Гордън Браун: Създаване на мрежа за глобално благополучие

Може ли да изразя колко се радвам да съм далече от спокойствието на Уестминстър и Уайтхол?

Това е Ким, деветгодишно момиче от Виетнам, нейния гръб беше разрушен от напалм и тя пробуди съзнанието на амриканската нация, за да започне с приключването на Виетнамската война. Това е Бирхан, тя беше етиопското момиче, което стартира Лайв Ейд през 80-те години на 20-ти век, 15 минути я деляха от смъртта преди да бъде спасена, а снимката от нейното спасяване обиколи целия свят. Това е Тиенанмънският площад. Мъжът пред танка се превърна в снимка, която се превърна в символ на съпротива за целия свят. Следващата е на суданско момиче, мигове преди смъртта, лешояд кръжи в дъното, снимка, която обиколи света, и подтикна хората да предприемат действия срещу бедността. Това е Неда, иранското момиче, което беше застреляно по време на демонстрация със своя баща в Иран, само преди броени седмици, и сега е в центъра на вниманието, и с право, на YouTube поколението.

Какво е общото между всички тези снимки и събития? Това, което е общото между тях, е това, което виждаме разкрито, и това, което не може да видим. Това, което виждаме разкрито: невидимите връзки на симпатия, които ни свързват, за да се превърнем в човешко общество. Това, което показват тези снимки е, че ние сме съпричастни на болката на другите, колкото и да е сдържано. Това, което показват тези снимки е, че ние вярваме в нещо по-възвишено от нас. Това, което показват тези снимки е, че има усещане за морал във всички религии и изповедания, на всички континенти -- морално усещане, че не само споделяме болката на другите и вярваме в нещо, което е по-възвишено от нас, но имаме и задължение да действаме, когато забележим неща, които са неправилни и трябва да се поправят, да забележим наранявания, които трябва да бъдат оправени, да забележим проблеми, които трябва да бъдат поправени.

Има една история за Улоф Палме, шведският министър-председател, който отишъл на посещение на Роналд Рейгън в Америка през 80-те години на 20-ти век. Преди да пристигне Роналд Рейгън казал -- и това е бил шведският социалдемократичен министър-председател -- "Този човек не е ли комунист?" Отговорът бил, "Не г-н президент, той е анти-комунист." А Роналд Рейгън отвърнал, " Не ме интересува какъв тип комунист е!" (Смях) Роналд Рейгън запитал Улоф Палме, социалдемократичният министър-председател на Швеция. "В какво вярвате? Искате ли да забраните богаташите?" Той отговорил, "Не, искам да забраня бедните." Наше задължение е да позволим на всеки да има възможност да реализира своя потенциал напълно.

Вярвам, че има морално усещане и глобална етика, които управляват вниманието на хората от всяка религия, всяка вяра, и хората без вяра. Но мисля, че новото е, че сега имаме възможността да комуникираме мигновено през границите, в цял свят. Сега имаме възможността да намерим обща точка с хора, които никога няма да видим, но които ще срещнем чрез интернет и чрез всички модерни средства за комуникация. Сега имаме възможността да организираме и предприемаме колективни действия заедно, за да се преборим с проблем или несправедливост, с които искаме да се справим, и мисля, че това прави тази ера уникална в човешката история, и е началото на това, което бих нарекъл създаването на наистина глобално общество.

Нека се върнем 200 години назад, когато търговията с роби беше под натиск от Уилям Уилбърфорс и всички протестиращи. Протестираха из цяла Великобритания. Спечелиха общественото мнение за значителен период от време. Но на кампанията отне 24 години за да успее. Какво биха направили със снимките, които биха показали, ако са могли да използват съвременните средства за общуване, за да спечелят подкрепата на обикновените хора?

Или ако вземете Еглантийн Джеб, жената, която създаде "Спасете децата" преди 90 години. Тя беше толкова отвратена от това, което ставаше в Австрия, в резултат на Първата Световна Война, и това, което се случваше с децата, които бяха част от победените семейства в Австрия, че във Великобритания тя искаше да предприеме действия, но тряваше да обикаля от къща на къща, листовка по листовка, за да накара хората да участват в митинг в Ройъл Алберт Хол, което в последствие роди "Спасете децата," като международна организация, която сега е напълно призната като една от най-големите институции в нашата страна и по цял свят. Но какво би могла да направи, ако разполагаше със съвременните средства за комуникация, за да създаде усещане, че срещу несправедливостите, които хората са видели, е трябвало да се предприеме незабавно действие?

