Хасан Елахи: ФБР, тук съм!

Здравейте! Казвам се Хасан. Аз съм артист. И обикновено, когато казвам на хората, че съм артист, те ме поглеждат и казват: ''Рисуваш ли?'' или: ''В какъв вид медия работиш?'' Ами по-голямата част от моята работа, с която се занимавам, всъщност се отнася повече до методологиите на работа, отколкото до някоя специфична дисциплина или специфична техника. Това от което наистина се интересувам е творческо решаване на проблеми. И аз имах малък проблем преди няколко години. И нека ви покажа малко от това.

Започна ето тук. Това е летището в Детройт на 19 юни 2002 година. Аз летях обратно към Щатите, връщайки се от изложба в чужбина. И както си се връщах, ами бях пресрещнат от ФБР, посрещна ме един ФБР агент, и ме заведе в една малка стая, и ме попита най-различни въпроси -- ''Къде бяхте? Какво правихте? С кого разговаряхте? Защо бяхте там? Кой плаща за вашите пътувания?'' -- всички тези малки детайли. И тогава буквално като изневиделица, човекът ме попита: '' Къде бяхте на 12-ти септември?'' И когато повечето от нас биват попитани: ''Къде бяхте на 12-ти септември?'' или на която и да е дата, повечето отговаряме: ''Не помня точно, но мога да проверя за вас.''

Аз извадих малкия си органайзър, и казах: ''Добре, нека да видим срещите ми на 12-ти септември.'' На 12-ти септември -- от 10:00 до 10:30 сутринта съм си платил сметката за склада за съхранение. От 10:30 сутринта до 12 на обяд, се срещнах с Джудит, която тогава беше една от моите дипломантки. От 12 часа на обяд до 3 следобяд, аз преподавах моят начален клас, от 3 следобяд до 6 вечерта, преподавах моят клас за напреднали. ''Къде беше на 11-ти?'' ''Къде беше на 10-ти?'' ''Къде беше на 29-ти? На 30-ти?'' ''Къде беше на 5-ти октомври?'' Ние прочетохме около шест месеца от моя календар. И не мисля, че той очакваше от мен да имам такива подробни записки с това какво правя. Добре е че имах, защото не изглеждам добре в оранжево.

(Смях)

Така той ме попита -- (Аплодисменти) ''А в този склад за съхранение, на който сте платили наема, какво имахте вътре?'' Тове беше в Тампа, Флорида, и аз обясних: ''Зимни дрехи, които не мога да ползвам във Флорида. Мебели, които не мога да побера в мишия си апартмент. Просто подбрани буклуци за гаражна разпродажба, защото аз не изхвърлям нищо, а си го складирам.'' И той ме погледа наистина объркан и каза: ''Никакви експлозиви?'' (Смях) И аз отговорих: ''Не, не. Ммного съм сигурен, че там нямаше експлозиви. И ако имаше щях да съм ги запомнил.'' И той беше все още малко объркан, но смятам, че който поговори с мен за повече от две минути осъзнава, че аз не представлявам точно терористична заплаха. И ние си седяхме там, и накрая след около един час, час и половина, въртейки се напред-назад той каза: ''Добре, аз имам достатъчно информция тук. Ще я предам в офисите в Тампа. Те бяха тези, които инициираха това. Те ще се свържат с теб и ние ще се погрижим за това.'' И аз отговорих: ''Чудесно.''

Прибрах се и телефона звънна, и един мъж се представи. Това бе офисът на ФБР в Тампа, където аз прекарах шест месеца от моят живот -- с прекъсвания, не шест месеца един след други. Между другото, вие хора знаете, че в Съединените Щати, вие не можете да правите снимки на федерални сгради, но Гугъл може да го прави вместо вас. И така на хората от Гугъл, благодаря ви. (Аплодисменти) И така аз прекарах доста време в тази сграда. Въпроси като: ''Били ли сте свидетел, или участвали ли сте в актове, които могат да навредят на Съединените Щати или друга чужда страна?'' И вие също трябва да вземете под внимание състоянието, в което се намирате когато правите това. Вие сте, така да се каже, лице в лице с някого, който решава живот или смърт. Или въпроси като -- всъщност, по време на полиграфа, по който начин най-накрая това се свърши след такива девет последователни --

