Ги-Филип Голдщайн: Как кибератаките заплашват мира в реалния свят

Добър ден. Ако сте следвали дипломатическите новини през последните седмици, може би сте чули за криза между Китай и САЩ, свързана с кибератаките срещу американската компания Гугъл. Много неща бяха казани за това. Някои хора определиха като кибервойна нещо, което всъщност може да е просто шпионска операция -- и очевидно, доста зле проведена. Въпреки това, този епизод разкрива нарастващото безпокойство в западния свят по отношение на тези зараждащи се кибер оръжия.

По някакво съвпадение, тези оръжия са опасни. Те са от ново естество: биха могли да въвлекат света в дигитален конфликт, който би могъл да се превърне във въоръжена борба. Тези виртуални оръжия също така могат да унищожат физическия свят. През 1982 година, по средата на Студената война, в съветския Сибир, газопровод експлодира с взрив от 3 килотона, еквивалента на 1/4 от бомбата над Хирошима. Сега знаем днес -- това бе разкрито от Томас Рийд, бившият американски секретар на ВВС при Роналд Рейгън -- че тази експлозия беше всъщност резултат от саботажна операция на ЦРУ, при която те успели да проникнат в ИТ системите за управление на този тръбопровод.

Съвсем наскоро, правителството на САЩ разкри, че през септември 2008 година, повече от 3 милиона души в щата Еспирито Санто в Бразилия, били потънали в мрак, жертви на шантаж от кибер пирати. Още по-тревожно за американците, през декември 2008 година най-святата от светите, ИТ системата на CENTCOM, централното командване, управляващо войните в Ирак и Афганистан, може да е било инфилтрирано от хакери, които използвали тези неща: обикновени, но заразени USB флашки. И с тези флашки те били в състояние да проникнат в системите на CENTCOM, да видят и чуят всичко, и дори да заразят някои от тях. В резултат на това, американците взели заплахата много на сериозно. Ще цитирам генерал Джеймс Картрайт, заместник-председател на началник-щабовете, който казва в доклад пред Конгреса, че кибератаките може да бъдат толкова мощни, колкото оръжия за масово унищожение. Освен това, американците са решили да похарчат над 30 млрд. долара през следващите пет години, за да изградят своите средства за кибервойна.

И днес по цял свят, ние виждаме нещо като кибер надпревара във въоръжаването, с поделения за кибервойна, изградени от страни като Северна Корея, или дори Иран. И все пак, това, което никога няма да чуете от говорителите на Пентагона или френското министерство на отбраната е, че въпросът не е наистина кой е врагът, но всъщност е самото естество на кибер оръжията. И за да разберем защо, трябва да видим как, през вековете, военните технологии са поддържали или унищожавали световния мир. Така например, ако бяхме имали TEDxПариж преди 350 години, щяхме да говорим за военните иновациите на деня -- масивните укрепления в стил Вобан -- и можехме да предвидим период на стабилност в света или в Европа, което наистина се случи в Европа между 1650 и 1750 година.

По същия начин, ако имахме този разговор преди 30 или 40 години, щяхме да видим как възходът на ядрените оръжия, и заплахата от взаимно гарантираното унищожение, за което загатват, предотвратява директната война между двете суперсили. Обаче, ако бяхме имали този разговор преди 60 години, щяхме да видим как появата на нови самолетни и танкови технологии, които дават предимство на нападащия, направиха доктрината за "светкавична война" много вероятна, и по този начин създадоха възможността за война в Европа. Така че военните технологии могат да повлияят на хода на света, те могат да изградят или да разрушат световния мир -- и в това се крие проблема с кибер оръжията.

Първият проблем: Представете си един потенциален враг да обявява, че те изграждат части за кибервойна, но само за отбрана на страната им. Добре, но какво ги отличава от офанзивни части? Това става дори още по-сложно, когато доктрините за употреба стават двусмислени. Само допреди 3 години, както САЩ така и Франция казваха, че инвестират във военно отношение в киберпространството, само за да защитават своите ИТ системи. Но днес и двете страни твърдят, че най-добрата защита е атаката. И така, те се присъединиха към Китай, чиято доктрина за употреба от 15 години е както отбранителна, така и нападателна.

