Джордж Уайтсайдс: Към една наука на простота

Повечето от разговорите, които чухте през последните няколко невероятни дни, бяха изнесени от хора, за които е характерно, че са мислили за нещо, експерти са, знаят как стоят нещата. На всички ви е позната темата, по която се очаква да говоря. Тоест, знаете какво е простота, знаете какво е сложност. Проблемът е, че аз не знам. И онова, което ще направя, е да споделя с вас невежеството си по въпроса.

Искам да прочетете това, защото ще се върнем на него след малко. Цитатът е от прочутото мнение на Потър Стюарт за порнографията. Просто ще го прочета, важните подробности тук. "Кратко описание на сериозната порнография; вероятно никога не бих успял да я дефинирам разбираемо. Но я познавам, като я видя." Ще се върна на това след малко.

И така, какво е простота? Добре е да се почне с няколко примера. Чаша за кафе - не мислим за чашите за кафе, но това е много по-интересно, отколкото човек си мисли. Чашата за кафе е устройство, да, което има контейнер, да, и дръжка, да. Дръжката ти дава възможност да я държиш, когато контейнерът е пълен с гореща течност, да. А защо е важно това? Е, то ти дава възможност да пиеш кафе. Но също, между другото, кафето е горещо, течността е стерилна. Няма вероятност да хванеш холера по този начин. Значи, чашата за кафе, или чашата с дръжка е един от инструментите, използван от обществото за поддръжка на общественото здраве. Ножиците са вашите дрехи. Очилата ви дават възможност да виждате нещата и ви предпазват от изяждане от леопарди или прегазване от автомобили. А книгите, в крайна сметка, са вашето образование.

Но има и друга класа от прости неща, които също са много важни. Прости по функция, но начинът, по който са конструирани, изобщо не е прост. А двете тук са просто примери. Едното е мобилният телефон, който използваме всеки ден. А той почива върху сложност, която има някои характеристики, много различни от онези, които моят приятел Беноа Манделброт обсъди, но са много интересни. А другото, разбира се, е противозачатъчното хапче, което по много прост начин из основи променя структурата на обществото, като променя ролята на жените в него, осигурявайки им възможността да правят репродуктивни избори

Според мен има два начина да се мисли за тази дума. А тук съм изопачил цитата от Потър Стюарт, като казвам, че можем да мислим за нещо, простиращо се от ножиците чак до мобилния телефон, интернета и противозачатъчните, като казваме, че те са прости... функциите са прости... и разпознаваме каква е тази простота, като я видим.

Или пък може да има друг начин да се прави, а именно - да се мисли за проблема с оглед на това какво, ако се свържеш с моралните философи, се нарича проблемът с чайника. Проблемът с чайника, ще го поставя по този начин. Да предположим, че виждате чайник и чайникът е пълен с гореща вода. И тогава задавате въпроса: Защо водата е гореща? А това е прост въпрос. Все едно: Какво е простота? Един отговор би бил: Защото кинетичната енергия на водните молекули е висока и те отскачат бързо от нещата. Това е един вид физичен аргумент. Втори аргумент би бил: Защото е седяла върху включена печка. Това е исторически аргумент. Трети е, че съм искал гореща вода за чай. Това е умишлен аргумент. И тъй като това идва от морален философ, четвъртият би бил, че това е част от Божия план за Вселената. Всичко това са възможности.

Смисълът е, че си навличаш беда, като задаваш един-единствен въпрос с едно-единствено поле за отговор, при което този единствен въпрос всъщност са много въпроси с доста различни значения, но със същите думи. Да питаш какво е простота според мен попада в тази категория. Какво е състоянието на науката? Интересното е, че сложноста е много високо еволюирала. Имаме много интересна информация за това какво е сложност. Простотата, по причини, които са малко неясни, почти не се преследва, поне в академичния свят.