един от въпросите по време на полиграфа беше... всъщност първият беше: ''Твоето име Хасан ли е?'' ''Да.'' ''Във Флорида ли сме?'' "Да.'' ''Днес вторник ли е?'' ''Да.'' Защото трябва да отговорите с да или не. Тогава, разбира се, следващият въпросе е: ''Принадлежиш ли на групировки, които искат да навредят на Съединените Щати?'' Работя в университет. (Смях) И аз отговорих: ''Може би вие бихте искали да попитате някои от моите колеги това директно.'' И те казаха: ''Добре, оставяйки настрана каквото сме обсъдили, принадлежиш ли на групировки, които искат да навредят на Съединените Щати?'' И аз: ''Не.''

И накрая на тези шест месеца и девет последователни полиграфа, те казаха: ''Хей, всичко е наред.'' И аз: ''Знам. Това се опитвах да ви кажа, хора, през цялото това време. Знам, че всичко е наред.'' Те ме погледнаха доста странно. И аз продължих: ''Хора, аз пътувам много.'' Това е с ФБР. И продължих: ''Остава ни само Аляска да не получи последната бележка, и айде всичко това отначало.'' И там имаше истинско притеснение. И той каза: ''Знаеш ли, ако имаш някакви проблеми, обади ни се -- ние ще се погрижим.''

От тогава, преди да отида където и да е, аз ще се обадя на ФБР-то. Ще им кажа: ''Хей, аз отивам ето тук. Това е моят полет. Полет 7 на Нортуест авиолинии, пристигащ в Сиатъл на 12-ти март'' или каквото и да е. Две седмици по-късно, ще се обадя отново, да ги уведомя. Аз не бях длъжен, но реших така. Просто исках да кажа: ''Хей хора. Не искам да изглежда все едно правя някакви резки движения.'' (Смях) ''Не искам да си помислите, че смятам да бягам. Просто да ви осведомя. Предварително.'' И така просто продължих да правя това отново и отново и отново. И тогава телефонните обаждания се превърнаха в имейли, и имейлите станаха по-дълги и по-дълги и по-дълги... със снимки, с туристически съвети. После направих уебсайтове. И направих това ето тук. Нека се върна обратно към това тук.

Всъщност проектирах това през 2003. Това един вид ме проследява във всеки един момент. Написах няколко кода за мобилния ми телефон. В основата на нещата, това което реших беше, добре хора, искате да ме следите, това е готино. Но аз ще се следя сам. Няма проблем. Вие не трябва да хабите енергия или ресурси. И аз ще ви помогна. И в процеса на това, се зачудих, добре какво още могат да знаят за мен? Те сигурно имат всичките ми полети, така че реших да сложа всичките мои полети от рождението ми до сега онлайн. И може да видите, Делта 1252 от Канзас Сити до Атланта. И после виждате, това се някои от блюдата, с които са ме хранили на самолетите. Това беше на Делта 719 летящ от ДжФК до Сан Франциско. Виждате ли това? Те няма да ме пуснат в самолета с това, но ще ми го дадат в самолета. (Смях) Това са някои от летищата, на които се размотавам, защото аз харесвам летища. Това е летище Кенеди, 19 май, вторник. Това е във Варшава. Сингапур. Както виждате, тези са някак си празни.

Тези снимки са направени наистина анонимно до такава степен, че може да бъде всеки. Но ако свържете това с останалия материал, тогава вие основно изигравате ролята на ФБР агента, свързващи като цяло целият този материал. И когато сте в ситуация, в която трябва да оправдаете всеки един момент от вашето съществуване, вие сте поставени в ситуация в която реагирате по един много различен начин. По времето когато това се случваше, последното нещо, за което си мислех беше ''художествен проект.'' Със сигурност не си мислех, хей, аз имам нова работа тук. Но след като преминах през това, след като осъзнах, добре какво всъщност се случи? И след като събрах всичко парче по парче, това и това, по този начин опитвайки се да разбера какво ми се случи, накрая това се превърна в това, и всъщност се превърна в този проект.

