Харша Богъл: Възходът на крикета, възходът на Индия

Онова, което ще направя, е просто да ви дам най-новия епизод от най-дълго вървялата в Индия, а може би и в света сапунена опера, а именно крикета. И дано тече вечно, защото осигурява препитание на хора като мен. В нея има всичко, което човек би искал от една нормална сапунена опера. Има любов, радост, щастие, тъга, сълзи, смях, много измама, интриги. И, като всички добри сапунки, прескача 20 години, щом интересът на публиката се промени. Точно това направи крикетът. Той прескочи 20 години в игра над 20. За това ще говоря - как една малка промяна води до много голяма революция.

Но не винаги е било така. Крикетът не винаги е бил такава движена от скоростта поколенческа игра. Имаше време, когато се е играл крикет, играли са се безкрайни тестови мачове, когато се е играло, докато играта свърши. Имало я е онази игра през март 1939-та, която започнала на трети март и завършила на 14-ти март. Завършила само защото английските играчи на крикет трябвало да отидат от Дърбан до Кейптаун, което е двудневно пътуване с влак, за да хванат кораба, който заминавал на 17-ти, защото дълго време след това нямало да има кораб. Така че мачът приключил междинно. Един от английските батсмани казал: "Знаете ли какво? Още половин час, и щяхме да спечелим." (Смях) Още половин час след 12 дни. Междувременно имало две недели. Но, разбира се, неделите са дни за църква. Така че в неделя не се играе. А един ден валяло. Така че всички си седели и се сприятелявали един с друг.

Но си има причина Индия да се влюби в крикета. Защото сме имали приблизително същата скорост на живот. (Смях) В Махабхарата също е било така, нали? Биеш се през нощта. После идва залез, така че всички се прибират вкъщи. Тогава си разработваш стратегията, връщаш се към нея на следващия ден, и пак се прибираш вкъщи. Единсвтената разлика между "Махабхарата" и нашия крикет била, че в крикета всички били живи, за да се върнат и да се борят на следващия ден. Принцове покровителстват играта - не защото обичат играта, а защото това било средство да спечелят благоразположението на английските управници.

Но има и една друга причина Индия да се влюби в крикета - а именно, че са ти трябвали само парче дърво и гумена топка, и произволен брой хора можели да играят където и да е. Погледнете. Може да се играе на бунището с малко камъни ей там. Може да се играе на малка уличка. Не можеше да се удря добре навсякъде, защото бухалката се блъскаше в стената. Да не забравяме климатиците и кабелите. (Смях) Можеше да се играе на бреговете на Ганг. Ганг е толкова чиста тук, но това е отдавна. Или пък може да се играят много игри на едно малко парче земя, дори ако не знаеш коя игра всъщност играеш. (Смях) Както виждате, може да се играе навсякъде. Но играта напредваше бавно, разбирате ли, накрая.

Не винаги имаш пет дни. Затова напредвахме и започнахме да играем крикет над 50. И тогава имаше една огромна случайност. В индийския спорт ние не караме нещата да се случват. Има случайности, а ние понякога сме на правилното място в правилния момент. И спечелихме тази световна купа през 1983та. И изведнъж се влюбихме в играта над 50. Играехме я практически всеки ден. Имаше повече крикет над 50, отколкото където и да било другаде.

Но имаше и друга голяма дата. През 1983-та спечелихме Световната купа. През 1991-ва, 92-ра имахме финансов министър и министър-председател, желаещи да позволят светът да гледа Индия, вместо да сме тази велика страна на авантюра и мистерия в тази затворена страна. И така, пуснахме мултинационалните в Индия. Орязахме митническите такси. Намалихме вносните такси. И всички мултинационални започнаха да влизат с мултинационални бюждети, които гледаха дохода на глава и много се развълнуваха от възможностите в Индия и търсеха изразно средство, с което да стигнат до всеки индиец.

