Грегъри Сток: Подобрението е човешко

Бъдещето на живота, където разнищването на нашата биология... увеличете малко светлините. Нямам екранна презентация. Само ще говоря... за това накъде е вероятно да ни отнесе това.

Знаете ли, видях всички визии от първите две сесии. Това почти ме накара да се почувствам малко виновен за това, че изнасям ободрителен разговор за бъдещето. Някак имах усещането, че е погрешно да го правя. И все пак всъщност не мисля, че е така, защото, като се стигне дотам, това е една по-голяма траектория, която наистина ще остане... онова, което хората в бъдещето ще помнят за този период.

Искам да ви говоря малко за това защо вижданията на Джереми Ривкинс, който би искал да забрани тези типове технологии, или на Бил Джойс, който би искал да се откаже от тях, са всъщност, че да се следват тези пътеки би било такава трагедия за нас. Аз се фокусирам върху биологията, биологичните науки. Причината да го правя е, че те ще бъдат областите, които са най-значими за нас. Причината за това всъщност е много проста. Защото сме от плът и кръв. Ние сме биологични същества. А онова, което можем да правим с нашата биология, ще оформи бъдещето ни и това на нашите деца, и това на техните деца - дали ще установим контрол върху стареенето, дали ще се научим да се предпазваме от Алцхаймер, сърдечни заболявания и рак.

Мисля, че Шекспир наистина го е изразил много добре. Всъщност, ще използвам неговите думи в същия ред като него. (Смях) Той е казал: "И тъй, от час на час зреем и зреем. А после, от час на час, гнием и гнием. Така върви историята." Животът е кратък, разбирате ли. И трябва да мислим малко за планиране. В крайна сметка, дори в развития свят, ще трябва да изгубим всичко, което обичаме. Когато започваш да гниеш малко по малко, всички видеозаписи, натъпкани в главата ти, всички разширения, увеличаващи различните ти сили, ще изглеждат малко второстепенни. А, разбирате ли, косата ми вече побелява малко, същото е и с Рей Кърцуейл, както и с Ерик Дрекслър.

Тогава става наистина централнo за живота ни. Знам, че имаше големи сензации относно силата ни да контролираме биологията. Просто трябва да погледнете проекта "Човешки геном". Преди няма и две години всеки говореше, че сме открили Свещения граал в биологията. Дешифрирахме кода на кодовете. Четяхме книгата на живота. Малко напомняше за 1969-та, когато Нийл Армстронг вървеше по Луната. И всеки бе на път да се втурне към звездите. Всички сме гледали "2001: Космическа одисея". Нали знаете, сега е 2003. И няма ХАЛ. И няма одисея до нашата Луна, още по-малко до луните на Юпитер. Все още събираме парчетата от "Чалънджър". Затова не е изненадващо, че някои хора ще се чудят дали може би след 30 или 40 години ще гледаме назад към този момент от времето. И всички приказки за проекта "Човешки геном" и какво ще означава всичко това за нас. Е, няма да означава кой знае какво. Искам да кажа, че случаят абсолютно няма да е такъв. Защото, когато говорим за нашата генетика и нашата биология, за модифициране, промяна и нагласяне на тези неща, говорим за промяна на самите себе си. А това е нещо жизненоважно.

Ако имате някакви съмнения за това как технологията влияе върху живота ни, просто трябва да отидете в който и да било голям град. Това не е земята, по която са стъпвали нашите предшественици от плейстоцена. Онова, което се случва, е, че ние вземаме тази технология, тя става по-прецизна, по-мощна, и я обръщаме обратно върху самите себе си. При това ще се променяме, не по-малко, колкото сме променили света около себе си. Това ще се случи много по-скоро, отколкото хората си представят. По пътя нататък то ще промени напълно медицината и здравеопазването. Това е очевидно. Ще промени начина, по който имаме деца. Ще промени начина, по който управляваме и променяме емоциите си. Вероятно ще промени продължителността на човешкия живот. Наистина ще ни накара да поставим под въпрос какво е да си човешко същество.