Ние, академиците... аз съм академик... обичаме сложността. За сложността може да се пишат научни трудове. Хубавото в сложността е, че тя в основата си е неподатлива в много отношения, така че не си отговорен за резултатите. Простотата... на всички вас наистина би ви харесало вашият блендер "Уоринг" да прави сутрин онова, което прави един блендер "Уоринг", но не и да експлодира или да свири Бетовен. Не се интересуваш от границите на тези неща. А онова, от което се интересуваш, има много общо с наградите на системата. А има много награди в мисленето за сложност и поява и не толкова много в мисленето за простота. Едно от нещата, които искам да направя, е да ви помогна в една много важна задача, която може да не знаете, че имате много често, а именно, да разберете как да седите до физик на вечеря и да водите разговор. Думите, върху които бих искал да се съсредоточите, са сложност и поява, защото те ще ви дадат възможност да започнете разговора, а после да бленувате за други неща.

(Смях)

Така - какво е сложност в този възглед за нещата? А какво е поява? Всъщност имаме доста добра работна дефиниция за сложност. Тя е система, като движението по пътищата, която има компоненти. Компонентите взаимодействат един с друг. Те са коли и шофьори. Те разпръскват енергия. Оказва се, че когато има такава система, се случват странни неща, а вие в Лос Анжелис вероятно знаете това по-добре от всеки. Ето още един пример, който давам, защото е пример за наистина важна настояща наука. Не е възможно да прочетете това. То не е предназначено за четене. Но е една мъничка част от химичните реакции, протичащи във всяка от вашите клетки във всеки даден момент. И е като трафика, който виждате. Изумителното в клетката е, че тя всъщност поддържа доста стабилна работна връзка с други клетки. Но не знаем защо. Ако някой ви каже, че разбираме живота, тръгвайте си.

И нека сведа това до най-простото ниво. Наскоро чухме нещо от Бил Гейтс. Всички ние в някаква степен изучаваме това нещо, наречено един Бил Гейтс. Страхотно. Научаваш всичко, което можеш, за това. А после има друг вид нещо, което би могъл да изучаваш, и ти го изучаваш усърдно. Това е един Боно; това е Боно. Но ако знаеш всичко възможно за тези две неща и ги събереш, какво може да се каже за тази комбинация? Отговорът е: Не много. И това е сложност. А сега си представете надграждането на това към град, или към общество, и очевидно има една интересна задача.

Така - да ви дам един пример за простота от определен вид. А после искам да въведа една дума, която според мен е много полезна, а именно трупане накуп. Искам да използвам трупането на куп за един вид простота, която има характеристиката, толкова проста и толкова надеждна, че мога да строя неща с нея. Или ще използвам думата "прост" със значение надежден, предвидим, повторяем. Ще използвам един пример, интернет, защото е особено добър пример за натрупана накуп простота. Наричаме го сложна система, каквато си е, но е също и нещо друго.

Интернет започва с математика. Започва с бинарно. А ако погледнете списъка от неща долу, сме запознати с арабските числа от едно до 10 и така нататък. В бинарното едно е 0001, седем е 0111. Въпросът е: Защо бинарният код е по-прост от арабските цифри? А отговорът е просто, че ако вдигна три пръста, може да се преброят лесно, но ако вдигна това, е някак трудно да се каже, че току-що направих "седем". Хубавото е, че това е възможно най-простият начин за представяне на числа. Всичко друго е по-сложно. С него може да се улавят грешки. Недвусмислено е при четене. Има много добри неща в бинарното. То е много, много просто, щом веднъж разбереш как да го четеш. Ако искаш да представиш нула и едно в бинарен код, ти е нужно устройство. А помислете за нещата в живота си, които са бинарни. Едно от тях са ключовете за лампи. Може да са включени или изключени. Това е бинарно.

