Грег Стоун за спасяването на океана -- остров по остров.

Историята би трябвало да започне в далечната 1960 година, когато бях на 7 или 8 години, гледайки документалните филми на Жак Кусто на пода в дневната с нахлузена маска и плавници. След всеки епизод, трябваше да се качвам чак до горе, до ваната за да плувам в нея и да гледам канала, защото това беше единственото нещо, което можеше да се види. По времето, когато навърших 16 вече изграждах кариера в морските науки, както и в изледователска дейност и гмуркането, и в следствие на това, живях в подводния свят, като този във Флорида Кейс, за цели 30 дни. Браян Скери направи тази снимка. Благодаря, Браян. Също така съм се спускал с подводници по целия свят. и тази е най-дълбоко спускащата се подводница в света, управлявана от японското правителство.

И заедно със Силвия Ърл, бяхме на експедиция с тази подводница преди 20 години в Япония. И по време на моето спускане, стигнах до 5486 метра, до област, която мислех, че ще е едно чисто, непокътнато и диво място на морското дъно. Но когато стигнах до там, открих огромно количество от пластмасови боклуци и други отпадъци. И това беше повратна точка в моя живот, когато започнах да осъзнавам, че не може просто да се забавлявам като правя научни изследвания. Трябваше да ги свържа в нещо съществено и смислено. Трябваше да се насоча към опазването. Затова започнах да работя с Нейшънъл Джиографик и други и проведох експедиции до Антарктика. Проведох 3 подводни експедиции до Антарктика. Преди 10 години имаше едно пътуване, където изследвахме големия айсберг -- Б-15, най-големия айсберг, който някога се е отчупвал от ледения шелф Рос. И ние разработихме техники, чрез които да се спускаме в и под айсберга, като подгряващи възглавнички за бъбреците свързани с батерия, която влачехме с нас, за да може кръвта, минаваща през бъбреците, да се стопли малко, преди да се върне обратно в тялото. Но след 3 посещения до Антарктика реших, че ще е по-добре да работя на по-топло място. И през същата година, 10 години по-късно, се отправих на север към островите Финикс.

И сега ще ви разкажа точно тази история. Преди това обаче, искам да помислите върху тази графика за момент. Може да сте виждали това под други форми, но главното е големината на защитената зона на сушата, глобално, и тя е 12 процента. И можете да видите, че прилича на стик за хокей в частта около 60-те и 70-те години. А сега треакторията й изглежда доста по-добре. Това вероятно се дължи на това, че всеки започна да се притеснява за околната среда и Денят на Земята, и всички тези неща, които се случиха през 60-те с хипитата и останалото, наистина мисля, че оказаха влияние върху всеобщото безпокойство. Но океанската защитена зона е на практика права линия, до сега -- изглежда, че се покачва. И аз вярвам, че сме в точката, от която започва сериозно покачване за защитената зона на океана. Мисля, че щяхме да я достигнем много по-рано, ако можехме да видим какво става в океана, както виждаме какво става на сушата. Но за съжаление, океана не е прозрачен и не можем да видим какво става там. И затова сме доста изостанали с опазването. Но гмурканията, подводниците и всичко останало, което подготвяме тук, ще помогне да поправим това.

Та, къде са островите Финикс? Те са били най-голямата, в света, защитена морска зона, до миналата седмица, когато беше обявен архипелагът Чагос. Намират се по средата на Тихия океан. На 5 дни почти до всяка точка. Ако искате да стигнете до островите Финикс, те са на 5 дни от Фиджи, на 5 дни от Хавай, на 5 дни от Самоа. По средата на Тихия океан, точно до Екватора. Не бях чувал за тези острови до преди 10 години, нито за страната Кирибати, на която те принадлежат, докато двама мои приятели с лодка за гмуркане на Фиджи не ми казаха: "Грег, ще проведеш ли научна експедиция до тези острови? Те никога не са били изследвани." И аз казах: "Да. Но ми кажете къде са и на коя страна принадлежат." Та, това беше първият път, когато чух за тези острови и нямах представа в какво се забърквам. Но бях там заради приключението. Нека да ви дам малко данни за защитената зона на островите Финикс. Това е много дълбока част от нашата планета. Средната дълбочина е около 3658 метра. Има много подводни планини на островите Финикс, които са определена част от защитената зона. Подводните планини са важни за био разнообразието. Всъщност, в океана има повече планини отколкото на сушата. Това е интересен факт. А островите Финикс са много богати на тези планини. Така че е дълбоко -- представете си го като голямо три-измерно пространство, много дълбоко три-измерно пространство, с ята от риба тон, китове, всички видове дълбоководен морски живот, каквито сме виждали тука и преди.