И така това са магазините в които пазарувам, някои от тях, защото те трябва да знаят. Това съм аз, купувайки малко патешки пастет от Ранч 99 в Дейли Сити в неделя, 15-ти ноември. В супермаркета Кореана, купувайки моето кимчи, защото аз харесвам кимчи. Купих си също така малко раци от там, и малко вътрешности от Сейфуей в Еморивил. И прането също. Прах за пране от западен Оакланд, източен Оакланд, извинявам се. И след това мариновани медузи от супермаркета Хонг Конг на магистрала 18 в източен Брънзуик. Сега ако върнете обратно към банковите ми сметки, то всъщност ще покаже нещо от тях, което ви уведомява, че на 9-ти май, съм купил бензин за 14,79 долара от Сейфуей Валехо.

И така не само давам тази информация тук и там, но сега има и трета страна, независима трета страна, моята банка, която потвърждава, че аз наистина съм бил там по това време. Така там има показатели, и тези показатели представляват справка. И така се получава потвърждението. Понякога това са наистина много малки покупки. Например 34 цента такса за международна транзакция. И всички тези са взети директо от моите банкови сметки, и всички са показани ето тук.

Понякога има много информация. Това тук е точното място, където се намира стария ми апартамент в Сан Франциско. И понякога получавате това. Понякога получвате само това, просто един празен коридор в Солт Лейк Сити, 22-ти януари. И мога да ви кажа точно с кого бях, къде бях. защото точно това трябваше да правя с ФБР. Трябваше да им казвам всеки един малък детайл за всичко. Аз прекарвам доста време пътувайки. Това е един паркинг в Елко, Невада покрай магистрала 80 в 8:01 вечерта на 19-ти август. Прекарвам доста време и по бензиностанции -- празни гари. За това има многобройни бази с данни. Има и хиляди и хиляди и хиляди снимки. На моят сайт в момента има точно 46 000 снимки, и ФБР са видяли всичките -- или поне вярвам, че са ги видяли. А понякога получавате много малко информация, просто едно празно легло. Понякога получавате много текстова информация и никакъв визуален материал. Получавате нещо такова. Това, между другото, е мястото на моя любим магазин за сандвичи в Калифорния -- виетнамски сандвич.

Има различни категоризации на храни, ядени пред празни гари, празни бензиностанции. Това са някои от ястията, които съм си готвил във вкъщи. А как ще разпознаете, че това са храни ядени във вкъщи? Ами една и съща чиния се появява доста пъти. И отново, човек трябва да използва малко детективска работа тук. И така понякога базата с данни става много специфична. Това са само тако сандвичи ядени в Мексико Сити близо до една гара от пети до шести юли. В 11:39 сутринта беше ето този. В 1:56 следобед беше ето този. В 4:59 следобед ето този. Значи аз запечатвам моят живот на всеки няколко минути. На всеки няколко момента правя снимка.

Сега всичко се прави от моя iPhone и веднага всичко отива на моя сървър, и сървърът ми прави всичко останало и категоризира нещата и ги поставя на мястото им. Те трябва да знаят къде си върша работата, защото искат да знаят за моята работа. Значи на 4-ти декември, аз отидох тук. И в неделя, 14-ти юни през 2009 -- това беше всъщност около 2 часа следобед в Скоухеган, Мейн -- това беше моят апартамент. И така това, което вие виждате тук са отделните частици и цялата тази информация.

Ако отидете на моя сайт, има тонове неща. И наистина, не е един от най-лесните за употреба интерфейси. Всъщност е много труден за употреба. И една от причините, също част от тази трудност за потребителя, се дължи на това, че всичко е там, но вие наистина трябва да си проправите път измежду всичко това. Така че, слагайки цялата тази информация там, това, което всъщност ви казвам е всичко. Но измежду целият този шум, който излагам, аз всъщност живея много анонимен и личен живот. И вие всъщност знаете много малко за мен. И наистина съм стигнал до заключението, че начинът по който защитавате вашата анонимност, особено в ера, където всичко е каталогизирано и всичко се архивира и всичко се записва, вече няма нужда да триете информация повече.