А в Индия има само две изразни средства - едно истинско и едно писано. Писаното е онова, което виждате във филмите. Истинското беше крикетът. И така, един от приятелите ми, седнал ето тук, пред мен, Рави Таривал от "Пепси", реши, че ще го отнесе по целия свят. "Пепси" беше тази голяма революция. Защото започнаха да разнасят крикета навсякъде. И така крикетът започва да става голям. Крикетът започна да носи богатства. Телевизията започна да предава крикет. Дълго време телевизията казваше: "Няма да предаваме крикет, освен ако не ни плащате, за да го предаваме." После казаха: "Добре, следващите права са продадени за 55 милиона долара. Следващите права са продадени за 612 милиона долара." Така че графиката е доста добра.

А после имаше друга голяма случайност в нашия крикет. Англия изобрети крикета над 20 и каза: "Светът трябва да играе крикет над 20". Точно както Англия изобретила крикета и накарала останалата част от света да го играе. Слава богу, че са те. (Смях) И така, Индия трябваше да отиде да играе на Световната купа Т20. Индия не искаше да играе на Световната купа Т20. Но бяхме принудени да играем с марджин 8-1. И тогава се случи нещо много драматично. Стигнахме до финала, а после този момент, който ще бъде пазен свято завинаги, за всички, погледнете.

(Приветстваща тълпа)

Пакистанският батсман се опитва да отстрани филдъра.

Говорител: И Зишан го взема! Индия печели! Какъв мач за финал на Т20. Индия, световните шампиони. (Аплодисменти) Индия, шампиони по Т20. Но каква игра имахме, М.С.Дони улови направо във въздуха, но Мисба-ул-Хая, какъв играч. Огромен, огромен успех. Индия, световните шампиони по ТТ.

Харша Богъл: Изведнъж Индия откри мощта на крикета над 20- Случайността там, разбира се, беше, че батсманът мислеше, че боулърът играе бързо. (Смях) Ако той беше играл бързо, топката щеше да отиде, където трябваше да отиде, но не отиде там. А ние изведнъж открихме, че можем да сме добри в тази игра. Онова, което направи също, беше, че доведе до определена гордост от факта, че Индия би могла да е най-добра в света. Беше време, когато влизаха инвестиции, Индия се чувстваше малко по-самоуверена. И така, имаше усещане за огромна гордост от това, което можем да правим. За наша всеобща благодарност, англичаните са много добри в изобретяването на разни неща. А после, каквито са благи хора, оставят света да стане много добър в тях. (Смях) И така, Англия изобрети крикета Т2- и позволи на Индия да го открадне. Не беше като ре-инженеринг на онова, което правим в медицината - просто го отмъкнахме веднага, както си беше. (Смях)

И така, стартирахме своя собствена лига Т20. Шест седмици, град срещу град. Беше ново нещо за нас. Досега бяхме подкрепяли само страната си... единствените две области, в които Индия беше много горда от страната си, се представяше на полето. Едната беше войната - индийската армия, което не ни харесва да се случва много често. Другото беше индийският крикет. Сега изведнъж трябваше да поддържаме градски лиги. Но хората, влизащи в тези градски лиги, бяха хора, които се учеха от запада. Америка е дом на лиги. И те казаха: "Така, ще изградим няколко бляскави лиги тук, в Индия." Но беше ли Индия готова за това? Защото крикетът дълго време в Индия винаги беше организиран. Никога не е бил промотиран. Никога не е продаван, беше организиран. А вижте какво направиха с нашата красива, мила, проста семейна игра. Изведнъж започна да се случва това.

(Музика)

Церемония за откриване, не по-лоша от всяка друга. Това беше Индия, която купуваше "Корвет"-и. Това беше Индия, която купуваше "Ягуар"-и. Това беше Индия, която добавяше повече мобилни телефони на месец, двойно на населението на Нова Зеландия, и отгоре. И така, беше една различна Индия. Но беше също една леко по-ортодоксална Индия, която беше много щастлива, че е модерна, но не искаше да казва това на народа. Затова бяха втрещени, когато пристигнаха мажоретките. Всички ги наблюдаваха тайно. Но всички го отричаха твърдо.