Сега вижте какво се случи през последните 10 години. Във Филипините през 2001 г., президентът Естрада -- един милион души си изпратиха SMS-и за корумпираността на режима, в последствие го свалиха от власт и разбира се, беше наречен "текстов преврат." Друг пример е в Зимбабве, първите избори под управлението на Робърт Мугабе преди една годиниа. Тъй като хората можеха да направят снимки с мобилните си телефони, на това, което се случваше в избирателните станции, беше невъзможно на този премиер да манипулира изборите по начина, по който искаше. Или вземете Мианмар и монасите, които пишеха блогове, страна, за която никой не знаеше какво се случва, докато тези блогове не разказаха на света, че там има репресии, което означава, че животи бяха погубвани и хора бяха преследвани и Аун Сан Су Чи, която е един от най-известните политически затворници в света, трябваше да бъде чута. После вземете самия Иран и това, което правят хората там, след инцидента с Неда, хора, които възпрепятстват службите по сигурността на Иран да открият тези хора, които пишат блогове извън Иран, като променят своя адрес на Техеран, Иран, и затрудняват техните служби по сигурността.

Да вземем, следователно, на какво са способни модерните технологии, силата на нашето чувство за морал, комбинирано със силата на комуникациите и нашата способност да се организираме в международен мащаб.

Това, според мен, ни дава първа възможност като общност да променим света из основи. Чуждестранната политика никога няма да е същата. Няма да бъде управлявана от елит; трябва да бъде упражнявана, като се вслушваме в общественото мнение на хора, които блогват, които си комуникират взаимно по цял свят. Преди 200 години проблемът, който е трябвало да разрешим, е бил робството. Преди 150 години предполагам, че основния проблем в държава като нашата е бил как млади хора, деца, да имат правото на образование. Преди 100 години в повечето европейски държави натискът беше върху правото на гласуване. Преди 50 години акцентът беше върху правото на социални осигуровки и благополучие. През последните 50-60 години видяхме фашизъм, антисемитизъм, расизъм, апартейд, дискриминация на базата на секс, пол и сексуална ориентация, всички тези неща бяха под натиск, заради кампаниите на хора за промяна на света.

Бях с Нелсън Мандела преди година, когато той беше в Лондон. Бях на концерт, на който той присъстваше, за отбелязване не неговия рожден ден, и за създаването на нови ресурси за неговата фондация. Седях до Нелсън Мандела -- бях много привилегирован за тази чест -- когато Ейми Уайнхауз се качи на сцената и Нелсън Мандела се изненада доста от появата на певицата, докато аз му обяснявах, коя е тя. Ейми Уайнхауз каза, "Аз и Нелсън Мандела имаме доста сходни неща. Моят съпруг също прекара дълго време в затвора." (Смях) Тогава Нелсън Мандела се качи на сцената и обобщи предизвикателствата пред всички нас. Той заяви, че през неговия живот е изкачил голяма планина, планината на предизвикване и в последствие побеждаване на расовото потисничество и побеждаване на апартейда. Той заяви, че по-голямо предизвикателство предстои, предизвикателството на бедноста, на климатичната промяна, глобалните предизвикателства, които се нуждаят от глобални решения, и нуждата от създаване на наистина глобално общество.

Ние сме първото поколение, което е в състояние да направи това. Да комбинира силата на глобалната етика, със силата на нашата способност да комуникираме и да се организираме глобално срещу предизвикателствата, пред които се изправяме, повечето от които са глобални по характер. Климатичната промяна не може да бъде разрешена от една държава, но трябва да бъде разрешена от света, работещ заедно. Финансовата криза, както видяхме наскоро, не може да бъде разрешена само от Америка или само от Европа; нуждае се от света да работи заедно. Вземете проблемите по сигурността и тероризма и, подобно, проблемът с човешките права и развитие: те не могат да бъдат разрешени само от Африка; те не могат да бъдат разрешени само от Америка или Европа. Не може да разрешим тези проблеми, освен ако не работим заедно.

И така, срува ми се, че големия проект пред нашето поколение е да се построи за първи път от глобалната етика и от нашата глобална способност да комуникираме и да се организираме, истинско глобално общество, построено на тази основа, но с институции, които могат да служат на това глобално общество и да способстват за различно бъдеще. Разполагаме в момента, и сме първото поколение, с властта да направим това. Да вземем климатичната промяна. Не е ли напълно скандално, че има ситуация, при която знаем, че има проблем с промяната на климата, където знаем, че това ще означава да заделим повече средства за най-бедните страни, да се справят с този проблем, където искаме да създадем глобален пазар на въглеродни емисии, но няма глобална институция, за която хората са се съгласили, че може да се справи с проблема? Едно от нещата, които трябва да излязат от Копенхаген през следващите няколко месеца, е споразумение, че ще има глобална институция за околната среда, която ще може да се справи с проблемите по убеждаване на целия свят да се движи по дневен ред на климатична промяна.

