Джордж Дайсън за проекта "Орион"

Аз съм историк. Стийв ни разказа за бъдещето на малките технологии. Аз ще ви покажа част от миналото на големите технологии. Това е бил проект за изграждане на 4000-тонен космически кораб, задвижван с енергията на атомна бомба, който да стигне до Сатурн и Юпитер. Случило се е по време на детството ми - от 1957 до 1965 г. Било е класифицирано като строга тайна. Ще ви покажа някои неща, които не само не са били разсекретени, но и вече са пре-засекретени.

(Смях)

Ако всичко мине добре, догодина ще се върна и ще ви покажа още, а ако не мине добре, ще съм в затвора като Уен Хо Лий.

(Смях)

Този кораб е бил приблизително с размера на хотел "Marriott", малко по-висок и малко по-голям. Един от хората, работили по него в началото, е бил баща ми, Фрийман - там, в средата. Това сме ние със сестра ми, Естер, която е постоянно в TED... Не харесвах космическите кораби, захранвани с ядрено гориво. Искам да кажа - смятах, че е страхотна идея, затова започнах да правя каяци. Имахме няколко каяка. Е, не съм доктор Стрейнджлъв, нали разбирате.

Но през цялото време, докато ходех на странни пътешествия с каяк в особени, красиви части на тази планета, винаги мислех несъзнателно за проекта "Орион", как баща ми и приятелите му са щели да строят тези големи кораби. Наистина са щели да отидат. Смятали са да отидат. Тед Тейлър, ръководител на проекта, възнамерявал да заведе децата си. Баща ми не е смятал да взема децата си. Това е една от причините да позагубим връзка за няколко години.

(Смях)

Проектът започва през 1957 г. тук, в "General Atomic". Това е точно на брега при Ла Джола. Погледнете централната сграда, точно в средата на тази снимка. Това е библиотеката с диаметър 130 фута. Това е точно размерът на основата на космическия кораб. Поставете тази библиотека в долната част на кораба - толкова е щяло да бъде голямо това нещо. Щели да са необходими две до три хиляди бомби. Хората, работили по него, били главно хора от Лос Аламос, работили по проекта за водородната бомба. Това е бил първият проект, финансиран от Агенцията за иследвания по напреднали технологии (АИНТ). Това е договорът, с който АИНТ е дала първия милион долари, за да стартира този проект. "Проектът за космическия кораб започна официално. Работата те чака. Дайсън." Това е от юли 1958 г. Два дни по-късно: манифестът на космическия пътешественик обяснява защо - точно както чухме вчера - защо трябва да ходим в космоса? "Пътувания до сателити на външните планети" - 20-ти август 1958 г.

Това е статистиката на добрите места, където да отидеш и да спреш. Някои от размерите на корабите, вариращи чак до кораб с маса 8 милиона тона. Това е била горната граница. Ето втора версия - 2,000 бомби. Това са бомби с мощност пет килотона, с приблизителен размер на малки "Volkswagen"-и. Щели да са необходими 800 за излизане в орбита. Тук виждаме 10,000-тонен кораб - щял да достави 1,300 тона до Сатурн и обратно. Става дума за петгодишно пътуване. Възможни дати за заминаване: от октомври 1960 г. до февруари 1967 г. Това са траектории, стигащи до Марс. Всичко това е правено ръчно, със сметачни линийки. Малкият кораб "Орион" и какво би било необходимо, за да се направи извършваното от "Орион" с химикали - имате кораб с размер на Емпайър Стейт Билдинг.

От НАСА не проявили интерес. Опитали се да унищожат проекта. Хората, които го поддържали, били от Военновъздушните сили, което означавало, че всичко било секретно. Затова, когато получите нещо декласифицирано, ето как изглежда то. Военни оръжейни версии, които носели водородни бомби, които могли да унищожат половината планета. Имало още една версия, която да изпраща отмъстителни удари към Съветския съюз - това била истинската тайна: как да се получат насочени енергийни експлозии, така че да се изпраща енергията от ядрена експлозия - не просто като пръчка динамит, а да се насочва към кораба. Това все още е много активна тема. Доста е опасно, но смятам, че е по-добре опасните неща да са на яве, отколкото да си мислиш, че ще ги запазиш в тайна.

