Харви Финберг: Готови ли сме за нео-еволюция?

Какво бихте подобрили у себе си? Да кажем, че само с малко промени в гените си ще се сдобиете с по-добра памет – по-прецизна, по-точна и по-бърза. Или пък ви се иска да имате по-хубаво тяло – по-силно, по-издръжливо. Искате ли да сте по-привлекателни и самоуверени? Или да живеете по-дълго, в по-добро здраве? Или може би сте сред онези, които цял живот мечтаят за креативност? Кое би ви харесало най-много? Кое бихте избрали, ако можехте да имате само едно? (Човек от публиката: Креативност.) Креативност. Колко от вас биха избрали креативност? Вдигнете ръце. Да видим. Няколко. Сигурно тъкмо толкова, колкото креативни хора има тук. Много добре. Колко от вас ще заложат на памет? Малко повече. Ами хубаво, здраво тяло? Малко по-малко. Какво ще кажете за дълголетие? А! Мнозинството. Това ме кара да се чувствам много добре като доктор. Ако бихте могли да имате кое да е от тези, светът би бил много различен. Дали си фантазираме? Или може би е възможно?

Еволюцията е неизчерпаема тема тук на TED конференциите, но нека ви предложа виждането на един доктор по темата. Великият генетик от 20ти век, Т.Г. Добжански, предан едновременно на науката и на руската православна църква е автор на есе, озаглавено "Нищо в биологията няма смисъл, освен през призмата на еволюцията". Ако сте сред онези хора, които не приемат доказателствата за биологична еволюция, сега е идеалният момент да си свалите слушалките, да извадите личното си комуникационно устройство -- давам ви позволение -- и може би да погледнете още веднъж книгата на Катрин Шулц "Да сгрешиш", защото иначе няма да разберете и дума от предстоящата лекция. (Смях) Но ако приемате биологичната еволюция, помислете над това: дали се отнася само за миналото, или е за бъдещето? За други ли се отнася или и за нас?

Това е различен поглед към дървото на живота. На тази илюстрация, от храста в центъра израстват клончета във всички посоки. Ако погледнем краищата на дървото на живота, всеки съществуващ вид на връхчето на клон е успял в еволюционно отношение: оцелял е; показал е устойчивост спрямо средата си. Човешката част на този клон съвсем в края е, разбира се, тази, която най-силно ни вълнува. Ние произлизаме от общ предшественик със съвременните шимпанзета преди около осем милиона години. През този интервал е имало около 20 до 25 различни видове хуманоиди. Някои са оцелели, други – не. Тук сме от около 130 000 години. Може да изглеждаме много отдалечени от други части от това дърво на живота, но всъщност, в преобладаващата си част, основните механизми на нашите клетки са почти еднакви.

Осъзнавате ли, че можем да се възползваме и да управляваме механизмите на често срещаните бактерии, за да произвеждаме белтъчното вещество на човешкия инсулин, използван за лечението на диабетици? Това не е като човешкият инсулин; това е същият белтък, химично идентичен с този, който произвежда човешкият панкреас. Говорейки за бактерии, осъзнавате ли, че всеки от нас носи в червата си повече бактерии, отколкото е броят на клетките в останалата част от тялото ни? Може би 10 пъти повече. Искам да кажа, помислете си, когато Антонио Дамасио пита как се възприемате, мислите ли си за бактериите? Червата ни са невероятно гостоприемна среда за тези бактерии. Там е топло, тъмно, влажно, много е уютно. А и предлага толкова хранителни вещества, достъпни без каквито и да е усилия. Изключително удобен приют, ако не броим опитите, опитите за насилствено изхвърляне Но иначе, вие сте прекрасна среда за тези бактерии, също както те са жизнено важни за вас. Те спомагат храносмилането на важни хранителни вещества. Също така предпазват от някои болести.