(Музика)

(Смях)

Новите собственици на индийския крикет не бяха старите принцове. Не бяха бюрократи, които бяха принудени да влязат в спорта, защото те всъщност не го обичаха, това бяха хора, които управляваха сериозни фирми. И така, започнаха да промотират крикета в големи мащаби, започнаха да промотират клубове в големи мащаби. И започнаха да ги промотират с огромните пари зад това. Имам предвид, че Професионалната индийска лига имаше 2,3 милиарда долара, преди топка да влезе в игра. 1,6 милиарда долара за телевизионни постъпления за 10 години и още 70 милиона долара и отгоре от всички тези франчайзи, които влагаха пари. И тогава трябваше да се обърнат към градовете си. Но трябваше да го правят като Запада, нали? Защото основаваме лиги. А онова, в което бяха много добри, беше да го правят много локализирано. И така, просто за да ви дам пример как го правеха, не промоция в стил "Манчестър Юнайтед", а промоция в силно мумбайски стил, погледнете.

(Музика)

Разбира се, много хора казаха, че може би танцуват по-добре, отколкото играят. (Смях) Но това беше добре. Онова, което направи също, беше, че промени начина, по който гледахме на крикета. През цялото време, ако искаш млад играч на крикет, трябваше да го избереш от пресечките в собствената ти малка околност, собствения ти град, и човек беше много горд със системата, която произвеждаше тези играчи на крикет. Изведнъж, ако стреляш при играта, ако Мумбай стреля, например, не беше нужно да ходят при Калбадеви или Шиваджи парк, или където и да било, за да ги набират, можеха да отидат в Тринидад. Това беше новата Индия, нали? Това беше новият свят, където можеш да набираш отвсякъде, стига да получаваш най-добрия продукт на най-добрата цена. И изведнъж индийският спорт се беше събудил за реалността, че можеш да набираш най-добрия продукт за най-добрата цена където и да било в света.

И така, мумбайските индийци летяха в Дуейн Браво от Тринидад и Тобаго, за една нощ. А когато трябваше да се върнем, за да представляваме Западните Индии, го попитаха: "Кога трябва да стигнеш?" Той отвърна: "Трябва да съм там до определено време, затова трябва да замина днес." Казахме: "Не, не, не. Не става дума кога трябва да тръгнеш, а кога трябва да стигнеш там." Той отвърна: "Трябва да стигна на дата Х." А те казаха: "Добре, играй до дата Х, минус един ден." И така, той игра в Хайдерабад, отиде - веднага след играта отиде от стадиона на Хайдерабадското летище, седна в частен корпоративен самолет, първо презареждане в Португалия, второ презареждане в Бразилия. Беше в Западните Индии навреме. (Смях) Индия никога не би мислила в този мащаб преди. Индия никога не би казала: "Искам един играч да изиграе мач за мен, и ще използвам корпоративен реактивен самолет, за да го изпратя обратно чак до Кингстън, Ямайка, за да играе мач." И просто си помислих: "Уау, стигнали сме донякъде в света, нали? Стигнали сме донякъде. Мислим на едро."

Но в резултат на това също започна свързването на двете най-важни неща в индийския крикет, което са крикетът и филмите за индийските развлечения- Крикетът и филмите. А те се събират, защото хората във филмите вече започнаха да притежават клубове. И така, хората започнаха да ходят на крикет, за да гледат Прити Зинта. Започнаха да ходят на крикет, за да гледат Шарук Хан. И се случи нещо много интересно. Започнахме да внасяме песен и танц в индийския крикет. И така той започна да напомня индийските филми все повече и повече. Разбира се, ако си в отбора на Прити Зинта, както ще видите в следващия видеоклип, ако се справяш добре, получаваш прегръдка от Прити Зинта. Така че това беше крайната причина да се справяш добре. Погледнете. Всички гледат Прити Зинта.

(Музика)

И, разбира се, Шарук Хан, играещ пред тълпата в Колката. Всички сме гледали мачове в Колката, но никога не сме виждали нещо подобно. Шарук, с бенгалската песен, настройва цялата публика за Колката, не за Индия, а за Колката. Но погледнете това.