Това е корабът, който взехме там за тези изследвания, по-рано, а по този начин изглеждат островите; можете да видите на заден план. Те са много ниско до водата, и всички те са необитаеми, с изключение на един остров на който има около 35 човека. И са били необитаеми през по-голямата част от времето, защото дори в древни времена, тези острови са били твърде далеч от ярките светлини на Фиджи и Хавай и Таити за онези древни полинезийски мореплаватели, които са кръстосвали Тихия океан на длъж и шир. Но ние достигнахме до тук, и аз имах уникалната и великолепна възможност от научна и лична гледна точка, да съм на място където никой не е изследвал и веднага когато стигнахме до острова, си казахме: "ОК, къде ще се гмуркаме? Нека опитаме тук." и после скочихме във водата. В този момент и личният ми живот и професионалният се промениха.

Внезапно аз видях свят, който никога преди това не бях виждал в океана -- пасажи от риба, които бяха толкова гъсти, че сериозно затрудняваха проникването на светлина от повърхността, коралови рифове, които бяха непрекъснати и солидни и разноцветни, големи риби навсякъде, скатове. Беше една екосистема -- размножаване на риба папагал. Около 5000 дългоноси риби папагал се размножаваха на входа на един от островите Финикс. Можете да видите как тези риби се разпръскват и след тях остава малко облаче, което всъщност е съставено от хайвер и сперма за оплождане. Това са неща, които са съвсем нормални за океана, но на много места липсват, поради намесата на човека. Островите Финикс и всички екваториални части на нашата планета са много важни за рибниците на риба тон, особено тази тук с жълтеникавия отенък. Островите Финикс са място с висока популация на риба тон. И акули -- виждали сме акули и при нашите предишни гмуркания, до 150 акули на едно място, което предполага една много, много здрава и много стабилна среда.

И така си мислех, че сцените на безкрайна дива природа ще продължат вечно, но и те стигнаха до своя край. Също така изследвахме и повърхността на островите -- много значимо място за гнездене на птиците, едно от най-значимите места за гнездене в Пасифика и в света. И така завършихме нашето пътешествие. И това е отново зоната. Може да видите островите -- има осем острова, които се показват от водата. Върховете, които не се показват от водата са подводните планини. Помните ли, че подводната планина се превръща в остров, когато се покаже над повърхността на водата.

И каква е поуката от островите Финикс? Къде съществуват? Те съществуват в Република Кирибати, а Кирибати се намира в централния Тихи океан и представлява три групи от острови. На запад имаме островите Гилбърт. По средата са островите Финикс, които са обект на моя разказ. А на изток се намират Линейните острови. Това е най-голямата островна нация в света. И те представляват около 110 000 човека, разпръснати на 33 острова. Контролират 3,4 милиона кубични мили от океана, а това е между един и два процента от всичката вода в океаните по света. А когато за първи път отивах там -- единствено бях чувал името на тази страна преди 10 години -- и хората ме питаха: "Защо отиваш на това място наречено Кирибати?" И това ми напомня на онази стара шега, където банковия обирджия излиза от съда с белезници и репортерът го пита: "Хей, Уили. Защо обираш банки?" А той отговаря: "Защото там са всички пари." И аз бих казал на хората: "Защо бих отишъл на Кирибати? Защото там е целият океан." Те са на практика една нация, която контролира голяма част от екваториалните води на централения Тихи океан.

Те също така са страна, която е в бедствено положение. Морските равнища се покачват и Кирибати, наред с 42 други нации по света, ще бъде под водата в следващите 50 до 100 години, заради климатичните промени и свързаните с тях покачвания на морското равнище, поради разрастването на парниковия ефект и топенето на ледниците в океана. Островите се подават само от един до два метра над повърхността. Някои от островите вече са под водата. И тези нации са изправени пред сериозен и реален проблем. Ние, като свят, сме изправени пред проблем. Какво ще правим с нашите приятели, които вече нямат дом на Земята? Президентът на Малдивите, наскоро проведе фиктивна среща на кабинета под водата, за да подчертае бедствените положения на тези страни. Така че, това е нещо, на което трябва да обърнем внимание. Но да се върнем обратно към островите Финикс, които са обект на този разговор.