Стенните ключове, както знаем всички, се повреждат. Но нашите приятели, които се смятат за физици по материята, успели преди около 50 години да измислят едно много добро устройство, показано под тази стъклена камбана, а именно транзистор. Транзисторът не е нищо повече от стенен ключ за лампа. Той включва и изключва неща, но го прави без движещи се части и всъщност не се поврежда за много дълъг период от време. Вторият пласт от простота бил транзисторът и интернетът. Тъй като транзисторът е толкова прост, може да се събират много такива накуп. Събираш много такива накуп и се получава нещо, наречено интегрирани вериги. А една интегрирана токова верига би могла да има във всеки от тези чипове някъде около милиард транзистори, и всички те трябва да работят идеално всеки път. Това е следващият пласт простота, и всъщност интегрираните вериги са наистина прости, в смисъл че те като цяло работят много добре.

С интегрирани вериги може да се изграждат мобилни телефони. Свикнали сте мобилните ви телефони да работят през по-голямата част от времето. В Бостън, Бостън прилича малко на Намибия по покритие с мобилни телефони, така че не сме свикнали с това през цялото време, а през част от времето. Но всъщност, ако има мобилни телефони, сега може да отидеш при някоя мила дама, която е на някое място като Намибия и която е изключително щастлива от факта, че макар и да няма магистърска степен по електрическо инженерство от МТИ, въпреки това е способна да използва мобилния си телефон, за да получава мощност по някакъв странен начин. А от това идва интернет. Това е карта на битпотоците през континента. Двете светли петна там в средата са Съединените щати и Европа.

А после, пак обратно към простотата. Тук имаме онова, което според мен е една от великите идеи, а именно Google, който, в този прост портал, твърди, че прави достъпна цялата информация на света. Но смисълът е, че изключително проста идея почива върху пластове простота, всеки съставен в сложност, която сама по себе си е проста, в смисъл, че е напълно надеждна.

Така, нека приключа с четири общи изявления, един пример и два афоризма. Характеристиките, за които според мен е полезно да се мисли за прости неща: Първо, те са предсказуеми. Поведението им е предсказуемо. Една от приятните характеристики на простите неща е, че знаеш какво ще направи, най-общо казано. Простота и предвидимост са характеристики на простите неща. Второто е, и това е наистина световно твърдение, че те са евтини. Ако имаш неща, които са достатъчно евтини, хората ще им намерят употреба, дори и тя да изглежда много примитивна. Например, камъните. От камъни може да се строят катедрали, просто трябва да знаеш какво правят те. Сечеш ги на блокове, а после ги трупаш един върху друг, и те поддържат тежест.

Значи трябва да има функция, функцията трябва да е предвидима и разходите трябва да са ниски. Това означава, че трябва да има високо изпълнение или стойност за цена. А после бих предложил като последен компонент, че те служат, или имат потенциала да служат като строителни блокове. Тоест, трупат се едни върху други. А трупане може да значи по този начин, или по този начин, или може да значи някакво произволно измерно пространство. Но ако имаш нещо, което има функция и е наистина евтино, хората ще откриват нови начини да го събират накуп, за да правят нови неща. Евтините, функционални, надеждни неща отприщват креативността на хората, които после изграждат невъобразими неща. Няма начин да се предвиди интернет въз основа на първия транзистор. Просто не е възможно. Това са компонентите.

А сега, примерът е нещо, което искам да ви дам от работата, която вършим самите ние. Много се интересуваме от оказване на здравна помощ в развиващия се свят. Едно от нещата, които искаме да правим в тази работа, е да отрием начин да поставяме медицински диагнози на цена, близка до нула, доколкото можем. А как се прави това? Това е свят, в който няма електричество, няма пари, няма медицинска компетентност. Не искам да ви губя времето, като навлизам в подробности, но в долния десен ъгъл виждате пример за какво става дума. Това е един малък кламер. Върху него са отпечатани няколко неща чрез същата технология, която се използва за създаване на книги с комикси, което беше вдъхновението за тази идея. Слага се капка, в този случай, урина отдолу. Тя попива в тези малки разклонения. Разбирате ли, не е нужно електричество. Цветовете се променят. В този случай се разчита бъбречна функция. И тъй като здравният работник в тази част на света обикновено е 18-годишен, с автомат Калашников-47, който случайно няма работа и има желание да обикаля наоколо, такива неща, може да снимаме това с неговия мобилен телефон, да изпратим снимката там, където има лекар, и докторът може да я погледне.