Вторият проблем: Страната ви може да бъде подложена на кибератака, с цели региони, потънали в пълен мрак, и вие дори може да не знаете кой ви атакува. Кибер оръжията имат тази отличителна черта: те могат да бъдат използвани без да оставят следи. Това дава огромно предимство на нападащия, понеже защитаващия се не знае срещу кого да се бори. И ако защитаващия си отмъсти на погрешния противник, те рискуват да си навлекат допълнителен враг и да се окажат дипломатически изолирани. Този проблем не е просто теоретичен.

През май 2007 година Естония стана жертва на кибератаки, които увредиха комуникационните и банковите й системи. Естония обвини Русия. Но НАТО, въпреки че защитава Естония, реагира много предпазливо. Защо? Тъй като НАТО не може да бъде 100% сигурно, че Кремъл стоеше наистина зад тези атаки. Така че, за да обобщим, от една страна, когато възможен враг обяви, че изгражда части за кибервойна, не знаете дали това е за атака или отбрана. От друга страна, знаем, че тези оръжия дават предимство при атакуване.

В значима статия, публикувана през 1978 година, професор Робърт Джервис от Колумбийския университет в Ню Йорк, описа модел за разбиране на това, как биха могли да възникнат конфликти. В този контекст, когато не знаете дали потенциалния враг се готви за отбрана или нападение, и ако оръжията дават предимство при атакуване, тогава тази среда е най-вероятно да предизвика конфликт. Това е средата, която се създава от кибер оръжията днес, и исторически погледнато, беше средата в Европа в началото на Първата световна война. Така че кибер оръжията са опасни по същество, но в допълнение, те възникват в много по-нестабилна среда.

Ако си спомняте Студената война, това беше много твърда игра, но стабилна, изиграна само от двама играчи, което позволи за определена координация между двете суперсили. Днес ние се придвижваме към един многополюсен свят, в който координацията е много по-сложна, както видяхме в Копенхаген. И тази координация може да стане дори още по-сложна с въвеждането на кибер оръжията. Защо? Защото никоя нация не знае със сигурност дали нейните съседи не се готвят да атакуват. Понеже народите живеят под заплахата на това, което носителя на Нобелова награда по икономика, Томас Шелинг, нарича "реципрочен страх от изненадваща атака," тъй като аз не знам дали моят съсед е на път да ме нападне или не -- може никога да не узная -- така че може да взема инициативата и да атакувам първи.

През миналата седмица, в статия на "Ню Йорк таймс" от 26 януари, 2010 година, бе разкрито за първи път, че длъжностни лица в Националната агенция за сигурност обмислят възможността за превантивни атаки, в случаите, когато САЩ може да бъде кибератакуван. И тези превантивни атаки може да останат не само в киберпространството. През май 2009 година, генерал Кевин Чилтън, командващ на американските ядрени сили, заяви, че в случай на кибератаки срещу САЩ, всички опции ще бъдат обмислени.

Кибер ​​оръжията не заместват конвенционалните или ядрените оръжия -- те просто добавят нов слой към съществуващата система на терор. Но правейки това, те също така добавят своя собствен риск за предизвикването на конфликт -- както току-що видяхме, много важен риск -- и риск, срещу който може да се наложи да се изправим с колективно решение за сигурност, което включва всички нас: европейски съюзници, членове на НАТО, нашите американски приятели и съюзници, другите ни западни съюзници, и може би, като извием малко ръцете им, нашите руски и китайски партньори.

Информационните технологии, за които говореше Жоел дьо Роней, които са били исторически породени от военни изследвания, днес са на прага на развививане на офанзивна способност за унищожение, която може утре, ако не сме внимателни, да унищожи напълно световния мир.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)