И какво да правите когато всичко е изложено на показ? Ами трябва да го държите под контрол. И ако ви предоставя тази информация директно, това е много по-различна идентичност, отколкото ако се опитате да съберете откъслечни парчета. Другото нещо, което е също интересно тук, е фактът че разузнавателните агенции -- и няма значение кои са те -- те всички работят в една индустрия, където тяхната стока е информация, или ограничен достъп до информация. И причината поради която тяхната информация има някаква стойност, е, ами, защото никой друг няма достъп до нея. И когато аз подминавам посредника и я давам директно на вас, информацията, която ФБР има, няма никаква стойност, по този начин обезценявайки нейната валута. И аз разбирам, че на индивидуално ниво, е просто символично. Но ако 300 милиона хора в САЩ започнат да правят това, ще трябва да препроектираме цялата разузнавателна система от основите й. Защото просто не би проработило ако всеки споделяше всичко. И ние достигаме до там.

Когато първо започнах проекта, хорате ме поглеждаха и казваха: ''Защо искаш да кажеш на всички какво правиш, къде си? Защо слагаш тези снимки?'' Това беше преди хората да туитват навсякъде и 750 милиона хора да слагат статус съобщения, или да сръгват хората. Така по един начин, аз съм доволен, че съм напълно старомоден. Аз все още се занимавам с проекта, но е старомоден, защото вие всички го правите. Това е нещо, което всички ние правим редовно, независмо дали осъзнаваме или не. И така ние сътворяваме наши собствени архиви и така нататък.

И знаете ли, някои от моите приятели са казвали винаги: ''Хей, ти си просто параноик. Защо го правиш? Защото никой всъщност не го гледа. Никой наистина няма да те притеснява.'' Така едно от нещата, които правя е, че всъщност проверявам моите логове на сървъра много внимателно. Защото всичко подлежи на наблюдение. Аз наблюдавам кой ме наблюдава. И попаднах на тези. Това са някои от моите примерни логове. Просто малка част и вие може да видите някои от тези тук. И аз поразчистих малко списъка за да може да ги видите. Значи може да видите, че Вътрешната безопасност харесва да се отбива -- Министерството по вътрешната безопасност. Може да видите, че и Агенцията по национална безопасност обича също да се отбива. Аз всъщност се преместих доста близо до тях. Сега живея надолу по улицата от тях. Централната Разузнавателна Агенция. Административният Офис на Президента. Не съм много сигурен защо те се появиха, но са тук. Смятам, че те някак си обичат да гледат изкуство. И се радвам, че имаме покровители на изкуството в тези среди.

Така че благодаря ви много. Аз оценявам това.

(Аплодисменти)

Бруно Джусани: Хасан, любопитен съм. Ти каза: ''Сега всичко се прави автоматично от моя iPhone,'' но ти всъщност правиш снимките и добавяш информация. И колко часове от деня отнема това?

ХЕ: Почти никакви. Не е по-различно от изпращането на едно съобщение. Не е по-различно от това да си провериш имейла. Това е едно от нещата, с което се справяхме добре и без да трябваше да правим някое от тези неща. И така просто това се превърна като всеки друг ден. Имам предвид, когато си актуализираме статуса, ние не се замисляме колко време ще ни отнеме. Наистина е просто въпрос на няколко кликвания на моя телефон, изпращане, и е готово. И всичко е автоматизирано от другият край.

БД: В деня в който си на място където няма обхват, ФБР сигурно полудява?

ХЕ: Ами това отива на последното място, на което съм бил. Така се задържа на най-последното място. Ако аз съм на 12 часов полет, вие ще видите последното летище, от което съм излетял.

БД: Хасан, благодаря ти много. (ХЕ: Благодаря.)

(Аплодисменти)