Ханс Розлинг показва най-добрите статистики които сте виждали

Преди около 10 години се заех да преподавам световно развитие на Шведски студенти. Това беше след като 20 години изучавах глада в Африка, заедно с африкански институции, така че, малко или много, от мен се очакваше да знам достатъчно за света. Започнах в Каролинския Медицински Университет, начален курс, наречен Глобално Здраве. Но когато получиш такава възможност ставаш малко нервен. Мислех, че студентите, които постъпват при нас с най-високите възможни оценки в Шведската образователна система, може би знаят всичко, което щях да им преподавам. Така че направих входящ тест. Един от въпросите, от които научих много, беше този: "Коя държава в тези 5 двойки има по-високо ниво на детска смъртност?"

И подбрах страните така, че във всяка двойка една от държавите има двойно по-висока детска смъртност от другата. Това означава, че разликата е доста по-голяма от статистическата грешка. Няма да тествам и вас тук, но Турция е с по-висока, Полша, Русия, Пакистан и Южна Африка. И това са резултатите на Шведските студенти. Направих теста с висока степен на надеждност, и което ме ощастливи, е: 1.8 правилни отговора от възможни 5. Това означава, че има място за професор по международно здраве -- (Смях) и за моя предмет.

Но късно една вечер, когато съставях доклада, наистина прозрях моето откритие. Аз бях показал, статистически значимо, че най-добрите Шведски студенти знаят по-малко за света, отколкото шимпанзетата. (Смях) Защото шимпанзетата биха познали половината отговори ако им дам два банана за Шри Ланка и Турция. Те биха познали в половината случаи.

Но студентите не познават. Проблемът за мен не е невежество, той е предварително втълпени идеи.

Също, неетично проведох изследване върху професорите в Каролинския Институт, (Смях) който присъжда Нобеловата награда за медицина, и те са наравно с шимпанзетата. (Смях) Тогава рзбрах, че наистина има нужда да се комуникира, защото данните за това какво се случва по света и здравето на децата във всяка държава са много добре известни.

Направихме софтуер, който показва данните така: всеки балон е страна. Тази страна тук е Китай. Това е Индия. Размера на балона е населението, по тази ос слагам раждаемостта. Защото когато студентите погледнаха света и аз ги попитах: "Какво наистина мислите за света?" Е, първо разбрах че учебника е Тинтин (белгийски комикс), основно. (Смях) Те отговориха: "Света е все още 'ние' и 'те'." 'Ние' е западният свят, 'те' са третия свят. "Но какво имате предвид със Западния Свят?" попитах. "Ами, това е дълъг живот и малки семейства, а Третият Свят е кратък живот и големи семейства."

Значи, това мога да ви покажа тук. Слагам раждаемостта тук: брой деца на жена, едно, две, три, четири, до осем деца на жена. Имаме много добри данни от 60-те насам, за големината на семействата във всички страни. Отклоненията са малки. Тук слагам очаквана продължителност на живота при раждане, от 30г.в някои страни до около 70г. През 1962 наистина имаше група държави тук. Индустриализирани страни с малки семейства и дълъг живот. А тези бяха развиващите се страни -- големи семейства и сравнително кратък живот. Сега, какво се случи след 1962? Искаме да видим промяната. Прави ли са студентите? Все още ли има два типа държави? Или тези развиващи се страни са преминали към по-малки семейства и живеят тук? Или са удължили продължителността на живота и са там горе?

Да видим. Спряхме света тогава. Всичко това са данни на ОН, които са достъпни. Започваме. Виждате ли там? Китай е там, движи се към по-добро здравеопазване, подобрява се. А зелените латино-американски държави минават към по-малки семейства. Жълтите тук са арабските страни, и те отиват към по-големи семейства, но -- не, по-дълъг живот, но не по-големи семейства. Африканците са зелените там долу. Те все още са там. Това е Индия. Индонезия се придвижва доста бързо. (Смях) През 80-те Бангладеш все още е сред африканските страни там. Но сега, Бангладеш -- случва се чудо през 80-те: имамите започват да насърчават семейно планиране. Те се издигат до този ъгъл. И през 90-те имаме ужасна СПИН епидемия, която смъква продължителността на живота на африканските страни и всички останали отиват в този ъгъл, където имаме дълъг живот и малки семейства, и имаме един съвсем нов свят. (Аплодисменти)