Ето какво се случило на 600 микросекунди. Военнвъздушните сили започнали да изграждат по-малки модели, и всъщност започнали да правят това. Момчетата в "La Jolla" казали: "Трябва да започваме сега." Изградили модел с високоексплозивни пропелери. Това са кадри от кинолента, запазена от някого, който трябвало да я унищожи, но не го направил и я пазил в мазето си през последните 40 години. Това са трипаундови заряди от C4. Това е около 10 пъти повече от това, което човекът е имал в обувките си.

Това е Ед Дей тласкане - във всяка от тези кутии за кафе има по три паунда C4. Те изграждат система, която изхвърля тези интервали на четвърт от секудата. Това там със спортното палто е баща ми, който държи куфарчето. Много са се забавлявали, докато правели това, но не било разрешено за деца. Баща ми ми каза, че строи космически кораб и че ще ходи до Сатурн, но не можеше да ми каже нищо повече за това.

Затова цял живот съм искал да открия за какво става дума и прекарах последните две години да проследявам тези старци. Ето кадри от видеозаписа. Джеф Безос каза любезно вчера, че ще постави този видеозапис в сайта Амазон, малък клип от него. И ето, благодарение на него. Отнесоха се доста сериозно към инженерната му организация. Разбирате ли, размерът на тази маса за нас е наистина голяма технология, по начин, към който никога няма да се върнем. Ако погледнете 1959 г. - ето как би се чувствал човек в отделението за пътници. Това е профил на ускорение.

И поддръжка на пулсова система. Гледаме 20-килотонова поддръжка за ефект за нас от 10 милиона нютона. Е, тук имаме малък проблем: радиацията в зоната за екипажа стига до 700 рада на изстрел. По време на работата се получава разцепление: надявали се да получат чисти бомби. Не станало така. Изгаряне на очите - ето какво се случва с хората в Маями, които гледат нагоре. Отделение за екипажа. Забележете, не е никак зле. Това е много ниска честота. По същество е като онези суб-усилватели. А сега имаме оценки на наземния риск, когато имате експлозия на ракетната площадка. Накрая, в самия край - през 1964 г., НАСА се намесва и казва: "Добре, ще подкрепим проучване за изпълнимост на една малка версия, която може да бъде пускана със "Сатурн V" на секции и събрана заедно."

Ето какво направили от НАСА, като получили версия с осем души, която да отиде до Марс. Харесали я, защото момчетата можели един вид да живеят там - все едно да живееш в подводница. Това е отделение за екипажа. То се преобръща, така че онова, което е с главата надолу, е с главата нагоре, когато се премине към режим на изкуствена гравитация. Все пак щели да дойдат и учени - щели да вземат седем астронавти и седем учени. Това е версия с 20 души, тръгваща за Юпитер: каюти, убежища от бури, спортна зала Нали разбирате - щяло да е хубаво, дълго пътуване.

Ето версията на военновъздушните сили. Имаме военна версия. Това са нещата, които не са били декласифицирани, просто някои хора са успели да ги измъкнат в къщи, а после всъщност ми ги дадоха на смъртното си легло. Това е нещо като художествена концепция - главно презентации на PowerPoint, дадени на Военновъздушните сили преди 40 години. Погледнете тези малки човечета там, извън корпуса. Една част от НАСА била заинтересована, но главната квартира на НАСА прекратила проекта. И така, накрая можем да видим как това дело е следвало проектния си път чак до 1965 г. А после всички тези пътеки спират.

Резултати? Няма такива. Тук проектът е прекратен. Това е краят. На приключване мога да кажа само - вчера чухме, че едно от десетте лоши неща, които могат да ни се случат, е астероид, насочен към нас. А едно от лошите неща, които могат да се случат на НАСА, е, ако този астероид се появи девет месеца преди предвидената дата, и всички кажат: "Е, какво ще правим?" "Орион" е наистина един от единствените, ако не и единствената, готова технология, която може да направи нещо.

Ще ви кажа добрата новина и лошата новина. Добрата новина е, че НАСА има малък, таен отдел за план при непредвидени случаи, който се занимава с това и се опитва да запази познанията от "Орион" в случай на такова нещастие. Може би пазят няколко малки плутониеви бомби настрана. Това е добрата новина. Лошата новина е, че когато установих контакт с тези хора, за да се опитам да получа някои документи от тях, те полудяха, защото имах всичко, което те нямат. И НАСА купи 1,759 страници такива материали от мен. Ето, такова е сегашното състояние. Не е... не е много добро.

(Аплодисменти)