По-широкият контекст на това е, че днес се случват две безпрецедентни революции. Първата от тях е очевидната, силиконовата революция. С която сте много, много запознати. Тя променя живота ни по толкова много начини, и ще продължи да го прави. Същността на това е, че вземаме пясъка в краката си, инертния силикон в краката си, и вдъхваме в него ниво на сложност, съперничеща с тази на самия живот. Може дори и да го надмине. Като издънка от това, като дете на тази революция е революцията в биологията.

Революцията в геномиката, протеомиката, метаболомиката, всички тези "омики", които звучат така страхотно при молби за финансиране и в бизнеспланове. Онова, което правим, е, че поемаме контрол върху еволюционното си бъдеще. Имам предвид, че по същество използваме технология, просто за да притиснем еволюцията към ускорено движение напред. Изобщо не е ясно къде ще ни отведе това. Но до пет-десет години ще започнем да виждаме някои много значими промени. Най-незабавните промени, които ще видим, са нещата в медицината. Ще има голямa промяна към превантивна медицина, докато ставаме способни да идентифицираме всички рискови фактори, които имаме като индивиди. Но кой ще плаща за всичко това? И как ще разберем цялата тази сложна информация? Това ще бъде предизвикателството на информационните технологии от следващото поколение, комуникирането на цялата тази информация.

Има фармакогеномика - комбинация от фармакология и генетика - приспособяване на лекарствата към индивидуалните ни организми, за което говори Хуан малко по-рано. Това ще има изумителни ефекти. Ще бъде използвано също и за начина на хранене, хранителни добавки и подобни. Но ще има голям ефект, защото ще имаме нишови лекарства. И няма да сме в състояние да поддържаме типа разходи, които правим, за да създаваме на мощни лекарства днес. Процесът на одобрение всъщност ще отпадне. Твърде бавен е. Твърде рискован е и всъщност не е пригоден за бъдещето, към което се движим.

Друго нещо е, че просто ще трябва да се справим с тези познания. Наистина чудесно е, когато чуваме: "О, 99,9 процента от буквите в кода са еднакви. Всички сме идентични един с друг. Не е ли чудесно?" Огледайте се наоколо и ще знаете, че онова, за което наистина ни е грижа, е тази мъничка разлика. Може би изглеждаме еднакви за посетител от друга планета, но не и един за друг, защото постоянно се конкурираме един с друг. Ще трябва да схванем най-сетне факта, че има разлики между нас като индивиди, за които ще научим, както и между субпопулации от хора. Да отречем, че случаят е такъв, не е много добър старт в случая.

След приблизително едно поколение ще се случат дори още по-значими неща. Тогава ще започнем да използваме това познание, за да се променяме. Нямам предвид допълнителни хриле или нещо такова - а нещо, което е важно за нас, като стареенето. Ами ако можем да разнищим стареенето и да го разберем... да започнем да забавяме процеса, или да го обръщаме? Това би променило абсолютно всичко. И е очевидно за всеки, че ако можем да направим това, абсолютно ще го направим, независимо какви са последствията.

Второто е промяната на нашите емоции. Имам предвид Риталин, Виагра, неща от този тип, Прозак. Разбирате ли, това са просто тромави малки бебешки стъпки. Ами ако можеш да вземеш малко буламач от фармацевтични препарати, които биха те накарали да се чувстваш наистина доволен, просто щастлив да бъдеш себе си. Ще можете ли да устоите на това, ако няма никакви явни странични ефекти? Вероятно не. А ако не устоиш, кой ще станеш? Защо правиш това, което правиш? Ние някак заобикаляме еволюцонните програми, ръководещи нашето поведение. Ще бъде много предизвикателно за справяне.