(Ръкопляскане)

Една от причините защо само институция не е достатъчна, е, че трябва да убедим хората по цял свят да променят също и своето поведение, така че, ще се нуждаем от глобална етика на справедливост и отговорност сред различните поколения. Да се спрем на финансовата криза. Ако хора в бедните държави могат да бъдат засегнати от криза, започнала в Ню Йорк, или започнала на пазара с ипотеки в Съединените Американски Щати. Ако хора могат да открият, че ипотечният продукт е трансфериран през различни нации, много, много пъти за да се озове в банки в Исландия, или останалата част във Великобритания, и обикновените спестявания на хората са повлияни от него, тогава не може да се разчита на система за национален надзор. Нуждаем се в дългосрочна перспектива за стабилност, за икономически растеж, за работа, както и за финансова стабилност, от глобални икономически институции, които съблюдават, че за да е устойчив растежът, той трябва да е споделен, и да са построени на принципа, че просперитетът на този свят е неделим.

Така друго предизвикателство пред нашето поколение е да създадем глобални институции, които отразяват нашите идеи за справедливост и отговорност, не идеите, които бяха основата на последния етап от финансовото развитие през последните години. После вземете развитието и партньорството, от което се нуждаем между нашите страни и останалата част на света, най-бедната част на света. Нямаме основата за подходящо партньорство за бъдещето, и въпреки това, заради желанието на хората за глобална етика и за глобално общество, това може да бъде направено.

Току-що говорих с президента на Сиера Лионе. Това е държава с шест и половина милиона население, но има само 80 доктора, има 200 сестри, има 120 акушерки. Не може да започнете изграждането на здравна система за шест милиона човека с такива ограничени ресурси.

Или да вземем момичето, което срещнах, когато бях в Танзания, момиче, наречено Мириам. Тя беше 11 годишна, нейните родители бяха починали от СПИН, първо нейната майка, после нейният баща. Тя беше СПИН сираче, подхвърляно сред различни големи семейства, за да бъде отгледано. Тя самата страдаше от ХИВ, страдаше от туберкулоза. Срещнах я на полето, беше опърпана, нямаше обувки. Ако погледнете в очите му, всяко момиче на единадесет години очаква с нетърпение бъдещето, но имаше недостижима тъга в очите на това момиче, и ако можеше да преведа това на останалата част на света в този момент, мисля, че цялата работа, която бях направил за глобалния ХИВ/СПИН фонд, би могла да бъде възнаградена от хора, подготвени да направят дарения.

След това трябва да създадем подходящи връзки между най-богатите и най-бедните държави, основаващи се на желанието ни, че те са в състояние да се грижат за себе си с инвестицията, която е необходима в селското стопанство, така, че Африка да не бъде вносител на храни, а износител.

Да разгледаме проблемите с човешките права и проблемите със сигурността в толкова много страни по света. Мианмар е окована във вериги, Зимбабве е човешка трагедия, в Судан хиляди хора умряха ненужно, заради войни, които можеха да се предотвратят. В "Детския музей" в Руанда има снимка на 10-годишно момче и "Детският музей" почита животите, загубени през геноцида в Руанда, където един милион човека загинаха.

Има снимка на момче на име Дейвид. До снимката има информация за неговия живот. Там пише "Дейвид, 10 години." Дейвид: желае да стане доктор. Любим спорт: футбол. Какво обичаше най-много? Да разсмива хората. Как е загинал? Измъчван е до смърт. Последните думи, изречени към неговата майка, също измъчвана до смърт: "Не се бой. Обединените нации идват." А ние никога не дойдохме.

Това малко момче вярваше на нашите обещания, че ще помогнем на хората със затруднения в Руанда, а ние никога не го направихме.

И така трябва да създадем в този свят също и институции за мироопазване и хуманитарна помощ, но също и за възстановяване и сигурност за някои от разяжданите от конфликти държави в света. Моят аргумент днес е накратко този. Разполагаме със средствата, с които бихме могли да създадем истинско глобално общество. Институциите в това глобално общество могат да бъдат създадени от нашите начинания. Тази глобална етика може да предостави справедливостта и отговорността, необходими за да работят тези институции, но ние не трябва да загубим шанса на това поколение, на това деситилетие, в частност, с президента Обама в Америка, с други хора, работещи с нас по целия свят, за да създадем глобални институции за околната среда, и за финансите, и за сигурност и развитие, които отговарят на нашата отговорност към други хора, нашето желание да обвържем света, и нуждата ни да се преборим с проблеми, които всеки знае, че съществуват.

Говори се, че в Древен Рим, когато Цицерон е говорил пред публика, хората са се обръщали един към друг и са казвали за Цицерон, "Голяма реч." Но се говори, че в Древна Гърция, когато Демостен е говорил пред публика, хората са се обръщали един към друг и не са казвали "Голяма реч." Казвали са,"Нека да маршируваме." Ние трябва да маршируваме към глобално общество. Благодаря ви.

(Ръкопляскане)