Нека направим пряко сравнение между САЩ и Виетнам. 1964: Америка има малки семейства и дълъг живот; Виетнам има големи семейства и кратък живот. И ето какво става: данните по време на войната показват, че въпреки смъртта, има подобрение в продължителността на живота. До края на годината семейното планиране започва във Виетнам и те отиват към по-малки семейства. И САЩ, там горе, отива към по-дълъг живот, запазвайки размера на семейството. И през 80те Виетнам оставя комунистическото планиране и се ориентира към пазарна икономика, което ги придвижва дори по-бързо в социалната сфера. И днес във Виетнам имаме същата продължителност на живота и същата големина на семействата, Виетнам 2003, каквито са в САЩ 1974, към края на войната. Мисля, че всички ние -- ако не гледаме данните -- подценяваме огромната промяна в Азия, която се изразява в социална промяна, преди да проличи икономическата промяна.

Да продължим с друг начин, по който можем да покажем разпределението на приходите по света. Това е световното разпределение на приходите на хората. Един долар, 10 долара, 100 долара на ден. Вече няма пропаст между богати и бедни. Това е мит. Има малка вдлъбнатина тук. Но има хора по цялата дължина. И ако погледнем как са разпределени доходите, това са 100% от световните годишни доходи. Най-богатите 20% -- те получават около 74%. А най-бедните 20% -- те получават около 2%. И това показва, че схващането за развиващи се страни е изключително съмнително. Ние мислим за помощите като 'тези хора тук дават помощ на тези хора там'. Но в средата, имаме по-голямата част от световното население, и сега те получават 24% от световните приходи.

Чували сме го в други форми. И кои са тези? Къде са различните държави? Мога да ви покажа Африка. Това е Африка. 10% от световното население, по-голямата част в бедност. Това е ОИСР. Богатите страни. Богаташкия клуб на ОН. И всички те са от тази страна. Доста голямо припокриване на Африка и ОИСР. А това е Латинска Америка. Там има от всичко на Земята, от най-бедните до най-богатите, в Латинска Америка. И отгоре на това можем да сложим Източна Европа, можем да сложим Източна Азия, и слагаме Южна Азия. И как изглеждало това назад във времето, до около 1970? Тогава е имало по-голяма вдлъбнатина. И повечето които са живели в абсолютна бедност са азиатци. Световният проблем беше бедността в Азия. И сега, ако пуснем света напред във времето, виждате, че докато населението се увеличава, има стотици милиони в Азия, които излизат от бедността и други, които обедняват, и това е моделът днес. И най-добрата прогноза на Световната Банка е, че това ще се случи, и няма да имаме разделен свят. Повечето хора ще са в средата.

Разбира се, това е логаритмична скала, но идеята ни за икономика е разтеж в проценити. Гледаме на това, като възможност за процентно увеличение. Ако променим това и вземем БВП на глава от населението, вместо семеен доход и обърнем тези индивидуални данни в регионални данни за БВП, и вземем тези региони там долу, размера на балона пак е населението. Имате ОИСР там, имате Субсахарска Африка там, взимаме всички Арабски държави там, от Африка и Азия, и ги слагаме по отделно, разширяваме тази ос, и мога да й дам ново измерение тук, като добавя социалните придобивки там, детска смъртност. Сега имаме пари по тази ос и вероятността децата да оцелеят там. В някои страни 99,7% от децата оцеляват до 5 годишна възраст; в други -- само 70%. И тук изглежда има разлики между ОИСР, Латинска Америка, Източна Европа, Източна Азия, Арабските държави, Южна Азия и Субсахарска Африка. Линейната зависимост е много силна между детската смъртност и парите.

Но нека разбием Субсахарска Африка. Здравето е тук, по доброто здраве е там горе. Мога да разбия Субсахарска Африка на съставящите я страни. И когато се разпръсне, размера на балона е броя на населението. Сиера Леоне там долу. Мавриций там горе. Мавриций е първата страна свалила ограниченията за търговия. Там можели да продават захарта си. Можели да продават текстила си на равни начала с хората от Европа и Северна Америка.

