Follow TED
Be the first to know about new TEDTalks, TED news and other announcements.
Click on any phrase to play the video from that point.
Едно време, на 24-годишна възраст, бях студент в Медицинския Колеж "Св. Йоан" в Бангалор. Бях гостуващ студент в продължение на един месец на курс по обществено здраве. И това промени умствената ми нагласа завинаги. Курсът беше добър, но не съдържанието на курса само по себе си промени нагласата ми. А безпощадното осъзнаване, първата сутрин, че индийските студенти са по-добри от мен.
Разбирате ли, аз бях зубрач. Обичах статистиката от малък. И бях учил дълго в Швеция. Някога бях сред първата четвърт във всички курсове, които посещавах. Но в "Св. Йоан" бях в последната четвърт. Беше факт, че индийските студенти учеха по-упорито, отколкото ние в Швеция. Четяха учебника по два пъти, три пъти или четири пъти. В Швеция го прочитахме веднъж, а после отивахме да купонясваме.
А това за мен, това лично преживяване беше първият път през живота ми, когато нагласата, с която израснах, бе променена. И осъзнах, че вероятно западният свят няма да продължи да доминира над света завинаги. Мисля, че много от вас са имали същия вид лично преживяване. Онова осъзнаване, при което срещате някого, който наистина ви е накарал да промените представите си за света. Не е заради статистиката, макар и да се опитвах да я направя забавна.
И сега, тук, на сцената, ще се опитам да предвидя кога ще се случи това Азия да възстанови доминиращата си позиция като водещата част от света, както е било някога, в продължение на хиляди години. Ще направя това, като се опитам да предвидя точно през коя година средните доходи на лице в Индия и Китай ще достигнат тези на Запада. Нямам предвид цялата икономика, защото да израсне икономиката на Индия до размера на Обединеното кралство -- това е елементарно, с един милиард души. Но искам да видя кога средното заплащане, парите за всяко лице на месец в Индия и Китай -- кога те ще достигнат тези за Обединеното кралство и Съединените щати?
Но ще започна с исторически фон. Може да видите моята карта, ако я сложа тук горе. Нали? Бих започнал от 1858 г. 1858-а била година на огромен технологически напредък на Запад. Това била годината, когато кралица Виктория за пръв път била в състояние да комуникира с президента Бюканън чрез Трансатлантическия телеграфен кабел. Те били първите, които "туитвали" трансатлантически. (Смях) (Аплодисменти) А аз успях, чрез чудесните Гугъл и Интернет, да открия текста на телеграмата, изпратена в отговор от президента Бюканън на кралица Виктория. Ето как завършва: "Този телеграф е фантастичен инструмент за разпространяване на религия, цивилизация, свобода и законност по целия свят."
Хубави думи. Но някак ми стана любопитно какво е имал предвид под свобода, и свобода за кого. Ще помислим за това, като погледнем по-широката картина на света през 1858 г. Защото 1858-а Била също година на повратна точка в историята на Азия. 1858-а била годината, когато смелото въстание срещу чуждестранната окупация на Индия било потушено от британските сили. Индия била изправена пред още 89 години чуждестранна доминация.
1858 г. в Китай била година на победа за британските сили в Опиумната война. А това означавало, че на чужденците, както се казва в договора, се разрешавало да търгуват свободно в Китай. Това означавало плащане с опиум за китайски стоки.
1858 г. в Япония била годината, когато Япония трябвало да подпише договора Харис и да приеме търговия при благоприятни за САЩ условия. Били заплашени от онези черни кораби там, които били в токийското пристанище през последната година. Но Япония, в контраст с Индия и Китай, поддържала националния си суверенитет.
Да видим колко голямо значение може да има това. Ще направя това, като върна тези мехури тук в една Гепмайндър графика, където виждате, че всяко мехурче е страна. Размерът на мехурчето тук е населението. По тази ос, тъй като имах доходи на лице в сравняем долар. А по тази ос имам средна продължителност на живота, здравето на хората. Тук имам и едно нововъведение. Трансформирах лазерния лъч в екологична, рециклируема версия тук, в зелена Индия.
И ще видим, нали разбирате. Вижте тук, 1858-а, Индия е била тук, Китай е бил тук, Япония е била там, Съединените щати и Обединеното кралство са били по-богати, ето там. Ще започна със света ето така. Индия не винаги е била на това ниво. Всъщност, ако се върнем в историческите документи, имало е време преди стотици години, когато доходите на човек в Индия и Китай са били дори над тези на Европа. Но през 1850-та вече е имало много, много години чуждестранна доминация и Индия е била деиндустриализирана. Виждате, че страните, в които икономиката растяла, били Съединените щати и Обединеното кралство. Те също, към края на века, ставали здрави, а Япония започвала да ги настига. Индия се опитвала тук долу. Виждате ли как започва да се движи там? Но наистина, наистина естественият суверенитет бил добър за Япония. И Япония се опитва да се движи нагоре там.
