важно да разбереш, че за напредъка на цивилизацията всяко поколение трябва да се справя по-добре от предишното. Това е твоята възможност да се справиш по-добре от моето поколение." Честно казано, не знам дали наистина съм разбрал на времето онова, което ми каза. Бях нетърпелив да тръгвам към колежа, да намеря момичета и да уча, и момичета, и учене, но после завърших колежа, дипломирах се. Реших да се оженя. В сватбения ми ден баща ми отново дойде при мен и каза - "Знаеш ли, отново ще ти припомня, че всяко поколение трябва да се справя по-добре от предишното. Трябва да си по-добър съпруг от мен, защото така се осъществява напредък." Сега започна да ми звучи смислено. Защото знаех какъв прекрасен съпруг е той, а сега отново започваше да упражнява натиск върху мен, както правеше, докато бях дете. След няколко години ми се роди дете, първото ми дете, а баща ми отново идва в болницата, гледаме стъклото и виждаме децата от другата страна, а той казва: "Отново трябва да ти припомня, че за да се справя всяко поколение все по-добре, ще трябва да си по-добър баща от мен." Тогава ми просветна за огромното предизвикателство, което той поставяше пред мен, защото беше прекрасен баща. Но ключът е, че насади в мен една страст наистина да ставам всяка сутрин с желание да се справям по-добре. Наистина да ставам и да мисля, че ролята ми в живота не е само да съм управляващ директор на компания от "Форчън 500". Трябва да е така, че някой ден да мога да обърна поглед назад и това място наистина да е по-добро чрез някакъв малък принос, какъвто вероятно всеки от нас би могъл да направи. Много благодаря. (Аплодисменти)