Има огромни различия в Африка. И Гана е тук в средата. В Сиера Леоне -- хуманитарна помощ. Тук в Уганда -- помощ за развитие. Тук - време да се инвестира, там - можете да отидете на почивка. Това е огромно разнообразие в Африка, ние често виждаме сякаш всичко вътре е еднакво. Мога да разбия Южна Африка тук. Индия е големия балон в средата. Но -- огромна разлика между Авганистан и Шри Ланка. Мога да разбия Арабските държави. Как са те? Еднакъв климат, еднакви култури, еднакъв регион. Огромна разлика. Дори между съседи. Йемен -- гражданска война. ОАЕ -- пари, доста равномерно и доста добре похарчени. Не като в мита. И това включва всички деца на чуждестранни работници които са в страната. Данните често са по-добри отколкото мислите. Много хора казват, че данните са лоши. Има граница на несигурност, но можем да видим разликата тук: Камбоджа, Сингапур. Разликите са много по големи от несигурността в данните. Източна Европа: Съветска икономика за дълго, но сега те излизат след 10 години всяка по много различен начин. А ето я Латинска Америка. Днес не трябва да стигаме до Куба за да намерим страна с добро здраве в Латинска Америка. В Чили ще има по ниска детска смъртност от Куба до няколко години. А тук имаме страните с висок доход от ОИСР.

И тук получаваме цялостния модел на света, който горе-долу изглежда така. И ако го погледнем, как изглежда света през 1960 и започва да се движи. 1960. Това е Мао Дзедун. Той осигури здраве на Китай. И после умря. И тогава Дън Сяопин дойде и осигури пари на Китай, и ги върна на основната сцена. Видяхме как страните се движат в различни посоки, така че е малко трудно да определим примерна страна която определя модела на света. Бих искал да ви върна до някъде тук, 1960. Искам да сравня Южна Корея, тази, с Бразилия, която е тази. Надписа ми избяга за момент тук. И искам да сравня Уганда, която е там. Мога да го пусна напред, така. И виждате как Южна Корея напредва много, много бързо, докъто Бразилия напредва много по-бавно.

И ако се придвижим назад пак, тук, и им сложим опашки, ето така, можете да видите пак, че скоростта на развитие е много, много различна и страните се придвижват горе долу със същата скорост като парите и здравето, но изглежда можете да напредвате много по-бързо ако първо сте здрави, отколкото ако първо сте богати. За демонстрация на това, можете да видите пътя на Обединените Арабски Емирства Те дойдоха от тук, минерална страна. Те монетизират всичкия петрол, те взимат всичките пари, но здравето не може да се купи в супермаркет. Трябва да се инвестира в здраве. Трябва да пратите децата на училище. Трябва да обучите медицински персонал. Трябва да образовате населението. И Шеки Сайед направи това по относително добър начин. И вместо падащи цени на петрола, той доведе тази държава там горе. Така че, ние имаме много по обща представа за света, където всички страни изглежда харчат парите си по добре отколкото в миналото. Сега, това е така, криво-ляво, ако погледнете осреднените данни за държавите. Те изглеждат така.

Това е опасно, да се използват осреднени данни, защото има големи различия в самите страни. Значи, ако отидем тук, можем да видим че, Уганда днес е където Южна Корея е била през 1960. Ако разпръсна Уганда, виждаме доста големи различия в Уганда. Това са петините в Уганда. Най-богатите 20% от угандийците са там. Най-бетните са там долу. Ако разпръсна Южна Африка -- изглежда така. Ако отида надолу и погледна Нигер, където имаше такъв ужасен глад, накрая, изглежда така. 20% от най-бедните в Нигер са ето тук, и богатите 20% са там, и въпреки това ние дискутираме какви решения трябват за Африка. Всичко на света съществува в Африка. И не можете да обсъждате достъп до лекарства срещу СПИН за едната пета там горе със същата стратегия като тук долу. Развитието на света трябва да бъде сложено в контекст, и не е уместно да го разглеждате на регионално ниво. Трябва да отидем в по-дребни детайли. Открихме, че студентите много се вълнуват когато използват това.