(Музика)

Индийска филмова звезда прегръща пакистански играч на крикет, защото те спечелиха в Колката. Можете ли да си представите? А знаете ли какво каза пакистанският играч на крикет? (Аплодисменти) Искаше ми се да играя за отбора на Прити Зинта.

(Смях)

Но реших да се възползвам от тази възможност... тук вътре има малко хора от Пакистан. Толкова съм щастлив, че сте тук, защото мисля, че можем да покажем, че можем да сме заедно и да сме приятели, нали. Можем да играем крикет заедно, можем да сме приятели. Много ви благодаря, че дойдохте, всички вие от Пакистан.

(Аплодисменти)

Имаше и критики, защото казваха: "Играчите се продават и купуват? Да не са зърно? Да не са добитък?" Защото направихме този търг, разбирате ли. Как да се фиксира цена за един играч? И така, на последвалия търг буквално имаше хора, които казваха, бум! толкова много милиони долара за този и този играч. Ето.

Музика

Водещ: Обявена цена 1 500 000 долара. Ченай. Шейн Уорн, продаден за 450 000 долара.

ХБ: Изведнъж една игра печелеше за играчите си по 50 рупии на ден... значи 250 рупии за тестов мач, но ако завършиш за четири дни, получаваш само 200. Най-добрите индийски играчи, които играеха на всеки тестов мач, на всеки един от международните, върховите играчи, стандартните договори са 220 000 долара за цяла година. Сега получават 500 000 за шест дни работа, после Андрю Флинтоф намина от Англия, получи милион и половина долара, върна се и каза: "За четири седмици печеля повече от Франк Лампард и Стивън Джерард, печеля повече и от футболистите, уау." А откъде печелеше? От един малък клуб в Индия. Бихте ли могли да си представите, че този ден ще дойде? Милион и половина долара за шестдневна работа. Не е зле, нали.

И така, 2,3 милиарда долара, преди първата топка да влезе в игра. Онова, което Индия правеше обаче, беше да се лансира сред най-добрите в света, и стана огромна марка. Лалит Моди беше на корицата на "Бизнес Тудей". Индийската професионална лига стана най-голямата марка в Индия, заради нашите избори се наложи да бъде преместена в Южна Африка и трябваше да започнем турнира до три седмици. Да преместим цял турнир в Южна Африка за три седмици. Но го направихме. Знаете ли защо? Защото нито една страна не работи толкова бавно като нас допреди три седмици преди събитие, и никой не работи бързо като нас през последните три седмици.

(Аплодисменти)

Нашето население, което дълго време смятахме за проблем, изведнъж стана най-голямото ни предимство, защото имаше повече зрители... огромната консуматорска класа... всички идваха да гледат крикета. Също така бяхме направили крикета единствения спорт в Индия, което е жалко, но в Индия всеки друг спорт тласка разрастването на крикета, което е малка трагедия на нашето време.

А сега, в последната минута, преди да си тръгна... има два странични ефекта от всичко това. Дълго време Индия беше страна на бедността, прах, просяци, змиеукротители, мръсотия, делхийски кореми... хората чуваха истории за делхийски кореми, преди да дойдат. И изведнъж се появи тази страна на възможността. Играчите на крикет по цял свят казваха: "Знаете ли, обичаме Индия. Обичаме да играем в Индия." Знаете ли, усещането беше добро. Казахме: "Доларът всъщност е доста мощен." Можете ли да си представите, парите се виждат и вече там няма делхийски корем. Няма мръсотия, няма просяци. Всички змиеукротители са се изпарили. Всички са изчезнали. Това ви казва как управлява капиталистическият свят.

Така най-сетне една английска игра, която Индия е узурпирала малко, но Т20 ще бъде следващият мисионер в света. Ако искате да отнесете играта по света, това ще бъде най-кратката форма на играта. Не можеш да отнесеш безкраен тест в Китай и да седиш 14 часа без никакъв резултат накрая, или не можеш да го отнесеш по целия свят. Ето какво прави Т20. Да се надяваме да направи всички по-щастливи, да се надяваме да направи играта по-голяма и да се надяваме да даде на крикетните коментатори повече време в бизнеса.

Много благодаря. Благодаря.

(Аплодисменти)