Но какво ще донесе бъдещето? Достигнали ли сме еволюционна стабилност като вид? Или ни е писано да се превърнем в нещо различно -- нещо, което вероятно е по-добре приспособено към средата? Нека погледнем назад в миналото към Големия взрив, от преди 14 милиарда години -- Земята, Слънчевата система, преди около 4,5 милиарда години -- първите признаци на прото-живот, преди може би три или четири милиарда години на Земята -- първите многоклетъчни организми, преди около 800 милиона или милиард години -- и след това човешкият вид, появяващ се най-накрая през последните 130 000 години. В тази обширна, недовършена симфония на Вселената, животът на Земята е един кратък такт; животинското царство, като акорд; човешкият живот, малка деликатна нотичка. Дотук бяхме. В това се състои развлекателната част на тази реч, така че се надявам да сте ѝ се насладили.

(Смях)

Когато бях студент първа година в университета, записах курс по биология. Бях изумен от елегантността и красотата на биологията. Бях очарован от силата на еволюцията и осъзнах нещо много основно: в повечето съществуващи форми на живот в едноклетъчните организми, всяка клетка просто се дели и цялата генетична енергия на тази клетка се пренася в двете дъщерни клетки. Но при появата на многоклетъчните организми нещата започват да се променят. Намесва се сексуалното възпроизвеждане. И много важно, с появата на сексуалното възпроизвеждане, което предава генома, останалата част от тялото става заменима. Всъщност, бихме могли да кажем, че неизбежността на смъртта на телата ни в еволюционен план се появява по същото време, когато и сексуалното възпроизвеждане.

Трябва да призная, че в началните години на колежа си мислех, добре, секс/смърт, секс/смърт, смърт за секс -- изглеждаше ми съвсем логично по онова време, но с всяка изминала година, съмненията ми нарастваха. Дори разбрах вижданията на Джордж Бърнс, който на 90 все още изнасяше представления в Лас Вегас. Веднъж някой почукал на хотелската му врата. Той отворил. Пред него стояла невероятно красива, оскъдно-облечена девойка. Погледнала го и казала: "Тук съм за супер секс." "Браво на теб'", казал той, "За мен – супа."

(Смях)

Като доктор осъзнах, че работя за цел различна от тази на еволюцията – не задължително в неин ущърб, но – различна. Опитвах се да запазя тялото. Грижех се за здравето ни. Лекувах болести. Исках да живеем дълги и здравословни животи. Идеята на еволюцията е предаването на генома на следващото поколение, адаптация и оцеляване поколение след поколение. От гледна точка на еволюцията всеки от нас е совалка, построена да изстреля генетичен товар до следващата орбита и после да го пусне в морето. Мисля, че всички ще се съгласим с Уди Алън, който казва: "'Не искам да постигна безсмъртие чрез работата си. Искам да го постигна без да умирам."

(Смях)

Дълголетниците не са задължително любимци на еволюцията. Нито пък най-големите, най-силните или най-бързите, дори не и най-умните. Еволюцията цени съществата, които най-добре са се адаптирали към средата си. Това е единствения тест за оцеляване и успех. На дъното на океана термофилните бактерии могат да оцелеят от топлината, отделяна от парите на пролуките, която иначе би произвела, ако там имаше риба, вакуумирана сготвена риба, все пак, те са успели да се пригодят към тази среда.

Добре, какво означава това? Поглеждайки назад какво се е случвало в еволюцията, и докато си мислим отново за мястото на човечеството в еволюцията, и особено какво следва в следващото ниво, бих казал, че има много възможности. Първият вариант е въобще да не еволюираме. Достигнали сме някакво равновесие. Една от причините за подобно развитие би могла да е, че чрез медицината сме успели да запазим много гени, които иначе биха отпаднали по естествен път и изчезнали от населението. Вторият фактор е, че като вид сме успели така да изменим средата си, че както ние се нагаждаме спрямо нея, така и тя се нагажда спрямо нас. И между другото, ние мигрираме и се смесваме до такава степен, че изолацията, необходима на еволюцията липсва.

Втората възможност е да се случи традиционна еволюция, естествена, наложена от природните сили. Тук аргументът е, че колкото и незабележимо да протича, еволюцията е неизбежна. А що се отнася до изолацията, когато ние, като вид, колонизираме далечни планети, ще настъпи необходимата изолация и промените в обкръжаващата среда, които ще предизвикат естествена еволюция.