След като се върнах, казах: "Добре, това което открихме е невероятно. Бих искал да се върна и да го споделя с правителството на Кирибати, което се намира в Тарауа, най-западната група." Така започнах да контактувам с тях -- защото те на практика ми позволиха това -- и им казах: "Искам да дойда и да ви разкажа какво намерихме." И поради някаква причина те не пожелаха да отида или беше трудно да намерят време и място, мина известно време, но накрая казаха: "Добре, може да дойдеш. Но ако дойдеш, трябва да купиш обяд за всички, които дойдат на семинара." Така аз казах: "Добре, ще е удоволствие да купя обяд. Просто доведете всеки, който желае." Така аз и Дейвид Обура, биолог по кораловите рифове, отидохме в Тарауа и представихме в продължение на два часа невероятните открития на островите Финикс. И страната никога не е знаела за това. Те не са имали никаква информация за тази зона. Те никога не са имали информация за островите Финикс. След разговора, министърът по рибилова дойде при мен и каза: "Грег, осъзнаваш ли, че ти си първият учен, който някога се е връщал и ни е казвал, това което е открил." Той каза още: "Ние често даваме разрешение да се провеждат изследвания в нашите води, но често получаваме само бележка след две или три години или преписка. Но ти си първият, който всъщност се върна и ни каза какво е направил. И ние наистина оценяваме това. И бихме искали да те черпим обяд днес. Свободен ли си за обяд?"

Аз бях свободен за обяд и така отидох на обяд с министъра по риболова на Кирибати. И по време на обяда научих, че по-голямата част от приходите на Кирибати -- тя е много бедна страна -- но получава голяма част от приходите си, като продава достъп на чуждите нации да ловят риба в нейните води, защото Кирибати няма необходимия капацитет да направи това сама. И сделката към която се стремят е отсрещната страна да даде на Кирибати 5% от стойността на улова. Та, ако Съединените Щати извади омари на стойност 1 милион долара, от рифа, Кирибати взима $50 000. И както виждате, не ми изглежда особено добра сделка. Затова попитах министъра по време на вечеря: "Ще приемете ли ситуация, при която също ще ви се плати -- направихме известни сметки и изчислихме каква е стойността на ресурса -- но ще оставите рибата и акулите, и скаридите във водата?" Той спря и каза: "Да, бихме искали да направим това, за да се справим с нашия проблем с прекомерен риболов и мисля, че ще го наречем лиценз за не-риболов." Той измисли терминът лиценз за не-риболов. Та, аз казах: "Да, лиценз за не-риболов."

Така се разделихме след вечеря без всъщност да знаем как да продължим от тук. Аз се върнах обратно в Щатите и започнах да ровя, да видя дали мога да намеря примери, където лиценз за не-риболов е бил издаван. И се оказа, че няма такъв. Не е имало океански сделки, където страни са били компенсирани затова, че не са ловили риба. Случвало се е на сушата, в дъждовните гори на Южна Америка и Африка, където собствениците на земя са получавали обезщетения, за да не секат дърветата. И Световната организация за опазване е подписала някои от тези сделки. Затова отидохме при тях и ги привлякохме като наши партньори и преминахме през процеса на остойностяване на рибния ресурс, преценяйки с колко точно трябва да бъде компенсирана Кирибати, какво беше разнообразието на рибите, привлякохме още куп други партньори -- правителството на Австралия, правителството на Нова Зеландия, Световната Банка. Фондацията Оук и Нейшънъл Джиографик, също бяха големи подръжници на това. И на практика създадохме паркът върху идеята за фонд, от който ще се плаща еквивалентна такса със стойност на лиценза за не-риболов на тази много бедна страна, за да запази тази зона непокътната.