Сега е новият век. Здравето се подобрява, Обединеното кралство, Съединените щати, но внимавайте сега -- приближаваме се към Първата световна война. През Първата световна война ще видим много смърт и икономически проблеми тук. Обединеното кралство слиза надолу. А сега идва и испанският грип. После, след Първата световна война, те продължават нагоре. Все още под чуждестранна доминация и без суверенитет, Индия и Китай са долу в ъгъла. Не се случва кой знае какво. Населението им нараства, но общо взето това е всичко. През 30-те години на XX век виждате, че Япония отива към период на война, с по-ниска средна продължителност на живота. А Втората световна война е била наистина ужасно събитие, също и икономически за Япония. Но те се възстановяват доста бързо след това. И се придвижваме към новия свят. През 1947 г. Индия най-после спечелва независимостта си. Те можели да издигнат индийското знаме и да станат суверенна нация, но там имало много големи трудности.
През 1949 г. съвременен Китай се развива по начин, който изненадва света. А какво се случило? Какво се случва след независимостта? Виждате, че здравето започва да се подобрява. Децата започнали да ходят на училище. Осигурявали се здравни услуги. Това е Големият скок напред, когато Китай пада надолу. Това било централно планиране от Мао Дзе Дун. Китай се възстановил. После казали: "Никога вече, глупаво централно планиране." Тук се издигнали нагоре, а Индия се опитвала да ги следва. И наистина ги настигали. И двете страни имали по-добро здраве, но все още много ниско ниво на икономика.
И стигаме до 1978 г., когато Мао Дзе Дун умира и се появява един нов човек отляво. Тук излиза Дън Ксяопин. Той казва: "Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки." Защото ловенето на мишки е онова, което и двете котки са искали да правят. Виждате двете котки тук, Китай и Индия, които искат да хванат мишките ей там, разбирате ли. Те решават да наблегнат не само на здравеопазване и образование, но да започнат да развиват и икономиката си. Пазарната реформа е била успешна там. През 1992 г. Индия следва с пазарна реформа. Те вървят доста близо заедно и виждате, че сходствата между Индия и Китай в много отношения са далеч по-големи от различията между тях.
Те продължават нататък. Дали ще успеят да ги настигнат?
Това е големият въпрос днес. Ето къде са днес.
А какво означава, че... (Аплодисменти) средните стойности тук -- това е средното за Китай. Ако разделя Китай -- вижте тук, Шанхай вече е успял да ги настигне. Шанхай вече е там. И е по-здрав от Съединените щати. Но от друга страна Гижу, една от най-бедните вътрешни провинции на Китай, е там. А ако разделя Гижу на градска и селска част, селската част от Гижу отива там долу. Виждате тези огромни неравенства в Китай, посред бързия икономически растеж.
А ако разгледам също и Индия, в Индия всъщност има друг вид неравенство. Географската, макро географската разлика не е толкова голяма. Утар Прадеш, най-голямата от областите тук, е по-бедна и има по-ниско здравно ниво, отколкото останалата част от Индия. Керала лети най-отгоре там, стигайки Съединените щати по здравеопазване, но не и по икономика. А тук, Махаращра, с Бомбай върви напред. В Индия големите неравенства са вътре в областта, отколкото между областите. Това само по себе си не е лошо. Ако имате много неравенство, макро географските неравенства могат да са по-трудни за справяне в дългосрочен план, отколкото ако е в същия район, където има център на растеж относително близо до място, където живеят бедни хора.
Не, има още едно неравенство. Вижте там, Съединените щати. (Смях) О, те разбиха рамката ми. Вашингтон излиза тук. Приятелите ми в "Гепмайндър" искаха да покажа това, защото има нов лидер във Вашингтон, който наистина е загрижен за здравната система. И го разбирам, защото Вашингтон е толкова богат, ето там, но не са толкова здрави, като Керала. Доста интересно, нали? (Аплодисменти) Виждам бизнес възможност за Керала, да помогне за оправяне на здравната система в Съединените щати.
Ето го тук целия свят. Там долу е легендата. А когато видите двете големи котки тук да се блъскат напред, виждате, че между тях и пред тях са всички изплуващи икономики от света, които Томас Фридман толкова правилно нарича "плоския свят". Виждате, че в здравеопазването и образованието една голяма част от света напредва, но в Африка и други части, както в селско Гижу в Китай, още има хора с ниско здравеопазване и много ниска икономика. В света има огромна несъразмерност. Но по-голямата част от света в средата се движи много бързо напред.
