Хандспринг Пъпет Ко: Гениалното куклено майсторство зад "Бойният кон"

Ейдриън Колър: Добре, днес сме тук за да говорим за еволюцията на един куклен кон.

Базил Джоунс: Но всъщност тази еволюция започва с една хиена.

ЕК: Прародителят на коня. Добре, ще направим нещо такова. (Смях) Хахахахахахаха. Хиената е прародителят на коня, защото е част от продукция наречена "Фауст в Африка", продукция на Хандспринг от 1995, където хиената трябваше да играе на дама с Елена от Троя. Тази пиеса беше режисирана от южноафриканския артист и театрален директор Уилям Кентридж. Значи, имахме нужда от добре раздвижена предна лапа. Но, както всички кукли, тази има и други атрибути.

БД: Един от тях е дъх, и тя някак си диша.

ЕК: Хаааа ха хааааа.

БД: За нас дишането е наистина важно. То е като естествено движение за всяка кукла на сцената. Дъхът е това, което отличава куклата

ЕК: Опа.

БД: от актьора. Куклите винаги трябва да се опитват да оживяват. Това е техния начин на "ти си" - историята на сцена, това отчаяние да бъдеш жив.

ЕК: Да, принципно това е мъртъв предмет, както виждате, и единствения начин да оживее е, защото вие го правите. Актьорът се бори да умре на сцена, но куклата се бори да оживее. Това е метафора за живота, в известен смисъл.

БД: Така че всеки един момент на сцената е воденето на тази борба. Ние наричаме това част от емоционално проектиране, което използва последен модел технология от 17-ти век (Смях) за превръщане на съществителни в глаголи.

ЕК: Е, аз предпочитам да казвам, че това е предмет изграден от дърво и плат, с вградено в себе си движение, което да ви убеди, че той е жив.

БД: Добре де.

ЕК: То има уши, които пасивно се движат при раздвижване на главата.

БД: И има тези ребра, направени от шперплат, покрити с плат - всъщност, много подобно на шперплатовите канута, които бащата на Ейдриън е правил, когато той е бил момче, в тяхната работилница.

ЕК: В Порт Елизабет, селцето извън Порт Елизабет в Южна Африка.

БД: Неговата майка беше кукловод. И когато се запознахме в училището по изкуства и се влюбихме през 1971, аз ненавиждах куклите. Наистина си мислех, че те са толкова под моето ниво. Исках да стана авангарден артист - и Пънч и Джуди със сигурност не бяха това, към което се стремях. И, всъщност, отне около 10 години

докато открия Бамаро Бамбано куклите от Мали в Западна Африка, където има чудесна традиция на куклено изкуство, за да подновя, или науча наново, уважението към тази форма на изкуство.

ЕК: И така, през 1981 аз убедих Базил и още няколко приятели да създадем куклена формация. И 20 години по-късно, като по чудо ние работихме съвместно с компания от Мали, Соголон Марионет Труп от Бамако, където направихме пиеса за висок жираф. Казваше се просто "Висок кон", което си беше жираф в реални размери.

БД: Тук отново виждате същата структура. Ребрата се превърнаха в обръчи от тръстика, но като цяло конструкцията е същата. Вътре има двама души на кокили, които им дават необходимата височина, а отпред има още един, който използва нещо като волан, за да води главата.

ЕК: Човекът при задните крака контролира също така и опашката, нещо като при хиената - същия механизъм, само че по-голям. Той контролира и движението на ушите.

БД: Тази пиеса била видяна от Том Морис от Националния Театър в Лондон. А точно по това време, майка му му казала, "Виждал ли си тази книга от Майкъл Морпурго, казва се "Боен кон"?

ЕК: Тя е за едно момче, което много обича един кон. Конят е продаден в Първата световна война, а момчето тръгва да търси коня си.

БД: Така че Том ни се обади и каза: "Мислите ли, че можете да ни направите кон за представление, което ще се поставя в Националния Театър?"

ЕК: Звучеше просто чудесно.

БД: Но трябва да може да се язди. Трябва да има ездач.

ЕК: Трябва да има ездач и да участва в кавалерийски атаки. (Смях) Пиеса за времето на ралото от ранния 20-ти век и кавалерийски атаки беше малко в повече за финансовия отдел на Националния Театър в Лондон. Но се съгласиха да ни дадат малко време. Така че започнахме с една проба.

БД: Това е Ейдриън и Тис Стандър, който всъщност проектира тръстиковата конструкция за коня, и съседката ни Катрин, тя язди една стълба. Тежестта наистина представлява трудност, когато е върху главата ти.

ЕК: И след като един път прекарахме Катрин през този конкретен вид тормоз, ние бяхме наясно, че трябва да направим кон, който да може да бъде язден. Така че, направихме модел. Това е картонен модел, малко по-малък от хиената. Виждате, че краката са от шперплат и структурата на кануто е все още тук.

БД: И вътре има двама кукловоди. Тогава още не бяхме осъзнали, че ще ни трябва и трети актьор, защото няма как да водиш шията от вътре и конят да ходи в същото време.

ЕК: Започнахме работа по прототип, след като модела беше одобрен, но прототипът отне повече време, отколкото очаквахме. Наложи се да изхвърлим шперплатовите крака и да направим нови от тръстика. Имахме и специален сандък, построен за коня, който трябваше да се изпрати в Лондон. Трябваше да излезем и да го пробваме на улицата пред дома ни в Кейптаун, но наближаваше полунощ и още нищо не бяхме пробвали.

БД: Така че взехме един фотоапарат и поставихме куклата в различни позиции от галопа. И ги изпратихме в Националния Театър с надеждата, че те ще повярват, как ние сме създали нещо, което работи. (Смях)

ЕК: Един месец по-късно, ние бяхме там - в Лондон с този голям сандък и ателие, пълно с хора готови да работят с нас.