Третата област е възпроизвеждането. Идеята, че ще избираме гените на децата си, докато започваме да разбираме какво казват гените за това кои сме ние. Това е фокусът на моята книга "Препроектиране на хората", където говоря за видовете избори, които ще правим, и за предизвикателствата, които това ще представя пред обществото. Има три очевидни начина да се прави това. Първият е клониране. То не се е случило. Това е изцяло медиен цирк. Ще се случи до пет-десет години. И когато се случи, няма да бъде чак такова събитие. Раждането на отложения идентичен близнак няма да разтърси западната цивилизация.

Но има по-важни неща, които вече се появяват: ембрионален скрийнинг. Вземаш един ембрион шест на десет клетки, разнищваш една от клетките, правиш генетичен тест на тази клетка, и в зависимост от резултатите от този тест или имплантираш този ембрион, или се отказваш от него. Вече е правено днес за избягване на редки болести. А доста скоро ще е възможно да се избегнат практически всички генетични болести по този начин. След като това става възможно, ще се премести от нещо, използвано от онези, които имат проблеми с безплодие и вече правят оплождане ин витро, към богатите, които искат да предпазят децата си, към почти всички останали. А при този процес това ще морфира от предназначение само за болести към предназначение за по-малки уязвимости, като риска от маниакална депресия или нещо подобно, към избор на индивидуалности, темпераменти, характерни черти, такива неща. Разбира се, ще има генетично инженерство. Пряко влизане в... това е отдалечено малко по-нататък, но не чак толкова далеч... влизане и променяне на гените в първата клетка на един ембрион. Начинът, по който подозирам, че ще се случи това, е чрез употреба на изкуствени хромозоми и допълнителни хромозоми, така че да преминем от 46 на 47 или 48. И един, който не е наследим, защото кой би искал да предаде на децата си архаичните модули за подобрение, който е получил 25 години по-рано от родителите си? Товя е шега - разбира се, че не биха го направили. Ще искат новата версия.

Този вид свободни аналогии с (Смях) компютри и с програмиране, всъщност са много по-дълбоки. Те наистина ще започнат да действат в тази сфера. Не всичко, което може да се прави, трябва да се прави. И няма да се прави. Но когато нещо е осъществимо в хиляди лаборатории по цял свят, какъвто ще бъде случаят с тези технологии, когато има голям брой хора, които ги смятат за полезни, какъвто вече е случаят, и когато те са почти невъзможни за контролиране, въпросът е не дали това ще се случи, а кога, къде и как ще се случи.

Човечеството ще тръгне по този път. Ще го стори по две причини. Първата е, че всички тези технологии са просто случайни резултати от преобладаващите медицински изследвания, които всеки иска да види да се случват. Това се финансира много, много... на едро. Втората е, че сме хора. Така правим. Опитваме се да използваме технологията си, за да подобрим живота си по един или друг начин. Да си представим, че няма да използваме тези технологии, когато станат налични, е също като да отричаме това кои сме, както и да си представим, че ще използваме тези технологии и няма да се терзаем и притесняваме много за това. Очертанията ще се размиват. Това вече се случва между терапия и подобрение, между лечение и предотвратяване, между нужда и желание. Според мен това всъщност е централното.

Хората могат да се опитват да забранят тези неща. Несъмнено ще го направят. Правили са го. Но в крайна сметка това ще доведе само до отклоняване на развитието в друга посока. Ще изтласка тези неща извън погледа. Ще запази технологията за богатите, защото те са в най-добрата позиция да заобикалят всички тези типове закони. И ще ни откаже информацията, от която имаме нужда, за да вземаме мъдри решения за това как да използваме тези технологии. Така че със сигурност е нужно да водим дебат за тези неща. Според мен е чудесно, че го правим. Но не трябва да се залъгваме и да мислим, че ще постигнем консенсус за тези неща. Това просто няма да се случи. Те ни засягат твърде дълбоко. И зависят твърде много от история, от философия, от религия, от култура, от политика. Някои хора ще приемат това като гнусно, като най-лошото нещо, като просто ужасно. Други хора ще кажат: "Това е страхотно. Това е процъфтяването на човешкото старание."