А сега, да се върнем на моите проекции. Кога ще се случи настигането? Трябва да се върна към много конвенционална графика. Вместо това ще покажа доходите на човек, бедните тук долу, богатите там горе. А времето -- тук, започвам света от 1858 г. Ще видим какво ще се случи с тези страни. Виждате ли, Китай под чуждестранна доминация всъщност понижава доходите си и слиза до индийското ниво тук. Докато Обединеното кралство и Съединените щати стават все по-богати и по-богати. А след Втората световна война Съединените щати са по-богати от Обединеното кралство. Но независимостта идва тук. Започва растеж, икономическа реформа. Растежът е по-бърз, и с предвиждания от МВФ може да видите къде се очаква да са през 2014 г.
Въпросът сега е: "Кога ще се случи настигането?" Погледнете, погледнете Съединените щати. Виждате ли мехурчето? Мехурчетата, не моите мехурчета, а финансовите мехурчета. Това е мехурчето за точка ком. Това там е прагът на "Леман Брадърс". Виждате как слиза там. Изглежда, че там надолу идва друг камък. Така че те, изглежда не тръгват нататък -- тези страни. Изглежда, вървят по пътя на по-скромен растеж, разбирате ли. И хората, интересуващи се от растеж, обръщат очи към Азия.
Мога да сравня с Япония. Това е издигането на Япония. Виждате ли, Япония го е направила ето така. Добавяме Япония. И няма съмнение, че може да се случи това бързо настигане. Виждате ли тук какво е направила Япония? Япония го е направила ето така, до пълно настигане, а после следват другите икономики с високи доходи. Но истинските проекции за тези, бих искал да ги дам ето така. Може да е по-зле, може да е по-добре. Винаги е трудно да се предсказва, особено за бъдещето. Един историк ми казва, че е дори още по-трудно да се предсказва за миналото.
Мисля, че съм в трудно положение тук. Неравенствата в Китай и Индия смятам всъщност за голямата пречка, защото въвличането на цялото население в растеж и просперитет е онова, което ще създаде домашен пазар, което ще избегне социалната нестабилност и което ще позволи употреба на целия капацитет на населението. Затова социалните инвестиции в здравеопазване, образование, инфраструктура и електричество са всъщност онова, което е нужно в Индия и Китай.
Климатът. Имаме страхотни международни експерти вътре в Индия, които ни казват, че климатът се променя и трябва да се предприемат действия, иначе Китай и Индия биха били страните, които най-много ще пострадат от климатичната промяна. Смятам Индия и Китай за най-добрите партньори в света в една добра глобална климатична политика. Но те няма да платят за онова, което други, които имат повече пари, са създали най-вече, и мога да се съглася с това.
Но онова, за което наистина се безпокоя, е войната. Дали бившите богати страни наистина ще приемат една напълно променена световна икономика и преместване на властта от мястото, където е била през последните 50 до 100-150 години, обратно в Азия? А дали Азия ще може да се справи с тази нова ръководна позиция да са най-мощните, управниците на света? Затова винаги избягвайте войната, защото тя винаги тласка човешките същества назад. Ако тези неравенства, климатът и войната могат да бъдат избегнати, подгответе се за един свят в равенство. Защото изглежда, че това се случва.
И онова видение, което получих като млад студент през 1972 г., че индийците могат да са много по-добри от шведите, вече е на път да се случи. Ще се случи точно през 2048 г. през по-късната част от лятото, през юли, и по-точно, на 27-и юли. (Аплодисменти) 27-и юли 2048 г. е стотният ми рожден ден. (Смях) И очаквам да говоря на първата сесия на 39-ия TEDIndia. Направете резервациите си навреме. Много благодаря.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation, or join one of these:
Ханс Розлинг бил млад гостуващ студент в Индия, когато осъзнал за пръв път, че Азия има целия капацитет да възвърне мястото си като доминираща икономическа сила в света. На TEDIndia той очевтава глобалния икономически растеж от 1859 г. и предсказва точната дата, когато Индия и Китай ще изпреварят САЩ.
In Hans Rosling’s hands, data sings. Global trends in health and economics come to vivid life. And the big picture of global development—with some surprisingly good news—snaps into sharp focus. Full bio »
Translated into Bulgarian by MaYoMo com
Reviewed by Vasil Rangelov
Comments? Please email the translators above.
Avoid war, because that always pushes human beings backward.” (Hans Rosling)
19:50 Posted: Jun 2006
Views 4,072,096 | Comments 373
10:02 Posted: May 2009
Views 417,687 | Comments 112
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign out.