БД: Към 40 човека.

ЕК: Бяхме ужасени. Отворихме капака, извадихме коня и той проработи, ходеше и можеше да бъде язден. Тук имам 18-секунден клип с първите стъпки на прототипа. Това е ателието на Националния Театър, мястото, където новите идеи се "сготвят". Сега вече със сигурност щяхме да бъдем одобрени. Хореографът, Тоби Седжуик, съчини прекрасна част, в която бебето-конче, направено от пръчки и парчета клонки, пораства и се превръща в голям кон. И Ник Стар, директорът на Националния Театър видя този конкретен момент - стоеше до мен - почти се подмокри. И така шоуто получи зелена светлина. Върнахме се в Кейптаун и изцяло променихме дизайна на коня. Това е планът.

(Смях)

Това е нашата работилница в Кейптаун където правим коне. Можете да видите доста скелети на заден план. Конете са изцяло ръчна изработка. Има много малко технология от 20 век в тях. Използвахме мъничко лазер за рязането на шперплата и няколко алуминиеви части. Но тъй като те трябваше да са леки и гъвкави, и всяка една от тях е различна, нямаше как да са фабрично произведени, за съжаление. Така че, ето няколко наполовина завършени коне, готови да бъдат доработени в Лондон. А сега искаме да ви представим на Джоуи. Джоуи, момче, там ли си? Джоуи (аплодисменти) (аплодисменти) Джоуи. Джоуи, ела тук. Не, не, нямам нищо. Той има нещо в джоба си.

БД: Джоуи. ЕК: Джоуи, Джоуи, Джоуи, Джоуи. Ела насам. Застани тук, където хората могат да те виждат. Раздвижи се наоколо, хайде. Искам само да обясня - няма да говоря много високо. Може да го ядосам. Ето, Крейг води главата. Има кабели от спирачки на велосипед, които слизат надолу до контролиращото главата устройство в ръката му. Всеки един от тях може отделно да води ушите или главата, нагоре и надолу. Също така контролира главата директно с ръка. Ушите очевидно са много важен емоционален индикатор при коня. Когато са насочени право назад, конят е подплашен или ядосан, в зависимост от това какво се случва пред или около него. Когато е по-спокоен, главата се отпуска надолу, а ушите слушат, от всяка страна. Слухът за конете е много важен. Може би по-важен от това, което виждат. Тук Томи е заел това, което наричаме централна позиция. Той води крака. Виждате струната - сухожилие от хиената, предния крак на хиената, как автоматично вдига копитото нагоре. (Смях) Конете са толкова непредвидими. (Смях) Начинът, по който "копито" върви с "кон" веднага ви дава усещането, че това е убедително конско действие. Задните крака имат същите възможности.

БД: И Майки също има, в ръцете си, възможността да движи опашката отляво надясно, нагоре и надолу с другата ръка. И заедно, има доста комплексна възможност за експресивност на опашката.

ЕК: Искаш ли да кажеш нещо за дишането?

БД: Дишането беше голямо предизвикателство за нас. Ейдриън мислеше, че ще му се наложи да раздели гръдния кош на куклата на две и да я направи да диша ето така - защото това е начинът, по който един кон би дишал, с уголемяване на гръдния кош. Но осъзнахме, че ако го направим по този начин вие, като публика, няма да видите дъха. Така че, той направи един канал тук, и гръдния кош се движи нагоре и надолу в този канал. Това всъщност е неестествено движение, нагоре надолу, но се усеща като дишане. И е много, много просто, защото всичко, което трябва е кукловодът да диша с коленете си.

ЕК: Друг емоционален момент. Ако трябва да докоснем коня тук, по кожата му, централния кукловод може да разтърси тялото отвътре и да накара кожата да потръпне. Виждате, естествено, че куклата е изградена от тръстикови линии. И бих искал вие да вярвате, че това беше естетически избор, че аз правех триизмерна рисунка на кон, която някак си се движи в пространството. Но разбира се, важното беше, че тръстиката е лека, тръстиката е гъвкава, трайна, а също и подлежи на моделиране. Така че, изборът на тръстика беше основно практичен.

Кожата е изработена от прозирна найлонова мрежа, която, ако осветителят иска коня почти да изчезне, може да освети само задния план и конят става като призрак. Виждате скелетната конструкция. Или, ако се освети отгоре, става по-плътен. Отново, това е практическо решение. Кукловодите вътре в коня трябва да могат да виждат навън. Те трябва да могат да играят координирано с останалите актьори в продукцията. А това е нещо, което се случва на момента и много ангажиращо. Три глави изграждат един характер.

Но сега искаме да ви покажем няколко стъпки на Джоуи. И стоп.

(цвилене)

Благодаря ви. И сега само -- (аплодисменти) Чак от слънчева Калифорния при нас е Зем Хоакин, която ще поязди коня пред нас.

(аплодисменти)

(аплодисменти)

(музика)

Искаме да подчертаем, че изпълнението, което виждате с коня се осъществява от трима кукловоди, които изучаваха поведението на коня много подробно.

БД: Те нямат възможност да говорят помежду си докато са на сцена, защото се с микрофони. Звукът, който гръдния кош прави, на коня - цвиленето и всичко останало - това започва обикновено с единия от кукловодите, поема се от втория човек и се завършва от третия.

ЕК: Майки Брет от Лестършир. (аплодисменти) Майки Брет, Крейг, Лио, Зем Хоакин и Базил, и аз.

(аплодисменти)

Благодаря ви. Благодаря ви.

(аплодисменти)