Някъде по средата на целия този процес, се срещнах с президента на Кирибати, президент Аноте Тонг -- той е наистина важен лидер, човек с реална визия, преспективно мислещ -- той ми каза две неща, когато се приближих до него. Каза: "Грег, има две неща, които искам да направя. Първото е, запомни -- аз съм политик, затова трябва да работиш с моите министри и да убедиш хората на Кирибати, че това е една добра идея. Второ, бих искал ти да създадеш принципи, които да се издигат над моето президентство. Не искам аз да създавам нещо такова, ако то ще изчезне веднага след като напусна поста си." Така ние имахме много силен водач, много добра идея и много учени, много адвокати на наша страна. Много, много стъпки бяха изминати за да се стигне до тук. И се случи главно, защото Кирибати осъзна, че е в техен интерес да направят това. Те осъзнаха, че това е обща кауза, която бяха започнали с обществото по опазване.

Тогава през 2002 година, когато всичко това вървеше с пълна сила, се случи така нареченото коралово обезцветяване на островите Финикс. В крайна сметка ресурса, който се опитвахме да спасим, се оказа най-нагорещеното място, за което някога е имало данни. Океанът се нагорещи, както прави понякога и горещата точка се формира и обхвана точно островите Финикис, за около 6 месеца. Беше повече от 32 градуса по Целзий за цели 6 месеца. И на практика уби 60 процента от коралите. Така че изведнъж имахме тази зона, която защитавахме, но сега изглеждаше напълно мъртва, поне от гледна точка на коралите. Разбира се, по-дълбоките и открити води на океана бяха добре, но коралите, които всеки харесваше, бяха в беда. Добрата новина е, че се възстановяват и при това бързо, по-бързо от всеки друг риф, който бяхме виждали. Това е снимка направена от Браян Скери преди няколко месеца, когато се върнахме на островите Финикс и открихме, че понеже е защитена зона и има здрава популация от риба, която поддържа разпространението на водараслите ниско и съответно поддържа останалата част от рифа стабилна, коралите на практика избуяха. Почти както, ако човек има няколко болести, е трудно да се оправи и може да умре, но ако е болен само от една болест, може да оздравее. И това е историята с глобалното затопляне. Единствената заплаха, единствената опасност, с която рифът трябва да се справи. Нямаше риболов, нямаше замърсяване, нямаше крайбрежни строежи и рифът се възстановяваше с пълна скорост.

Сега си спомням тази вечеря с министърът по риболова преди 10 години, когато за първи път повдигнахме въпроса и аз бях доста вдъхновен по време на вечерята и казах: "Мисля, че обществото по опазването може да приеме тази идея, господин министър." Той се спря, събра ръце и каза: "Да, Грег, но трудното ще бъде при отделните детайлите." И така и беше. Последните 10 години бяха детайл след детайл, като започнем от създаването на закона, през няколко изследователски експедиции, през планове за комуникация, както казах, цели екипи от адвокати, документите за споразумение, създаването на "Правен борд за островите Финикс." И сега сме в процес за създаването и издигане на напълно функциониращ фонд. Кирибати замрази износа, до настоящите нива, докато успеем да наберем този фонд. Точно преди 3 седмици проведохме първата си среща на борда. Така че е напълно функциониращо, и опериращо дружество, което преговаря за този лиценз за не-риболов със страната. И бордът (PIPA Trust Board ) държи лиценза и плаща на страната за това. Така че, това е много стабилна, много непоклатима система. И е система изгредена от началото до края, а това е много важно при този тип работа, да е подсигурено от началото до края. Тук са условията за успех. Можете да ги прочетете сами. Но аз ще ви кажа най-важното според мен в тази ситуация, беше да работим с подкрепата на пазара. И това ни осигури сериозния напредък, който беше в интерес както на Кирибати, така и на останалия свят.

И накрая ще ви оставя с финалния слайд, ето това е как вървим в момента? Как развиваме мечтата на Силвия? Накъде евентуално ще ни отведе това? Това е Тихия океан с големи защитени области и големи предпазни зони в него. И както можете да видите, провеждаме подобни дейности по целия океан. Току-що ви описах една история, свръзана с тази триъгълна зона по средата, островите Финикс, но всяко друго зелено петънце там си има собствена история. И това, което трябва да направим сега е, да погледам към целия Тихи Океан, като едно цяло, и да направим мрежа от такива защитени зони навсякъде по него, така че да имаме най-големия защитен и самоподдържащ се във времето, океан на света.

Много ви благодаря.