Онова, което се прави, е да вземеш една технология, налична навсякъде, да се направи едно устройство, което е изключително евтино и да се направи по такъв начин, че да е много, много надеждно. Ако можем да постигнем това, ако можем да изградим повече функция, то ще бъде натрупваемо. Тоест, ако успеем да направим така, че базовата технология от едно или две неща да сработи, тя ще бъде приложима към много, много голямо разнообразие от човешки състояния и поради това разширима както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Трябва да кажа, че част от интереса ми към това е, че бих искал да, как да се изразя учтиво, променя начина, или може би да изтърбуша капиталната структура на здравната система на САЩ, която според мен е фундаментално разбита.

И така, да приключа... (Аплодисменти)

Да приключа с два афоризма. Единият е от г-н Айнщайн. Той казва: "Всичко трябва да се прави възможно най-просто, но не по-просто." Мисля, че това е много добър начин да се мисли по проблема. Ако отстраниш твърде много от нещо, което е просто, губиш функция. Трябва да има ниска стойност, но трябва да има и функция. Така че не може да се прави твърде просто. А второто е въпрос по дизайна и не е пряко уместно, но е добро изявление.

То е от де Сент-Екзюпери. Той казва: "Знаеш, че си постигнал съвършенство в дизайна, не когато няма нищо повече за добавяне, а когато няма нищо повече за махане." А това със сигурност върви в правилната посока. Онова, което мисля, че може да започне да се прави с този вид простота, отрязана към думата, което не покрива Ранкузи, не отговаря на въпроса защо Мондриан е по-добър или по-лош, или по-прост, или по-малко прост от Ван Гог и със сигурност не се насочва към въпроса дали Моцарт е по-прост от Бах.

Но наистина има смисъл, който, в известен смисъл, разделя реалния свят от хора, които правят нещата, и света от хора, които мислят за нещата, тоест, има интелектуална заслуга във въпроса: Как да правим нещата колкото може по-прости, колкото може по-евтини, колкото може по-функционални и толкова свободно взаимосвързваеми, колкото можем? Ако въведем този вид простота в нашата технология, а после я дадем на вас, хора, може да тръгнете да правите всякакви невероятни неща с нея.

Много благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Бърз въпрос. Можете ли да си представите, че една наука на простотата би могла да стигне дотам, че да може да се рагледат различни системи, да кажем, финансова или законодателна система, здравна система, и да се каже, че е стигнала до точка на опасност или дисфункционалност по следните причини, а ето как бихме могли да я опростим?

Джордж Уайтсайдс: Да, мисля, че би могло, защото, ако се разгледат компонентите, от които е направена системата и се разгледа тяхната крехкост, или тяхната стабилност, вероятно би могла да се изгради нещо като оценка на риска на тази основа.

КА: Започнали ли сте да го правите? Искам да кажа, за здравната система имате един вид радикално решение откъм разноски, но с оглед на самата система?

ГУ: Ами, не. Как да го кажа просто, не.

КА: Това беше прост, силен отговор. ГУ: Да.

КА: Значи, с оглед на онази диагностична теория, която имате, на какъв етап сте и кога според вас това може да се разгърне по мащаб?

ДУ: Това излиза скоро, искам да кажа, системите работят и трябва да открием как да ги произвеждаме и да правим неща от този тип, но базисната технология работи.

КА: Имате фирма, създадена, за да... СУ: Фондация, фондация. С идеална цел.

КА: Добре. Ами, много ви благодаря за разговора. Благодаря.