И все повече държавници и хора от корпоративния сектор искат да видят как света се променя. Но, защо това не се случва? Защо не използваме данните, които имаме? Имаме данни от Обединените Нации, от националните статистически агенции от университети и други неправителствени организации. Защото информацията е скрита дълбоко в базите данни. Обществото го има, интернет го има, но все още не я използваме ефективно.

Всичката информация която видяхме, променяща се в света не включва публично-финансирани статистики. Има няколко уеб страници като тази, нали, но те взимат по малко от базите данни и хората им слагат цени, глупави пароли и отегчителни статистики. (Смях) (Аплодисменти)

Това няма да проработи. Какво е необходимо? Имаме базите данни. Нямаме нужда от нови бази данни. Имаме великолепни инструменти за дизайн, и все повече се добавят там горе. Така че, започнахме огранизация с идеална цел, която свързва данните с оформлението, нарекохме я Gapminder (дупковнимател), от Лондонското метро, където те предупреждават,© "внимавай с дупката". За това решихме, че Gapminder е подходящо. И започнахме да пишем софтуер, който свързва данните по този начин. Това не беше трудно. Отне няколко човеко-години за да постигнем анимации. Можете да вземете набор данни и да ги сложите там. Ние правим достъпни данни от ООН, от няколко ООН организации.

Някои страни са съгласни данните им да са достъпни за света, но това, от което наистина имаме нужда е функция за търсене. Функция за търсене където можем да копираме данните в търсим формат и да ги изнесем за света. И какви отзиви получаваме? Занимавал съм се с антропология на основните статистически единици. Всички казват, "Това е невъзможно. Не може да бъде направено. Информацията ни е толкова специфична и детайлна, че в нея не може да се търси както в други. Не можем да дадем данните свободно на студентите, безплатно на предприемачите в света." Но не е ли това, което искаме да постигнем? Публично-финансираните данни са тук долу. И ние искаме от тях да пораснат цветя в Мрежата. И едно от съществените неща е да ги направим търсими, тогава хората ще могат да използват различните инструменти и да ги анимират. И ние имаме доста добри новини за вас. Моята добра новина е, че сега, новият Шеф на статистиките в ООН не казва, че е невъзможно. Той казва само: "Ние не можем да го направим." (Смях) Доста умен човек, а? (Смях)

Ще видим доста движение в данните през следващите години. Ще можем да разглеждаме разпределението на приходите по съвсем нови начини. Това е разпределението на приходите в Китай, 1970. разпределението на приходите в САЩ, 1970. Почти нчма припокриване. Но какво се е случило? Това се е случило: Китай расте, и не е толкова хомогенен вече, появява се тук, издигайки се над САЩ. Почти като призрак, нали? (Смях)

Доста плашещо. Но мисля, че е много важно да разполагаме с тази информация. Нуждаем се да я видим наистина. И вместо да гледаме това, искам да завърша като покажа броя на интернет потребители на 1000. В този софтуер имаме лесен достъп до около 500 променливи от всички страни. Отнема известно време да се смени, но по осите можете лесно да поставите която променлива пожелаете. Важното е да направим базите данни свободни, да ги направим търсими, и със следващия клик да ги превърнем в графики, които са моментално разбираеми. На статистиците това не им харесва, те казват, че това няма да покаже реалността; трябват ни статистически, аналитични методи. Но това само създава хипотези.

Сега завършвам със света. Интернет се появява. Броят на интернет потребители расте така. Това е БВП на глава от населението. И това е нова, навлизаща технология, но ето, че пасва учудващо добре към икономиките на страните. Ето защо 100-доларовите компютри ще са толкова важни. Но това е добра тенденция. Сякаш света се изравнява, нали? Тези страни повдигат повече от икономиката и ще бъде много интересно да се наблюдава през годините, което бих искал вие да да можете да правите, с всичките публично-финансирани данни. Благодаря ви много! (Аплодисменти)