Но има и трета възможност. Вълнуваща, интересна и стряскаща възможност. Аз я наричам нео-еволюция – новата еволюция, която не е просто естествена, а насочена и избрана от нас като съзнателни индивиди. в изборите, които правим. Какво може да доведе до това? Как бихме могли да постигнем подобно нещо? Помислете например за това как в някои култури хората правят избори относно потомството си. Някои култури, например, залагат на повече мъже, отколкото жени. Това не е задължително в плюс на обществото, но е въпрос на личен или семеен избор.

Помислете също, дали ако имахте възможност да изберете – не просто пола на детето си, но и за собствените си тела, дали щяхте да модифицирате гените си с цел излекуване или превенция на болести. Не бихте ли променили гените си, за да отстраните диабет или Алцхаймер, или за да намалите риска от рак, или удар? Не ви ли се иска да можете да направите такива промени в гените си? Ако погледнем напред във времето, подобни промени ще стават все по-достъпни.

Проектът "Човешки Геном" започна през 1990 и отне 13 години. Струва 2,7 милиарда долара. Година след като беше завършен през 2004, същото беше възможно за 20 милиона долара и за три до четири месеца. Днес, всеки може да направи пълна секвенция на 3 милиарда базови двойки в човешкия геном срещу 20 000 долара в рамките на седмица. Съвсем скоро сумата ще спадне до 1000 долара за човешкият геном, и това ще стане широко достъпно. Само преди седмица, "Националната инженерна академия" удостои Франсис Арнолд и Уилем Стемър със своята награда Дрейпър. Двамата са учени, които независимо един от друг развиват техники за стимулиране на естествения еволюционен процес за по-бързо, ефективно извличане на желани белтъци, по по-ефективен начин – процес, който Франсис Арнолд нарича "насочена еволюция". Преди две години, ученът Шиня Яманака бе удостоен с наградата Ласкър, за изследването си, при което взима кожна клетка на възрастен индивид, фибропласт, и обработвайки само 4 гена, той предизвиква превръщането на тази клетка в плурипотенциална стволова клетка – клетка, потенциално способна да се превърне във всяка възможна човешка клетка.

Тези промени наближават. Същата технология, която произведе човешкия инсулин в бактерия, може да създаде вируси, които да ви защитават не само от самите тях, а и от други вируси. Вярвате или не, в момента тече тестови период с ваксина срещу инфлуенца, израснала в клетките на тютюнево растение. Представяте ли си нещо добро да произлезе от тютюна?

Всичко това вече е реалност, а в бъдеще ще става все по-възможно. Представете си само още две дребни промени. Можете да изменяте собствените си клетки, а защо не и тези на бъдещите ви деца? Ами ако можехте да промените спермата и яйцеклетката си, или да промените току-що оплодено яйце, и да дадете на подрастващите по-добър шанс и по-крепко здраве – да елиминирате диабета, хемофилията, да намалите риска от рак? Кой не иска по-здрави деца? А и същата тази аналитична технология, същият този научен двигател, които могат да предизвикат промените, за да предотвратят болести, ще ни позволяват да усвоим супер-качества, хипер-умения -- по-добра памет. Ще откажете ли острия ум на Кен Дженингс, особено ако е подсилен от ново поколение Уотсън машина? Защо пък не жилави мускули, които да ви позволят по-бързо и дълго бягане? Или пък по-дълъг живот? Тези опции ще бъдат неустоми.

И когато сме в позицията да предадем всичко на бъдещите поколения и получим качествата, които искаме, ще превърнем старомодната еволюция в нео-еволюция. Ще започнем процес, който нормално може да трае 100 000 години, но бихме могли да сбием в хиляда -- и може би дори през следващите сто години. Това са избори, които внуците или правнуците ви ще имат пред себе си. Дали ще използваме тези избори за едно по-добро, по-успешно, по-мило общество? Или съзнателно ще изберем различни качества за някои от нас, но не и за други? Дали ще превърнем обществото в по-скучно и универсално, или в по-разнообразно и многостранно? Това ще бъдат въпроси, пред които ще трябва да се изправим.

И най-вече, ще успеем ли някога да развием мъдростта, да наследим мъдростта, за да избираме разумно? За добро или зло, вероятно по-рано, отколкото предполагате, ще се сблъскаме с тези дилеми.

Благодаря.

(Аплодисменти)