Единственото при това, което е наистина опасно във връзка с този тип технологии е, че е лесно да се съблазниш от тях. Да се фокусираш твърде много върху всички съществуващи високотехнологични възможности. И да изгубиш допир с основните ритми на нашата биология и нашето здраве. Има твърде много хора, които мислят, че високотехнологичната медицина ще ги предпази, ще ги спаси от преяждане, от често ядене на храни тип "бързо хранене", от липса на каквито и да било упражнения. Това няма да се случи.

Посред цялата тази изумителна технология и всички тези неща, които се появяват, е наистина интересно, защото има един вид контрареволюция. Възраждане на интереса към лекове от миналото. Към храните-лекарства, всички тези видове неща, които някои хора, особено във фармацевтичната индустрия, обичат да заклеймяват като ненаучни. Но цялото това усилие е генерирано, движено също и от информационните технологии, защото така събираме цялата тази информация, свързваме я и я интегрираме заедно. Много от тази богата флора и фауна ще ни послужи добре. Оттам идват около половината от нашите лекарства. Така че не трябва да отхвърляме това, защото то е огромна възможност за използване на този вид резултати, или тези случайни неуспешни изпитания от последните хиляда години на онова, което има ефект върху нашето здраве. А да използваме напредналите си технологии, за да изтеглим полезното от това, по същество, море от шум.

Всъщност, това не е просто абстрактно. Току-що основах биотехнологична компания, която използва този вид подход, за да развие терапии за Алцхаймер и други болести на остаряването. И бележим известен реален напредък. Ето ни тук. Това е началото на едно ново хилядолетие. Ако погледнете напред, имам предвид бъдещите хора, далеч преди края на това хилядолетие, до няколкостотин години, те ще гледат назад към този момент. И от началото на днешните сесии бихте си помислили, че ще виждат това като един ужасен, труден, болезнен период, през който сме се борили. Не мисля, че ще се случи това. Ще направят, както прави всеки. Ще забравят за всички тези неща. И всъщност ще романтизират този момент във времето. Ще мислят за него като онзи славен миг, когато сме положили самите основи на техния живот, на тяхното общество, на тяхното бъдеще. Знаете ли, това е малко като раждане. Където се случва тази кървава, ужасна бъркотия. А какво излиза от нея? Нов живот. Всъщност, както бе изтъкнато по-рано, забравяме за цялата борба, за да стигнем дотам.

Така че за мен е ясно, че една от основите за това бъдеще ще бъде преработването на нашата биология. Първо ще дойде постепенно. Ще набере скорост. Ще правим много грешки. Така стават тези неща. За мен е невероятна привилегия да съм жив сега и да мога да съм свидетел на това. Това е уникален момент в историята на целия живот. Той ще бъде помнен винаги. Изключителното е, че не просто наблюдаваме това, а сме негови архитекти. Мисля, че трябва да се гордеем с това. Трудното и предизвикателното е, че ние също сме обектите на тези промени. Това е нашето здраве, нашият живот, нашето бъдеще, нашите деца. Затова те са толкова тревожни за толкова много хора, които биха се отдръпнали в страх. Мисля, че нашият избор в избора на живот не е дали ще тръгнем по този път. Определено ще стане така. А как го държим в сърцата си. Как гледаме на него. Мисля, че Тукидид всъщност ни го е казал много ясно през 430 г.пр.н.е. Изразил го е добре. Отново, ще използвам думите в същия ред като него. "Най-смелите със сигурност са онези, кито имат най-ясно виждане за онова, което е пред тях, както слава, така и опасност. И все пак, въпреки това вървят напред и го срещат."

Благодаря. (Аплодисменти)